Решение по дело №279/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260052

 

гр. ВРАЦА, 28.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                   отделение в

публичното заседание на   22.10.2020 г.        в състав:

 

Председател:Мария Аджемова

    Членове:

                                    

в присъствието на:

прокурора              секретар   Лилия Горчева

като разгледа докладваното  от  съдията              

        гр.   дело N`279    по описа за 2020   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

С вх. № 7648/09.06.20 г. в районен съд гр. Враца е постъпила искова молба, изпратена по правилата на родовата подсъдност за разглеждане на окръжен съд гр. Враца с опр. на районен съд гр. Враца № 1060/10.06.20 г. по гр. дело № 1241/20 г.

Ищец в производството е Министерство на земеделието, храните и горите гр. София. Искът е насочен срещу ответника Н.Г.В. с ЕГН ********** ***. Министерството ищец предявява срещу ответника В.  осъдителни искове за заплащане на главница от 145 309.23 лв. и мораторна лихва от    12 876.20 лв. за периода от 02.10.1019 г. до 08.06.20 г., дължими във вр. с частично неизпълнение от страна на ответника арендатор на сключен между страните договор на аренда на зем. земя /ниви/ находящи се в землището на село ***, село ***, село ***, всички общ. Хайредин, обл. гр. Враца.

В исковата молба се твърди, че МЗХГ гр. София, чрез Директора на областна дирекция "Земеделие" гр. Враца като арендодател  и ответникът Н.Г.В., като арендатор, са сключили договор за аренда № 12/27.09.17 г., вписан в службата по вписванията гр. Козлодуй, обл. гр. Враца с рег. № 05.10.17 г. за земеделски земи от държавния поземлен фонд /ДПФ/ находящи се в землището на селата *** - 1 279.835 дка; село *** - 322.293 дка; и село *** - 93.081 дка, всички  в община село Хайредин, обл. гр. Враца. Съгласно допълнително споразумение за частично прекратяване на договора от 18.12.18 г., в писано в службата по вписванията гр. Козлодуй на 14.01.19 г., отнасящо се за стопанските 2018/19 г., размерът на арендната вноска, след добавяне на коефициента за инфлация за 2019 г. според условията на т. 4.1 от основния договор за аренда, възлизал на сумата 224 509.23 лв. за стопанската 2019/20 г., която сума към момента на предявяване на иска ответникът не е заплатил изцяло.  

Ответникът В. заплатил част от дължимата арендна вноска, както следва: - на 31.12.19 г. заплатил сумата 29 200 лв. След това, на 18.02.20 г. ответникът превел по сметка на МЗХГ още сумата 20 000 лв. и на 28.02.20 г. сумата 30 000 лв. или общо 79 200 лв.

Договорът за аренда бил прекратен от ищеца-арендодател поради неизпълнение от  страна на арендатора В., с нот. покана от 09.01.20 г., връчена на длъжника В. от нотариус С. К. с р-н на действие районен съд гр. Асеновград, на 29.01.20 г. Прекратяването на договора за аренда № 12/27.09.17 г. е вписано в СВ гр. Козлодуй с рег. № 722/09.04.20 г.

Ответникът-арендатор е поискал разсрочване на остатъка от задълженията си по прекратения договор за аренда, с молба до МЗХГ от 10.02.20 г., но Министерството отказало исканото разсрочване. 

Според ищеца, като се вземат предвид извършените от ответника плащания на арендните вноски в размер на 79 200 лв., остават за погасяване арендни вноски по договора за аренда в размер на 145 309.23 лв. До предявяване на исковата молба, ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на тази сума, която включва остатъка от годишната арендна вноска за стопанската 2019/20 г. /с коефициент за инфлация/, с падеж 01.10.19 г.

В исковата молба се твърди, че освен сумата 145 309.23 лв., ответникът дължи и заплащане на мораторна лихва /лихва за забава/ върху главницата от за периода от 02.10.19 г. /деня на падежа/ до 08.06.20 г. /деня на предявяване на исковата молба/ в размер на сумата 12 876.20 лв.

При заявените обстоятелства, Министерството-ищец моли ответникът за бъде осъден да му заплати сумите 145 309.23 лв. представляваща неизплатен остатък от арендна вноска по договор на аренда № 12/29.09.17 г. за стопанската 2019/20 г., заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба и сумата 12 876. 20 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 02.10.19 г. до 08.06.20 г. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, с вх. № 260165/14.08.20 г. ответникът Н.Г.В. представя отговор, в който заявява, че дължи исковите суми и признава исковете. В тази връзка той не оспорва описаните в исковата молба обстоятелства на които се основават претенциите на Министерството-ищец, а също и истиността на представените от ищеца писмени документи. Ответникът не заявява правата си за предявяване на насрещен или инцидентен установителен иск. В отговора, той твърди, че е съгласен да сключи в открито съдебно заседание спогодба с ищеца при взаимно изгодни условия. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение претендирано от МЗХГ.

