№ 7129
гр. София, 14.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110151700 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Б. Д., ЕГН
**********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. И. Д. със съдебен адрес ****, против
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и
адрес на управление ****
В исковата молба ищцата излага твърдения, че срещу нея билo образувано
изпълнително дело № *** при ЧСИ С.Я. с взискател ответното дружество за вземания по
изпълнителен лист от 05.06.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 11799/2014 г. по описа на СРС,
32-и състав, за заплащане на сумата от 2071,41 лв., представляваща главница за доставена и
потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2011 г. до 30.04.2013 г., ведно със законната
лихва 06.03.2014 г. до окончателното й изплащане, и на сумата от 253,16 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2011 г. до 06.02.2014 г., както и сумата
от 256,23 лв.- разноски по делото. Поддържа, че вземането по изпълнителния лист била
погасена по давност с изтичане на кратката 3-годишна погасителна давност. Посочва, че
последното извършено изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност,
било предприето на 02.10.2014 г. с изпращане на запорни съобщения до различни банки.
Твърди, че в периода от 02.10.2014 .г до 02.10.2016 г. не били предприемани други
изпълнителни действия, поради което на 02.10.2016 г. изпълнителното производство било
прекратено ex lege. Сочи се, че последващите изпълнителни действия, предприети от
съдебния изпълнител, не пораждали правни действия като извършени по прекратено
изпълнително дело.
Като излага тези доводи, пълномощникът на ищеца обуславя правния интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за признаване за установено на
недължимостта на вземането в размер на 2580 лв., представляваща вземане по изпълнителен
лист от 05.06.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 11799/2014 г. по описа на СРС, 32-и състав,
поради погасяване правото на принудително изпълнение върху същото като погасено по
давност.
С определение № 17741 от 18.05.2023 г. е допуснато обезпечение на предявения
отрицателен установителен иск чрез налагането на обезпечителна мярка “спиране на
производството по изпълнително дело № 1918 по описа за 2014 г. на ЧСИ С.Я.“. След
внасянето от страна на ищцата на определената от съда гаранция в размер на 300 лв. (триста
лева) е издадена обезпечителна заповед № 422 от 29.05.2023 г.
С решение № 19170 от 21.11.2023 г. предявеният отрицателен установителен иск е
1
отхвърлен. Решението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 19.12.2023 г.
На 19.01.2024 г. ответникът депозира молба с искане за отмяна на допуснатото
обезпечение. Молбата е връчена на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението
(ищцата по делото) и на 12.02.2024 г. пълномощникът на Н. Д. депозира молба, с която
изразява становище за основателност на искането за отмяна на обезпечението. Моли за
освобождаване на внесената парична гаранция, която да бъде преведена по банкова сметка,
посочена в молбата.
Съдът, след като взе предвид данните по делото, намира искането за отмяна на
допуснато обезпечение за основателно. В случая не съществува причината, поради която е
допуснато обезпечението, тъй като обезпеченият иск е отхвърлен с влязъл в законна сила
съдебен акт. Ето защо и с оглед позицията на ищцата, следва да бъде отменено допуснатото
обезпечение.
По отношение на искането за освобождаване на внесената парична гаранция, съдът
счита, че не следва да се произнася към настоящия момент. Искането на пълномощника на
Н. Д. за връщане на паричната гаранция следва да бъде връчено на ответното дружество,
като му се укажат процесуалните права по чл. 403 ал. 2 изр. второ от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 402 ал. 2 и чл. 403 ал. 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ допуснатото с определение № 17741 от 18.05.2023 г. по гражданско дело №
51700 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри
състав обезпечение на иска с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено
по отношение на ответника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, представляван от А.С.А.- изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление ***, че ищцата Н. Б. Д., ЕГН **********, с
адрес *** не дължи на ответното дружество сумата от 2580 лв. (две хиляди петстотин и
осемдесет лева), представляваща вземане по изпълнителен лист от 05.06.2014 г., издаден по
частно гражданско дело № 11799 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, 32-и състав,
чрез налагане на обезпечителна мярка “СПИРАНЕ на производството по изпълнително дело
№ 1918 по описа за 2014 г. на ЧСИ С.Я.“.
ПОСТАНОВЯВА препис от молба с вх. № 44341 от 12.02.2024 г. да се изпрати на
ответника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление **** с указание, че в едноседмичен срок може да подаде
възражение против освобождаването на гаранцията, а в едномесечен срок – може да предяви
иск за евентуално причинените му вреди.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на ищцата и на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2