№ 1182
гр. Русе, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20254520101590 по описа за 2025 година
Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от
ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе“ ЕАД твърди, че ответникът е купувач на
доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр Р., ул."Мадарски
конник" 4, бл.“М.К.“, вх.Б, ет.2, с абонатен № 03050620210. За периода
23.12.2023 г. – 25.09.2024 г. в този имот дружеството доставило и на ответника
била разпределена топлинна енергия на обща стойност 102.76 лв. по 13 броя
фактури, която не била заплатена. Ответникът дължал на ищеца и лихва за
забава за периода от падежа на всяка фактура, който бил 45 дни след периода
на доставка до 02.12.2024 г. в размер на 7.97 лв.
За събиране на вземанията си ищецът подал заявление по реда на чл. 410
от ГПК по гр.дело № 6893/2024 г. по описа на РС-Русе срещу ответника за
дължимите суми, лихви и разноски. Съдът дал указания за предявяване на иск
за установяване на вземането си.
Поради това и на основание чл 422 ГПК моли да бъде постановено
решение, с което да се признае за установено, че С. И. К. дължи на
"Топлофикация Русе" ЕАД сумите: 102.76 лв. - главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода 23.12.2023 г. – 25.09.2024 г. по 13
1
броя фактури, лихва за забава в размер на 7.97 лв., законната лихва върху
главницата от 03.12.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира и
разноските, направени в двете производства.
Ответникът, чрез на значения му особен представител, депозира отговор
на исковата молба, в който оспорва основателността на исковете. Счита, че
ищецът няма как да установи точния размер на количеството изразходвана и
отчетена топлинна енергия, касаещ периода на исковата претенция. Ищцовото
дружество е нямало реален достъп до индивидуалния уред за отчитането на
количеството топлоенергия, който се намира в апартамента.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
На 05.12.2024 г. е издадена заповед за изпълнение срещу С. И. К. в полза
на „Топлофикация Русе" АД за сумите: 102,76 лева – главница, за доставена и
разпределена топлинна енергия по 13 бр.фактури за периода 23.12.2023 г. –
25.09.2024 г., ведно със законната лихва от 04.12.2024 г., 7.97 лв. лихва за
забава и разноски в заповедното производство.
На 16.02.2004 г. ответницата С. К. е подала заявление до изп.директор на
„Топлофикация-Русе“ ЕАД за откриване на партида за плащане на
топлоенергия на адрес: гр.Р., бл.“М.К.“, вх.Б, ет.2, като представя нот.акт №
25, т.1, д.14/2004 г.
На 14.12.1998 г. между ищцовото дружество и Домсъвета на бл.“М.К.“,
вх.Б и В е подписан договор за доставка на топлоенергия.
А индивидуалното изчисляване разходите за отопление в посочената
топлофицирана сграда се осъществява от „Дикейл Л“ ООД въз основа на
договор № 81/12.08.2002 г.
По делото са представени 13 бр.фактури, изравнителна справка за
отоплителен сезон 2023/2024, както и извлечение от сметка по партида № 03-
05—06-2-0210, издадени от доставчика на топлинна енергия, с получател С.
К., установяващи, че общата дължима сума за ползваната топлинна енергия за
периода 23.12.2023 г. – 25.09.2024 г. /начислена от отдадена сградна
инсталация и услуга дялово рапределение/ възлиза на сумата 102.76 лв.
За дължимата сума на 04.12.2024 г. ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК,
въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 6893/2024 г. по описа на РС-
2
Русе, по което, предвид призоваването на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен
иск за вземането си.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
направи следните правни изводи:
Видно от цитираните по-горе писмени доказателства, страните са били
обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е
имал задължението и е подавал топлинна енергия към жилището, находящо се
в гр.Русе, бл.“М.К.“, вх.Б, ет.2, а ответницата е била длъжна да заплаща
нейната цена.
По делото са представени 13 бр. фактури, от които се установява, че
начисленият размер на задължението на ответницата за исковия период
възлиза на претендираната сума от 102,76 лева главница и 7,97 лева лихви за
забава.
Неоснователно е възражението на ответника, че няма как да бъдат
установени точните количества изразходвана топлинна енергия без реален
достъп за отчитане до инивидуалните уреди за измерване в имота на С. К.. От
приложените фактури се установява, че на същата е начислена топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, както и суми за услугата дялово
разпределение.
Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ собственикът на имот в сграда - етажна
собственост дори да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Разпоредбите на чл.153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ са преминали проверка за
противоречие с Конституцията по конституционно дело № 15/2009 г. на
Конституционния съд на Р.България. С решението си по това дело
Конституционният съд приема, че посочените законови текстове не
противоречат на Конституцията, като се обосновава с това, че сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост. Всички собственици на имоти в сграда в режим на етажна
собственост следва да участват в разпределение на тежестите, свързани с
общата вещ (сградната инсталация), като заплащат топлинната енергия за
отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната инсталация
3
топлинна енергия.
Задължението да се заплаща енергията, отдадена от сградната
инсталация, дори и когато не се потребява топлоенергия в имота, произтича от
закона - чл. 153, ал.6 ЗЕ, поради което не може да се приеме тезата, че е
незаконосъобразно. Както бе посочено по-горе, същото е в съответствие и с
Конституцията на РБ.
Начина на разпределяне на енергията, отдадена от сградната
инсталация, е определен нормативно в подзаконов акт. В случая не става
въпрос за реално потребена в имота енергия, а за топлинни загуби, свързани с
обща част (сградна инсталация) и следва да се разпределят на всички
собственици на имоти, които по силата на закона са собственици и на тази
обща част.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове се
явяват основателни и следва да се уважат изцяло.
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Предвид изхода на настоящото дело ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 375 лева, от които 75 лв.
държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 200 лв.
възнаграждение за особения представител на ответника, както и 75 лева в
заповедното производство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. И. К., с ЕГН
**********, от гр. Р., ул."М.К." 4, вх.2, ет.6, че дължи на „Топлофикация
Русе" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.
„ТЕЦ Изток”, представлявано от изп.директор Севдалин Желев Желев,
4
сумите: 102,76 лева, представляваща цена на доставена и разпределена
топлинна енергия за периода 23.12.2023 г. - 25.09.2024 г. в имот, находящ се в
гр. Русе, гр Р., ул."Мадарски конник" 4, бл.“М.К.“, вх.Б, ет.2, ведно със
законната лихва от 04.12.20254 г. до окончателното й изплащане, 7,97 лева
лихва за забава за периода 31.01.2024 г. - 04.12.2024 г., което вземане е
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело № 6893/2024 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА С. И. К., с ЕГН **********, от гр. Р., ул."М.К." 4, вх.2, ет.6, да
заплати на „Топлофикация Русе”ЕАД, с ЕИК *********, 375 лева – деловодни
разноски в исковото производство и 75 лева разноски по ч.гр.д. № 6893/2024
г. по описа на Районен съд-Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5