№ 2931
гр. Варна , 18.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502041 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на В. Й. В., ЕГН
********** и К. Й. В., ЕГН **********, подадена чрез процесуален
представител, срещу решение № 261847/4.06.2021 год., постановено по гр.
дело № 1707/2020 год. на РС-Варна, в частта, имаща характер на определение,
с която е отхвърлено искането на жалбоподателите по чл. 344 ал. 2 ГПК за
определяне на обезщетение за ползването на съсобствените недвижими имоти
от ответниците Г. СТ. Т., ЕГН **********, КР. В. К., ЕГН ********** и В. Г.
К., ЕГ: ********** и лишаването им от ползване, съобразно притежаваните
от тях идеални части. В жалбата се излага, че решението в обжалваната част
е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Сочи, че
съсобственият имот е неподеляем и не се ползва от жалбоподателите. Твърди,
че е доказано възпрепятстването на ползването. Позовавайки се на повторната
съдебно-оценителна експертиза, намира искането за основателно в
претендирания размер от 50 лева месечно на всеки един от съделителите от
момента на влизане в сила на съдебния акт по привременната мярка до
окончателното извършване на делбата. Моли се за отмяната му и уважаване
на искането.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от останалите
съделители – Г. СТ. Т., ЕГН **********, КР. В. К., ЕГН ********** и В. Г.
К., ЕГН **********, чрез процесуален представител, в който се излагат
доводи за правилността на обжалваната част от решението. За ирелевантни
намират доводите за неподеляемост на съсобствения имот предвид наличието
на достатъчно помещения за ползване. Сочи се, че не са доказани
възпрепятстването на ползването на жалбоподателите съобразно
наследствената им квота в съсобствеността, както и размера на
претендираното обезщетение. Моли се за потвърждаване на решението в
1
обжалваната част. Претендират се разноски.
По допустимостта на жалбата:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирани
лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е и
допустима.
По същество същата е неоснователна поради следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на В. Й. В. и К. Й. В.
срещу Г. СТ. Т., КР. В. К. и В. Г. К., с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, за
допускане и извършване делба на следните недвижими имоти, останали от
наследството на Васил К. Тодоров, а именно:
1. Поземлен имот с идентификатор № 69763.501.183, по КККР на с.
Страшимирово, обл. Варна, одобрени със Заповед № Р Д-18-16/25.02.2015 г.
на изпълнителния директор на СГКК, с административен адрес: с.
Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна, ул*****, с площ от 634 кв. м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, за ниско застрояване,
номер по предходен план 183, кв. 20, парцел I, при граници имоти с
идентификатор: № 69763.501.471, № 69763.501.192, № 69763.501.469 и №
69763.501.184, ведно с построената в същия двуетажна жилищна сграда с
идентификатор № 69763.501.183.1, със застроена площ от 80 кв. м., брой
етажи - два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, при следните
законни квоти:
- За В. Й. В. - 1/12 /една дванадесета/ част по заместване на основание чл. 10,
ал. 1 ЗН;
- За К. Й. В. - 1/12 /една дванадесета/ част по заместване на основание чл. 10,
ал. 1 ЗН;
- За КР. В. К. - 1/6 /една шеста/ части по наследяване;
- За КР. В. К. и В. Г. К. – общо 4/6 /четири шести/ части, придобити от
продажба в режим на СИО /семейна имуществена общност/.
2. Гараж с идентификатор № 69763.501.183.2, по КККР на с.
Страшимирово, обл. Варна, одобрени със Заповед № Р Д-18-16/25.02.2015 г.
2
на изпълнителния директор на СГКК, с административен адрес: с.
Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна, ул*****, с площ от 29 кв. м., брой
етаж – 1, предназначение: хамбар, депо, гараж, построен в поземлен имот с
идентификатор № 69763.501.183, при следните законни квоти:
- За Г. СТ. Т. - 4/6 /четири шести/ части;
- За КР. В. К. - 1/6 /една шеста/ части;
- За В. Й. В. - 1/12 /една дванадесета/ част по заместване на основание чл. 10,
ал. 1 ЗН;
- За К. Й. В. - 1/12 /една дванадесета/ част по заместване на основание чл. 10,
ал. 1 ЗН.
В делбеното производство всеки от ищците е заявил искане по чл. 344
ал. 2 ГПК за заплащане от насрещните страни на сумата от по 50 лева,
представляваща обезщетение за ползване на имотите и лишаване на
молителите от ползването им съобразно притежаваните ид. ч. от тези имоти
до окончателното извършване на делбата. Не е направено уточнение от всеки
от ответниците какви суми и за ползването на кои имоти се претендира,
поради което и следва да се приеме, че от всеки от ответниците – от К.и и Т.
се претендира по равно.
В отговора на исковата молба, депозиран от съделителите- Г. СТ. Т.,
КР. В. К. и В. Г. К. се посочва, че не са възпрепятствали ползването на
имотите.
В о.с.з. от 8.01.2021 г. Г. СТ. Т., КР. В. К. и В. Г. К. заявяват, че
използват само първия етаж от жилищната сграда. Посочват, че вторият етаж
от сградата е бил ползван от Йордан В. К. до смъртта му през 2011г., както че
същият е отключен и не се ползва от тях.
В производството е представена изпратена покана-телепоща от
пълномощника на ответниците до ищеца В.В., която е върната като
непотърсена. В о.с.з. от 26.02.2021 г. /л. 181/ е предаден ключ от входната
врата на оградата на процесния имот на пълномощника на ищците, като е
посочено, че гаражът не се заключва.
В първоинстанционното производство е допусната повторна съдебно-
оценителна експертиза /л.187/, заключението, по която съдът цени като
обективно и компетентно дадено. От същото се установява, че общата наемна
стойност на процесните имоти е 190,52 лева, от която съобразно дела на
съделителите В.В. и К.В. общо от по 15,87 лева. Вещото лице след извършен
оглед на имота, посочва, че вторият етаж се състои от коридор, дневна, две
спални и помещение за баня и тоалет, което не е оборудвано и се ползва за
склад.
3
В производството са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпит на свид. Виктория Костадинова и свид. Велико Великов.
Свид. Костадинова посочва, че на първия етаж живее Г. СТ. Т., а на втория -
КР. В. К., В. Г. К. и децата им, като не се е качвала на втория етаж, но е
виждала да свети и да се простира. Излага, че В.В. е в чужбина, а К.В. живее
в гр. Варна. От показанията на свид. Великов, съсед, живеещ в съседната
къща, се установява, че Йордан К. /баща на ищците/ до смъртта си е живял на
втория етаж от къщата, както и че ответниците живеят на първия етаж от
къщата. Същият посочва, че стаите на втория етаж са отключени, не знае да
се ползват и не е виждал да светят.
С първоинстанционното решение, съдът е допуснал извършването на
съдебна делба между съделителите на горепосочените имоти и квоти.
Решението в тази част, не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.
Предмет на настоящото производство е единствено частта на
първоинстанционно решение, с което е отхвърлено искането по чл. 344, ал. 2
ГПК.
По така изяснената фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 344 ал. 2 ГПК ако всички наследници не
използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на
някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването.
В настоящия случай, претендираните суми по реда на чл. 344, ал. 2
ГПК, уреждат отношенията на съсобствениците по повод ползването само по
време на висящността на делбеното производство и имат характер на
привременна мярка досежно ползването /така Решение № 182 от 26.01.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 2067/2016 г., II г. о., ГК/.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в това
число и свидетелските показания, съдът намира, че в производството е
доказано, че ответниците използват единствено първия етаж от жилищната
сграда. Съдът не кредитира свидетелските показания на свид. Костадинова, в
частта, в която е посочила, че на втория етаж живеят КР. В. К., В. Г. К. и
децата им, поради несъответствието им с останалия събран доказателствен
материал, а и касаят отдалечен период преди депозиране на искането,
доколкото същата не живее в с. Страшимирово от една година.
