РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Велико Търново, 12.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в съдебно
заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА
ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при секретаря М.Н.
в присъствието на прокурора от ВТОП ДОНКА МАЧЕВА
разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АНД № 10227/2020 г. по описа на съда. При
това, за да се произнесе съобрази следното:
Касационно производство по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 260071/22.07.2020г., постановено по АНД № 676/2020г., с което състав на
Районен съд Велико Търново е потвърдил
Електронен фиш серия К № 3032761, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с
който на К.В.Г. с ЕГН ********** ***, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2,
във вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП
е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева.
Така постановеното Решение е обжалвано в
законния срок с касационна жалба, подадена от Кр. Г.. Според касатора решението
на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В КЖ на практика пред
настоящата инстанция се поддържат
възраженията срещу ЕФ, изложени в жалбата пред РС. Вместо да сочи конкретни
пороци на съдебното решение на РС, както изисква чл.212 от АПК. Излагат се
доводи, че ЕФ няма необходимите реквизити/в т.ч. дата и подпис на автора му /,
че пътният участък не бил сигнализиран за контрол, че нямало схема на същия, че
нямало клип към ЕФ, поради това на основание ГПК свидетелски показания били
недопустими, че следвало от ТР № 1/26.02.2014г.
на ВАС, че само от стационарна система може да се издава ЕФ, а в случая било
установено нарушението в присъствието на контролния орган. Твърди, че РС не
обсъдил и не съобразил горното, поради което решението му е неправилно. Позовава
се на практика на РС в страната от и
преди 2012 година. По тези съображения моли АСВТ за отмяна на решението на РС и
самия ЕФ.
В о.с.з. касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОД на
МВР – Велико Търново, редовно призован не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на РС следва да бъде потвърдено като правилно, т.к. твърдените в
жалбата пороци не са налични, а нарушението безспорно установено.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира само
като такива за неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2 от НПК и чл. 63, ал.1, изреч. последно от ЗАНН. Предвид това, че няма конкретно изтъкнати съществени нарушения на
процесуални правила, допуснати от РС, а
касационната инстанция не следи служебно за това касационно основание. Другото
заявено касационно основание „необоснованост“ на съдебното решение не е
такова, предвидено в чл.348 от НПК, поради което е неприложимо в това
производство.
Съдът в качеството на касационна инстанция
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в
жалбата, във връзка с доказателствата по делото, запозна се с доводите на
страните, съдържанието и реквизитите на проверявания съдебен акт, касационната
инстанция приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, участвала в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения по правото:
В хода на въззивното производство са
установени следните факти:
На 14.08.2019год., в 10:38
часа на първокласен път I – 4/София-Варна/, км.115+000, в посока гр. Велико Търново, с МПС товарен
автомобил „СИТРОЕН Берлинго“ рег.№ СВ7662МР, е извършено нарушение по
чл. 21 ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, връзка с чл. 182,
ал.2, т.4 от ЗДв.П, е наложена глоба в размер на 300 лева.
Нарушението е установено с автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1 №11743cb, като при ограничение за извън населено място от 60 км/ч, въведено с
пътен знак В-26, е установена скорост на движение на посоченото МПС – 91 км/ч, след приспадната толеранс от -3км/ч. Проверка
на направените записи от системата за контрол е извършена на 25.09.2019г. –
според приложения протокол.
Въззивният съд извършил дължимата
служебна проверка за законосъобразност. Установил, че не са допуснати
съществени нарушения на процедурата по издаване на ЕФ и не са изтекли сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Приел, че съдържанието на електронния фиш е съобразено с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и възраженията за липса на реквизити са
неоснователни. От приетите писмени доказателства по делото е установил
извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което е с правилна
квалификация, т.к. е нарушение на ограничението за скорост на движение извън
населено място. Установил е, че нарушението е заснето в обхвата на радарната
мобилна установка. Правилно е установена самоличността на субекта по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, т.к. собственикът е посочил друго лице като извършител по
предвидения за това ред с декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. С това законовата
презумпция за авторството е оборена. РС се е позовал на снимките и разпечатките
от АТС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП са веществени доказателствени
средства. Събрани са достатъчно доказателства, че системата е одобрен тип, преминала
през периодичен метрологичен контрол и е годна и технически изправна към
момента на нарушението.
