М О
Т И В И
Районна
прокуратура гр. Б.С. обвинява И.И.А. ***
това че при условията на опасен рецидив на 14.08.2012г. в
гр.Б.Слатина, обл.В. е отнел от владението на Ц.М.Г.
*** парична сума от 84.00 лева и мобилен телефон, марка „Нокиа 2220” със сим
карта, всичко на обща стойност 127.34 лева, собственост на Г., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои и по този начин е осъществил състава на престъплението
визирано в чл.196, ал.1 т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. "а"
и "б" НК.
Участващия
в делото прокурор поддържа обвинението, така както е внесено с обвинителния
акт. Поддържа в пледоарията си по същество, че на подсъдимия следва да се
наложи наказание ЛС, което същия да изтърпи ефективно, поради доказаното
обвинение, като размера на наказанието да бъде определено около средния
предвиден в закона, тъй като по този начин ще бъдат постигнати целите на
наказанието. Наказанието да бъде изтърпяно в затвор при първоначален режим за
изтърпяване "Строг".
По
делото няма предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия
против подс.И.И.А..
Подсъдимият
не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, като през цялото време
твърдеше, че е закупил този телефон от свидетеля В.К.. Лично и чрез служебния
си защитник пледираха съда да постанови присъда, с която да бъде признат за
невиновен в деянието, за което Районна прокуратура Б.С. му е повдигнала обвинение.
Изслушана
е назначената в досъдебната фаза съдебно-ценова експертиза на в. л. К.К., чието
заключение се прие от страните без възражение.
По
делото са разпитани свидетелите Ц.М.Г. - пострадал от престъплението, И.Р.П., Б. С. Г.,
Л.С.Л., А. С. Г. и В.Г.К..
На основание чл. 283 от НПК са прочетени и приобщени към материалите по
делото всички писмени доказателства, имащи значение за разкриване на
обективната истина в процеса, намиращи се в ДП, а именно: Писмо №
С-18115/23.08.12г.-л.11, договор за лизинг –л.15, запис на заповед –л.16-17,
писмо изх.№ 22111/25.09.2012г. – л.20,21, № 22966/04.10.2012г. – л.25,26,
№24469/19.10.2012г., писмо № 20705/16.10.2012г. на Мобилтел ЕАД- л.31-36,
протокол за доброволно предаване – л.44-45, разписка – л.47, характеристични
данни на подсъдимия – л.58, писмо на МП ГД”ИН” № 17616/15.11.2012г., писмо на
МП ГД”ИН” № 284/27.11.2012г.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в
своята съвкупност, намира за установено
следното:
Подс.И.И.А.
***, като през 2012г. е отсядал често при приятелката си Б. С. Г., която към
онзи момент е живяла в с.Бързина, обл.В.. Пострадалият Ц.М.Г. ***, заедно със
съпругата си св.И.Р.П. и внучката им Е.Т.. На 13.08.12г. и тримата си били в
къщата в гр.Б.С., като пострадалият Г. си легнал преди полунощ. Свидетелката П.
и внучката и си легнали след полунощ в първите часове на 14.08.2012г. Било
топло и всички вътрешни врати на къщата били отворени, а лампата в коридора на
къщата светела цяла нощ. Прозорецът на хола бил оставен широко отворен, за да
влиза въздух.
На
13/14.08.2012г. подсъдимият А. бил на територията на гр.Б.С.. В първите часове
на 14.08.2012г. той минавал по ул. „А.” в гр.Б.С. и забелязал отворения
прозорец на къщата на пострадалия Г.. Решил да влезе и да открадне нещо от хола
и проникнал в помещението. Вратите на всички стаи били отворени, с изключение
на стаята на внучката на пострадалите.
Влизайки в хола, същия се пресегнал към сложените върху табуретка в
спалнята къси панталони на пострадалия.. От тях, подсъдимия взел 84.00 лева и
мобилен телефон марка „Нокиа 2220”, със сим-карта на Глобул. В това време около
03.30 часа през нощта на 14.08.2012г. свидетелката И.П. чула тупване и стъпки в
коридора на къщата. Изправила се в леглото и видяла на вратата на спалнята
силует на мъж, който се движил в коридора. Изплашена свидетелката попитала „Кой
сте Вие?”, но веднага в същото време подсъдимият побягнал навън през прозореца
на хола, след което продължил по улицата. Връщайки се в спалнята при съпруга
си, св.П. се спънала в късите му панталони, които били на земята. Двамата
съпрузи установили, че от панталоните на мъжа и били откраднати сумата от 84.00
лева и мобилен телефон марка „Нокиа 2220” със сим-карта. Двамата сигнализирали
полицейските органи, като същевременно с това се обадили и до мобилната
компания да спрат входящите и изходящите повиквания на номера на сим-картата.
Рано
сутринта на 14.08.2012г. подсъдимият А. с телефона и парите се придвижил до
с.Бързина. Там отишъл до дома на св.Б.Г. и и дал мобилния телефон „Нокиа”. Тъй
като св.Г. се усъмнила в произхода на телефона, тя го попитала от къде го има,
като той първоначално и казал, че го е купил, след това, че го е взел от негов
приятел, но накрая и признал, че го е откраднал, но не и казал от къде. В този
момент на гости на св.Г. била съпругата на нейния брат св.Л.Л.. Тя нямала
мобилен телефон и св.Б.Г. и го дала, за да го ползва. Докато била в с.Бързина тя
не е използвала телефона, тъй като нямало обхват там, но след като се прибрала
в гр.Кнежа, където живее със съпруга си, започнала да го ползва. Впоследствие
след извършена проверка при мобилните оператори е установено, че мобилния
телефон, откраднат от дома на Г., се ползва със сим-карта на името на св.А. С. Г.
от гр.Кнежа – брата на св.Б.Г. и съпруг на св.Л.Л..
От
назначената по делото съдебно-ценова експертиза се установява, че стойността на
откраднатия мобилен телефон е в размер на 43.34 лева, а паричните средства са в
размер на 84.00 лева или общия размер на откраднатото е 127.34 лева, при МРЗ за
страната по това време 290.00 лв.
Посочените
по - горе обстоятелства се потвърждават от събраните в делото писмени
доказателства, приложени към ДП № 599/2012г. по описа на РП Б.С., от
показанията на разпитаните свидетели – св.Г., П., Б.Г., Л., Г., които са
непротиворечиви, последователни и логични. А така също и от показанията на св.К.,
дадени в с.з., които изцяло изключиха твърденията на подсъдимия А.. От
показанията на св.Б.Г. категорично се установи, че една сутрин през миналата
година, подс.А. й е донесъл мобилен телефон „Нокия 2220”. Първоначалнсо той и
заявил, че го е купил от негов приятел, след това, след като тя била достатъчно
настоятелна да разбере откъде е точно този телефон, подс.А. признал пред нея,
че го е откраднал той, но не й казал от къде. Този телефон св.Б.Г. дала на
съпругата на своя брат – Л.Л., който го предал на полицейските служители, след
като установили че св.Л. го ползвала.
Разпитан
в с.з. подсъдимия не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, пледира
за оправдаване по повдигнатото му обвинение и дава обяснения от къде е взел
телефона.
Версията
на подс.А., че го е купил от св.В.К., не издържа като достоверна с оглед
дадените показания на свидетеля в с.з. от 26.06.2013г. Св.К. твърди, че през
месец май или юни на 2012г. е взел от познат нему човек при игра на „комар”
телефон „Нокия” черно сив на цвят. Този телефон той го продал на подс.А. *** на
13.07.2012г. Свидетеля заяви също така, че друг път той не му е предлагал
телефон на подсъдимия, от което следва да се приеме, че свидетеля К. говори
именно за инкриминирания телефон. Съдът не кредитира показанията на този
свидетел, имайки предвид, че телефона собственост на пострадалия Г. е бил
откраднат много по-късно – на 14.08.2012г.. Според съда, версията на подсъдимия
и на св.К. за съдбата на този телефон, е нелогична, не се подкрепя от събраните
доказателства по делото и се явява, като защитна позиция на подсъдимия А.. Съдът не възприе твърденията на защитника на
подсъдимия А., за недоказаност на обвинението на прокуратурата, тъй като
изложените аргументи, че липсата на яснота как и с какво подсъдимия се
придвижвал до гр.Б.С. и до с.Бързина са неотносими към предмета на делото. Също
така съдът не откри противоречия в показанията на св.Б.Г. относно извършителя
на престъплението. Видно от свидетелските й показания в с.з., тя обясни, че в
деня в който, подс.А. и дал телефона, при нейните въпроси от къде го е взел,
той е давал различни отговори, като последния отговор бил, че го е откраднал.
Доводите на служебния защитник на подсъдимия – адв.М.К. за невиновност на
подсъдимия не се възприемат от съда, предвид анализираните по-горе
доказателства относно авторството и вината на И.А. в престъплението, в което е
обвинен от Районна прокуратура Б.С..
Анализирайки
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и изслушаната и приета съдебно - ценова
експертиза съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е
извършил престъпление против
собствеността, като на 14.08.2012г. в гр.Б.Слатина, обл.В. при условията на опасен
рецидив е отнел от владението на Ц.М.Г. *** парична сума от
84.00 лева и мобилен телефон, марка „Нокиа 2220” със сим карта, всичко на обща
стойност 127.34 лева, собственост на Г., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, всичко на обща стойност 127.34 лева и по този
начин е осъществил състава на престъплението визирано в чл.196, ал.1 вр. чл.
194, ал.1 вр. чл.29 ал.1, б."а"и "б" НК, по който текст
съдът му наложи наказание.
От
съдебната биография на подсъдимия се установява, че е осъждан многократно, като
е излежал едно общо наказание от 6 месеца лишаване от свобода по НОХ дело №
36/1998г. на РС Берковица и НОХ дело № 201/1997г. на РС В. на 04.04.2006г.. От
тази дата подс.А. е започнал да търпи общо, увеличено наказание от 4 години и 6 месеца Лишаване от свобода по
НОХ дело №287/2006г. на ОС В., НОХ дело № 4000/2004г. на СГС, НОХ дело
№591/2004г. на РС В., което е изтърпял на 16.04.2010г. След това на
27.12.2010г. подсъдимият отново е постъпил в затвора В. за изтърпяване на общо
наказание от 2 години Лишаване от свобода по НОХ дело №55/2011г. на РС Червен
бряг и по НОХ дело №314/2011г. на РС В., като е освободен условно предсрочно на
26.01.2012г., с остатък 4 месеца и 18 дни. Тази статистика обуславя опасния
рецидив на подсъдимия, както по буква „а”, така и по буква „б” на чл.29, ал.1 НК. Стойността на откраднатите вещи е 127, 34 лева, което е под минималната
работна заплата за страната и липсата на други квалифициращи елементи /по чл.195 НК/, обуславят приложението на основния състав на престъплението „кражба”. Така
взети в своята съвкупност, опасния рецидив и кражба, подсъдимия следва да бъде
наказан съобразно разпоредбата на чл.196, ал.1, т.1 от НК, която предвижда
наказание за кражба, представляваща опасен рецидив в случаите на чл.194, ал.1 НК.
От
субективна страна същият е извършил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал,
че лишава от фактическа власт върху вещите собственика им, предвиждал е
преминаването в своя фактическа власт и е целял именно това с присвоително
намерение.
При
определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подс.А. за
извършеното от него престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.194, ал.1 вр. чл.29,
ал.1, б. "а" и "б" НК, съдът взе предвид сравнително младата му възраст, по ниската
стойност на предмета на посегателство сравнена с размера на МРЗ за периода на
извършване на деянието. От друга страна отчете като отегчаващи обстоятелства
обществената опасност на деянието, предишните осъждания на А., характеризиращи
го като личност с трайни престъпни навици, изключително арогантния начин на
извършване на кражбата – през нощта, в присъствието на живущите, докато спят. При
анализа на посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът прие,
че следва да наложи наказанието на подсъдимия под средния размер, но над
минимално предвидения за това наказание и му определи такова от ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Имайки предвид разпоредбата
на чл.60, ал. ЗИНЗС, която урежда, вида на заведението, където рецидивистите
следва да изтърпяват ефективно наложеното им наказание и чл.61, т.2, уреждаща
режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът постанови А. да
се изтърпи наказанието в Затвор при първоначален режим строг.
При този изход на делото съдът с присъдата си осъди
подсъдимия да заплати в полза на Държавата, в бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВСС направените
по делото разноски в размер на 50 лева.
При
тези мотиви съдът се произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: