№ 201
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело
№ 20241800501052 по описа за 2024 година
С Решение № 177/17.09.2024г., постановено по гр.д. № 723/2022г. на
Самоковския районен съд, е отхвърлен искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
92, ал. 1 от ЗЗД, на Община С. за признаване за установено, че ответникът
„РЕМОНТ П СТРОЙ“ ЕООД дължи на ищеца сумата в размер на 16389,46
лева неустойка по договор за обществена поръчка № 27ПР/01.12.2020г.,с
предмет „Изграждане на детска площадка в с. К.А., община С., в изпълнение
на АДБФП № BG 06RDNP001-19.055-0003-C01/2020 по подмярка 7.0 от ПРСР
2014-2020“,сключен на 01.12.2020г.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.1.2022 год. до окончателното изплащане на
вземането.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Община С. срещу
горното решение, което жалбоподателят счита за неправилно,
незаконосъобразно, поставено в противоречие с материалния закон и при
нарушение на процесуалните правила. Намира, че в случая
първоинстанционният съд не бил обсъдил целия събран по делото
доказателствен материал, а избирателно тълкувал някои от разпоредбите от
процесния Договор за обществена поръчка № 27ПР/01.12.2020г. Било
игнорирано обстоятелството, че изявлението по чл. 87 от ЗЗД на кмета на
Община С. не е достигнало до ответника „РЕМОНТ П СТРОЙ“ ЕООД, но
въпреки това съдът приел, че с него договорът е развален. Не била обсъдена и
тълкувана клаузата на чл. 22, ал. 2 от договора, както и видът на уговорената в
нея неустойка, като вместо това съдът изначално приел, че се касае до
неустойка за забава. Подчертава, че ответникът не е оспорил изявлението на
ищеца, че начислява неустойка в размер на 16389,46 лв., както и не е изложил
1
каквито и да било аргументи за недължимост на така претендираната
неустойка поради обстоятелството, че договорното правоотношение е
развалено. Прави извод, че районният съд е разгледал непредявено
възражение и така постановил решението в нарушение на процесуалните
правила. Позовава се на практика на ВКС в смисъл, че служебното начало не
допуска съдът да се произнася по незаявени възражения.
Също така жалбоподателят счита, че решението е постановено и при
нарушение на материалния закон поради превратно тълкуване на
постановките на Тълкувателно решение № 7/13.11.2014 г., постановено по
тълк.д. № 7/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, както и на фактите по делото.
Неправилно било прието, че договорното правоотношение е развалено,
въпреки че изявлението по чл. 87 ЗЗД не е достигнало до ответника. Също
неправилно съдът бил приел, че дължима в хипотезата на двустранен договор,
развален с обратно действие поради виновно неизпълнение на длъжника, е
единствено неустойка за разваляне на договора, ако такава е била уговорена.
Поддържа довода си, че не е успял да развали договора, изявлението му по чл.
87 от не било достигнало до ответника, а писмо, публикувано чрез съобщение
в ЦАИС АОП на 28.10.2021г., в 16:51:05 часа, не е прочетено и отворено от
„РЕМОНТ П СТРОЙ“ ЕООД. Сочи, че е допустимо разваляне на двустранен
договор с исковата молба, в която волята на ищеца за разваляне на
възникналото между страните договорно правоотношение е точно и ясно
изразена, но в настоящия случай такова волеизявление не е отправяно.
Оспорва приложимостта на Тълкувателно решение № 7/13.11.2014 г.,
постановено по тълк.д. № 7/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, доколкото в
него се разглежда въпроса за дължимостта на неустойка за забава при
развален договор за продължително или периодично изпълнение, но
настоящият случай не е такъв. Подчертава, че уговорената неустойка по чл.