На следващо място, предоставянето на възможност за ползване на ид.
4
части на ищците от съсобствените имоти се установява от предаването на
ключ от входната врата на оградата на имота на пълномощника на ищците в
о.с.з. от 26.02.2021 г.
От гласните доказателствени средства, събрани посредством разпита
на свид. Великов се установява, че стаите на втория етаж са отключени,
поради което следва да се приеме, че не е възпрепятстван достъпа на ищците
до него.
От заключението на вещото лице се установява, че на втория етаж е
проектирано помещение за баня и тоалетна, което не е оборудвано, както и че
до този момент е била използвана външна тоалетна. Предвид горното,
неоснователни са доводите на ищците за невъзможност реално да се
използват техните 1/12 ид. ч. от съсобствените имоти.
В производството не са оспорени твърденията, че гаражът е отключен,
като липсват въобще наведени доводи същият да се ползва от някой от
съсобствениците. Липсват и наведени твърдения, поземленият имот да се
ползва единствено и в пълен обем от страна на ответниците.
С оглед на горното и предвид липсата на опровергаване от страна на В.
Й. В. и К. Й. В. на предоставената им възможност за ползване на
притежаваните от тях ид. ч. в съсобствеността, съдът намира че искането по
чл. 344 ал. 2 ГПК за определяне на обезщетение за лишаване от ползването на
съсобствените недвижими имоти, съобразно техните ид. ч., е неоснователно.
Ето защо, постановеното първоинстанционно решение в този смисъл е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските: Предвид изхода от спора, разноски се дължат в полза
на Г. СТ. Т., КР. В. К. и В. Г. К.. От тях единствено КР. В. К. претендира
заплащането им, поради което в полза на същия следва да се присъдят
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение от 200 лева,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата
им.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261847/4.06.2021 год., постановено по
гр. дело № 1707/2020 год. на РС-Варна, в частта имаща характер на
определение, с която е отхвърлено искането на В. Й. В., ЕГН ********** и К.
Й. В., ЕГН ********** за осъждане на Г. СТ. Т., ЕГН **********, КР. В. К.,
ЕГН ********** и В. Г. К., ЕГН **********, да заплащат сумата от по 50
5
/петдесет/ лева месечно, представляваща обезщетение за ползване на
имотите, както следва: 1/ Поземлен имот с идентификатор № 69763.501.183,
по КККР на с. Страшимирово, обл. Варна, одобрени със Заповед № Р Д-18-
16/25.02.2015 г. на изпълнителния директор на СГКК, с административен
адрес: с. Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна, ул*****, с площ от 634
кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, за ниско
застрояване, номер по предходен план 183, кв. 20, парцел I, при граници
имоти с идентификатор: № 69763.501.471, № 69763.501.192, № 69763.501.469
и № 69763.501.184, ведно с построената в същия двуетажна жилищна сграда с
идентификатор № 69763.501.183.1, със застроена площ от 80 кв. м., брой
етажи - два, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, както и на 2/
Гараж с идентификатор № 69763.501.183.2, по КККР на с. Страшимирово,
обл. Варна, одобрени със Заповед № Р Д-18-16/25.02.2015 г. на изпълнителния
директор на СГКК, с административен адрес: с. Страшимирово, общ.
Белослав, обл. Варна, ул*****, с площ от 29 кв. м., брой етаж – 1,
предназначение: хамбар, депо, гараж, построен в поземлен имот с
идентификатор № 69763.501.183, от ползването на които се твърди от В.и че
са лишени съобразно притежаваните от тях идеални части и на осн. чл.344
ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА В. Й. В., ЕГН ********** и К. Й. В., ЕГН ********** да
заплатят на КР. В. К., ЕГН **********, сума в размер на 200 /двеста лева/,
представляваща сторени пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6