Решение по дело №1774/2023 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 559
Дата: 13 ноември 2023 г.
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20232330101774
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 559
гр. Ямбол, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330101774 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита от домашно насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молби от Д. И. С. лично, и в качеството й на *** на И. С. И., с които
молби се твърди, че спрямо молителите е извършен акт на домашно насилие по смисъла на
ЗЗДН от страна ответника по молбата С. С. М.. Твърди се, че на 10.07.2023 г. ответницата се
е доближила до оградата на двора, в който живеят молителите и започнала да крещи и
обижда молителката и сина й, като казала на сина й: „***“ Ответницата започнала да крещи
на молителката, като я обиждала по най-грозен и унизителен начин, като й казала: “***!
***. ***! На 11.07.2023 г. ответницата отново дошла до оградата и започнала да крещи на
брат си: „***! ***!“ Продължила със следните думи: „***“, „***“, няма да спра докато не Ви
унищожа като хора“.
По делото е постъпил отговор от ответника по молбата – С. С. М., в която и на
подробно изложените съображения по същество се отричат фактите изложени от
молителката, с която се инициира производство по ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с процесуален представител по
пълномощие адв. М. Г. от АК Я., като в хода на делото по същество се подържа молбата за
издаване на заповед за защита от домашно насилие.
В съдебно заседание ответвницата по молбата се явява лично, като в хода на делото
по същество молбата се оспорва като неоснователна.
1
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
За доказване на твърденията си, молителката лично и в качеството й на *** на И. С.
И. е ангажирала декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, молителката Д. И.
С. е майка на И. С. И. и на ответницата С. С. М., като техен общ наследодател е С.И.С. б.ж.
на с.Т., починал на *** год.
Видно от представеното по делото удостоверение изх.№ *** год. на община Т.,
молителката Д. И. С. е определена като *** И. С. И..
Видно от представеното по делото експертно решение № *** год., на *** за *** – Б.,
И. С. И. е с водеща диагноза – други органични *** /хронични/.
От страна на ответницата се представят медицински епикризи удостоверяващи
здравословно състояние на молителката, рецептурни бланки, и разходни документи за
заплатени здравни такси и медицински услуги.
Представя се и писмо от *** при община Т. до ответницата С. С. М. от 30.06.2023
год., с което я уведомяват, че Д. С. желае да бъде прекратено качеството и на *** по право
на сина, както и че ***при община Т. е открил процедура по учредяване на *** над И. С. И..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели,
лицата: С. Й. П., С.М.Д. и Д. Д. К..
Видно от показанията на св.С. П., същият работи като *** на с.Т. и познава и двете
страни. Проблемите между тях започнали след смъртта на съпругът на ищцата, във връзка с
подялба на наследствено имущество. Миналата година била издадена Заповед за незабавна
защита във връзка с което на ответницата бил съставен протокол за предупреждение. Във
връзка с тази заповед не били констатирани нарушения. След като изтекла тази заповед,
тази година отново имало заповед за незабавна защита, като на С. М. отново и бил съставен
протокол за предупреждение, но до момента не били констатирани нарушения да не
приближава имота на ищцата. Преки нарушения на обществения ред свидетелят не бил
констатирал. Не бил присъствал на реплики между двете страни. Имало оплаквания и от
двете страни, от едната че не е допускана до имота, от другата, че С. влизала вътре, където
не можела да влиза, и че влизала в пререкания, къде може и къде не може да влиза. За И.
свидетелят знаел, че е поставен *** и че не може да напуска имота без присъствието на
лицето, което му е дадено да го наблюдава. Свидетелят не бил чувал С. да разпространява
данни за И. какъв е произхода му.
Видно от показанията на св.С.Д., страните се нападали една друга. Майката се била
оплаквала, че се карат, за какво свидетелят не помнел. В селото С. я били подигравали, че И.
бил от ***. Свидетелят бил казал на баба Д., че С. я подиграват, а тя се учудила и му казала
„И ти ли знаеш“. На кавга между двете свидетелят не бил присъствал.
Видно от показанията на св.К., свидетелят бил информиран и от двете страни за
2
скандал между тях, започнал преди две-три години на помен на съпруга на
молителката/баща на ищцата. Не си спомня коя от двете първо се оплакала, мисли че
майката. Д. се оплакала, че С. й нанася обиди, че говори нецензурни неща, че има
претенции за част до двора, който се намира непосредствено до блока, в който живее С.. С.
