№ 1796
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В.я Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от В.я Банкова Гражданско дело №
20241100101297 по описа за 2024 година
Ищецът Г. Д. Е. поддържа в исковата молба, че на 02.06.2022 г. е
сключил с ответника В. Й. И. договор за изпълнение на СМР на къща в гр.
Костинброд, ул. „*******. По искане на изпълнителя-ответник, възложителят
- ищец превел авансово суми в общ размер на 105 400 лева по банковата
сметка на ответника и по банковата сметка на неговата съпруга - Ж. И.а,
посочена му от ответника в електронно съобщение. В исковата молба
подробно са описани датите на извършените преводи, като са приложени и
платежни нареждания, както и извлечения от електронна кореспонденция
между страните във връзка с плащанията.
Съгласно т. 2 от договора, срокът за изпълнението и окончателното
приключване на възложените дейности бил 120 дни от датата на подписване,
тоест - до 30.09.2022 г. Въпреки направените авансови плащания, договорът
не бил изпълнен в срок. Строителните дейности били безпричинно спрени от
изпълнителя в началото на м. декември, 2022 г. и всички опити на
възложителя да се свърже с изпълнителя останали без резултат.
Въпреки липсата на протокол за приемане на СМР, както се изисква в т.
8 от договора, ищецът не оспорва, че ответникът е изпълнил част от
възложената работа, а именно - работата по следните позиции от Приложение
№ 1 към договора: т. 1.1; т. 1.2; т. 1.4; т. 1.7 - 2.1; т. 3.4 - 3.6; т. 5.1 - 5.3; т. 7.1;
т. 8; т. 13; т. 14; т. 16; т. 19-21, които са на обща стойност 60 649,90 лева.
В резултат на забавата, продължила повече от 6 месеца, ищецът
развалил договора с нотариална покана от 06.03.2023 г., която била връчена
лично на ответника на 17.03.2023г.
1
След връчването на поканата изпълнителят не предприел никакви
действия за изпълнение на договорните си задължения, нито върнал
дължимите суми.
Ищецът поддържа, че в резултат от развалянето на договора за СМР,
ответникът дължи връщането на сумата от 44 750,10 лева, представляваща
разликата между авансово платените средства (105 400 лева) и стойността (60
649,90 лева) на описаните по-горе СМР, изпълнени до м. декември, 2022 г.
Ищецът заявява, че извън горното, ответникът му дължи и уговорената
в т. 18.2 от договора неустойка за забава, натрупана за периода 30.09.2022 г. до
17.03.2023 г., в размер на 22 593,61 лева (169 дни забава х 133,69 лева за всеки
ден забава).
Излага, че доколкото за ищеца и семейство му било от съществено
значение строителните и ремонтни дейности по къщата да бъдат завършени
във възможно най-кратък срок, за което бил сключен договор с друг
изпълнител, ищецът предприел обезпечаване на доказателствата във връзка с
настоящата претенция по реда на чл. 207 - 209 от ГПК. С определение № 216
от 20.04.2023 г. на Районен съд - Костинброд по ч.гр.д. № 321/2023 г. била
допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение било изслушано
и прието в съдебно заседание на 14.08.2023 г. по описаното дело, за което бил
съставен протокол № 373 от 14.08.2023 г.
Въз основа на така изложеното, моли на основание чл. 55 ЗЗД, предл.
