РЕШЕНИЕ
08.02.21г.
Софийски градски
съд І - 12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Членове: Валерия
Банкова
Десислава Зисова
Разгледа в закрито
заседание гражданско дело № 1347/21г.
и констатира следното:
Подадена е жалба
от „БТК“ ЕАД против бездействие на ЧСИ Л. М.по изп. д. № 20207850400265 /отказ
на органа по изпълнението, обективиран в постановление от 02.12.20г. - да
прекрати производството/.
Жалбата е
основателна:
Представените по
делото писмени доказателства удостоверяват /а това обстоятелство на практика не
е и спорно между страните/, че: на 12.10.20г. /преди образуване на процесното
изпълнително дело/ жалбоподателят /длъжник по изпълнението/ е „внесъл“ /каквато
е редакцията на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК/ за взискателя /чрез пощенски
запис/ претендираната сума /визирана в изпълнителен лист от 24.08.20г./. Това
обстоятелство удостоверява пряко предпоставката на горния законов текст, която постановява
императивно – прекратяване на изпълнителното производство /като образувано без
основание/ и възстановяване на всички събрани суми в полза на длъжника -
жалбоподател.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление
от 02.12.20г. на ЧСИ Л. М.по изп. д. № 20207850400265.
ВРЪЩА делото на
ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство и за възстановяване на
всички събрани суми в полза на жалбоподателя.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
Особено мнение на съдия Валерия Банкова по чгд №1347/2021 г. по описа на СГС:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство. Следователно,
законът предвижда следните хипотези, при които погасяването на паричното задължение преди образуване на
изпълнителното дело е основание за прекратяване на същото:
1.
представено
е от длъжника доказателство,
че сумата е платена на взискателя лично и той е издал разписка
за това;
2. налице е разписка, че сумата е платена на взискателя чрез пощенски превод и в нея е удостоверено получаването на превода от взискателя;
3. налице е банков документ, че сумата е внесена в банка за взискателя.
Налага
се изводът, че плащане има само
когато то е достигнало до взискателя или сумата по дълга да е депозирана в
банка на негово разположение. Следователно, необходимо е не
длъжникът да е правил неуспешни опити да плати, а действително да е платил
задължението си. Ирелевантни са обстоятелствата, че длъжникът е имал готовност
и е опитвал да плати преди завеждането на изпълнителния процес, щом плащането
не е извършено валидно преди образуването на изпълнителното дело. А валидно би
било плащането, ако длъжникът беше внесъл дължимата парична сума по банкова
сметка ***, съгласно чл.97, ал.1, изр. второ от ЗЗД, за откриването на каквато
длъжникът няма нужда от съдействието на кредитора. Разпоредбата на чл.433, ал.1
от ГПК визира хипотезата, при която плащане е извършено, което в случай, че
същото е станало с пощенски запис изисква доказване на получаването на сумата
по записа от адресата, в противен случай плащане няма. Употребата на думите „
или внесена за взискателя“ касаят
възможността да се представи писмо от банка, потвърждаващо, че сумата е внесена
за взискателя/ именно хипотезата на чл.97, ал.1 ЗЗД/, а не възможността сумата
да бъде преведен с пощенски запис и това да бъде приравнено по последици на
валидно плащане, въпреки безспорния факт на неполучаване на сумата от
взискателя.
Ето
защо, считам жалбата за неоснователна.
Съдия: