Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 29.08.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20- ти състав, в публичното заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                            СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 6039/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Н.З.Т. твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 23.06.2013г., вина за което има водачът на л.а.  „Фолксваген Голф”, с  рег. № ********, в който автомобил той е бил пътник. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „А.Б.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е претърпял  травматично увреждане- контузия на главата; сътресение на мозъка с пълна загуба на съзнание; счупване на лакътна кост на лява предмишница; разкъсно- контузни рани на двете колена и драскотини на дясната предмишница и гърба; множество натъртвания и кръвонасядания по цялото тяло и крайниците, и неимуществени вреди от тези увреждания- болки, страдания и стрес. Твърди, че се наложило оперативно лечение на лявата лакътна кост, а след шест месеца и втора операция за изваждане на остеосинтезния материал. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 60 000лева и предявява частичен иск за сумата от 40 000лева. Претендира и лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на деликта- 23.06.2013г.  до окончателното плащане, както и разноски.

Ответникът З. „А.Б.” АД оспорва иска. Твърди ищецът да е бил водач на автомобила, с който е настъпило произшествието и същото да е станало изключително в следствие на неговото противоправно поведение. Прави евентуално възражение за съпричиняване поради  поради непоставяне от ищеца на предпазен колан, както и поради наличието на знание, че водачът управлява лекия автомобил след като е употребил алкохол. Оспорва причинно- следствената връзка между произшествието и всички посочени от ищеца вреди, интензитета на претърпените болки и страдания и размера на иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване – поведението на пострадалия в причинна връзка с вредоносния резултат.

По делото е представено решение № 54477/07.03.2017г. по гр.д. № 41107/2014г. на СРС, 73- ти състав, с което е уважен частично предявеният от Н.З. Николов срещу „А.Б.“ АД иск за имуществени вреди от същото пътно- транспортно произшествие. Не са налице доказателства за влизането в сила на решението, поради което не може да бъде съобразена силата му на присъдено нещо относно елементите от фактическия състав на отговорността на застрахователя по прекия иск, в това число и във връзка с направените възражения за съпричиняване, идентични с тези в настоящия процес. Производството по гр.д. №41107/2014г. на СРС, 73- ти състав няма преюдициален характер спрямо настоящето, поради което не са налице основания за спиране до изясняване на въпроса за влизане в сила на решението.

С постановление от 12.11.2013г. на прокурор на Окръжна прокуратура гр. Добрич е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 184/ 2013г. по описа на РУ „Полиция“ гр. Тервел, водено срещу неизвестен извършител, поради настъпила смърт на извършителя на престъпното деяние, като видно от мотивите на постановлението, досъдебното производство е било образувано за това, че на 23.06.2013г. при нарушение правилата за движение по пътищата е причинена смъртта на М.Н.Д..

За установяване обстоятелствата, при които е настъпило произшествието са събрани писмени доказателства- съставеният в хода на наказателното производство протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протоколи за химическа експертиза, гласни доказателства чрез показанията на свидетеля М.М. и изготвената въз основа на тях автотехническа експертиза.

Според показанията на свидетеля М.  на 22.06.2013г., около 20,00ч. бил на гости на М.Д., заедно с ищеца Н. и още двама приятели. Пили по чаша бира и хапнали стабилно. След това свидетелят, Н. и М.отишли на дискотека в гр. Тервел и там той и Н. пили бира, а М.отишъл в друга компания. Около 3,30ч. свидетелят се прибрал, а около 6,00ч. сутринта Н. и М.му се обадили и го взели. Първо напазарували от магазина храна, а след това тръгнали към Мали извор. Свидетелят седнал на задната седалка, М.карал, а Н. бил до него на предната седалка. Свидетелят сочи, че в дискотеката не бил заедно с М.и не го е виждал дали е пил алкохол, а след като го взели в 6ч. не му е направило впечатление той да залита, да мирише на алкохол, карал нормално. Свидетелят сочи, че в колата казал на всички да си поставят коланите, за да не ги проверят. 