трето, във вр. с чл. 87 от ЗЗД ответника да бъде осъден да му заплати следните
суми: 44 750,10 лева - главница, представляваща авансово плащане по
разваления договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
деня на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението; 5 014,48 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от развалянето на договора (21.03.2023 г. -
деня след изтичането на предоставения с връчената покана 3-дневен срок за
явяване на обекта за изпълнение), до датата на исковата молба (02.02.2024 г.) –
съгласно уточнителна молба от 06.11.2024г.; 1 250 лева - неустойка за забава,
начислена на основание т. 18.2 от договора, предявена като частичен иск от
вземането за цялата стойност на неустойката за забава в размер на 22 593,61
лева, натрупана за периода 30.09.2022 г. - 17.03.2023 г. Претендира и
разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му от съда особен
представител адв. Е. Ж. от САК, подава писмен отговор, в който оспорва
исковете изцяло. Моли приложените писмени доказателства да не бъдат
приемани и обсъждани, защото не са заверени, не се установява
кореспонденцията по електронен път да е между собствените на страните
мобилни устройства, а приети по други дела експертизи не могат да бъдат
приемани и обсъждани по настоящото дело. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети
2
предвид съобразно събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:
На 02.06.2022 г. между страните по делото е сключен договор за СМР на
обект - на къща в гр. Костинброд, ул. „*******. Видовете строително-
монтажни работи са посочени в Приложение 1 - оферта на изпълнителя,
неразделна част от договора, като цените са посочени в офертата и са
формирани на база първоначално замерване на количествата. Договорен е
срок за изпълнение на СМР на обекта от 120 дни, считано от датата на
подписване на договора. Общата посочена в т. 5 на договора и в Приложение 1
към него стойност на ремонта е 133 691,40 лв., която е окончателна и валидна
до пълното изпълнение на договора. В т. 6, 7 и 8 от договора СМР е уговорено
плащането да се извършва авансово в размер на 40% от стойността за
изпълнение за всяка една от СМР, посочена в Приложение 1, като плащането
се извършва за всяка СМР поотделно, по последователността на извършване,
съгласно Приложение 1, а всички следващи плащания да се извършват само
след завършване на започнатия етап и приемане на извършените СМР от
възложителя чрез двустранно подписан приемо-предавателен протокол.
Съгласно чл.18.2 от Договора при забава за завършване и предаване на
работите по договора в срока по чл.2 над 15 календарни дни, изпълнителят
дължи неустойка – по 0,1% от общата цена по чл.19, ал.1 за всеки просрочен
ден.
От представените с исковата молба 6 броя платежни нареждания се
установява, че ищецът е превел сума в общ размер на 105 400 лева, от които 85
000 лева - по банкова сметка на ответника, посочена от самия него в
електронно съобщение от 02.06.2022 г. до ищеца, а 20 400 лева са преведени
по посочена от ответника банковата сметка с титуляр Ж. П.И..
Видно от приетата като доказателство по делото електронна
кореспонденция между страните (лист 8-11 от делото), банковата сметка на Ж.
И.а е била посочена от ответника И. с електронно съобщение, изпратено до
ищеца на 10.10.2022 г. (лист 9).
Във връзка с направеното оспорване от особения представител на
ответника обстоятелството, че приложените към ИМ извлечения от
електронна кореспонденция изхождат от мобилните устройства на страните и
в изпълнение на дадените от съда в о.с.з. от 15.11.2024 г. указания в тази
връзка, по делото е прието писмо с вх. № 86/02.01.2025 г. от мобилния
оператор “Йеттел България” ЕАД, от което се установява, че мобилният
номер, от който е водена кореспонденцията от името на ответника В. И. в
процесния период, принадлежи на Н.В. Й.а по Договор №
*********/25.07.2023г. В Допълнително споразумение от 21.11.2023 г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги с процесния мобилен номер в поле „за
потребителя“ е изписано името и е положен подпис на В. И., чието авторство
не е оспорено от ответника.
3
Във връзка с доказването на обстоятелството, че телефонният номер, от
който са изпратени съобщения по приложението „Вайбър“, е ползван от
ответника, е допуснато и събиране на гласни доказателства чрез разпит на
свидетел - Д. Е.а - съпруга на ищеца. Свидетелката заявява, че посоченият в
исковата молба телефонен номер е този, чрез който е водена комуникацията с
ответника относно строително-ремонтните дейности на обекта. Твърди, че от
процесния телефонен номер е комуникирано с ответника чрез приложението
„Вайбър“, като тя получила от ответника имейл-адрес, чрез който
впоследствие ищецът и ответникът уточнявали по коя банкова сметка – на
ответника или на съпругата му, да бъдат превеждани сумите. Суми по
договора били превеждани по банкова сметка на съпругата на ответника по
изрични негови указания, дадени по ел. поща или в телефонен разговор.
По делото е ангажирана нотариална покана от 06.03.2023 г., заверена от
С.Д.-Й. - нотариус в район РС-София, peг. № 358 на НК, връчена на ответника
на 17.3.2023 г. С поканата ищецът уведомява ответника за забавата в която е
изпаднал по отношение изпълнението на договора за СМР, признава, че към
09.12.2022 г. - датата на спирането на работата на ответника по обекта – са
изпълнени част от договорените СМР на обща стойност 60 649,90 лева, а
същевременно е превел по предоставените от ответника банкови сметки суми
в общ размер на 105 400 лева, като за разликата от 44 750,10 лева няма
изпълнение на СМР по Договора. Предявява претенции за дължима от
ответника договорна неустойка за забава в размер на 20 989,33 лева. Приканва
ответника в 3-дневен срок от получаване на поканата да се яви на обекта и да
изпълни възложените с договора СМР в срок не по-дълъг от 14 дни, като
заявява, че при неявяване на ответника на обекта в посочения 3-дневен срок,
ще счита договора за развален по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, в който случай
кани ответника да му заплати авансово предплатената сума, за която няма
изпълнени СМР, като и неустойката по чл.18.2 от договора.
По настоящото дело е изискано и приложено ч.гр.д. № 321/2023 г. по
описа на Районен съд - гр. Костинброд, образувано по молба на ищеца от
19.04.2023 г. за обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207-209 от ГПК,
във връзка с предявяване на бъдещ иск срещу ответника. С протоколно
определение № 373/14.08.2023 г. по посоченото ч.гр.д. на РС-Костинброд е
изслушано и прието заключението на в.л. В. Д. по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, в което се установява, че жилищната сграда, намираща
се на адрес: гр. Костинброд. ул, „*******, е изградена в груб строеж, като са
започнати вътрешни довършителни работи, като са изпълнени ВиК- и
електрически инсталации, вътрешна мазилка, монтаж на вата и гипскартон
под покрив. Установено е също, че описаните в Приложение № 1 към договора
от 02.06.2022 г. позиции с №: 1.1; 1-2; 1-4; 1.7-2.1; 3.4-3.6; 5.1-6.3; 7.1; 8; 13;
14; 16; 19-21, са изпълнени, с изключение на позиция 1.4 - направа на отвор на
разклонителна /конзолна/ кутия, като от договорените 202 бр., са изпълнени 42
бр., както и позиции 13 и 14 - доставка и монтаж на вата /на покрив/ и
доставка и монтаж на ГКБ /под покрив/ от 140 кв.м. са изпълнени 127 кв.м.
4
Констатирано е изпълнение и на други видове строително-монтажни работи,
описани в Приложение № 1 към процесния договор за СМР, а именно:
позиция № 3.2 - доставка и изтегляне на кабел FTP сат.5е.; позиция № 7.5 -
направа на отвор в бетон ф40; позиция № 27 -демонтаж на тухлена стена 4,3
кв.м.; позиция № 28 - изграждане на нова тухлена стена 4,3 кв.м. и позиция №
35 - полагане на мазилка /труд/ антре първи етаж, стълби и ВЦ първи етаж.
Установено е добро качество на изпълнените СМР.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна:
Предявени са обективно съединени искове, както следва:
- Иск с правно основание чл. 55, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД - главница в
размер на 44 750,10 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба;
- Иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 5 014,48 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от развалянето на
договора (21.03.2023 г. - денят след изтичането на предоставения с връчената
покана 3-дневен срок за изпълнение), до датата на ИМ (02.02.2024 г.) и
- Иск с пр. осн. чл. 92 от ЗЗД за сумата от 1 250 лв. - неустойка за забава по т.
