Определение по дело №123/2020 на Окръжен съд - Разград

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

      Град Разград, 02.07.2020г.

 

Разградски окръжен съд  в закрито заседание на втори юли две хиляди и двадесета година  състав:

 

          Председател:РАЯ ЙОНЧЕВА

  Членове:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

              АТАНАС ХРИСТОВ

 

  като разгледа докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА в.ч.гр. дело №123 по описа за  2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

  Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

    Образувано е по частна жалба от „Първа Инвестиционна Банка“АД ,гр.София, ЕИК *********, подадена чрез юрисконсулт Деница Димитрова срещу  определение № 209/11.06.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 438/2018 г. на Кубратския районен съд, с което е били обезсилена Заповед № 293/23.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист издадени против длъжника Златина Колева Иванова, ЕГН **********.

В подадената жалба се сочи, че банката има качеството на заявител в производството и се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение.Отправя се молба за отмяна на определението.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна,ответник в производството,чрез особения представител, депозира отговор, в които оспорва жалбата като недопустима, съответно, неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Разградски окръжен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и след преценка на приложените към делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против акт, подлежащ на контрол и е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество на същата, съобрази следното:

   На 20.07.2018 г. пред РС – Кубрат е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от жалбоподателя против  длъжниците  И.Т.И. и Златина Колева Иванова.По заявлението било образувано ч. гр.дело №438/2018г. по описа на същия съд.С разпореждане от 23.07.2018 г. било разпоредено да се издаде Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължимите от длъжниците суми, първия като кредитополучател, а втория поръчител по договор за банков кредит.Въз основа на разпореждането била издадена Заповед № 239/23.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.Било образувано ИД №557/2018г. по описа на ЧСИ Д.Драганов за 2018г., с район на действие ОС-Разград.Заповедта за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение били връчени на  всеки от длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Длъжностното лице отразило във всяка една от двете, изготвени ПДИ, че е посетило адреса на  конкретния длъжник 3 пъти в продължение на един месец и след като не го е намерило на него е залепил уведомление, книжата не са били потърсени в , в дадения срок, в който са били оставени на разположение на  в канцеларията на ЧСИ.

 На 15.07.2019г. РРС постановил разпореждане №754,  с което указал на заявителя, че в едномесечен срок следва да предяви установителен иск за установяване на вземането си срещу длъжника, без да конкретизира дали това се отнася и за двамата длъжници по заповедта.Видно от мотивите на разпореждането, в същото е описано само връчването на ПДИ по отношение на длъжника И.И., но не и на поръчителя Златина Иванова.Кредиторът бил уведомен, че ако не представи в срок доказателства за предявяване на иска, ще бъдат обезсилени издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Жалбоподателят бил уведомен за разпореждането на съда на 18.07.2019г.и на 30.07.2019г. До изтичане на указания от съда срок, с молба, вх.№2397 на КРС, на  29.08.2020 г., заявителят предявил установителен иск против единия от длъжниците – кредитополучателя И.И. и  представил доказателства за такова свое действие пред  заповедния съд.По образуваното гр.дело №558/2019г. на КРС по установителния иск било постановено решение №39/11.03.2020г.  

 Въз основа на изложеното от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи:

  Според разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата.Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най – малко с три посещение на адреса..... Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. По този начин законодателят е регламентирал две хипотези, при които да се счита, че длъжникът е редовно уведомен ( след изтичане на съответния двуседмичен срок според чл. 47, ал. 2 от ГПК). Първата е когато длъжникът е търсен от връчителя на адрес три пъти, а втората е когато връчителят е установил чрез справка, че длъжникът не живее на посочения по делото адрес.

 Тази идея на законодателя е развита и в изменението на разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от ГПК, която според редакцията от ДВ 100 от 2019 г. ( в сила от 20.12.2019 г.) предвижда, че съдът дава указания за предявяване на установителен иск в две хипотези, при които длъжникът не е бил лично уведомен за издадената заповед за изпълнение – когато заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 и когато връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

    Въпросът дали разпоредбата на  чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК изисква кумулативно наличието на две предпоставки или не, в крайна сметка не е от значение за настоящия спор. Тази разпоредба е процесуална по своя характер и има действие за напред.

     В случая, въззивният съд намира, че атакуваното определение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, тъй като не са налице предпоставките за обезсилване на Заповед № 293/23.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист издадени против длъжника Златина Колева Иванова, ЕГН **********, поръчител по договора за кредит.В  разпореждането от 15.07.2019г. липсват ясни и точни указания до заявителя по отношение на кой от двамата длъжници са налице предпоставките на чл.47, ал.5 от ГПК и съответно срещу кой от тях следва да бъде предявен установителен иск в законовия срок, като настоящия съдебен състав счита, че указания за предявяване на иск по отношение на Златина Иванова-поръчител по договора на кредитора не са давани.

      Ето защо атакуваното определение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.    

Предвид горното, Разградски окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

      ОТМЕНЯВА определение № 209/11.06.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 438/2018 г. на Кубратския районен съд, с което е били обезсилена Заповед № 293/23.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист издадени против длъжника Златина Колева Иванова, ЕГН **********.

      ВРЪЩА  делото на КРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.