РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Варна, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20243000500078 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез
процесуален представител главен инспектор П. О. против решение №
362/13.12.2023г. по гр.д. № 720/2021г. на ОС – Добрич, с което са отхвърлени
предявените от въззивника против М. Е. С. и О. Д. А. искове с правно
основание чл.153 ЗОНПИ /предишно наименование ЗПКОНПИ/ за отнемане в
полза на държавата на подробно описано имущество на обща стойност
16 800.09 лева.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост
на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон
и установеното от доказателствата, както и при превратно тълкуване на
дадените с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС разрешения. Оспорва се извода на
съда, че претендираната за отнемане сума от 776.90 лева по банкова карта
„Бенчмарк“ с титуляр ответницата М. С. е неналична в края на проверявания
период, както и правните изводи на съда, че условие за уважаване на исковете
е наличното в края на периода имущество да е на стойност над 150 000 лева.
Излагат се подробни аргументи по приложението на закона, в частност как
следва да бъде направен извода за наличие на несъответствие и по
тълкуването на легалните дефиниции за доход, нетен доход, обичайни и
извънредни разходи, както и по съществото на спора. Отправеното до
1
настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на
предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК не са постъпили отговори от ответната страна -
въззиваемите М. Е. С. и О. Д. А.. Същите не са изразили становище и при
разглеждане на жалбата в о.с.з.
За да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените в
жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото
доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна
съобрази следното:
Исковото производство е образувано по предявени от КОНПИ против
М. Е. С. и О. Д. А. искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ /ЗОНПИ, ред.
ДВ бр.84/2023г./.
В подаденото въз основа на Решение № 2914/20.10.2021г. на КОНПИ
мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление
на Районна прокуратура – Дулово с рег.№ УВКПКОНПИ-1390/07.11.2019г. за
повдигнати по ДП № 259 ЗМ-16/2019г. обвинения срещу М. Е. С. за
извършено от нея престъпление по 201, ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК,
попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.8 ЗПКОНПИ, Комисията е образувала
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на
лицето, с проверяван период 12.11.2009г. – 12.11.2019г. Твърди се, че в хода
на същата е установено придобиването на имущество от страна на
проверяваното лице и съжителстващият с нея на семейни начала през целия
проверяван период О. Д. А., несъответно на реализирания доход, като
несъответствието е значително по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ и за
придобиването на което не е установен законен източник. Наведени са
фактически твърдения относно притежаваното имущество в началото на
проверявания период, извършените от ответниците придобивни и
разпоредителни сделки, участия в търговски дружества, проследено е
движението на банковите им сметки, получени суми чрез преводи от трети
лица, данъчна и осигурителна информация, задгранични пътувания. Наведени
са подробни твърдения за кои от придобиванията, съответно вноски и
получени суми се приема, че е налице признат законен доход, респ.
трансформация на имущество, както и твърдения относно контролираните в
част от периода дружества. Въз основа на направения в искането
икономически анализ относно придобитото имущество, признати доходи и
направените обичайни и извънредни разходи се твърди, че е налице
несъответствие между нетния доход и имущество, което несъответствие за
целия проверяван период е в размер на 563 739.15 лева, а в хода на процеса се
поддържа несъответствие от 502 714.99 лева - значително по см. на чл.107,
ал.2 вр. §1, т.3 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/ и съставляващо основание за отнемане
на незаконно придобитото от ответниците имущество. С оглед на тези
твърдения е отправено искането за отнемане в полза на Държавата от всеки
един от тях на подробно посочени парични суми, съставляващи направени
2
вноски по банкови сметки, постъпили суми от трети лица и печалби от
финансови инвестиции, равностойност на придобито и отчуждено имущество,
ид.ч. от недвижим имот и МПС.
След направен частичен отказ по чл.233 ГПК предмет на искането за
отнемане, по което е постановено и обжалваното решение са:
- от М. Е. С. - сумата от 3 922.19 лева, налични парични средства към
края на проверявания период, постъпили без законово основание от трети
лица по картова сметка в лева в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с IBAN
BG04RZBB91551069564** и титуляр М. С., както и на сумата от 776.90 лева,
налични към края на проверявания период парични средства по банкова карта
„Бенчмарк“ с № 535593******7115 в „Пейнетикс“ АД, с титуляр М. С.;
- от О. Д. А. – 10 801/26 801 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в
с.Одърци, община Добрич, съставляващ УПИ VІІІ в кв.13 по ПУП на селото и
представляващ място за стопанска дейност с площ от 4 451 кв.м., ведно с
построените в него масивна сграда – овчарник, със застроена площ от 480
кв.м., както и на лек автомобил, марка „Фолксваген – Голф“ с рег. № Т 05**
АК.
