№ 86336
гр. София, 02.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело №
20251110122873 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Подадено е заявление от А,9, за вземания по договор за паричен заем, и
договор за поръчителство, сключени с потребителя.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си
задължение по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката
Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка
неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за
такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените
по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност
на договора за кредит, а на самостоятелно основание – и на отделни клаузи
от договора за него, както и на свързания с него договор за поръчителство.
На първо място, от извършена служебно справка в Аг,, в,я – Търговски
регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че принципал на
заявителя „А,АД (с предишна правноорганизационна форма АД).
Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от
ДР на ТЗ.
На второ място, уговореното по посочения по-горе начин
възнаграждение за осигуряване на поръчителство на свързано с
първоначалния кредитор е в размер над 50 % от този на размера на
задълженията за главница по договора за заем.
Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства и
ангажираните доказателства, настоящият съдебен състав приема, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство, трябва да се
разгледа, като разход по договора за кредит (включително с оглед изложеното,
че е налице хипотеза на свързани лица), който разход следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите, който е индикатор за
общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
В разглеждания случай, при цялостният анализ на договора за кредит,
1
съдът намира, че неговото сключване и получаването на сумата по кредита е
било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на
кредитополучателя.
Според съда, невключването на възнаграждението за поръчител в
годишния процент на разходите, на самостоятелно основание заобикаля
закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК, във вр. § 1 ДР ЗПК и прави целия договор за
кредит вероятно недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК – не е посочен действителният годишен процент на разходите по
кредита, което прави невъзможно за потребителя да прецени икономическите
му последици.
В случая добавянето на „възнаграждение“ за поръчителя би променило
годишния процент на разходите, а това означава, че в договора въобще не е
посочен правилен такъв, т.е. прилагат се последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПКр във връзка с чл. 22 ЗПКр и целият договор е нищожен, а длъжникът
дължи връщане само на главницата по договора.
В горния смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22, с
поред което Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит
не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна
на съответния потребител на предоставената в заем главница.
В заключение, предвид обстоятелството, че договорът за кредит се
основава на неравноправни клаузи и съществува обоснована вероятност
същият да е недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, по него се дължи връщане на чистата стойност на кредита (чл. 23
ЗПК), а възнаградителна лихва и други лихви, както и възнаграждение
по договора за поръчителство не се дължат.
Съдът намира, че независимо, че договорът на поръчителство е
недействителен, заявителят е погасил задължението за главница, дължимо от
длъжника по договора за кредит и на основание чл. 59 от ЗЗД се явява
кредитор на последния за същата сума.
Съдът определя юрк. възнаграждение в размер на 50 лв.
Съдът ще присъди съразмерно на уважената част разноски.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление от заявител:
2
А,9 и адрес: гр. София, БУ,А А, общ. Столична, обл. София (столица), за
издаване на заповед за изпълнение
срещу :С. К. Т. с ЕГН: ********** и адрес: **********
за сумата :
сумата 224,47 лева (двеста двадесет и четири лева и 47 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 21.07.2024 г. до 01.04.2025 г.,
сумата 44,91 лева (четиридесет и четири лева и 91 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 01.09.2024 г. до 01.04.2025 г., 90,17лева
(деветдесет лева и 17 стотинки), представляваща възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство , ведно със законна лихва за период от
17.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 8,11 лева (осем лева и 11
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.09.2024 г. до
01.04.2025 г.,
както и съразмерно разноски.
УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да
предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в
сила на настоящето разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от
внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3