С молба вх. № 260707/15.09.20 г. ответникът в производството Н.В. е представил две платежни нареждания - първото на стр. 15, от 14.09.20 г. за сумата 145 309.23 лв.  преведена на посочената от ищеца см. на ОД "Земеделие" гр. Враца, като той твърди, че по този начин е платил в хода на производството претендирания остатък от главницата по договора за аренда. Второто платежно нареждане е на стр. 16, също от 14.09.20 г., за сумата 10 133 лв.  преведена на посочената от ищеца см. на ОД "Земеделие" гр. Враца. Ответникът твърди, че по този начин е платил в хода на производството претендираната мораторна лихва върху главницата за исковия периода от 02.10.19 г. до 08.06.20 г. Намира, че министерството-ищец е допуснало техническа грешка при изчисление на лихвата твърдейки, че тя е в размер на сумата 12 876.20 лв. При ползване на електронен калкулатор, според ответника правилно изчислената и дължима от него мораторна лихва върху главницата е в размер на 10 133 лв., която той е платил на ищеца. С оглед на извършеното плащане в хода на производството за главницата и мораторната лихва, ответникът В. моли окръжен съд да постанови съдебен акт, с който исковите претенции бъдат отхвърлени изцяло.

В проведеното открито съдебно заседание на 17.09.20 г., министерството-ищец, чрез процесуалния си представител  юрисконсулт Д., не заявява искане по чл. 237 от ГПК за прекратяване на съдебното дирене и за произнасяне от съда с решение съобразно направеното от ответника признание за иска в отговора на исковата молба, което признание е неоттегляемо. При това положение, по делото следва да се постанови решение при предпоставките на чл. 235 от ГПК.

Ищецът подържа предявените искове, като не оспорва, че в хода на производството ответникът е заплатил по посочената от него банкова сметка *** на 145 309.23 лв.

Министерството не оспорва и факта, че ответникът е заплатил и част от мораторна лихва в размер на 10 133 лв., поддържа исковата си претенция за лихвата до пълния претендират размер от 12 876.20 лв. и заявява, че не е допусната грешка в изчисленията. Разликата се получавала от факта, че ответникът извършил частични плащания на главницата по договора за аренда, в различни периоди и това се отразявало и при изчисление на лихвата за забава. В тази връзка, по искане ищеца по делото е изслушана специализирана счетоводна експертиза, която е изчислила размера на претендираната лихва за забава при съобразяване извършените от ответника плащания на част от главницата.

В проведеното открито съдебно заседание на 22.10.20 г., в пледоария по същество, ищецът моли окръжен съд да уважи предявения осъдителен иск за лихва за забава за сумата 2 743.20 лв. представляваща разлика между исковата сума от 12 876.20 лв. и сумата платена от ответника в хода на процеса. Ищецът моли окръжен съд да осъди ответника да му заплати и сумата 3 915. 59 лв. представляваща претендираната с исковата молба законна лихва върху главницата от 145 309.23 лв. от предявяване на иска на 09.06.20 г. до плащане на сумата 145 309.23 лв. на 14.09.20 г. в хода на производството.

Като се имат предвид изложените в исковата молба обстоятелства и заявен петитум, според окръжен съд предявените искове са с правна квалификация по чл. 79,ал. 1 пр. първо от ЗЗД и във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗА и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 По делото са представени писмени доказателства, неоспорени от страните, изслушана е и специализирана счетоводна експертиза, която също не е неоспорена и съдът възприема същата като компетентна и обективна. След преценка на така събраните доказателства и становищата на страните, заявени по-горе, окръжен намира за установено следното от фактическа страна:

От представения договор за аренда № 12/27.09.17 г. се установява, че страните в производството са сключили писмен договор за аренда по отношение на зем. земи от държавния поземлен форд - 1 279.835 дка в землището на село ***; - 322.293 дка в землището на село ***; - 93.081 дка в землището на село ***, всички  в община село Хайредин, обл. гр. Враца. Договорът е с нот. заверка подписите на договарящите и е вписан в службата по вписванията гр. Козлодуй във вх. рег. № 2284 от 05.10.17 г. Общата годишна арендна вноска е в размер на 219 800.89 лв. и се дължи от арендатора не по-късно от първи октомври на всяка следваща стопанска година, според договореното в т. 5 от раздел І на договора. Арендното плащане се индексира с коефициент на инфлация определен от НСИ за съответния  12 месечен период, според т. 4.1 от договора. С допълнително споразумение за прекратяване от 18.12.18 г. на договор от 27.09.17 г., вписано в службата по вписванията гр. Козлодуй на 14.01.19 г., е прекратено отдаването под аренда на три имота с обща площ от 11 401 дка в землището на село ***, общ. Хайредин. Споразумението е неразделна част от договора за аренда № 12/27.09.17 г. Според клаузите на споразумението за частично прекратяване и след добавяне на коефициента за инфлация за 2019 г., общата арендна вноска по договора за стопанската 2019/20 г. е в размер на 224 509.23 лв.