С подадени в срока по чл.131 ГПК писмени отговори въззиваемите са
оспорили предявените против тях искове.
М. С. сочи, че липсва постановена осъдителна присъда по повдигнатите
й обвинения, всички реализирани от нея приходи през проверявания период
са законни, от трудови възнаграждения, обезщетения, кредити, печалби от
хазартни игри и дарения от роднини. Относно постъпилите суми по сметката
в Бенчмарк сочи, че това са постъпления от залози на трети лица, направени в
игралните зали на „Вилокс Груп“ ЕООД.
Въззиваемият О. А. също е навел възражения за липса на получени от
него незаконни доходи, сочейки и конкретни твърдения относно получена
сума в размер на 40 000 лева като уравнение дела на неговия баща от
продажбата на наследствен имот.
Към настоящия момент не е спорно между страните, а това е установено
и от доказателствения материал, че по повод постъпило уведомление от ОП -
Търговище с вх. № УВКПКОНПИ-1390/07.11.2019г. за повдигнати по ДП №
259 ЗМ-16/2019г. обвинения срещу М. Е. С. за извършено от нея
престъпление по чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК /длъжностно
присвояване/, с Протокол № ТД04-ВА/УВ-15751/12.11.2019г. Комисията е
образувала проверка по чл.107 ЗОНПИ. Периодът на проверката е
12.11.2009г. – 12.11.2019г., съответен и на предвидения 10-годишния период
по см. на чл.112, ал.3 ЗОНПИ, а престъплението, за което е повдигнатото
обвинение попада в приложното поле на чл.108, ал.1, т.8 ЗОНПИ. В хода на
същата е извършено обследване на имущественото състояние /придобито
имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна
информация, направени разходи/ както на проверяваното лице М. С., така и на
съжителстващия с нея въззиваем О. А.. Въз основа на изготвения при
3
проверката доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ, с решение №
2012/14.07.2021г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на
процедурата по чл.136 и сл. ЗОНПИ е взето и решението за предявяване на
настоящите искове.
Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това
налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на
§1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата
чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемите имущество,
за което не е доказан законен източник на средствата и в тази връзка дали
необходима предпоставка за това право е наличното имущество в края на
проверявания период да е на стойност над 150 000 лева, как следва да бъде
направен извода за несъответствие и в частност дали следва да бъде взето
предвид само наличното в края на проверявания период имущество или
всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него
лица за целия проверяван период, като стойността на придобитото и
отчуждено имущество, в т.ч. и неналични вноски по банкови сметки да
участва в графата „разходи“.
Отговорът на тези въпроси се извежда от задължителните постановки на
постановеното решение по тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и
разпоредбата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Съгласно приетото в този
тълкувателен акт на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано
като актив. Получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай
че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ
и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно
нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.
По тези съображения съдът не споделя наведените във въззивната
жалба доводи, че придобитото, но отчуждено имущество, както и
преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства,
които не са налични в края на проверявания период, следва да участват при
направата на извода за несъответствие, т.е. при формирането стойността на
нетния доход и съпоставката му с наличното към края на периода имущество.
Неоснователни са и доводите, че стойността на наличното в края на
периода имущество е неотносима към изисквания праг за несъответствие от
150 000 лева. В съдебната практика, както и в цитираното ТР,
непротиворечиво се приема, че при преценката за това налице ли е
несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да
бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество,
определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако
4
между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано
в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150
000 лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените
обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се
направи предположение, че наличното имущество в края на периода е
незаконно придобито. В мотивите на ТР това е обосновано с аргумента, че
целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от
проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за
незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с
него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между
притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в
края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което
имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите,
когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на
имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е.
липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
Съдът приема, че само когато превишението на наличното в края на
периода имущество спрямо притежаваното такова в началото на
проверявания период е над 150 000 лева може да се стигне до изчисление, при
което несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3, доколкото по
см. на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено
благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на
разходите, извършени за придобиване на това благо. В хипотеза на
отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще
означава, че лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен
законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество, поради
което при изчисленията дали е налице превишение нетният доход не би
следвало да се прибавя към стойността на имуществото /тъй като при
формулата по §1, т.3 „нетен доход минус имущество“ при отрицателно число
на нетния доход двете суми ще трябва да се сумират/.