Според заключението на авто-техническата експертиза произшествието по данни от протокола за оглед е настъпило при следния механизъм и обстоятелства: На 23.06.2013г. на четвъртокласен път 7102 в посока с. Мали извор към с. Сърнец, след указателната табела за населено място с. Мали извор, лек автомобил „Фоксваген Голф“, с рег. № ******** се движел със скорост от 126 км./ч., която била по- висока от критичната за участъка- излизане от десен завой, от 99 км./ч. , поради което продължил по тангентата и преминал диагонално наляво през лентата за насрещно движение и навлязъл в левия банкет и терена в ляво от пътя, където се удря в предната си лява част в ствола на крайпътно дърво. Ударът бил челен, ексцентричен и леко кос, а поради ексцентрицитета на ударната сила автомобилът е придобил силна ротация в посока обратна на часовниковата стрелка. С остатъчната си кинетична енергия се е придвижил напред и се е спрял на пътя. Вещото лице сочи, че причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на л.а. Фолксваген Голф, който е допуснал движение на лекия автомобил със скорост по- висока от критичната, поради което е загубил контрол над управлението на автомобила. Според отговорите на вещото лице в о.с.з., проведено на 29.05.2017г. еквивалентната скорост на движение на лекия автомобил към момента на удара е около 50км.ч. и инерционните сили и въздействия по време на удара са при удар с такава скорост. При този механизъм на произшествието вещото лице сочи, че телата на пътниците в автомобила ще полетят напред и наляво, което съвпада с ротацията на автомобила и поставеният колан би имал значение за настъпване на уврежданията, тъй като би бил ефективен с оглед скоростта, като вещото лице сочи, че от данните по делото не може да каже дали ищецът е бил с предпазен колан или не.

Според заключението на приетата по делото съдебно- медицинска и токсикологична експертиза с оглед данните от взетата кръвна проба от трупа на водача на лекия автомобил М.Д., при него е установено количество алкохол в кръвта от 1,94промила, според приетото по делото химическо изследване. Вещото лице сочи, че тази концентрация съответства на средна степен на алкохолно опиване, при която се приема, че човек е сигурно повлиян от алкохола колкото и да е разнообразна индивидуалната реакция. Според заключението, при тази степен на алкохолно опиване е характерна емоционална лабилност, раздразнителност, нарушава се чувството за равновесие, стеснява се периферното зрение, походката става несигурна. Вещото лице сочи, че сетивни нарушения има още при леката степен на алкохолно опиване, като при 0,5 промила времето за възприемане на слухови и зрителни дразнения се удвоява, при 1 промил се реагира 4 пъти по- бавно, а при концентрация от 1,2-1,8 промила се нарушава слухът.  Според заключението при констатираната степен на алкохолно опиване от страничен наблюдател могат да се възприемат промените посочени по- горе, като емоционална нестабилност, нарушено чувство на равновесие, рязка настъпваща сънливост, промените в периферното зрение, както и да се долови мирис на алкохол. При отговорите на вещото лице в о.с.з., проведено на 31.10.2016г. се сочи, че констатираната контрация на алкохол в кръвта при водача отразява тази, която е в следствие на приетото количество алкохол, а не в следствие на други процеси. Вещото лице сочи, че в зависимост и от ръста, теглото и това дали лицето често приема алкохол признаците на алкохолното опиване могат да имат различна степен на проявление, но при констатираната степен в процесния случай видими такива не може да не е имало.

Предвид събраните по делото доказателства- писмени доказателства, гласни и приетата авто- техническа експертиза, съдът намира за пълно доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и противоправно поведение на М.Н.Д., като водач на с л.а. „Фолксваген Голф“, с ДК № ********.

Относно претърпените от ищеца увреждания и свързаните с тях неимуществени вреди по делото е  приета съдебно- медицинска експертиза и са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетеля И.Т..