РС отхвърлил възражението за приложението
на посоченото ТР, позовавайки се на новата
редакция на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДП, /изм. и доп. ДВ. бр.54
от 05 юли 2017г./ С това изменение отпада и изискването за предварително оповестяване и
обозначаване на местата, където се извършва контрол за скорост, за което е
отменена разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП. Тази законова
уредба има действие занапред, т.е. при извършване на нарушението.
Промяната е извършена след ТР по ТД №1/2013г. на ОСК на ВАС, поради окето
същото е изгубило значение понастоящем по отношение на мобилините системи.
Като приел по изложените мотиви, че К.Г. е
извършил твърдяното от АНО нарушение, а наказанието е правилно определено, РС
потвърдил ЕФ.
При касационния контрол се установи, че решението
на РС е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на
задълбочен и всестранен анализ на събраните доказателства и след мотивирано
обсъждане на всички заявени възражения. Констатациите по фактите съответстват
на събраните по предвидения процесуален ред веществени и писмени доказателства,
а изводите на въззивния съд са правно издържани. Не са допуснати
съдопроизводствени нарушения и законът е приложен правилно. Настоящият
касационен съдебен състав възприема установената от районния съд фактическа
обстановка и споделя решаващия правен извод на състава на Районен съд Велико
Търново. Поради изложеното и доколкото с касационната жалба се преповтарят
оплакванията срещу електронния фиш, заявени пред районния съд, изводите по
фактите и правото не следва да се преповтарят по аргумент от чл. 221, ал. 2 от АПК. Въпреки това за прецизност ще бъде посочено следното:
Твърдението на касатора, че липсва схема
на пътния участък е вярно, но това е резултат на обстоятелството, че
нарушението е установено с мобилна, а не със стационарна АТС. При това за
местоположението на АТСС е съставен и
подписан надлежно Протокол на л.19 от делото. Противно на твърдяното от
касатора на л.20 и 22 от делото са доказателствата, че АТС е одобрен тип
средство за измерване, което е преминало метрологичен контрол. Видно е, че в
обхвата на радарната установка е бил само и единствено автомобилът на касатора
в режим приближаващи, което означава, че засечената скорост е тази на неговия
автомобил. Впрочем на всички възражения, заявени в жалбата пред РС и поддържани
в КЖ въззивният съд е отговорил подробно и мотивирано. Поради което не следва
да се обсъждат отново. Но следва да се
изведе пред скоби, че нарушението е извършено на 14.08.2019г. Към този момент
са налице законодателни промени в
ЗДвП/ДВ бр.54 от 2017г./, които изключват приложението на ТР № 1/26.02.2014г.
на ВАС по т.д. № 1/2013г. по отношение на мобилните системи за контрол.
Премахнато е и изискването за обозначаване на участъка от пътя, попадащ в
обсега на контрол на АТС. Основополагащ правен принцип, основан на разделението
на властите е, че съдът по предвидения ред може да тълкува законовите норми, но
не и да ги променя или да им придава нов смисъл. Последното е в прерогативите
на законодателната власт. Поради това да се черпят аргументи за обжалване на ЕФ
от посоченото ТР на ВАС, издадено преди законовите промени е безсмислено
упорство.
По изложените мотиви, настоящата инстанция
не намери основания за касиране на решението. Съответен на доказателствата и
закона е изводът на РС за законосъобразност на електронния фиш. Касационните
оплаквания не са подкрепени от приложените доказателства, а служебната проверка на постановеното от РС решение сочи, че
същото е валиден, допустим и правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260071/22.07.2020 г.,
постановено по АНД № 676/2020 г. по описа на Районен съд Велико Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: