Р Е Ш
Е Н И Е № 25
гр.Кюстендил, 30.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
със секретар И. С. и с участието на
прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия
Карамфилова КАНД №352/2019г., за да
се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
„Е.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление ***, съдебен адрес ***, ж.к.М. бл.**, вх..*А, ет..*, ап.**
обжалва решение №339/07.10.2019г. на ДРС, постановено по АНД №584/2019г., с
което е потвърдено НП №10-0000861/01.04.2019г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Кюстендил. Развиват се съображения за
незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснати нарушения на материалния
закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на
решението, респ. отмяна на НП.
Ответникът чрез пълномощника
изразява становище за неоснователност жалбата и моли за оставане в сила
решението на въззивния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба, тъй като счита че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Предмет
на касационно оспорване е решение №339/07.10.2019г. на ДРС, постановено по АНД
№584/2019г. Със същото е потвърдено НП №10-0000861/01.04.2019г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил. „Е.“ ЕООД *** е санкционирано на основание чл.414,
ал.3 от КТ с административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500
лв. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Районният съд е потвърдил
наказателното постановление, приемайки че акта не страда от пороци, касаещи
неговата валидност и допустимост, както и че е приложен правилно материалния
закон.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на
оспореното решение на ДРС. На база установената фактическа обстановка
касационния съд приема следното:
Производството пред ДРС е
образувано по жалба на „Е.“ ЕООД ***-0000861/01.04.2019г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кюстендил, с което търговецът в качеството на
работодател е привлечен към отговорност по чл.414, ал.3 от КТ за извършено
нарушение по чл.63,
ал.2 от КТ. При
извършена проверка на място на 13.12.2018г. и по документи на 03.01.2019г. е
установено, че работодателят е допуснал до работа на 13.12.2018г. в 11.40ч.
лицето К. Г. Й., ЕГН ********** *** в стопанисвания от фирмата строителен обект
– „Изграждане на резервоар за минерална вода“ в гр.С. б, ул.“Г.“ кв.**, имот***,
да изпълнява трудови задължения като „работник строителство“, без да му е
предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП. От лицето е попълнена декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която е
посочено, че работи на обекта на „Е.“ ЕООД по силата на сключен трудов договор,
с месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лв. По преписката е
представен трудов договор от
11.12.2018г., в който е отбелязано, че работникът е постъпил на работа на
13.12.2018г.; копие на книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа,
от която е видно, че на 13.12.2018г. на К. Й. е проведен инструктаж; копие на
присъствена книга, установяваща отчет за работа при 8 часов работен ден за К. Й.
на 13.12.2018г. От справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с №21388183026979/13.12.2018г. е видно, че процесното уведомление е регистрирано в ТД на НАД на 13.12.2018г. в
13.57ч. За констатирано нарушение по чл.63, ал.2 от КТ е съставен е АУАН
№10-0000861/01.02.2019г., а въз основа на констатациите в него е издадено атакуваното
НП.
Работодателят „Е.“
ЕООД *** е
привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че е извършил
нарушение на трудовото законодателство, като е допуснал до работа работникът К.
Г. Й., без да му предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено от ТД на НАП. Възраженията на касатора досежно отсъствието на
трудовоправни отношения между страните на 13.12.2018г., поддържани и пред
настоящата инстанция, КАС намира за неоснователни, доколкото съдържащите се в
административната преписка писмени доказателства, преценени в съвкупност с
гласните такива, доказват извършването на соченото административно нарушение. В
хода на проведеното административнонаказателно производство, АНО е доказал
изпълнението на трудови функции по трудово правоотношение от работника на
визираната дата. Анализът на доказателствения материал обуславя извода на
касационния съд, че в случая безспорно е установено, че на 13.12.2018г. в
11.40ч. лицето е изпълнявало трудовите си задължения като работник строителство
с определено работно време, определено работно място на обект „Изграждане на
резервоар за минерална вода“ в гр.С. б. ул.“Г.“, кв.*, имот *** и с определено
месечно трудово възнаграждение по силата на сключен преди датата на проверката
трудов договор. Ирелевантен за отговорността на дружеството е момента на
регистриране на договора в ТД на НАП от работодателя.
Нормата на чл.62, ал.3 от КТ
въвежда задължение за работодателя да предостави на работника или служителя
преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3, заверено от ТД на НАП.
Тази разпоредба императивно ограничава свободата за допускане/приема на работа
на работника или служителя от работодателя. След като обективно е установено
извършването на трудова дейност и осъществяването на определена трудова функция
от К. Й. на 13.12.2018г., правомерно е ангажирана и следващата се отговорност
на нарушителя-работодател за неизпълнение на вменено по закон задължение. От
показанията на контролните органи, извършили проверката на място, се установява,
че лицето е заварено на работното си място да изпълнява определените му по
трудов договор задължения. Попълнената на място декларация по чл.402, ал.1, т.3
от КТ е доказателство за необходимите елементи, характеризиращи
правоотношението като трудовоправно по чл.66, ал.1 от КТ към 13.12.2018г., а
извадката от книга за инструктаж и присъствена книга е годно доказателство за
постъпване на работа на лицето на процесната дата. Изхождайки от установената фактическа
обстановка и на база доказателствата по делото, КАС счита, че административното
нарушение е доказано, поради което НП се явява законосъобразно.
Като е достигнал до идентичен правен извод ДРС е постановил правилен и
обоснован съдебен акт, който ще бъде оставен в сила, поради отсъствие на
касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
С оглед изхода от правния спор и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН
/редакцията на правната норма ДВ бр.94/29.11.2019г./ във вр.с чл.27е от Наредба
за заплащането на правната помощ съдът присъжда в полза на Д „ИТ“ – Кюстендил
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., платимо от касатора.
Воден от горното и на основание
чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №339/07.10.2019г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №584/2019г.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил разноски по делото в
размер на 80 лв. /осемдесет/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: