№ 88
гр. *******, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Административно
наказателно дело № 20223130200217 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от АН. Й. ИГН., ЕГН **********, с адрес гр.
******, ул. „Вит” №16 против наказателно постановление № 23-
0001734/29.10.2021г. на Директора на РД „АА” гр.****, с което на основание
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП вр.
чл.101, ал.4 и във вр. с Приложение 5, Част I, 5.2.3, буква „г” от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и
необосновано. Излага се становище, че в хода на административно-
наказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не е ясно посочена коя е
Наредба №Н-32/16.12.2011г. на МТИТС и към кой нормативен акт e връзката
на чл.139, ал.1, т.1 с „чл.101, ал.4”. Оспорва фактическото състояние на
повредената гума да отговаря на „значителна” и „опасна”, доколкото трябва
кордата на гумата да се вижда или да е повредена. Навежда се, че липсва
субективната страна на деянието, тъй като преди началото на превоза е
направил проверка, при която не е установена повреда. Иска се НП да бъде
отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.
ВРП – ТО- *******, редовно призована, не изпраща представител.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 24.09.2021 г. около 14.00ч. в обл.****, общ. *******, по
1
автомагистрала „Хемус”, на 2 км. след разклона за гр.*******, в посока гр.
****, въззивникът извършвал обществен превоз на 25 000кг. царевица по
маршрут от ****** до ****, с влекач марка „Скания” от кат. № 3 с рег.
№*****, с прикачено ремарке с рег. №***** и двете собственост на
превозвача.
Въззивникът бил спрян за проверка от длъжностни лица при РД "АА",
а именно свидетелите К.К. и Б.И.. При проверката било установено, че
водачът извършва превод с технически неизправно ППС – полуремарке с рег.
№*****, на което гумата на първа ос вляво е сериозно повредена, като има
наличия на разкъсвания по грайферната си част. При така установените факти
св. К. квалифицирал повредата като значителна и съставил на въззивника
АУАН № 294670/24.09.2021 г. за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП вр. чл.101, ал.4 и във вр. с Приложение 5, Част I, 5.2.3, буква „г” от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, въз основа на който е издадено
обжалваното НП, с което на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е ангажирана
административнонаказателната му отговорност като му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на
свидетели актосъставителят и свидетелят по акта. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в
съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими
към предмета на доказване.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0001734/29.10.2021г. на Директора
на РД „АА” гр.**** е издадено от компетентен орган, видно от приобщеното
по делото копие на Заповед № РД-01-44/23.01.2020г.
АУАН и НП са издадени при спазване на давностните срокове по
чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. При съставяне на АУАН, а впоследствие при
издаване на НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и
мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано
вмененото на въззивника административно нарушение, позволяващо на
жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се
защитава.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за ограничено
право на защита на същия, поради неясно посочване на нормативната уредба.
В случая са очертани обективните елементи на състава на нарушението и не
2
са създадени каквито и да било пречки за реализиране правото на защита на
санкционираното лице, което следва да се защитава срещу фактите, а не
срещу правото.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП установява задължение
движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически
изправни.
По силата на чл.101, ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната
класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1, а именно-Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. Понятието
"неизправности" е дефинирано в § 1, т. 13 от ДР на Наредбата като
"технически дефекти или други случаи на несъответствия с
експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство".
Нормата на чл. 37, ал. 1 от Наредбата категоризира неизправностите в три
отделни групи, в зависимост от въздействието им върху безопасността на
превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който
пораждат за участниците в движението, а именно: незначителни
неизправности; значителни неизправности и опасни неизправности. Според
третата алинея на цитираната разпоредба значителни са неизправностите,
които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното
средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск
за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с
експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство.
Аналогична по смисъл дефиниция на понятието "значителни неизправности"
се съдържа и в § 6, т.72 от ДР на ЗДвП, според която такива са откритите по
време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да
породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други
по-значителни несъответствия.
Отделните видове неизправности са описани в таблица към
Приложение 5, Част І, т. 2 („Съдържание и методи на проверка. Оценка на
неизправностите на превозните средства”) на Наредбата. Според т. 5.2.3 б. "г"
от таблицата към Приложение 5, Част І, от Наредбата „сериозна повреда или
срязване на гума Кордата се вижда или е повредена”.
Следователно в наказателното постановление правилно е констатирано
наличието от обективна страна на процесното административно нарушение,
тъй като гумата е била с наличие на разкъсвания по грайферната си част.
Съдът намира и че нарушението е извършено виновно, тъй като
въззивникът е знаел за наличната повреда на гумата и е заявел пред свидетеля
И., че от него не зависи нищо.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. чл.101, ал.4 и във вр. с
3
Приложение 5, Част I, 5.2.3, буква „г” от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на
МТИТС, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран.
Правилно описаното нарушение е отнесено към санкционната
разпоредба по чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП, съгласно която, който управлява
технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от
200лева при констатирани значителни неизправности.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на
чл.28 от ЗАНН. Нарушението, което въззивникът е извършил не се отличава
по своята степен на обществена опасност от останалите нарушения от този
вид, за да се приеме, че същата е явно незначителна. На следващо място,
съгласно нормата на чл.189 „з” от ЗДвП за нарушенията на ЗДвП
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не се прилага.
Като взе предвид, че административната санкция е определена в твърд
размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на същата.
По изложените съображения съдът намира, че подадената въззивна
жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното НП – да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на искането за присъждане на разноски по делото:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Доколкото в случая не е налице процесуално представителство осъществено
от юрисконсулт /приложното писмо, в което е взето становище е подписано
от д-р инж. Е.А., началник отдел „Контрол” към РД „АА” – ****, на
основание Заповед №63/04.03.2022г. на Изпълнителния директор ИА „АА”,
не е депозирано становище по делото и не се явява процесуален представител
в с.з./, то на въззиваемата страна не се следват разноски.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-
0001734/29.10.2021г. на Директора на РД „АА” гр.****, с което на АН. Й.
ИГН., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ул. „Вит” №16 на основание
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200 лева /двеста лева/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП
вр. чл.101, ал.4 и във вр. с Приложение 5, Част I, 5.2.3, буква „г” от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна
Директора на РД „АА” – гр.**** за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
4
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
****.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
5