РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Царево, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20222180200096 по описа за 2022 година
Производство по делото е по реда на чл. 145 от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
Закона за Министерство на вътрешните работи.
Образувано е по жалба на ЯН. СТ. ИВ., ЕГН **********, с адрес в с.
*********** срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 4635зз-157/
02.12.2021 г. издадена от Т.Д. Д.- служител на МВР- на длъжност ******при
ОД на МВР- Бургас, с която заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР,
вр. чл. 3, ал. 2 от УБДХ е заповядано, да бъде задържан жалбоподателя за
срок до 24 часа, в помещението за временно задържане на РУ- Приморско.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата. Пледира пред съда, да постанови решение, с което да отмени
оспорваната заповед като незаконосъобразна. Навежда доводи за липсата на
предпоставки за задържане и неспазване на изискванията за съдържание.
Ответникът по делото- органа, издал оспорвания акт, изразява пред съда
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди приложената административна преписка, прецени
становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намери за
установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок, от адресат на оспорваната заповед, пред
надлежен съд, поради което е допустима и като такава следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата, е неоснователна.
С атакуваната пред съда заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от
ЗМВР, вр. чл. 3, ал. 2 от УБДХ, жалбоподателя е бил задържан за срок до 24
часа, в помещение за временно задържане на РУ на МВР- Приморско, като
лице, което е извършител на деяние по чл. 1 от УБДХ, по отношение на което
има образувано производство по реда на УБДХ.
На първо място, атакуваната заповед е издадена от компетентен
полицейски орган, в пределите на материалната му компетентност по чл. 72,
ал. 1 от ЗМВР, в установената от закона форма. Спазени са условията и срока
по чл. 73 от ЗМВР. На следващо място, съгласно нормата на чл. 74, ал. 1 от
ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, се извършва с
писмена заповед- което в случая е сторено. Реквизитите на съдържанието на
заповедта за задържане, са императивно определени в разпоредбите на чл. 74,
ал. 2 от ЗМВР. В случая, атакуваната пред съда заповед, съдържа реквизитите
посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР- в същата е отразено името, длъжността и
местоработата на служителя, който е издал заповедта, основанието за
задържането, данни индивидуализиращи в достатъчна степен задържаното
лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по
чл. 72 от ЗМВР. В оспорената заповед, изрично е посочено, че лицето,
веднага след задържането си е било запознато с правата по чл. 72, ал. 3 и 4 и
чл. 73 от ЗМВР. Посоченото в заповедта правно основание по смисъла на чл.
72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, вр. чл. 3, ал. 2 от УБДХ е, че лицето е извършител на
деяние по чл. 1 от УБДХ, за което деяние има образувано производство по
реда на УБДХ. Съобразно т. 2 на разпоредбата на чл. 74 от ЗМВР, заповедта
трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването
й, т.е. в акта следва да бъдат изложени мотивите обективиращи задържането
на лицето. В настоящият случай, заповедта е мотивирана в достатъчна степен,
като в нея са изложени всички фактически и правни основания за издаването
й. Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая
е изпълнено, като е посочено, в каква връзка е формирано предположението
за евентуална съпричастност на лицето, към деянието за което е образувано
2
наказателно производство срещу него. Следва да се посочи, че в подобни
случаи не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни
относно деянието, съдържащи се в доказателствата по преписката.
Достатъчно е задържаното лице да е разбрало, на какво основание е
задържано и в какво се изразява противоправното деяние, което
полицейският орган счита, че е извършено, т.е. да е разбрало по повод на
какво е формирано подозрението срещу него. Видно от приложената по
делото заповед, това е изпълнено от полицейския служител в достатъчна
степен. От отразеното в оспорената заповед се установява, че на задържането
лицето е била осигурена възможност да ангажира адвокатска защита, т.е. в
конкретния случай са налице посочените в закона изисквания, поради което
следва да се приеме, че оспорената заповед е в унисон с практиката на
Европейския съд за защита на правата на човека. На задържаното лице са му
били разяснени всички обстоятелства по задържането, разяснени са му били
правата на говорим и разбираем за него език. Дадено му е била и възможност
да проведе разговор.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, овластява полицейските органи
да задържат лица в други случаи, определени от закон, т.е. в заповедта следва
да се посочи какъв е другия случай и в кой закон основанието е определено. В
настоящия случай, в оспорената заповед това е сторено ясно и
недвусмислено, като е посочена процедурата, регламентирана в сочения за
приложим закон, а именно УБДХ. Безспорно, в настоящия случай е
приложима нормата на чл. 3, ал. 2, вр. ал. 1, б. “а“ от УБДХ, предвиждаща, че
лицето може да бъде задържано до 24 часа, когато не може да бъде
представено веднага на съда. По правната си същност, задържането под
стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН- административно
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността
лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие. За прилагането на тази принудителната, административна
мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК или деяние по УБДХ. Достатъчно
е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има
3
вероятност лицето да е извършител на престъплението, респ. на деянието по
УБДХ, което дава право на административния орган при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката. Съгласно закона, в тежест на
административния орган е да установи и докаже наличието на фактическите
основания и изпълнението на законовите изисквания при издаване
административния акт. В случая, посредством представените по делото
писмени доказателства и събраните гласни такива, категорично се установява,
че към момента на издаване на процесната заповед са съществували
достатъчно данни, които да обосноват налагането на принудителната
административна мярка спрямо жалбоподателя- данни, обосноваващи в
достатъчна степен предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на деянието по чл. 1 от УБДХ, което е посочено в издадената
заповед. В заповедта са посочени фактически обстоятелства, мотивирали
задържането на лицето. Същото се установи и пред съда.
Според съда, в случая няма и несъответствие с целта на закона, което да
нарушава принципа за съразмерност, съобразно чл. 6 от АПК, в степен
такава, че да води до нищожност на акта. Прилагането оспорената мярка, е в
рамките на оперативната самостоятелност на административния орган и
предвид изложената фактическа обстановка същата е пропорционална.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и
неговото изпълнение, не могат да засягат права и законни интереси в по-
голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава. В
контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК, прилагането на ПАМ по чл. 72,
ал. 1, т. 7 от ЗМВР, следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността
на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата
цел- което според настоящия състав в случая е безспорно.
На следващо място, няма спор, че по силата на ЗМВР полицейските
органи имат правомощия да задържат лице за срок от 24 часа, в други случаи,
определени със закон. При приложението на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 7 от
ЗМВР, законът не изисква от полицейския орган да дава точна, правна
квалификация на извършеното деяние, като е достатъчно да посочи,
основанието на което се задържа лицето- другия случай определен със закон-
и съответно да опише в достатъчна степен фактическите основания, сочени в
другия закон и обосноваващи задържането. Тук следва да се посочи, че когато
задържането на лицето, е мотивирано с приложение на норма на чл. 3, ал. 2 от
4
УБДХ- съгласно която, в случаите на б. "а" /когато има съставен акт по УБДХ и преписката
е внесена в съда/, лицето може да бъде задържано до 24 часа, когато не може да бъде
представено веднага на съдията- при обжалване на заповедта, съда следва да прецени, дали е
било нужно задържането на лицето с оглед представянето му пред съдията, за да бъде
разгледано делото по УБДХ.
Според съда, задържането на лицето в случая е било необходимо и правилно.
Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от
24 часа" в случая съда намира за оправдано- на първо място задържането е
правилно, тъй като безспорно се установи, че жалбоподателя е лице за което
има достатъчно данни, че е извършило деяние по чл. 1 от УБДХ. Видно от
материалите по делото, срещу жалбоподателя е бил съставен АКТ за
констатиране на дребно хулиганство с рег. № 4635а-430/ 02.12.2021 г. и е била
образувана преписка, с рег. № УРИ № 4635р-10712/ 2021 г. на РУ-
Приморско. Видно е, че материалите по така образуваната преписка по реда
на УБДХ, са били внесени своевременно- на същия ден- за разглеждане от
РС- Бургас, където е било образувано НАХД № 5415/ 2021 г. като съдебното
заседание е било проведено на 02.12.2021 г. в РС-Бургас с начален час 15:30
часа и краен час 16:45 часа. След разглеждане на случая по същество, съдът е
прекратил съдебното производство и е изпратил материалите от делото на
РП- Бургас с оглед на данни за извършено престъпление по чл. 325 от НК.
На следващо място, задържането е било и необходимо. Видно от
материалите по делото, деянието е било извършено в с. ******- населено
място отдалечено както от гр. Приморско, така и от гр. Бургас. При това
положение и предвид множеството лица участвали в инцидента- на които
лица е следвало да се снемат лични данни, да се вземат от тях обяснения,
както и такива от лицето извършило деянието, да се установи цялата
фактология на случая, както и предвид необходимостта лицата да бъдат
отведени в РУ- Приморско, а в последствие и до РС- Бургас- безспорно е
необходимо значително технологично време, за да се извършат всички тези
действия. Ето защо, задържането на жалбоподателя е било необходимо,
предвид сериозната вероятност, сочените по горе, необходими действия, да не
е възможно да се извършат в рамките на работния ден и лицето да не може да
бъде предоставено на съдията.
В заключение и за пълнота на изявлението следва да се посочи, че
изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи,
5
по прилагането на чл. 5, § 1 от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия случай,
водят до категоричния извод, че мярката е приложена на предвидено в закона
основание, по установения ред и е в съответствие с възможността, предвидена
от Конвенцията, за законно ограничаване правото на свободно придвижване с
цел осигуряване изпълнението на задължение, предписано от закон. По
делото безспорно се установи, че веднага след края на съдебното заседание
по НАХД № 5415/ 2021 г. жалбоподателя, е бил освободен.
Ето защо съда приема, че принудителна административна мярка е
съобразена с разпоредбите на закона и е съответна на целта, която преследва
закона, поради което и Заповедта следва да бъде потвърдена, а подадената
срещу нея жалба- отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЯН. СТ. ИВ. с ЕГН ********** от село
*********** срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 4635зз-157/
02.12.2021 г. издадена от Т.Д. Д. на длъжност **********, ОД на МВР-
Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14 дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6