РЕШЕНИЕ
№ 1035
гр. Плевен, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430107114 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422,ал.1 ГПК и е образувано въз основа на
подадена искова молба с вх. №33886/05.12.2024 г. от И. Р. Б., срещу Г. Г. Г., с която се
иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
8222,55 лв., представляваща сбор от дължимата от ответницата ½ ид. ч. от
задълженията по сключения от ищеца по време на брака договор за кредит №***/*** г.
с „***“ АД, разходвани за нуждите на семейството, повече от припадащата им част,
чрез плащане на погасителни вноски за периода от 05.10.2024 г. до 07.10.2024 г., ведно
със законната лихва върху от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№***/***
г. по описа на РС ***.
Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.
гр. д.№ ***/*** г. по описа на РС *** и е издадена заповед за изпълнение срещу
ответника за сумата от 8222,25 лв., представляваща главница и сумата от 164,45 лв.
разноски за държавна такса. Срещу заповедта за изпълнение било подадено
възражение от длъжника на осн. чл. 414 от ГПК, поради което исковата молба се
подава на осн. дадените указания по чл. 415 от ГПК. Претендираното парично вземане
произтичало от сключен по време на гражданския брак договор за кредит за текущо
потребление №***/*** г. в размер на *** лв. с „***“ АД, който е послужил за нуждите
на семейството. Ищецът твърди, че и до ден днешен той продължава единствено да
изпълнява задължението по договора за кредит, макар гражданският брак между
страните да е прекратен. Твърди, че е заплатил и погасителни вноски в размер на
840,42 лв. на 05.10.2024 г. и в размер на *** лв. на 07.10.2024 г.
Ищецът формулира довод, че е налице решение №***/*** г. на ОС ***, с което е
признато, че средствата разходвани за семейни нужди са 72% от средствата за кредита,
съответстващо на 16 445,10 лв. от заплатените от него вноски или 8222,25 лв., ½ ид. ч.
1
за ответника. Отговорността на последния се твърди, че произтича от режима на лични
отношения по време на брака, респ. отговорността на всеки от съпрузите, а именно, че
договорът от *** г. е сключен от ищеца по време на гражданския им брак, който е
сключен на *** г. и прекратен на *** г. Имуществените им отношения по време на
брака били в режим на СИО до *** г., а след това в режим на разделност съгласно чл.
33 от СК. По време на брака и преди фактическата раздяла от *** г., 72% от
предоставените парични средства по кредита употребили за задоволяване на семейни
нужди – битови разходи, разходи за лични нужди за облекло, козметика, лекарства и
др., средства за почивка, като така към момента на фактическата раздяла, нямало
неусвоени и неразходвани суми по кредита. Поради това счита, че като съпрузи, на
осн. чл. 32,ал.2 и чл. 36,ал.2 от СК отговарят солидарно за задълженията за
задоволяване на нуждите на семейството. По посочените обстоятелства, ищецът счита,
че има влязло в сила съдебно решение №***/*** г. по в.гр.д.№***/*** г. по описа на
ОС ***, което обвързвало съда да приеме, че фактите по отношение на спорното
материално право, вече са решени от съд, ползват се с СПН и не следва да се доказват
отново. Общите факти, върху които се разпростира СПН е наличието на валиден
договор за потребителски кредит от *** г., разходван за нуждите на семейството,
солидарна задълженото на съпрузите и усвояване на кредита.Ищецът счита още, че
мотивите на влязло в сила съдебно решение имат задължителна сила. След
фактическата раздяла, ответницата отказвала да изплаща своя дял от задълженията по
кредита, дори и след постановеното въззивно решение. Съдебното решение обхващало
погасителни вноски за периода от 05.01.2023 г. до 09.05.2023 г., а влезлите в сила
заповеди за изпълнение – период от 20.05.2023 г. до 20.03.2024 г. по ч.гр.д.№***/*** г.
по описа на РС *** и за период от 05.04.2024 г. до 22.08.2024 г. по ч.гр.д.№***/*** г.
по описа на РС ***. Ответницата не е възразила срещу издадените заповеди и не е
обжалвала въззивното решение, с което приела, че фактите и обстоятелствата са
валидни. Така се стигнало и до претендираното процесно вземане, което
представлявало плащане на вноски, за които е издадена заповед за изпълнение
№***/*** г. по ч.гр.д.№***/***г. Ищецът твърди, че не е получавал плащания от
ответницата, а заплатените вноски са от негова сметки или възнаграждения за положен
труд.