С оглед на така изложеното и въз основа на ангажираните по делото
доказателства, съдът приема за установено, че липсват данни в началото на
проверявания период въззиваемите да са притежавали недвижимо имущество
и МПС.
През проверявания период М. С. е придобила по възмезден начин три
поземлени имота в с.Макариополско /нот.акт № 46/23.03.2018г./, които са
отчуждени преди 12.11.2029г. /края на проверявания период/. Въззиваемият
О. А. е придобил чрез публична продан по изп.д. № 341/2017г. процесния
имот в с.Одърци – УПИ VІІІ, ведно с построения в него овчарник за сумата от
26 801 лева, съгласно влязло в сила на 15.10.2019г. Постановление за
възлагане, от която сума се претендира, че само 10 801 лева са с неустановен
законен източник. През проверявания период въззиваемите са закупили общо
пет МПС, от които наличен в края на периода е само л.а. Фолксваген Голф с
рег. № Т 0562 АК, закупен от М. С. с договор от 08.06.2018г. за сумата от
5
1 701.57 лева, приета за действителна придобивна цена от Комисията, който
л.а. е препродаден на въззиваемия О. А. съгласно договор от 01.04.2019г.
През проверявания период М. С. е учредила ЕООД „Мос Макс“ с
капитал от 10 дяла и номинал на един дял от 1 лев, което дружество е
съществувало и към 12.11.2019г. Тези дружествени дялове следва да бъдат
включени в стойността на наличното имущество.
Налични към края на проверявания период са и придобитите през 2013г.
от въззиваемия О. А. 5 дяла с номинал от 1 лева за един дял, съставляващи
100 % от капитала на „Язовир Макариопол“ ЕООД.
По изложените по-горе мотиви към наличното имущество в края на
проверявания период се включва и сумата от 3 922.19 лева, налична по
банкова сметка на името на въззиваемата М. С. по банкова сметка в
Райфайзенбанк /стр.54 от заключението на ССЕ/.
Неоснователно е наведеното във въззивната жалба оплакване, че в края
на проверявания период по банкова карта „Бенчмарк“ на въззиваемата М. С.
към сметка в „Бенчмарк финанс“ е била налична сумата от 776.90 лева. Видно
от представеното с исковата молба и прието като доказателство писмо на
„Пейнетикс“ АД с изх. № 01-0218/08.06.2021г. и приложението към него –
справка за движението на сметката по тази карта, последната транзакция е от
14.08.2019г. и наличността след нея е 0.02 лева. След тази дата до
12.11.2019г. не е отразено да са извършвани преводи на нови суми. Това се
потвърждава и от заключението на ССЕ /стр.66-67 от заключението/.
При така установеното налично имущество, съдът намира, че
стойността на същото е в размер на 32 439.76 лева - сбора от придобивната
цена на недвижимия имот в с.Одърци /26 801 лв./, на наличния л.а /1 701.57
лв./, притежаваните дружествени дялове /15 лв./ и наличната сума по
банковата сметка в Райфайзенбанк /3 922.19 лв./. Този размер е под сумата от
150 000 лева, т.е. не може да бъде формирано превишение в изискуемия се
размер с притежаваното от въззиваемите имущество в края на периода
спрямо имущественото състояние в началото на периода, който извод е
достатъчен да се приеме, че не е налице значително несъответствие по см. на
чл.107, ал.2 ЗОНПИ вр. §1, т.3 от с.з., обуславящо възникването на правото на
държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Няма как
имущество, което е на стойност под 150 000 лева да превишава с толкова
реализираният нетен доход, предвид вече посоченото значение на дохода като
имуществено благо.
С оглед на това съдът намира, че предявените искове от КОНПИ за
отнемане на имуществото, предмет на въззивната жалба, са неоснователни,
без да е необходимо да се формират изводи относно размера на нетния доход,
участващите в изчисленията му приходи/доходи и разходи.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
крайния изход от спора с тези на първостепенния съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
6
На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати
следващата се държавна такса за въззивното производство, която съобразно
цената на исковете, разглеждани в настоящата инстанция /16 800.09 лева/ е в
размер на 336 лева.
Въззиваемите не са претендирали и не са направили разноски във
въззивното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 362/13.12.2023г., постановено по гр.д. №
720/2021г. на ОС – Добрич.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, в полза бюджета на съдебната
власт, по сметка на съда сумата от 336 /триста тридесет и шест/ лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивното производство, на
основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7