18.2 от Договора, представляваща частичен иск от вземането за цялата
стойност на неустойката за забава в размер на 22 593,61 лева, натрупана за
периода от 30.09.2022 г. – уговорената дата за изпълнение до 17.03.2023 г. –
датата на връчване на нот. покана за разваляне на договора.
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест
между страните, както следва:
По иска с пр. осн. чл. 55 ЗЗД:
Правото произтича от следните обстоятелства - по сключен договор
ответникът не е изпълнил задължението си по причина, за която той отговаря;
ищецът е развалил договора по предвидения в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД ред, чрез
отправяне изявление до ответника за разваляне на договора, с даване на срок
за изпълнение.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен договор, в
изпълнение на който ищецът е престирал парична сума, поне в претендирания
по делото размер; съдържанието на задължението на ответника, за чието
неизпълнение ищецът твърди да са налице предпоставките за разваляне на
договора; отправянето от ищеца до ответника изявление за разваляне на
договора с даване на допълнителен срок за изпълнение.
В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задълженията, за
чието неизпълнение ищецът твърди да е развалил договора или че
неизпълнението не се дължи на причина у него. При доказване на фактите,
които са в тежест на ищеца, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга.
По иска с пр. осн. чл.86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже главното
5
вземане и изпадането на ответника в забава.
По иска с пр. осн. чл. 92 от ЗЗД:
Претендираното право произтича от следните обстоятелства - по
двустранен договор страните са постигнали съгласие по клауза, с която
отнапред са определили размера на вредите при забавено изпълнение на
задължение по договора. В тежест на ищеца е да установи, че между страните
е сключено и действащо процесното неустоечно съглашение за обезпечаване
на вредите от забавеното изпълнение; че неустоечното вземане е поне в
претендирания размер за процесния период; че са се осъществили
обстоятелствата, обуславящи приложимостта на процесната неустоечна
клауза, а именно – забавата на ответника, съобразно уговореното между
страните. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил навреме,
съобразно уговореното.
По първия от предявените искове – с пр. осн. чл. 55, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 1
от ЗЗД, съдът намира следното:
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието
по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е
необходимо ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване,
надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на
волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите,
когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната
страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от
страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на
кредитора. При валидното разваляне на договора за СМР възложителят има
правото да получи обратно платените на отпаднало основание суми за
договорените, но неизвършени СМР.
Установява се по делото, че между страните е валидно възникнала
облигационна връзка по силата на сключения договор за СМР. Въз основа на
обсъдените подробно при установяване на спора от фактическа страна
доказателства, съдът приема за доказано, че към датата на изтичане на срока
за изпълнение е налице пълно неизпълнение на част от възложените СМР,
частично неизпълнение по отношение на други, а с оглед на събраните
доказателства следва да се приеме за установено, че изпълнението на договора
е окончателно преустановено през м. декември, 2022 г. Към тази дата
първоначално уговореният срок за изпълнение (30.09.2022 г.) е бил изтекъл, а
комуникацията между страните - преустановена. С нотариална покана,
връчена на длъжника на 17.03.2023 г., ищецът, по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД е
дал срок на ответника да се яви на обекта за изпълнение на поетите договорни
задължения, като е заявил, че след изтичането на този срок ще счита договора
за развален. Няма данни по делото изпълнителят да е правил изявления или да
е предприемал действия, сочещи намерение продължаване на изпълнението
след получаване на поканата. Нотариалната покана, отправена от възложителя
към изпълнителя съдържа валидно извършено изявление за разваляне на
6
договора за СМР от 02.06.2022 г. и предвид редовното й връчване, то следва
да се приеме, че това е станало с изтичане на дадения срок за изпълнение, т.е.
на 21.03.2023 г.
Доказва се от представените платежни нареждания, свидетелски
показания и извлечения от електронна кореспонденция между страните, че
ищецът е заплатил по посочените от ответника банкови сметки сума в общ
размер на 105 400 лв. Обстоятелството, че титуляр на една от сметките е трето
лице, е без правно значение – щом плащането по посочената сметка е
направено в съответствие с уговореното между страните, то следва да се
приеме, че сумите са получени от ответника.
Съдът намира, че размерът на подлежащата на връщане сума следва да
бъде определен съобразно разликата между платената от ищеца сума и цената
на извършените СМР, установени по делото от заключението на СТЕ прието
по ч.гр.д. № 321/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд по реда на
чл. 207-209 от ГПК и което ищецът не оспорва. Съдът намира за доказано, че
по отношение на приетите за извършени СМР, съобразно заключението на
СТЕ и уговореното между страните, договорът е бил изпълнен. Стойността на
изпълнените СМР не е установен в заключението, но съдът счита, че може да
бъде определен предвид уговорените в Приложение № 1 към процесния
договор единични цени за всеки отделен вид СМР. Така, стойността на
изцяло изпълнените СМР се определя, както следва:
поз. 1.1 – 7 828 лв;
поз. 1.2 – 1 176 лв.;
поз.1.7-2.1 – 3 937 лв.;
поз. 3.2 – 1 200 лв.;
поз. 3.4-3.6 – 1 700 лв.;
поз. 5.1-5.3 – 1870 лв.;
поз. 7.1 – 630 лв.;
поз. 7.5 – 50 лв.;
поз. 8 – 26 286,40 лв;
поз. 16 – 2 320 лв.;
поз. 19-21 – 5 140 лв.;
поз. 27 – 140 лв.;
поз. 28 – 260 лв.;
поз. 35 – 3 102 лв.
или общата стойност на изцяло изпълнените СМР възлиза на 55 639,40
лв.
Стойността на частично изпълнените СМР е както следва:
поз. 1.4 - направа на отвор на разклонителна /конзолна/ кутия, от
договорени 202 бр. са изпълнени 42 бр. х 6 лв./бр. = 252 лв.;
7
поз. 13 - доставка и монтаж на вата /на покрив/, от 140 кв.м. са
изпълнени 127 кв.м. х 16 лв./кв.м. = 2 032 лв.;
поз. 14-доставка и монтаж на ГКБ /под покрив/ от 140 кв.м. са
изпълнени 127 кв.м. х 46 лв. /кв.м. = 5 842 лв.,
или общата стойност на частично изпълнените СМР възлиза на 8 126
лв.
Така, общата стойност на изпълнените СМР по договора от 02.06.2022 г.
между страните възлиза на 63 765,40 лв.
Ето защо, съдът приема, че на връщане подлежи разликата между
платените от ищеца 105 400 лв. и цената на извършените от ответника СМР от
63 765,40 лв., или на връщане подлежи сумата от 41 643,60 лв. Искът е
основателен и следва да бъде уважен до тази сума, а за горницата е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По акцесорния иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД длъжникът изпада в забава от датата на
поканата. В настоящия случай, покана за връщане на сумата за неизпълнените
СМР е връчена на длъжника ведно с поканата за изпълнение с
предупреждение за разваляне при неизпълнение в дадения срок. Ето защо,
искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
на дължимата за връщане сума за периода от развалянето на договора
(21.03.2023 г. - денят след изтичането на предоставения с връчената покана 3-
дневен срок), до датата на исковата молба (02.02.2024 г.), е основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 4 666,39 лева, определена от съда по реда
на чл.162 от ГПК чрез публичен онлайн калкулатор на НАП за изчисляване на
законна лихва.