Иска се от съда да уважи предявеният иск и се претендират сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
чрез адв. П. Й.. Ответникът оспорва изцяло предявения иск, като счита същия за
неоснователен като недоказан по основание и размер. Оспорва се твърдението, че
страните са обвързани от валиден договор, както и че ответницата е страна по такъв
договор. Оспорва се и твърдението, че ответницата е участвалата в разходването на
средства за семейството, както и твърдението, че ищецът е заплатил сумите, предмет
на заповедта за изпълнение. Ответницата посочва, че за същите суми от същите
кредити, имало образувани изпълнителни дела, по които постъпвали редовно суми и
не следвало за същото вземане и суми да се образуват нови дела. Според ответницата
тези действия представлявала злоупотреба с процесуални права. Иска от съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба, моли предявения иск да бъде уважен,
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Релевира възражение
за прекомерност на осн. чл. 78,ал.5 ГПК.
В с. з. ответникът оспорва исковата молба и моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен. Уточнява се, че ищецът е предявил иск срещу „***“
АД пред *** гр.д.№***/*** г., за недействителност на процесния договор за заем.
2
Претендират се разноски. Възразява се срещу искането за присъждане на адв.
възнаграждение на ищеца.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление с вх. №27227/08.10.2024 г. на И. Р. Б., е образувано ч. гр.
д.№ ***/*** г. по описа на РС ***, по което е издадена заповед за изпълнение
№3293/09.10.2024 г. и длъжникът Г. Г. Г. е осъдена да заплати сумата от 8222,55 лв.
главница, съставляваща ½ ид.ч. от поетите от длъжника и кредитора задължение по
договор за кредит №№***/***, сключен по време на брака за семейни нужди,
погасени от заявителя чрез плащане в периода от 05.10.2024 г. до 07.10.2024 г. вкл.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника Г. Г., поради което с
Разпореждане № 13890/25.11.2024 г. са дадени указания на заявителя на осн.
чл.415,ал.1,т.1 ГПК. Препис от разпореждането е връчен на 04.12.2024 г. от заявителя.
С Решение №***/*** г. по в.гр.д.№ №***/*** г. по описа на ОС ***, в сила от
15.03.2024 г., Г. Г. Г. е осъдена да заплати на И. Р. Б., на осн. чл. 32,ал.2 и чл. 36,ал.2
СК и чл. 127,ал.2 ЗЗД, сумата от 5003,19 лв. представляваща сбор от дължимата от Г. Г.
½ ид.ч. от поети от страните задължения по сключен от ищеца по време на брака
договор за кредит за текущо потребление №***/*** г. в размер на *** лв. с „***“ АД и
договор за кредит за текущо потребление №***/*** г. в размер на *** лв. с „***“ ЕАД,
разходвани за нуждите на семейството, изпълнени от ищеца след фактическата му
раздяла с ответницата и след прекратяване на брака с развод в повече от припадащата
му се част чрез плащане на погасителни вноски в периода от 05.01.2023 г. до
09.05.2023 г.
По реда на чл. 410 от ГПК със заповед за изпълнение №955/21.03.2024 г. по
ч.гр.д.№ ***/***г. по описа на РС *** е разпоредено длъжникът Г. Г. Г. да заплати на
И. Р. Б. сумата от 5347,15 лв., главница, представляваща ½ ид.ч. от поетите от страните
задължения по сключения от заявителя по време на брака договор за кредит за текущо
потребление, разходвани за нуждите на семейството, изпълнени от заявителя след
прекратяване на брака с длъжницата с развод, за периода от 20.05.2023 г. до 20.03.2024
г.
По ч.гр.д.№***/***г. по описа на РС *** е издаден изпълнителен лист за сумата
от 5347,15 лв. главница в полза на кредитора И. Р. Б. въз основа на описаната горе
заповед за изпълнение.
По реда на чл. 410 от ГПК със заповед за изпълнение №2792/27.08.2024 г. по
ч.гр.д.№ ***/***г. по описа на РС *** е разпоредено длъжникът Г. Г. Г. да заплати на
И. Р. Б. сумата от 5067,60 лв. главница по договор за текущо потребление №***/*** г.
в размер на *** лв. с „***“ АД и договор за кредит за текущо потребление №***/*** г.
в размер на *** лв. с „***“ ЕАД, заплатена от заявителя. Видно от заявлението по
делото е че претендираната сума е заплатена в периода от 05.04.2024 г. до 22.08.2024 г.
Издаден е и изпълнителен лист №2953/12.11.2024 г. за заплащане на горепосочената
сума.