 Ответникът-арендатор Н.В. не е изпълнил точно задълженията си, доколкото не платил изцяло дължимата арендна вноска към първи октомври 2019 г. в посочения размер, по което обстоятелство няма спор между страните. На това основание, договорът за аренда е прекратен от ищеца-арендодател с нот. покана от 09.01.20 г., връчена на длъжника от нотариус С. К. с р-н на действие районен съд гр. Асеновград на 29.01.20 г. Прекратяване договорът за аренда № 12/27.09.17 г. е вписано в СВ гр. Козлодуй с рег. № 722/09.04.20 г.

Ответникът-арендатор е поискал разсрочване на задълженията си по прекратения договор за аренда, с молба до МЗХГ от 10.02.20 г., но Министерството е отказало исканото разсрочване.

Приетата от съда счетоводна експертиза с в. л. Д.Б., установява, че общото задължение на ответника от неизплатени арендни вноски към 01.10.19 г., съобразно договореното между страните така както е посочено по-горе, е в размер общо на сумата 224 509.23 лв. Експерта установява, а и страните не спорят, че преди предявяване на процесния иск, длъжникът В. извършил няколко частични плащания на дълга си - на 31.12.19 г. платил 29 200 лв.; на 18.02.20 г. платил 20 000 лв. и на 28.02.20 г. платил 30 000 лв., при което към момента на предявяване на исковата молба на 09.06.20 г. останала неиздължена сумата 145 509.23 лв.

Тази сума е предмет на предявения главен иск от министерството-ищец. Тя е платена от ответника в хода на настоящото исково производство с платежно нареждане от 14.09.20 г., което обстоятелство не се оспорва от министерството.

С исковата се претендира и заплащане на законна лихва върху сумата 145 509.23 лв. от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Във вр. с това искане, в заключението на в. л. Б. е отразено, че законната лихва върху сумата 145 509.23 лв. за периода от предявяване на иска на 09.06.20 г. до внасяне на сумата по сметка на министреството-ищец в хода на производството на 14.09.20 г., е в размер на 3 915.59 лв.      

В исковата молба се твърди, че освен остатъкът от главницата в размер на 145 309.23 лв., ответникът дължи и заплащане на мораторна лихва /лихва за забава/ върху главницата от 224 509.23 лв. от за периода от 02.10.19 г. /деня на падежа/ до 08.06.20 г. /деня на предявяване на исковата молба/ в размер на сумата 12 876.20 лв., като се имат предвид направените от В. частичните плащания.

Във вр. тази претенция, в таблица 2 от експертизата, стр. 35, в.л. Барчева е изчислила, че обезщетението за забава в размер на законната лихва от деня на забавата 02.10.19 г. до датата на подаване на исковата молба 09.06.20 г. е в размер на сумата 12 876.20 лв., като при изчисленията си вещото лице е съобразило извършените няколко частични плащания на задължението по главницата от 224 509.23 лв. от страна на ответника В. на посочените по-горе дати и размер на сумите. И тъй като на 14.09.20 г. ответникът е заплатил по банкова сметка ***-ищец  сумата 10 133 лв., като е посочил, че тя представлява мораторна лихва по исковата претенция по настоящото гр. дело, то според вещото лице, остатък от мораторната лихва е в размер на 2 743.20 лв.

При така установената фактическа обстановка по делото, от правна страна окръжен съд намира следното: По делото не се спори, че между страните е създадено облигационно правоотношение уредено с валиден договор за аренда на земеделски земи и допълнителни споразумения към същия, като земите са от държавния поземлен фонд и се намират в землищата на селата ***,  *** и ***, всички в община село Хайредин, обл. гр. Враца. Договорът и допълнителните споразумения са с нот. заверка подписите на договарящите и са надлежно вписан в АВ гр. Козлодуй. Ответникът в производството, в качеството си на арендатор, не изпълнил основното си задължение по договора, да плати на министерството арендодател на 01.10.19 г. договорената арендна вноска в размер на 224 509.23 лв., при което от тази дата той е изпаднал в забава за плащане на посочената главница по договора за аренда. По делото няма спор, че ответникът е извършил няколко частични плащания на главницата - на 31.12.19 г. 29 200 лв.; на 18.02.20 г. 20 000 лв. и на 28.02.20 г. 30 000 лв., при което към момента на предявяване на исковата молба на 09.06.20 г. останала неиздължена сумата 145 509.23 лв. Тази именно сума е предмет на предявения главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. В хода на исковото производство, на 14.09.20 г., ответникът  изпълнил задължението си, като внесъл по сметка на ищеца претендирания остатък от главницата в размер на 145 509.23 лв.

На осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК този релевантен за спора факт следва да се вземе пред от съда, при което исковата претенция по предявения главен иск за сумата 145 509.23 лв. следва да бъде отхвърлен.

Тъй като ищецът е поискал да му се присъди и законна лихва върху 145 509.23 лв. от предявяване на иска на 09.06.20 г. до окончателното изплащане на исковата сума, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 3 915.59 лв. представляваща законна лихва върху сумата 145 509.23 лв. от предявяване на иска 09.06.9.20 г. до изплащане на сумата на 14.09.20 г. в хода на производството.

Според окръжен съд акцесорната искова претенция с правно основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху общия размер на главницата 224 509.23 лв. от деня на забавата, в казуса 02.10.19 г., до предявяване на иска, е основателна, независимо, че главният иск за остатъка от главницата се отхвърля, тъй основание за отхвърленото е обстоятелството, че ответникът В. е платил остатъкът от главницата в хода на производството. Този иск следва да бъде уважен за сумата 2 743.20 лв., която представлява разлика между дължимата мораторна лихва в размер на 12 876.20 лв. според заключението на приетата счетоводна експертиза и сумата 10 133 лв., която ответникът е внесъл по сметка на министерството на 14.09.20 г. в хода на производството.

Окръжен съд не възприема тезата на ответника, че ищецът е допуснал техническа грешка и е изчислил неправилно дължимата мораторна лихва. Това си становище окръжен съд основава на изготвената счетоводна експертиза, неоспорена от страните,  която е определила размера на лихвата за забава  върху главницата от 224 509.23 лв. от деня, когато ответникът е изпаднал в забава 02.10.19 г. до предявяване на процесния иск, като е съобразила частичните плащания извършени от ответника. А изчисленията на ответника за размера на лихвата за забава са направени за исковия период, но само върху остатъка от неизплатената арендна вноска от 145 309.23 лв.

По разноските в производството окръжен съд намира следното: На основание чл. 78, ал. 1 и във вр. с ал. 2 от ГПК, на министерството-ищец следва да се присъдят направените в производството съдебни разноски, общо в размер на 6 927.42 лв., която сума включва д. т. от 6 327.42 лв.; 300 лв. възнаграждение за експерт; 300 лв. юрисконсултскто възнаграждение, тъй като, независимо, че ответникът признава предявените искове, не може да се приеме, че с поведението си той не е дал повод за предявяване на исковете, доколкото както сумата по главния иск, така и сумата по акцесорния иск за лихви, са платени след предявяване на исковете, в хода на производството.

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Министерство на земеделието, храните и горите с булстат ***, със седалище гр. София и съдебен адрес *** срещу Н.Г.В. с ЕГН ********** *** осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 8, ал. 1 от Закон за аренда в земеделието за сумата 145 309.23 лв. представляваща остатък от годишна арендна вноска за стопанската 2019/20 г. по сключен между страните договор за аренда № 12/27.09.17 г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.Г.В. с ЕГН ********** *** да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите с булстат ***, със седалище гр. София и съдебен адрес *** сумата         3 915.59 лв. представляваща законна лихва върху главница от 145 309.23 лв. за периода от предявяване на иска 09.06.20 г. до заплащане на 14.09.20 г., в хода на производството на посочената главница.

ОСЪЖДА Н.Г.В. с ЕГН ********** *** да заплати на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на Министерство на земеделието, храните и горите с булстат ***, със седалище гр. София и съдебен адрес *** сумата 2 743.20 лв. представляваща разлика между лихвата за забава върху главница формирана от неизплатена арендна вноска за стопанската 2019/20 г. по сключен между страните договор за аренда № 12/27.09.17 г., за периода от 02.10.2019  до 08.06.2020 г., размер на сумата 12 876.20 лв., изчислена при съобразяване на извършените от длъжника Н.Г.В. частични плащания на главницата и внесената от ответника В. на 14.09.2020 г., в хода на производството, лихва за забава в размер на 10 133 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Министерство на земеделието, храните и горите с булстат ***, със седалище гр. София и съдебен адрес *** срещу Н.Г.В. с ЕГН ********** *** осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 2 743.20 лв. до претендираната мораторна лихва в размер на 12 876.20 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.Г.В. с ЕГН ********** *** да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите с булстат ***, със седалище гр. София и съдебен адрес *** сумата         6 927.42 лв. представляваща съдебни разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ .........