РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Кюстендил, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калин К. В.
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело №
20221520101243 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба с вх. №6061/06.07.2022 г., депозирана от
„Електрохолд Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №159,
бл. Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от Х. Б. и К. К., против Р. Б.
С., ЕГН: **********, с посочен в исковата молба адрес в гр. К., кв. „З.“ бл.
**, вх. “*”, ап. **.
В исковата молба се твърди, че страните се намирали в облигационни
отношения, чиято регулация се подчинявала на Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество. Последното
било изправна страна по така възникналата обвързаност между страните, като
в периода 21.08.2021 г. – 20.12.2021 г. доставило на ответника за
електроснабден имот, находящ се в гр. К., кв. „З.“ бл. **, вх. “*”, ап. **,
електрическа енергия, за което дружеството-ищец издало 4 броя фактури на
обща стойност 407, 08 лв., представляваща главница за периода 21.08.2021 г.
– 20.12.2021 г.
Дължала се и сума в размер на 5, 85 лв. лихва за периода 15.10.2021 г. до
26.01.2022 г., дължима на осн. 35 от ОУ за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ
Електро България“ АД. Така посочените задължения по фактурите към
1
настоящия момент и с оглед приетото в посочените Общи условия, станали
изискуеми.
Твърди се, че ищцовото дружество подало заявление по реда на чл. 410 от
ГПК, като в производството по ч. гр. д. №210/2022 г. на КРС била издадена
заповед за изпълнение. Срещу същата било депозирано възражение, което
препятствало влизането й в сила. Това обусловило интереса на дружеството
от предявяване на настоящите положителни установителни искове.
Предвид изложеното се иска да бъде установено в отношенията между
страните, че Р. Б. С., ЕГН **********, с посочен в исковата молба адрес в гр.
К., кв. „З.“ бл. **, вх. “*”, ап. **, дължи и следва да заплати на „Електрохолд
Продажби“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Младост“, бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център,
представлявано от Х. Б. и К. К., сумите както следва: 407, 80 лв. – главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода 21.08.2021 г. –
20.12.2021 г. за която сума са издадени 4 броя фактури, 5, 85 лв. – законна
лихва за забава, считано от 15.10.2021 г. до 26.01.2022г.; ведно със законна
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноските, направени в заповедното производство,
както и тези в настоящото такова.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 от ГПК чрез назначения особен представител – адв. А.. В отговора се
твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Ищцовото дружество не било
представило доказателства, че е доставило през исковия период на ответника
определените количества енергия, единичната цена на тази енергия и че тази
енергия реално е потребена от ответника.
Оспорва се твърдението, че претендираните суми са правилно отчетени и
начислени. Необосновано били позоваването на представените фактури, тъй
като от същите не се извличали сведения за годността на средството за
техническо измерване, както и начина и сроковете на отчитане на
показанията на електромера.
Приложеното към исковата молба заявление за разсрочване на задължения
не следвало да се кредитира като извънсъдебно признание на процесното
задължение, защото от една страна исковия период е различен от посочения в
представеното заявление, а от друга самото заявление не е с посочен размер
на сумата, чиято дължимост се признава.
Твърди се, че ответникът не е собственик, а е бил ползвател на процесния
електроснабден имот на друго /неустановено/ основание, поради което не
можело да се направи заключение, че именно ответникът е задължено лице.
Моли съда да отхвърли предявения иск и искането за присъждане на
2
разноски.
В съдебно заседание депозираната искова молба се поддържа по
съображенията в нея, а ответникът, чрез назначения особен представител –
оспорва същата.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия от доставчик
от последна инстанция, видно от приложената Лицензия № Л-409-
17/01.07.2013 г.
Продажбата на електрическа енергия била уредена при Общи условия,
приложени по делото, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007
г., изм. и доп. с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Видно от декларация №********** от 12.11.2018 г. е, че собственик на
процесния имот е Б. М. Г. е собственик, а ползвател е ответника – Р. С.. С. е
депозирал заявление №********** от 12.11.2018 г. до ищцовото дружество за
това да му бъде доставяна електроенергия на процесния имот, за който е
отразил в същия документ, че е наемател по силата на договор за наем от
10.01.2016 г.
Последният чрез заявление №*************** от 04.04.2022 г. е
поискал разсрочване на натрупаните му задължения към ищцовото
дружество, чието име към този момент е било „Чез Електро България“ АД.
Разсрочването касае натрупаните задължения за потребена електроенергия за
периода 12.2021 г. – 03.2022 г. Приложен по делото Констативен протокол
№4201752 от 12.11.2018г. за възстановяване на електрозахранването на
процесния имот. Представени са фактури с №**********/30.11.2021 г.
относно потребена ел. енергия за периода 21.10.2021 г. – 19.11.2021 г. на
стойност 111, 19 лв.; фактура с №****************/30.09.2021 г. относно
потребена ел. енергия за периода 21.08.2021г. – 20.09.2021 г. на стойност 84,
90 лв.; фактура с №***********/31.10.2021 г. относно потребена ел. енергия
за периода 21.09.2021г. – 20.10.2021 г. на стойност 87, 74 лв. и фактура
№******************/31.12.2021 г. относно потребена ел. енергия за
периода 20.11.2021г. – 22.11.2021 г. на стойност 123, 97 лв.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза /л. 71-74/, изготвена от
вещото лице С. Т., заключението по която е прието по делото, без да е
оспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и пълно, според
което счетоводните записвания, които са свързани с процесните вземания, са
осчетоводени надлежно, като счетоводството е водено редовно. Фактурите за
включени в дневниците за продажби. Посочено е, че след първата
падежирала фактура не са извършвани плащания. Размерът на общата
3
дължима сума по процесните фактури е 407, 80 лв., а размерът на законната
лихва е посочена като 5, 97 лв.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза /л. 76-79/,
изготвена от вещото лице К. П., заключението по която е прието по делото,
без да е оспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и пълно,
според което има открита партида на името на ответника с абонатен номер
310 180 8012. Отчитането на ел. енергия през процесния период за жилището,
ползвано от ответника било извършвано в съответствие с утвърдената от
КЕВР нормативна уредба за ежемесечно отчитане от страна на доставчиците.
През процесния период монтирания за обекта, ползван от ответника
електромер бил годно техническо измервателно средство, отговарящо на
метрологични и технически изисквания за СТИ.
Горната фактическа обстановка съдът прие на базата на представените
писмени доказателства и експертизи, като неспоменатите писмени
доказателства не влияят на формираните правни изводи на съда, поради което
е безпредметно тяхното подробно обсъждане.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта:
С оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът извърши и служебна проверка по чл. 414, ал. 1
от ГПК, респ. и за спазването на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, при която се
установи, видно и от материалите по приложеното ч. гр. д. № 210 от описа на
КРС за 2022 г., че в полза на ищецовото дружество е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на ответника при
условията на чл. 47 от ГПК, поради което на заявителя е указана
възможността да предяви иск в едномесечен срок, за което да представи
писмени доказателства по заповедното производство. Настоящата претенция
е предявена в срока по чл. 415 от ГПК.
Ето защо предявеният в срок установителен иск, че вземането
съществува е допустим и ищцовото дружество има нужната активна
процесуална легитимация.
По основателността:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79, ал., 1 предл. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД.
От писмените доказателства по делото се установи, че през процесния
период ответникът е бил наемател на процесното жилище, на негово име е
4
открита партида в ищцовото дружество, по този начин между страните е
възникнала облигационна връзка, по която за С. е възникнало задължение да
заплаща консумираната от него електроенергия за съответното жилище.
Неоснователно е възражението на особения представител, че доколкото С.
имал адресна регистрация на друг адрес, то той не ползвал електроенергия за
процесния имот. Нещо повече – ответникът е адресирал то ищеца писмено
заявление за разсрочване на задълженията му, което съставлява признание на
неизгоден факт – дължимостта на сумата и потребяването на ел. енергията. В
тази насока са и събраните по делото писмени доказателства, поради което се
налага обоснован извод, че в процесния период 21.08.2021 г. – 20.12.2021 г.
между страните е съществувала валидна облигационна връзка, с предмет -
продажба и доставка на ел. енергия. Такава е съществувала и преди този
период, изводимо от посочената дата на сключване на договора за наем.
Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа
в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
"Чез Електро България" АД /предишното наименование на ищцовото
дружество/ издадени на основание чл. 98а от ЗЕ одобрени от ДКЕВР с
решение от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение от 26.04.2010 г.
Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в
сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. Посочената специална норма
дерогира общото правило на чл. 298, ал.1, т.1 от ТЗ, поради което следва да се
приеме, че ответникът е обвързан от съдържащата се в тях регламентация.
В същото време трайна и непротиворечива е практиката на ВКС по
въпроса за задължението на доставчика на електрическа енергия да установи
периода и реално консумираната електрическа енергия, както и нейната цена.
От представените по делото справки за консумация на клиенти и
заключението на съдебно-техническата експертиза относно това, че
монтираното измервателно средство е било годно, се установява, че данните
са снети от средството за техническо измерване и напълно кореспондират с
количествата, отразени във фактурите, поради което следва да се приеме, че
фактурираното количество ел. енергия е отчетено от средството за
техническо измерване, монтирано в обекта, а от там - и за установен факта на
доставката на ел. енергия. Поради това и с оглед съдебната практика, която
приема, че с извършване на доставката за продавача възниква правото да иска
престиране на цената от страна на купувача (в този смисъл и Решение № 46
от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Тодор Домузчиев, постановено по реда на чл. 290 ГПК), може да се
приеме, че ищцовото дружество има право да иска и заплащане на цената за
доставената услуга.