Видно от договор №***/*** г. за банков кредит „ипотечен кредит право на
избор“, е че е сключен между „***“ АД и И. Р. Б., по силата на който банката
предоставя на кредитополучателя *** лв. по разплащателна сметка за погасяване на
съществуващи задължения и текущи нужди, с краен срок за погасяване на кредита
05.11.2040 г.
Съгласно анекс №***/*** г. към договор №***/*** г., сключен между същите
страни, предвид извършено частично предсрочно погасяване, е постигнато съгласие да
3
се измени погасителния план на договор с нов, при краен срок на погасяване
05.03.2039 г., като предоставените в полза на банката обезпечение се запазват. Видно е
че погасителния план предвижда месечни вноски считан от 05.11.2024 г. до 05.03.2038
г.
Видно от изготвения отчет по сметка в „***“ АД към 06.10.2024 г. е че по
притежаваната от И. Р. Б. разплащателна сметка са извършени операции, както следва:
1) на 05.10.2024 г. погасяване на лихва по кредит №***/***г. в размер на 342,03 лв.; 2)
погасяване на главница по кредит №***/*** г., в размер на 498,39 лв.
Видно от изготвения отчет по сметка в „***“ АД към 08.10.2024 г. е, че по
притежаваната от И. Р. Б. разплащателна сметка са извършени операции, от които една
на 07.10.2024 г. с основание – погасяване на главница по кредит №***/*** г., в размер
на *** лв.
От писмено съобщение с изх. №***/*** г. на *** се установява, че пред *** е
образувано гр.д.№***/***г., което е обявено за решаване, като е приложен препис от
исковата молба. Видно от същата е, че И. Р. Б. е предявил срещу „***“ АД иск за
прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит №*** от *** г.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото
писмени доказателствени средства на които съдът дава пълна вяра, тъй като се ползват
с придадената им по закон чл. 178 и чл. 179 ГПК доказателствена сила и стойност.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е допустим положителен установителен иск с правно осн. чл. 422,ал.1
вр. чл.415,ал.1,т.1 от ГПК, вр. чл. 127,ал.2 от ЗЗД, с оглед приложеното ч. гр. д. №
***/***г. по описа на РС ***. В законовия едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 4 от
ГПК е предявена исковата молба и е налице пълен идентитет между претенциите, за
които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото. Неоснователно е възражението на ответника, че за същите суми са образувани
изпълнителни дела, респ. че е налице отрицателната предпоставка на чл.299,ал.2 ГПК.
Това е така, защото в хода на производството се събраха писмени доказателства
относно три производство – по ч.гр.д.№***/***г., ч.гр.д.№***/***г. по описа на РС ***
и в.гр.д.№***/***г. по описа на ОС ***, всяко от които обхваща различен период,
предхождащ исковия период от време. Предмет на предявения иск се твърди, че е
регресно парично вземане, породено в патримониума на ищеца, след като същият е
изпълнил в повече от своята част по договор за кредит №***/*** г., сключен с „***“
АД, след прекратяване на гражданския брак. Така в предмета на делото не е включено
регресно вземане по договора сключен с „***“, респ. „***“ АД, правоприемник.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице първите две предпоставки от
значение за основателността на иска, тъй като безспорно се установява по делото, че
договор №***/*** г. за банков кредит „ипотечен кредит право на избор“, е сключен
между „***“ АД и ищеца, по време на гражданския брак между страните по делото. В
конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК съгласно която
съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от един от тях
за задоволяване на нужди на семейството, тъй като към онзи момент режимът не е
променен все още. Приложение намира и установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция
за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници, която
е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се
освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във
вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Същото важи и
за съпрузите съгласно чл. 36, ал. 2 СК, когато единият от тях поеме задължение за
задоволяване на нуждите на семейството. В двата случая на поемане на солидарно
4
задължение общото е, че се предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в
равна степен, т. е. в тежест на този, който твърди, че не отговаря солидарно или
отговаря за по-малка част от задължението, е да докаже тези обстоятелства. Когато
едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност на
другия съпруг възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се
използва за задоволяване на нужди на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е
да докаже, че удовлетворената нужда не е семейна, включително при предявен иск
срещу двамата съпрузи. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е
разходвана за семейни нужди, с оглед на което и двамата съпрузи имат качеството
длъжници. / Решение № 68 от 27.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2077/2019 г., III г. о.,
ГК, решение по гр. д. № 3267/2013 г. на ВКС, III г. о. и решение по гр. д. № 6452/2013
г. на ВКС, IV г. о./. В конкретния случай по делото съдът намира, че презумпцията не е
оборена от страна на ответника, поради което предоставения заем в размер на *** лв.
по договор №***/*** г. е изцяло за задоволяване на нуждите на семейството. Именно
поради това отговорността за погасяване на задължението е на страните, като по
отношение на банката-кредитор те са солидарно отговорни, а във вътрешните им
отношения - отговорността е до 1/2. Следва да се посочи, че влезлите в сила решения
на съд по отношение на вземания в предходен период, не обвързват съда при
последващи производства да приеме за установено съгласно чл. 296 ГПК, че конкретен
процент от заема е разходван за семейни нужди. Обвързващата сила на пресъдено
нещо следва от диспозитива на решението, а в конкретния случай в него не е посочен
конкретен процент от заема, който да е разходван за семейни нужди.
На следващо място, съдът намира, че е извършено плащане на главница и лихва
по договор №***/*** г. от ищеца чрез разплащателната му сметка в „***“ АД на 06.10
и 08.10.2024 г., в общ размер на *** лв. Този факт следва от представените извлечения
от банковата сметка на ищеца, поради което е установена и следващата положителна
предпоставка – частично погасяване на дълга след прекратяване на брака с лични
средства на ищеца. Това погасяване на дълга е признато от кредитора, с оглед
сключения анекс №***, по който е прието изменение на погасителния план считано от
05.11.2024 г. Частично заплатените от ищеца парични задължения, представляват
изпълнение в повече от дължимата от него част, поради което във вътрешните
отношения с ответницата, първият има право на регрес. Следва да се посочи, че
гражданският брак между страните е прекратен с Решение по гр.д.№***/***г . по
описа на ***. В трайно установената съдебна практика се приема именно, че ако
целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови
лични средства, след прекратяване на брака, този съпруг може, на основание чл. 127,
ал. 2 ЗЗД, да претендира от другия заплащане на припадаща се част от платеното
/Решение № 60080 от 11.06.2021 г. по гр. д. № 3814/2020 г. на І г. о., Решение № 36 от
31.03.2015 г. по гр. д. № 3386/2014 г. на ІІ г. о., Решение № 428 от 11.04.2016 г. по гр. д.
№ 6453/2013 г. на ІV г. о.,т. 4 от ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/. Така в конкретния случай отговорността на ответницата съгласно чл.
127,ал.1 ЗЗД вр. чл. 36,ал.2 СК за поетото задължение е при ½ ид.ч. от 22 840,42 лв.,
поради което съдът намира, че се установява и размера на исковата претенция от
8222,55 лв.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с
правно осн. чл. 422,ал.1 вр. чл.415,ал.1,т.1 от ГПК, вр. чл. 127,ал.2 от ЗЗД е доказан по
основание и размер, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки – усвоена
заемна сума за семейни нужди по валиден договор за кредит, по време на граждански
брак, заплащане на процесните погасителни вноски от ищеца след прекратяване на
брака и липса на плащане на претендираните суми от ответника. Ето защо,
предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
5
При този изход на спора, ответникът следва да понесе на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК
отговорността за сторените от ищеца разноски в размер на 203,54 лв. за исково
производство, 10,34 лв. такса за издаване на удостоверение, 44,40 лв. такса за
изготвяне на препис, 12,11 лв. пощенски разходи. По отношение на претендираното
адв. възнаграждение в размер на 400, 00 лв. съдът намира, че то не е доказано по
основание, тъй като съгласно представения договор за правна защита №***/*** г. е че
е уговорено възнаграждение в размер на 400 лв., платимо по банков път до 10.06.2024
г. По делото не са представени доказателства установяващи плащане на сумата по
банков път, към датата на приключване на съдебно дирене. Ето защо, претенцията за
присъждане на адв. възнаграждение е неоснователно. На осн. чл. 78,ал.1 ГПК
ответницата следва да заплати на ищеца и разноски за заповедно производство в
размер на 164,45 лв.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. Г. Г., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***, дължи на И. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 127,ал.2 от ЗЗД сумата от
8222,55 лв. представляваща сбор от дължимата от ответницата ½ ид.ч. от поети от
страните задължения по сключения от И. Р. Б. по време на брака договор за кредит за
текущо потребление №***/*** г. с "***" АД, разходвани за нуждите на семейството,
изпълнени от И. Р. Б., след прекратяване на брака с развод в повече от припадащата му
част, чрез плащане на погасителни вноски на 05.10.2024 г. и на 07.10.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 08.10.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение №3293/09.10.2024 г. по ч.гр.д.№
***/***г. по описа на РС ***.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на И. Р. Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на осн. чл. 78,ал.1 ГПК сумата от 270,39 лв. разноски за
исково производство и сумата от 164,45 лв. разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
връчването на препис пред Окръжен съд Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6