Определение по дело №181/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 12/11.06.2010 г., постановено по Г. д. № 143/2010 г. по описа на Момчилградския районен съд, е оставено без уважение искането на процесуалния представител на Х. С. М., К. С. Х. и П. С. Х. за извършване на съдебна поръчка до Р. Т. и за спиране на срока за отстраняване на нередовности в исковата молба като е прекратено производството по Г. д. № 143/2010 г. по описа на Момчилградския районен съд и е върната исковата молба, подадена от Х. С. М., К. С. Х. и П. С. Х. чрез процесуалния им представител А. А. С. против М. Е. О. и наследниците на Х. Е. С. /Х. Е. Х., Х. /Х./ К./- Ш. К., Г. К. /К./, А. К. и И. К., поради неотстраняване в срок нередовностите в исковата молба.

Недоволни от така постановеното определение са останали жалбодателите Х. С. М., К. С. Х. и П. С. Х., които го обжалват чрез процесуалния си представител А. А. С. с молба да бъде отменено като необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и доказателствата по делото. Сочи се в жалбата, че с разпореждане № 206/20.05.2010 г. по Г. д. № 143/2010 г., Момчилградският районен съд оставил без движение исковата молба с указание ищците да представят удостоверение þа смъртта и наследниците на Х. Е. Х. /. Е. С./ Х. К., както и удостоверение за идентичност на лице с различни имена /на Х. Е. Х./ Х. Е. С./ Х. К./. Жалбодателите считат, че с представената с исковата молба декларация от ответника М. Е. О. /брат на Х. Е. Х./ Х. Е. С./.Х К.), ищците удостоверили имената на наследодателката на ответниците, носъдът не приел същата. Заявили, че не били в състояние да представят исканото удостоверение за идентичност, поради това, че удостоверението следвало да се издаде от административните органи в Р. Т.. За това поискали извършване на съдебна поръчка до Р. Т. за издаване и представяне на удостоверение за идентичност на лице с различни имена на Х. К., с които имена била регистрирана в Р. Т., вписана в решение № 2000/115 от 09.02.2000 г. на правен съд- Б., Р. Т. и имената Х. Е. Х. /моминското й име) и Е. С., с които влязла в Р.Т. при изселването си през 1951 г. Искането следвало да се направи от първоистнацниония съд, което той отказвал да стори. Моли да се задължи първоинстанционния съд да уважи искането за съдебна поръчка за представяне на исканото удостоверение за идентичност на имена.

Въззивният съд като извърши проверка на определението при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Х. С. М., К. С. Х. и П. С. Х. против М. Е. О., и наследниците на Х. Е. С. /Х. Е. Х., Х. /Х./ К./, гражданка на Р Т.: Ш. К., Г. К. /К./, А. К. и И. К., за делба на недвижими имоти. Първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е нередовна, поради това, че към същата не било приложено удостоверение за смъртта и наследниците на Х. Е. ., както и доказателство, че имената Х. Е. Х., Х. Е. С., Х. К. и Х. К. са имена на едно и също лице. С оглед на това, с разпореждане № 206/20.05.2010 г. в закрито заседание, първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и дал едноседмичен срок на ищците да отстранят нередовностите. Съобщението за оставяне на исковата молба без движение е било връчено на пълномощника на ищците на 25.05.2010 г. В дадения едноседмичен срок и преди неговото изтичане- на 28.05.2010 г., пълномощникът на ищците е подал молба до първоинстанционния съд, в която посочил, че с решение № 2000/115 от 09.02.2000 г. на правен съд- Б., Р. Т., се установявало, че Х. К. била родена през г. и починала като вдовица на г. като оставила наследници ответниците Ш. К., Г. К., А. К. и И. К. и с този документ се удостоверявала смъртта на наследодателя и неговите наследници. Със същата молба, пълномощникът на ищците е поискал от съда чрез съдебна поръчка от Р. Т. да бъде изискан документ, удостоверяващ идентичността на лице с различни имена. Поискано е също спиране на срока за отстраняване на нередовностите до изпълнение на съдебната поръчка.

