№ 11
гр. Ямбол, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
при участието на секретаря И.П.З.
в присъствието на прокурора Е. Зл. Г.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело №
20222300100322 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.336 и сл. от ГПК, вр. чл.5 от ЗЛС.
Образувано е по искова молба на Р. С. И. от с.*, подадена чрез пълномощника
адв.В.К. от ЯАК против Д. Г. И. и Д. Г. И., с която се иска ответниците да бъдат поставени
под пълно запрещение. В ИМ е изложено, че ищцата е майка на двете ответници, които още
от раждането си били проблемни деца - не можели да говорят, не се развивали нормално, а с
течение на времето се установило, че и двете са с тежка умствена изостаналост. В момента
въпреки, че са навършили пълнолетие и двете ответници не можели да говорят нормално, не
можели сами да се обслужват - да се обличат, да се хранят, да правят тоалет и според
лекарите били с интелект на 1-2 годишно дете, здравословното им състояние не подлежало
на подобрение и те не можели да водят самостоятелен нормален живот. И на двете
ответници била призната 100% ТНР с чужда помощ пожизнено, като Д. е с диагноза "тежка
умствена изостаналост. ДЦП - средна степен със спастична квадрипареза", а Д. е с диагноза
"тежка умствена изостаналост. Редки ЕПИ припадъци гранд мал с интервали от месеци и
парациални пристъпи с интервали от седмици. Състояние на десностранна спастична
хемипареза в лека степен в резултат на ДЦП". С оглед изложените факти ищцата счита, че
молбата й е основателна и моли да бъде уважена, т.к. и двете ответници страдат от тежко
заболяване, поради което не са в състояние да се грижат сами за себе си и за своите работи.
В срока по чл.131 ГПК никоя от ответниците (при редовно връчване на исковата
молба и приложенията) не е упражнила процесуалното си право на отговор и не е взела
становище по предявения иск.
В о.с.з. ищцата се явява лично и с адв.В.К. от ЯАК, която поддържа предявените
искове и моли за уважаването им.
В о.с.з. ответниците Д. Г. И. и Д. Г. И., се явяват лично, но не изразяват становище
по твърденията в исковата молба.
Представителя на ЯОП - прокурор Г. дава становище, че исковата молба е
основателна, доказана и следва да се уважи, като в съответствие с доказателствата по делото
и двете ответници се поставят под пълно запрещение, ведно със законните последици.
След преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд намира за установено
следното от фактическа страна:
1
Ищцата по делото Р. С. И. е майка на ответниците Д. Г. И. и Д. Г. И., което се
установява и от приложените по делото удостоверение за раждане от *** г., издадено въз
основа на акт за раждане №**** г. и удостоверение за раждане от *** г., издадено въз
основа на акт за раждане №*** г., двете издадени от Община Ямбол. В тази връзка ищцата е
от кръга на лицата, които могат да искат започване на производство за поставяне под
запрещение по смисъла на чл.336, ал.1 ГПК.
Видно от представеното Експертно решение на ТЕЛК №1590/18.10.2010 г.
ответницата Д. Г. И. е с диагноза "Тежка умствена изостаналост. ДЦП - средна степен със
спастична квадрипареза.", поради което й е призната пожизнено 100% трайна
неработоспособност с чужда помощ. В мотивите към ЕР е отразено: Със слабост и в
четирите крайника, необучаема, неспокойна, напрегната, не може да се самообслужва, не
сигнализира за физиологични нужди, обслужва се изцяло от родителите; Психичен статус:
невъзможен словесен контакт, непоседлива, напрегната издава нечленоразделни звуци;
интелектуално-паметов дефицит - дълбока умствена изостаналост с невъзможност за
самостоятелно функциониране.
Видно от представеното Експертно решение на ТЕЛК №2968/21.09.2018 г.
ответницата Д. Г. И. е с диагноза "Тежка умствена изостаналост. Редки ЕПИ припадъци
ГРАНД МАЛ с интервали от месеци и парциални пристъпи с интервали от седмици.