Относно цената на доставената услуга:
В рамките на процесния период от 21.08.2021 г. – 20.12.2021 г. са
издавани фактури от ищеца. В тях като получател е посочен именно
5
ответника. В същите е посочен период на консумация на ел.
енергия,количество, ед.цена, дължима сума и краен срок на плащане на
задължението.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, прието по
делото, без да е оспорено от страните и което съдът възприе с доверие,
счетоводните записвания, които са свързани с процесните вземания, са
осчетоводени надлежно, като счетоводството е водено редовно. Фактурите за
включени в дневниците за продажби. На ответника била открита партида,
сочи заключението съдебно-техническата експертиза, измервателното
средство, монтирано за имота бил годен през процесния период, а отчитането
ставало, съгласно установените правила от КЕВР.
От съвкупния анализ на посочените доказателства съдът приема, че
количеството доставена електрическа енергия, както и задължението за
заплащане на потребителя, са установени, вкл. и чрез посочените по-горе
фактури и извлечения, които имат характера на извлечения от вписвания в
счетоводните книги на дружеството и съгласно чл. 182 от ГПК могат да
служат като доказателства и на юридическото лице, което ги е водило. По
делото не са ангажирани доказателства, а и липсват твърдения, че сумата,
предмет на иска е платена, поради което съдът намира, че предявената
претенция е основателна и като такава следва да бъде уважена, ведно с
мораторната и законната лихви – последната от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК – 08.02.2022 г. налице е извънсъдебно признание на
задълженията от страна на ответника, доколкото същият е депозирал
заявление до ищцовото дружество за разсрочване на задължението.
Действително, периодът, за който признава потребление на ел. енергия в
процесното жилище не е идентичен с процесния, но С. е посочил, че е
наемател, няколко години преди процесния период, т.е. бил е страна по
облигационната връзка с ищцовото дружество от по-рано, като така се
обхваща в цялото претендирания срок на потребяване и неплащане на
предоставената услига.
На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за
приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата от 5,85 лева,
- законна лихва за забава за периода 15.10.2021 г. до 26.01.2022 г., като
същата според вещото лице е в размер на 5, 97 лв., но съдът ще се произнесе в
рамките на предявения иск.
Ето защо, с оглед изложеното, съдът ще уважи изцяло предявените
искове.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски
се дължат само в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
6
Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 от ГПК / на
гърба на л. 68/ и доказателства за сторени такива в размер на общо 1 240 лева
– за държавни такси в настоящото и в исковото производство, адвокатски
възнаграждения, разноски за особен представител и две експертизи. Съгласно
т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на
Тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да
се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника,
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно
разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените в исковото и заповедното производство разноски в общ
размер на 1 240 лева.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че Р. Б. С.,
ЕГН: **********, с адрес в гр. К., кв. „З.“ бл. **, вх. “*”, ап. **, дължи и
следва да плати на „Електрохолд Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ №159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от
Х.Б. и К.К., сума в размер на 407, 80 лв. (четиристотин и седем лева и 80
стотинки), дължима за доставената електрическа енергия до електроснабден
имот, находящ се в гр. К., кв. „З.“ бл. **, вх. “*”, ап. **, за периода от
21.08.2021 г. до 20.12.2021г., за което били издадени фактура с
№*********/30.11.2021 г. относно потребена ел. енергия за периода
21.10.2021 г. – 19.11.2021 г. на стойност 111, 19 лв.; фактура с
№*************/30.09.2021 г. относно потребена ел. енергия за периода
21.08.2021г. – 20.09.2021 г. на стойност 84, 90 лв.; фактура с
№*********/31.10.2021 г. относно потребена ел. енергия за периода
21.09.2021г. – 20.10.2021г. на стойност 87,74 лв. и фактура
№**************/31.12.2021 г. относно потребена ел. енергия за периода
7
20.11.2021г. – 22.11.2021 г. на стойност 123, 97 лв.; както и сумата в размер на
5, 85 лева (пет лева и 85 стотинки) - лихва за забава считано от 15.10.2021г. до
26.01.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на Заповед
за изпълнение до окончателното заплащане на главницата – 08.02.2022 г., за
които в полза на ищеца и против ответника е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в хода на
производството по ч. гр. д. № 210/2022 г. на КРС.
ОСЪЖДА Р. Б. С., ЕГН: **********, с адрес в гр. К., кв. „З.“ бл. **, вх.
“*”, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на „Електрохолд Продажби“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ №159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от
Х. Б. и К. К., сумата в размер на 1 240, 00 лв. (хиляда двеста и четиридесет
лева), представляваща деловодни разноски в настоящото производство, както
и по ч. гр. д. № 210/2022 г. по описа на КРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил, с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8