22. ал. 2 от Договор за обществена поръчка № 27ПР/01.12.2020г. не е
неустойка за забава, а е дължима при пълно неизпълнение на договорното
правоотношение. Позовава се на клаузата на чл. 25 от този договор, съгласно
която дължимостта на договорни неустойки се запазва дори и в хипотезата на
разваляне на договорното правоотношение. Прави извод, че неустойката по
чл. 22. ал. 2 от договора е дължима и при разваляне на договорното
правоотношение и придобива характера на неустойка за разваляне. Развива
съображения, че една от предпоставките за разваляне на договора е пълното
му неизпълнение, поради което, макар изявлението за разваляне на
договорното правоотношение да не е достигнало до ответника, договорът е
развален и уговорената неустойка по чл. 22. ал. 2 от него продължава да бъде
дължима. Обобщава, че тази неустойка е за пълно неизпълнение, която е
дължима и в хипотезата на разваляне на договорното правоотношение от
изправната страна, като при това се трансформира в неустойка за разваляне на
договора. Цитира съдебна практика, съгласно която кредиторът след надлежно
упражняване правото да развали договора има правото да търси обезщетение
за вредите от неизпълнението или уговорената в договора неустойка. Сочи, че
задължението за заплащане на неустойка се създава с договора, но не престава
да съществува, когато престане да съществува и самият договор поради
прекратяване или разваляне.
За пълнота на изложението, жалбоподателят развива и съображения, че
неустойката по чл. 22, ал. 2 от процесния договор за обществена поръчка не е
нищожна поради противоречие с морала и добрите нрави, въпреки че такова
твърдение не е било изрично наведено от ответника. Счита за доказано
2
настъпването на условието за начисляване от страна на възложителя на
уговорената между страните неустойка, а именно - пълно неизпълнение на
възложената работа. Изтъква, че процесните отношения са между търговии,
поради което ал. 2 на чл. 92 от ЗЗЛ по силата на чл. 309 от ТЗ не намира
приложение и обуславя неоснователност на доводите на ответника за
прекомерност на неустоечното задължение, наведени с отговора на исковата
молба. Намира също така, че процесната неустойка не е прекомерна.
Анализира отношенията между страните в контекста на тяхната
равнопоставеност, както и присъщите на неустойката функции. Моли съда да
отмени Решение 177 от 17.09.2024 г., постановено по гр. д. № 723/2022 г., по
описа на Районен съд - Самоков, и да признае за установено, че „РЕМОНТ П
СТРОЙ” ЕООД с ЕИК ********* дължи на ОБЩИНА С. с ЕИК *********
сумата 16389,46 лева - неустойка по чл. 22, ал. 2 от Договор за обществена
поръчка № 27ПР/01.12.2020 г. с предмет „Изграждане на детска площадка в с.
К.А., общ. С.” в изпълнение на АДБФП № ВО 06ИО№001 -19.055-0003-
С01/2020 по подмярка 7.2. от ПРСР 2014-2020 г., както и законната лихва
върху главницата от 28.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата
страна.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се
представлява от адв. К., която поддържа въззивната жалба и моли съда да
отмени решение № 177 от 17.09.2024 г. по описа на РС - Самоков като
неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, по съображенията, изложени в депозираната въззивна
жалба. Сочи, че при постановяването му РС - Самоков е разгледал неподадени
възражения, тъй като ответникът не е правил възражения, че договорното
правоотношение е развалено. Подчертава, че единственото възражение на
ответника е за прекомерност на претендираната неустойка, въпреки, че в
случая се касае за абсолютна търговска сделка. Счита, че така уговорената
неустойка не е нищожна, не противоречи на морала и на добрите нрави и е
породила своето правно действие. Позовава се на клаузата на чл. 25 от
договора, съгласно която при прекратяване или разваляне на договора се
дължат неустойки. Намира, че уговорената неустойка, макар и в размер на
100% от стойността на договора, не излиза извън пределите на нейната
обезщетителна и санкционна функция. Претендира разноски.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в хода на първоинстанционното производство
доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което
не следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от
3
надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото
съдия.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а
съдът се е произнесъл по действително предявения такъв.
ІІI. По същество
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за установяване дължимост на неустойка,
уговорена за пълно неизпълнение на договорно задължение.
Както е указано с доклада на делото, в тежест на ищеца е било да докаже
съществуването на договор за изграждане на детска площадка в с. К.А., общ.
С., който е развален от него поради неизпълнение за задълженията от страна
на ответника, както и наличието на всички елементи от фактическия състав на
претендираната неустойка.
От доказателствата по делото се установява, че между Община С., като
възложител, и „РЕМОНТ П СТРОЙ“ ЕООД, като изпълнител, е бил сключен
Договор за обществена поръчка № 27ПР/01.12.2020г. с предмет изграждане на
детска площадка в с. К.А., община С., при обща цена за изпълнение в размер
на 16389,46 лв. без ДДС, респ. 19667,35 лв. с ДДС.