Състояние на десностранна спастична хемипареза в лека степен в резултат на ДЦП.", поради
което й е призната пожизнено 100% трайна неработоспособност с чужда помощ. В мотивите
към ЕР е отразено: получава припадъци, не говори, не разбира казаното, не контролира
тазови резервоари; самообслужване - невъзможно самостоятелно; неспокойна, не се
осъществява контакт; памет и интелект - на ниво тежка умствена изостаналост.
Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл.337, ал.1 от ГПК, извърши личен разпит
на ответника Д. Г. И., при което не се осъществи никакъв контакт с нея на съзнателно ниво.
Същата издава нечленоразделни звуци, вика, неспокойна е и напрегната, не може да говори,
а и не разбира какво й се говори.
Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл.337, ал.1 от ГПК, извърши личен разпит
на ответника Д. Г. И., при което не се осъществи никакъв контакт с нея на съзнателно ниво.
Същата само се усмихва, спокойна е, но не може да говори и явно не разбира какво й се
говори.
В показанията си разпитаните по делото свидетели С. А. С. Н. Р. К. заявиха, че Д. и
Д. по рождение са в това лошо състояние, в което са и в момента. В ежедневието те не могат
да общуват, не могат да се обслужват сами, не могат да се хранят сами или да си направят
тоалет, не могат да говорят, не разбират когато им се говори. Трябва да са постоянно с
придружител, защото понякога се събличат голи. За тях се грижи майка им, т.к. баща им е
починал.
При установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В производството пред ЯОС са предявени два иска, всеки от които намира правно
основание в нормите на чл.336 и сл. от ГПК, във връзка с чл.5, ал.1 от ЗЛС. Исковете са
допустими, а преценени по същество – съдът ги намери за основателни.
Съобразно нормата на чл.5, ал.1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради
слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под
пълно запрещение и стават недееспособни. При анализ на нормата следва извод, че предмет
на иска по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, чието поставяне под запрещение се иска,
а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността
на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи. Законът изисква кумулативното
наличие на двата критерия - медицински (наличие на слабоумие или душевна болест) и
юридически (неспособността, поради това състояние, да се грижи са работите си), за да се
постанови ограничаване дееспособността или обявяване пълната недееспособност на
лицето.
В конкретния случай по делото е безспорно установено, че и двете ответници са
пълнолетни, като според представените ЕР на ТЕЛК и двете са с установена диагноза
"Тежка умствена изостаналост", поради което и на двете е призната пожизнено 100% трайна
неработоспособност с чужда помощ. От показанията на разпитаните свидетели се установи,
2
че Д. и Д. по рождение са в това състояние, в което са и в момента, като в ежедневието си те
не могат да общуват, не могат да се обслужват сами, не могат да се хранят сами или да си
направят тоалет, не могат да говорят, не разбират когато им се говори. И двете имат
постоянна нужда от контрол, надзор, грижи и организиране на ежедневието от страна на
близките. Така описаното заболяване и при двете ответници е много тежко и липсва каквато
и да е психична годност, т.е. налице е медицинският критерий - наличие на слабоумие.
От данните по делото безспорно се установява, а и личните впечатления на съда са в
тази насока, че и двете ответници не могат сами да извършват каквито и да било действия,
свързани с ежедневието им и са изцяло зависими от грижите на близките си. При това
положение, предвид тежката диагноза, невъзможността за самостоятелни действия, липсата
на критично отношение към постъпките, както и необратимостта на заболяването дават
основание за доказаност и на юридическия критерий - невъзможност всяка от ответниците
да се грижи за своите работи, поради слабоумие, тъй като те не разбират свойството и
значението на постъпките си, не могат да защитават своите интереси, тъй като изцяло са
засегнати критериите за дееспособност.
С оглед на изложеното, съда преценя предявените искове като основателни и
доказани, поради което следва да бъдат уважени, като ответниците Д. Г. И. и Д. Г. И. бъдат
поставени под пълно запрещение.
Водим от горното и на осн. чл.336 и сл. от ГПК, вр. чл.5, ал.1 от ЗЛС, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение Д. Г. И. с ЕГН ********** от с.*, Община *,
обл.*, ул.**.
ПОСТАВЯ под пълно запрещение Д. Г. И. с ЕГН ********** от с.*, Община *,
обл.*, ул.**.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Община
„Тунджа” гр.Ямбол за учредяване на настойничество на лицата.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
3