пък се оплаквала, че има поставени строителни материали на общинска площ пред техни
разни стопански постройки. Били предприети мерки от общината, но разправиите
продължили - кой да ползва кой, кой да сее и кой да бере гроздето, плода от дръвчетата, кой
да ползва гаража и натуриите къде били, тия били на единият, другите на другия. Майката
се жалвала, че не били от ***ответницата и брат и, но пред свидетелят С. такива неща не
била споменавала. Не бил очевидец на техните разправии, но бил свидетел на оплаквания от
майката към С., и от С. срещу майка и. И. вземал страната на майка си. Проблемите били с
наследствена земя. Имали вражда.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен
едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легитимирано лице – чл.3, т.4 ЗЗДН,
разгледана по същество искането на молителката се явява неоснователно на следните
съображения:
Не всяко нарушение на лични блага представлява домашно насилие.
Безспорно по делото се установява, че междуличностните отношения между страните
са силно влошени, както и че повод за това е техен спор за оставеното им от общ
наследододател наследство. Повод за възникването на скандалите е недвижим имот от
ползването на който ответницата се счита отстранена неправилно, респ. молителката
намира, че ответницата е тормози с поведението си като заявява претенции към него
влизайки в имота.
Действително представените по делото декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН се ползват с
формална доказателствена сила съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН, в конкретния случай обаче по
делото не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на изложеното в молбите и
декларациите към тях за осъществени конкретни актове на домашно насилие от страна на
ответницата към молителите, съответно на 10.07. и 11.07. 2023 год. Само констатираните
влошени взаимоотношения и оплакванията и на двете страни една спрямо друга не могат да
обосноват безпротиворечив извод за конкретни извършени от ответницата прояви на
домашно насилие. Събраните гласни доказателства не подкрепят изложеното в молбите и
декларациите към тях, а единствено свидетелстват за влошени между страните отношения и
повода за това. Липсват фактически данни установени по делото, които да свидетелстват и
за наличие на системен тормоз от страна на ответницата, в която насока се релевират
твърдения в хода по същество на делото. Видно от показанията на св.С. П. – ***, същият не
3
е констатирал преки нарушения на обществения ред. Също така свидетелят сочи, че
миналата година била издадена Заповед за незабавна защита във връзка с което на
ответницата бил съставен протокол за предупреждение. Във връзка с тази заповед не били
констатирани нарушения. След като изтекла тази заповед, тази година отново имало заповед
за незабавна защита, като на С. М. отново и е бил съставен протокол за предупреждение, но
до момента не били констатирани нарушения да не приближава имота на ищцата. И този
свидетел сочи, че има оплаквания и от двете страни, от едната че не е допускана до имота,
от другата, че С. влизала вътре, където не можела да влиза, и че влизала в пререкания, къде
може и къде не може да влиза. Показанията на свидетеля в тази има част като цяло
кореспондират и с показанията на св.К.. Не могат са се приемат за системен психически
тормоз обаче евентуални имотни претенции от страна на ответницата към молителката,
доколкото при спор за наследство същият следва да се разреши по съдебен ред,
включително и ако някоя от страните счита, че другата извършва действия на
самоуправство, които евентуални действия на някоя от страните на свой ред не могат и да
бъдат предмет на изследване в настоящото производство.
Липсват установени по делото и категорични данни ответницата да е
разпространявала слухове за *** на нейния брат, сама ответницата сочи, че тя е била
подигравана в резултат на подобни слухове в селото. В тази насока са показанията на св.Д.,
който твърди, че С. е била подигравана.
На тия съображения съдът счита, че не е доказан конкретен акт осъществен от
ответницата по делото, който да покрива изцяло признаците на акт на домашно насилие по
смисъла на ЗЗДН, и в този ред не са налице условията за налагане на мерките, предвидени за
защита срещу домашно насилие по отношение на С. С. М., поради което молбата на Д. И.
С. лично, и в качеството й на *** на И. С. И., следва да се отхвърли като неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН молителката следва да
бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на Д. И. С. С ЕГН ********** лично и в
качеството й на *** на И. С. И. с ЕГН **********, и двамата с адрес: с.Т., общ.Т., обл.Я.,
ул.“***, за постановяване на мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно
насилие срещу С. С. М. с ЕГН **********, с адрес: с.Т., общ.Т., обл.Я., ул.“***.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН, Д. И. С. С ЕГН ********** да заплати в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна такса в размер
на 25,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок от
4
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5