№ 2604
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110203396 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Г. К. с ЕГН -********** с адрес /адрес/
срещу Наказателно постановление /НП/ № 21- 4332- 025673 от 13.12.2021 г.,
издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 20.00 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, и на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10.00
/десет/ лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага
доводите си, че в хода на административно-наказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с
липса на пълно, точно и ясно описание на процесното нарушение, както и на
обстоятелствата, при които е било извършено. Отделно от това се сочи, че
фактическата обстановка не е изяснена правилно, актоставителят е
1
пристигнал на мястото на ПТП четири часа след неговото настъпване и след
като други служители на МВР вече са били на място и са предприели
действия по спиране на движението в процесния пътен участък, с оглед
неговото обезопасяване. Като причина за настъпилия инцидент с автомобила
на жалбоподателя се изтъква, че на пътя е имало друго пътнотранспортно
произшествие, а отделно от това автомобилите, които са се движели зад
жалбоподателя, са били с несъобразена скорост.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната жалба с
изложените в нея доводи за отмяна на процесното НП. Същият допълва, че
зад него на пътното платно се е движел друг автомобил, който е ударил леко
неговия автомобил, от което същият е станал неуправляваем и се е ударил в
мантинелата. Дошлите на място полицейски служители проверили
документите на жалбоподателя и казали, че няма да отнемат контролния
талон към свидетелството за управление. По делото е постъпила молба от
жалбоподателя чрез упълномощен процесуален представител -адв.К. Л. от АК
–П., с приложени договор за правна помощ и съдействие и пълномощно, с
искане процесното НП да бъде отменено, както и за присъждане на
направените от жалбоподателя разноски.
Въззиваемата страна - Началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не
релевира становище по жалбата.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение бл.№ 390139 от
30.11.2021 г., съставен от мл. автоконтрольор при Отдел „Пътна полиция”
при СДВР е установено, че на 30.11.2021 г., около 20.20 часа в гр.София, по
бул.“Брюксел“ с посока на движение от ул.“Продан Таракчиев“ към
бул.“Христофор Комулб“ жалб.В. Г. К. управлявала лек автомобил марка
„Рено“ модел „Клио“ с рег.№ РК 9703 ВВ, собственост на М.П.И. с ЕГН –
**********, като срещу сградата на Нова телевизия водачът загубил
непрекъснатия контрол над управляваното от него МПС, вследствие на което
2
реализирал ПТП като се удрил в лявата мантинела на пътя и след това се
завъртял перпендикулярно на пътя. При извършената проверка било
установено, че водачът е сам в автомобила, както и че същият не представя
контролен талон към СУМПС. В акта е отразено, че са били нарушени
разпоредбите на чл. 20, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление /НП/ № 21- 4332- 025673 от 13.12.2021 г. на Началник група
към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лв.
за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 10.00 /десет/ лв. за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля М. Б. Н., както и от приложените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Относно вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.20, ал.1 от
ЗДвП съдът намира от правна страна следното: Съгласно посочената
разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.
От събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля М.
Б. Н., както и от приложените писмени доказателства /протокол за ПТП,
ведно със скица на ПТП към него и декларация, попълнена от водача/, съдът
намира, че не се установява по безспорен начин причината за настъпване на
пътния инцидент. Видно от попълнената от жалбоподателя декларация
пътната настилка е била непочистена и заледена, отделно от това, поради
наличието на завой и настъпило друго по-тежко пътнотранспортно
произшествие с пострадали лица, видимостта е била ограничена, за да може
своевременно да се реагира на така създалата се ситуация. Така заявеното от
жалбоподателя се подкрепя изцяло от показанията на свидетеля Н., който
3
съобщава, че е имало друго тежко ПТП на около 200 -300 метра, с пострадали
лица, което е наложило посещение от друг екип на ОПП –СДВР, както и че на
въпросната дата пътното платно е било влажно от падналия предните дни
сняг. От горното следва, че в хода на административно-наказателното
производство по никакъв начин не е изяснена действителната фактическа
обстановка, което е рефлектирало върху описанието на нарушението, както в
акта, така и в наказателното постановление единствено и само, че
жалбоподателят е загубил контрол над управляваното от него МПС. Не са
описани обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение. В
този смисъл е възможно да се изграждат различни предположения и версии,
но не и безспорно установени факти за настъпилото пътнотранспортно
произшествие.
На следващо място от приобщените по делото доказателства –
протокол за ПТП и скица към него, както и от показанията на свидетеля М. Б.
Н. безспорно се установява, че пътнотранспортното произшествие с участие
на жалбоподателя е настъпило на 30.11.2021 г. в 17.20 часа. Видно от
обстоятелствената част на наказателното постановление отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение, изразяващо в загубване на
непрекъснатия контрол над управляваното от него МПС и реализирано
вследствие на това ПТП, което се е случило на 30.11.2021 г. в 20.20 часа.
От горепосоченото, съдът намира на първо място, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени при неизяснена фактическа обстановка, което е рефлектирало
върху отразеното в тях като описание на извършеното нарушение и дадената
му правна квалификация. По този начин не са спазени изискванията на чл.42,
т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за
отмяна на крайния административен акт. На следващо място констатациите в
акта и наказателното постановление относно времето на извършване на
процесните нарушения – както на това по чл.20, ал.1 от ЗДвП, така и на това
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП не кореспондират на събраните по делото
доказателства.
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление
в цялост е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
4
ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, предвид основателността на
подадената жалба. От приложения на л.21 от делото договор за правна защита
и съдействие е видно, че жалбоподателят е заплатил на адв. К. В. Л. от АК –
П. сумата от 300 лева за осъщественото процесуално представителство по
делото. Доколкото в тази част договорът за правна защита и съдействие има
характер на разписка, то въззиваемата страна /ОПП-СДВР/следва да заплати
на жалбоподателя сумата от 300 лева, представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21- 4332- 025673 от
13.12.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя В. Г. К. с ЕГН -**********, с адрес
/адрес/, на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20.00
/двадесет/ лв. за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10.00 /десет/ лв. за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ -
Отдел пътна полиция да заплати на жалбоподателя сумата от 300 /триста /
лева, направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5