Съгласно клаузата на чл. 22, ал. 2 от този договор, при пълно
неизпълнение изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на
100% от стойността на договора, като страните са се споразумели, че под
пълно неизпълнение се разбира просрочване на срока за изпълнение на
договора с повече от тридесет календарни дни, освен когато просрочването се
дължи на непредвидени /форсмажорни обстоятелства и/или неправомерни
действия на трети лица.
По делото не се твърди и не се доказва, „РЕМОНТ П СТРОЙ“ ЕООД да
е изпълнило задълженията си по договора.
В отговора на исковата молба дружеството е изтъкнало възражение, че
неизпълнението му се дължи на форсмажорни обстоятелства, за които е
уведомило възложителя, но такива също не се доказват по делото.
Към настоящия момент са изминали повече от тридесет дни от изтичане
на срока за изпълнение на договора, видно от т. 1, 2, 3 и 6 от заключението по
допуснатата от първоинстанционния съд ССЕ, съгласно които на 23.06.2021г. е
било поставено начало на изпълнение на договора, но до 24.09.2021г.
изпълнителят не е предприел действия по изпълнението.
При тези данни районният съд е отхвърлил иска, като се е позовал на
Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2013 г.,
ОСГТК, и е изложил мотиви, че развалянето на договора има обратно
действие и освобождава страните от облигационната обвързаност по него,
вкл. съдържащите се уговорки относно последиците от неизпълнението (напр.
неустойка), откъдето е направил извод, че развалящият не може да бъде
обезщетен за вредите от неизпълнението с уговорената в разваления договор
неустойка, а такава би се дължала само ако е уговорена за вредите от
развалянето.
4
Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на
жалбоподателя срещу горните изводи на районния съд, както и че процесната
неустойка не е за забава, а за пълно неизпълнение на договорното
правоотношение и се дължи, включително при разваляне на договора, поради
следните съображения.
На първо място, съгласно Решение № 228 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 587/2023 г., III г. о., ГК, „неустойка се дължи от неизправната страна
по договора само в случаите, когато е налице онази форма на неизпълнение,
за която тя е уговорена“. В настоящия процес се претендира неустойка за
пълно неизпълнение на договора, като такава е уговорена с клаузата на чл. 22,
ал. 2 от него.
Същевременно, цитираните от районния съд Тълкувателно решение № 7
от 13.11.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГТК и Решение № 17 от
9.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 414/2009 г., I т. о., ТК, касаят неустойка за
забава. Поради това формираната от тях практика, че не се дължи неустойка за
забава по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, когато двустранен договор е развален поради
виновно неизпълнение на длъжника, е неотносима към настоящия казус.
Във връзка с това следва да се има предвид, че в мотивите на
Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2013 г.,
ОСГТК, изрично е посочено, че ако договорът е бил развален, „….с обратна
сила се заличава всичко онова, което е било негово съдържание и остава
единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите от
цялостното неизпълнение“. Това означава, че в хипотеза на разваляне на
двустранен договор поради неизпълнение, недължима е само мораторна
неустойка, но без да се изключва дължимостта на компенсаторна неустойка за
цялостно неизпълнение на договора, каквато е процесната.
Още по- категорично тази теза е застъпена в Решение № 48 от
30.VI.1986 г. по гр. д. № 18/86 г., ОСГК, съгласно което „при развален договор
поради лошо или пълно неизпълнение кредиторът може да търси
неустойката вместо обезщетение за вредите от лошото или пълно
неизпълнение“.
В същия смисъл е и правната теория (Калайджиев А. „Облигационно
право. Обща част“ , седмо издание, изд. Сиби, 2016г., стр. 506).
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
неустойката за пълно неизпълнение, уговорена с клаузата на чл. 22, ал. 2 от
процесния договор, е дължима и в хипотеза на разваляне или прекратяване на
договора. Поради това е ирелевантно, дали договорът е бил надлежно
развален или не, независимо от изложените от районния съд мотиви по този
въпрос и съответните доводи на жалбоподателя, съдържащи се във въззивната
жалба. Още повече, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, той е със срок на
действие до 27.03.2023г. или до приключване на поетите задължения по него
(което от двете настъпи по- рано). Следователно, дори да не е бил развален,
към настоящия момент той е прекратен поради изтичане на определения в
него срок. Както се обоснова по- горе, обаче, това не отнема правото на
изправната страна по договора да претендира неустойка за пълното му
неизпълнение.
По същество, от доказателствата по делото се установява наличието на
уговорената от страните предпоставка (пълно неизпълнение на договора) за
заплащане на компенсаторна неустойка по чл. 22, ал. 2 от договора в размер на
5
100% от стойността му (т.е. 16389,46 лв. без ДДС, респ. 19667,35 лв. с ДДС).
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на тази
неустойка, направено с отговора на исковата молба и поддържано в
първоинстанционното производство, поради следните съображения.
Съгласно трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 529 от
14.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 240/2008 г., I о., ТК, Определение № 788 от
12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2149/2024 г., II т. о., ТК, и др., договорът за
обществена поръчка е сделка със смесен фактически състав, но когато една от
страните по този договор е търговец, тази сделка следва да бъде
квалифицирана като относителна (субективна) търговска сделка по смисъла на
чл. 286, ал. 1 от ТЗ и в този случай той представлява и едностранен търговски
договор, като за неговото сключване, действителност, изпълнение и
прекратяване се приложими специалните нормативни правила, уреждащи
търговските сделки. Настоящият случай е именно такъв, тъй като „РЕМОНТ
П СТРОЙ” ЕООД, безспорно, е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ.
Така установеният характер на процесния договор и на ответника
„РЕМОНТ П СТРОЙ” ЕООД обуславя невъзможност за намаляване на
процесната неустойка поради прекомерност, с оглед разпоредбата на чл. 309
от ТЗ. Съгласно съдебната практика (Решение № 112 от 2.12.2013 г. на ВКС по
т. д. № 426/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 911/2009 г., I т. о., ТК), когато една от страните по договора не е търговец,
само тя може да се позове на прекомерност и да иска намаляване на
неустойката по реда на ЗЗД, но тази възможност е изключена по отношение на
страната - търговец. Поради това възражението на търговеца „РЕМОНТ П
СТРОЙ” ЕООД за прекомерност на претендираната неустойка е
неоснователно и не дава основание за нейното намаляване.
С оглед гореизложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен за
пълния предявен размер.
Тъй като този извод не съвпада с направения от районния съд,
обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо
него се постанови друго, с което искът се уважава.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, каквито се установяват в
размер на 327,79 лв. – държавна такса и 2250 лв. – адвокатски хонорар, т.е.
общо 2577,79 лв.
Отмяната на обжалваното решение налага преизчисляване на
разноските в първоинстанционното производство, като такива се присъдят в
полза на ищеца в размер на 327,78 лв. – държавна такса, заплатения депозит за
ССЕ от 480 лв. и адвокатски хонорар от 1440 лв., т.е. общо 2247,78 лв.
По аргумент от т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да се постанови осъдителен
диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното производство,
каквито се установяват в размер на 327,78 лв. – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, което настоящият съдебен състав определя
на 100 лв.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 177/17.09.2024г., постановено по гр.д. №
723/2022г. на Самоковския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „РЕМОНТ П СТРОЙ” ЕООД с
ЕИК ********* дължи на Община С. с ЕИК ********* сумата 16389,46 лева -
неустойка по чл. 22, ал. 2 от Договор за обществена поръчка №
27ПР/01.12.2020 г. с предмет „Изграждане на детска площадка в с. К.А., общ.
С.” в изпълнение на АДБФП № ВО 06ИО№001 -19.055-0003- С01/2020 по
подмярка 7.2. от ПРСР 2014-2020 г., както и законната лихва върху главницата
за период от 28.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „РЕМОНТ П СТРОЙ” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
Община С. с ЕИК ********* сумата 2577,79 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА „РЕМОНТ П СТРОЙ” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
Община С. с ЕИК ********* сумата 2247,78 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство по гр.д. № 723/2022г. на Самоковския
районен съд.
ОСЪЖДА „РЕМОНТ П СТРОЙ” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
Община С. с ЕИК ********* сумата 427,78 лв., представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 71/2022г. на Самоковския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7