Според заключението на приетата по съдебно- медицинска ортопедична експертиза, от настъпилото на 23.06.2013г. пътнотранспортно произшествие ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на главата и тялото; сътресение на мозъка; счупване на лявата лакътна става; разкъсно контузна рана на дясното коляно с дължина 4 см., разкъсно- контузна рана на лявото коляно 6/1 см. и драскотини в областта на дясната предмишница и гърба. Според заключението, след произшествието ищецът е приет по спешност в болница за реанимация, след което е извършено оперативно открито наместване на счупването на лявата лакътна кост и фиксация с метални импланти, антибиотици и аналгетици. Поставена е гипсова шина  за 45 дни. Извършена е хирургична обработка на раната на лявото коляно и кожен шев. Вещото лице сочи, че средният срок за зарастване на фрактурата е около 90-100 дни, а рехабилитацията продължава до 150- тия ден. В периода 26.03.-28.03.2014г. е извършено болнично лечение за отстраняване на остеосинтезния материал. Вещото лице сочи, че във връзка с полученото сътресение на мозъка ищецът е имал необходимост от покой за около 20-30 дни, както и че към момента на изготвяне на заключението раните за зараснали без усложнения, счупването е консолидирано в рамките на нормалния срок и функционално крайникът е възстановен напълно. Според заключението в конкретния случай използването на предпазен колан има значение, тъй като е ограничило свободното придвижване на тялото вътре в купето и го е предпазило от по- тежки травми, като ищецът най- вероятно е бил с поставен предпазен колан по време на ПТП.

Според показанията на свидетеля И.Т. той е брат на ищеца. Свидетелят сочи, че с брат си живее в едно домакинство и че в деня на инцидента го видял в болницата. Бил в тежко състояние, в безсъзнание, с тежък удар на главата, течало му кръв от лявото ухо, коляното му било сцепено и имал синини по цялото тяло. Свидетелят сочи, че брат му бил в безсъзнание и едва когато го хванал за лявата ръка брат му реагирал и изпищял. Първите три дни в болницата му наблюдавали главата и едва на четвъртия, петия ден му оперирали ръката и отново го върнали в другото отделение за наблюдение, като престоят в болницата бил общо около 10-15 дни. Поставили му шина на ръката, с която бил около 45 дни, след което около 10 дни ходил на раздвижване и на 6- тия месец била направена втора операция за отстраняване на шината и болтовете. Свидетелят сочи, че в началото брат му и психичаски не бил добре, не излизал, страхувал се от висока скорост, отнело му 3-4 месеца да се отпусне.

Не е спорно между страните, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на прекия иск.

По възражението за съпричиняване от ищеца, поради непоставяне на предпазен колан.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според З.ължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Същевременно в цитираните решения е прието, че наличието на предпазен колан в автомобила не се презюмира, а в тежест на ответника направил възражението за съпричиняване е да докаже пълно и главно, както неговото наличие, така и посочената по- горе причинна връзка.

Според заключението както на съдебно- медицинската експертиза, така и това на авто- техническата експертиза наличието на поставен предпазен колан при настъпване на процесното пътно- транспортно произшествие има значение за З.ържане на тялото към седалката, като вещото лице медик сочи, че в случая най- вероятно ищецът е бил с поставен предпазен колан, който е предотвратил настъпването на по- тежки увреждания.

Ето защо, съдът намира за пълно доказан факта, че ищецът към момента на настъпване на произшествието е била с поставен предпазен колан.

По възражението за съпричиняване от ищеца, поради поставянето му в повишен риск съзнавайки, че е пътник в автомобил, управляван от водач употребил алкохол.

В т. 7 на Тълкувателно решение № 1/ 23.12.2015г. по т.д. № 1/ 2014г. на ОСТК на ВКС е прието, че е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен.

Установява се от събраното химично изследване и приетата съдебно- медицинска експертиза, че водачът на лекия автомобил, пътник в който е бил ищецът, към момента на настъпване на произшествието е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 1,94 промила, която концентрация съответства на средна степен на алкохолно опиване. Същата е над законоустановения минимум, тъй като според правилото на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП, противоправно е всяко управление на лек автомобил след употреба на алкохол, независимо от количеството му.