По иска за неустойка с пр. осн. чл. 92 от ЗЗД:
Съгласно задължителната за съдилищата съдебна практика,
обективирана в Тълк. решение № 7 от 13.11.2014 г. по тълк. дело № 7/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично
изпълнение, е развален, поради виновно неизпълнение на длъжника. В
хипотезата, в която двустранен договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение, какъвто е и процесния договор за СМР от 02.06.2022
г., е бил надлежно развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е
било негово съдържание и остава единствено правото на кредитора на
обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение. Дължима в такава
хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението
поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. Ако
договорът бъде развален, изправната страна не може да търси уговорената
неустойка за всеки вид неизпълнение. Това разбиране се отнася и до
неустойката, уговорена за забава, щом при развален договор няма вече късно
изпълнение - има неизпълнение въобще, докато закъснително обезщетение е
мислимо да се претендира само в съчетание с изпълнението. Поради
8
изложеното, предявеният като частичен иск с пр. осн. чл. 92 от ЗЗД за сумата
от 1 250 лв. неустойка за забава по т. 18.2 от процесния договор за СМР от
02.06.2022 г., представляваща част от вземането за цялата неустойката за
забава в размер на 22 593,61 лева, натрупана за периода от 30.09.2022 г. до
17.03.2023 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Само за пълнота на
мотивите, съдът отбелязва също и че клаузата, въз основа на която се
претендира неустойката, е неясна и препраща по отношение на нейния размер
към „общата цена по чл.19, ал.1“, като процесният договор не съдържа чл.19,
ал.1 – чл.19 не е обособен в алинеи и урежда реда за решаване на възникнали
между страните спорове, а не цена по договора.
По разноските:
При този изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да
се присъдят разноските по делото, съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно доказателствата и представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът е
сторил общо разноски за държавна такса и за възнаграждение за особен
представител в размер на 4 442,85 лева. Ищецът претендира и разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на: 900 лева с ДДС в
производството по обезпечаване на доказателства и 6 300 лева с ДДС в
исковото производство. Видно от представения договор за юридически услуги
(лист 98 и сл.), сключен на 06.04.2023г. между ищеца и адв. дружество “Д. и
партньори“, в т. VI. 2. e уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
6000 лв. без ДДС или 7 200 лв. с ДДС. Приложени са 3 бр. фактури, издадени
от адвокатското дружество за посочените суми (лист 101-103), както и
платежни нареждания, доказващи заплащането на възнаграждение от
длъжника (лист 104-106) в посочения общ размер. Ето защо, на ищеца следва
да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в доказания
размер от 7 200 лева за двете производства. Съдът намира възражението на
ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за
неоснователно, предвид фактическата сложност на делото, проведеното
производство по обезпечаване на доказателства, в рамките на което е приета
СТЕ, и две съдебни заседания по настоящото дело, в които е проведен разпит
на свидетел, във всяко от които процесуалният представител на ищеца се е
явил и е осъществил адвокатска защита. Заплатеното възнаграждение в общ
размер на 7 200 лв. за двете производства е справедливо и адекватно на
сложността на делото, материалния му интерес и обема на свършената от
адвоката работа. Следователно, на ищеца следва да се присъдят разноски
съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 10 569,83 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Й. И., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж. к. *******
да заплати на Г. Д. Е., ********** следните суми:
9
- сума в размер на 41 643,60 лева на осн. чл. 55, ал. 1, предл. трето, във
вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД - недължимо платена по развален договор за СМР от
02.06.2022г., ведно със законната лихва от 02.02.2024 г. - датата на исковата
молба, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния предявен
размер на иска от 44 750,10 лева;
- сума в размер на 4 666,39 лева - обезщетение за забава върху
главницата за периода от 21.03.2023 г. до 02.02.2024 г., като за разликата над
тази сума до предявения размер от 5 014,48 лв. ОТХВЪРЛЯ иска;
- сума в размер на 10 569,83 лв. – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с пр. осн. чл. 92 от ЗЗД за сумата
от 1 250 лв. – договорна неустойка за забава по чл.18.2 от процесния договор,
предявен като частичен от вземането за цялата стойност на неустойката за
забава в размер на 22 593,61 лева за периода от 30.09.2022 г. до 17.03.2023 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10