Тази инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че в дадения на ищците едноседмичен срок, който е изтекъл на 01.06.2010 г., същите не са отстранили констатираните от съда нередовности в исковата молба.

С разпоредбата на чл. 63 от ГПК е предвидена възможност законните и определените от съда срокове да бъдат продължавани от съда, за което е необходимо преди изтичането им, да е подадена молба от заинтересованата страна и да са налице уважителни причини. Новоопределеният срок не може да бъде по- кратък от първоначалния като продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, а съгласно ал. 3 на чл. 63 от ГПК- не могат да бъдат продължавани сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. В разпоредбата на чл. 61 от ГПК, законодателят е посочил, че започнали да текат, но неизтекли още срокове, се спират само при спиране на производството, каквато хипотеза в случая не е налице и поради това искането за спиране на срока за отстраняване на нередовностите до изпълнение на съдебната поръчка, е несъстоятелно. В случая, процесуалният представител на ищците е направил искане за съдебна поръчка, без да е направил искане за продължаване на определения с разпоредбата на чл. 129 от ГПК едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите в исковата молба. Поради това с изтичане на дадения на страната едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите в исковата молба и тяхното неотстраняване, са настъпили предпоставките за връщане на исковата молба по чл. 129 ал. 3 от ГПК и за прекратяване на производството.

Следва да се посочи и това, че пълномощникът на ищците е поискал изпълнение на съдебна поръчка, за да представят по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена, но това искане би било основателно, ако ищцовата страна бе отстранила в срок другата нередовност в исковата молба- да представи удостоверение за смъртта и наследниците на Х. Е. С. /Х. /Х./ К.. Приложеното по делото съдебно решение на турски съд, ведно с превод на български, ако се приеме с оглед съдържанието му, че касае гражданско състояние на лицето Х. К., то Общината по постоянния адрес на лицето би била компетентния да го признае орган, още повече, че видно от исковата молба, Х. Е. С. е родена в Р. Б., респ. същата е български гражданин по месторождение, а не се твърди и няма данни по делото да е загубила българското си гражданство, макар в исковата молба да е записано, че е гражданка на Р. Т.. Ако се приеме, че решението касае други права на ответниците по иска- то тогава така представеното решение не е от категорията документи, удостоверяващи твърдяните от ищцовата страна обстоятелствата. И не на последно място, следва да се посочи, че в представеното съдебно решение на турския съд, липсва отбелязване, че същото е влязло в сила, поради което не може да се кредитира.

Тази инстанция констатира и това, че Х. Е. С.-наследодателка на ответниците по иска Ш. К., Г. К. /К./, А. К. и И. К., в исковата молба е посочена с дата на раждане г., а в удостоверение за смъртта и наследниците на Е. Х. О. с № г., Х. Е. С. е записана с ЕГН …, или като родена на г. За тази нередовност на исковата молба обаче, би следвало ищцовата страна да бъде уведомена да я отстрани, ако вече констатираните от първоинстанционния съд нередовности, бяха отстранени.

С оглед изложеното, тази инстанция счита, че правилно производството по делото е прекратено и исковата молба е върната на ищците. Следва поради това, да се остави без уважение жалбата на Х. С. М., К. С. Х. и П. С. Х., подадена чрез процесуалния им представител А. А. С. от АК- Кърджали против определение № 12/11.06.2010 г., постановено по Г. д. № 143/2010 г. по описа на Момчилградския районен съд.

Водим от изложеното въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Х. С. М., К. С. Х. и П. С. Х., подадена чрез процесуалния им представител А. А. С. от АК- Кърджали против определение № 12/11.06.2010 г., постановено по Г. д. № 143/2010 г. по описа на Момчилградския районен съд.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаване на определението при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/