Установява се от гласните доказателства събрани чрез показанията на свидетеля М., че  на 22.06.2013г., около 20,00ч. бил на гости на М.Д., заедно с ищеца и пили по чаша бира, след което отишли заедно на дискотека, където  водачът на лекия автомобил М.Д. се отделил от тях и отишъл в друга компания. Свидетелят сочи, че сутринта, в 6 часа М.Д., като водач на автомобила и ищецът Н.Т. дошли да го вземат от дома му. От показанията на свидетеля, химическото изследване и приетата експертиза съдът прави извода, че при полагане на дължимата грижа от ищеца да се увери, че Д. е в състояние да управлява лекия автомобил, същият е могъл да се увери, че това не е така. Доколкото Д. и Т. цяла вечер са били на дискотека, последният несъмнено е следвало да насочи наблюдението си върху това употребил ли е Д. алкохол и да разбере, че това е така, тъй като той несъмнено е бил алкохолно повлиян до степен, че това да е видимо и за обикновения наблюдател. Игнорирането от страна на ищеца на този факт, представлява поемане от негова страна на предвидим и очакван риск и това му противоправно поведение е допринесло обективно за настъпване на противоправния резултат. Ето защо това възражение за съпричиняване на ответника се явява доказано. Съдът намира, че съзнателното поставяне в повишен очакван риск от пострадалия е поведение, което в значителна степен обективно допринася за настъпване на противоправния резултата в хипотези като настоящата, като при съпоставка с поведението на деликвента съдът намира, че следва да бъде приет принос на ищеца в размер на 1/3.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищеца Н.З.Т. болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 18 000лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че в следствие на произшествието ищецът е получил както най- леката степен на сътресение на мозъка, за което оздравителният период е 20-30 дни, така е счупване на лявата ръка, в областта на лакъта и контузии в областта на краката. В рамките на един месец ищецът е следвало да ограничи своите активности, заради получената травма в областта на главата и общото му друго увреждане. Не се установява освен фактическата невъзможност за ефективно използване на левия горен крайник за времето на неговата имобилизация у ищеца да е имало други неудобства в социален и битов план, по големи от обичайните, като съдът отчита, че това не е неговият водещ горен крайник. Значение съдът отдава и на това, че допълнителна болезненост и неудоства у ищеца е довела и втората операция. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и това, че произшествието се е отразило негативно и на психиката на ищеца, същото по характера си е било тежко и е довело до загуба на приятел, като за период около 3 месеца ищецът е бил по- затворен и е преживявал травмата. От друга страна, при определяне размера на обезщетението от значение е обстоятелството, че ищецът към датата на деликта е в млада, активна възраст, както и това, че е налице пълно оздравяване. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и предвидените в закона лимити на отговорността на застрахователя, както и икономическата конюктура в страната към момента на настъпване на деликта. Така определеното обезщетение следва да бъде намалено с оглед приноса на пострадалия, като искът следва да бъде уважен за сумата от 12 000лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен частичен размер от 40 000лева.

Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди/, т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо, следва да бъде присъдена и лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, доколкото само за него се претендира такава, за периода от датата на деликта- 23.06.2013г. до окончателното плащане.

По разноските:

При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на

ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 180,00лева.

            Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П.К. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 622,80лева, с включен ДДС.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 360,00лева.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 455,00лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА З. „А.Б.” АД, ЕИК: ********, да заплати на Н.З.Т., ЕГН: **********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 12 000лв. представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 23.06.2013г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на М.Н.Д., като водач на с л.а. „Фолксваген Голф“, с ДК № ********, неимуществени вреди- болки и  страдания от  настъпилА контузия на главата и тялото; сътресение на мозъка; счупване на лявата лакътна става; разкъсно- контузни рани на лявото и дясното коляно и драскотини в областта на дясната предмишница и гърба, както и преживят психически стрес, ведно с лихва за забава, считано от 23.06.2013г. /датата на деликта/ до плащането,  както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 180,00лева- разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен частичен размер от 40 000лева обезщетение за неимуществени вреди, предявени частично от сумата от 60 000лева.

ОСЪЖДА З. „А.Б.” АД, ЕИК: ******** да заплати на адв. П.К. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 622,80лева, с включен ДДС.

ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК: ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер 360,00лева- държавна такса.

ОСЪЖДА Н.З.Т., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК: ******** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 455,00лева - разноски.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                                  СЪДИЯ: