Мотиви към присъда по  НОХД №  255/ 2019  г.

 

 

РП-Мездра е внесла обвинителен акт срещу    В.И.Х. –  роден на *** ***, българин, български гражданин,  с основно образование,неженен, осъждан, не работи,  ЕГН:  **********,  за това , че при условията на опасен рецидив на 10.01.2019 г. в с. Струпец, общ. Роман, от къща на ул. „Панайот Волов“ № 17, е отнел от владението на В.Т.К. и Т.П.Г. ***, движими вещи, както следва: златни накити на обща стойност 6320.40 лв.; сребърни накити на обща стойност 238 лв.; 1 бр. брошка от жълт метал на стойност 8 лв; 2 бр. дървени кутии и 1 бр. джобно ножче с отварачка „Габрово“ на обща стойност 24 лв., или всички вещи на обща стойност 6590.40 лв., собственост на К. и Г., без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ НК.

   Предявен е и е приет за съвместно разглеждане гр.иск от пострадалите В.Т.К. и Т.П.Г. срещу подсъдимият В.И.Х. за причинени от деянието имуществени вреди в размер на 6590, 40 лв. в едно със законната лихва от деня на извършване на престъплението и направените разноски .На основание чл. 84 НПК   в качеството на гр. Ищци са конституирани  пострадалите лица В.  К. и Т.Г..

  В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е отразено  в обвинителния акт. Намира същото за доказано  както от обективна, така и от субективна страна. Иска налагане на ефективно наказание  лишаване от свобода  с оглед обременено съдебно минало, а по отношение гр. иск намира същия  за своевременно предявен, основателен  и  доказан, поради което следва да се уважи в пълен размер.

Гр. Ищци К. и Г.  поддържат заявеното от прокурора и молят за уважение на предявеният граждански иск.

Защитникът адв. В. Ч.  пледира за липси  на  преки доказателства свързващи деянието  с подс. Х..  Оспорва достоверността на свидетелските показания на пострадалата , позовавайки се на обстоятелството, че  жалбата е  подадена седмица след като деянието е извършено.  В тази насока  излага доводи за недоказаност на деянието в което подзащитния й  е обвинен. Пледира при условия на  алтернативност  налагане на наказание в минимален размер. Относно гражданския иск  намира същия за неоснователен и недоказан, като при условия на  алтернативност да бъде уважен  за сумата от 2000 лева, която подсъдимия е получил при последваща продажба на отнетите  бижута.

Подсъдимият не се признава за виновен. В дадените кратки обяснения след разпита на свидетелите , сочи влошени отношения с майката на св. В.Т., който  изяснява детайлно релевантни за обвинението обстоятелства.  В тази насока подсъдимият  на тази плоскост  оспорва заявеното от св. Т.  и отрича всякаква съпричастност към деянието.  Твърди, че на инкриминираната дата се намирал в друго населено място , поради което нищо не му е известно с извършеното престъпление. В правото на последна дума иска  да бъде оправдан.

Делото е  разгледано по общия ред. Приобщени са  по реда на чл. 283  НПК  съответните протоколи  и  документи  приложени към делото , съдържащи факти имащи значение за изясняване на обстоятелствата по същото. Снети са показания от  свидетели и са прочетени част от показанията им на ДП по реда на НПК .Прието  е заключение на изготвената оценителна експертиза и  актуална справка за съдимост на подсъдимия в 30 страници.

 

Съдът, след като обсъди  събраните  в хода на досъдебното производство  и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства,  както  и доводите на страните в процеса, приема за установено следното от фактическа страна :

Свидетелите В.Т.К. и Т.П.Г. *** живеели от 12 години на семейни начала. Двамата заедно с двете си деца обитавали къща в с. Струпец, общ. Роман, ул. Панайот Волов“ № 17. Те живеели на  втория етаж, а на първият живеела майката на Г.. На вторият етаж се намирала и стая, която се ползвала от св. Г.П.Г. – сестра на св. Г.. В една от стаите на втория етаж, които обитавали в гардероб на най-долния рафт на видно място свидетелите държали 2 бр. дървени кутии, в които съхранявали техни и на децата златни и сребърни накити, както следва: Детска гривна с плочка -1,3гр.; Детска гривна с гравюра-1,3гр.; Мъжка гривна (счупена)-30гр.; Мъжка гривна с фигури-10гр. Медальон „Делфин“-1гр.; Медальон „Кръст“-1.5 гр.; Медальон „Богородица“- 1.5 гр.; Мъжка гривна „Полумесец“-6.5 гр.; Детски ланчета-1.5 гр.; Дамски пръстен с черен камък - 5.5 гр.; Халка гравирана- 4 гр.;Мъжки пръстен гравиран-7 гр.; Мъжки пръстен с фигура-5 гр.; Мъжки пръстен от бяло злато- 6 гр.; Мъжки пръстен с червен камък- 5 гр.; Пръстен с различни форми-4 гр.; Ланчета-2.5 гр.; Гривна с камъчета- 3.0 гр..Заедно със златните и сребърните накити имало и 1 бр. Брошка от жълт метал с камъчета и 1 бр. Джобно ножче с отварачка „Габрово/.  Една част от накитите били закупили, а др. им били подарявани по различни поводи. За накитите не притежавали документи.

През м. септември 2018 година за около 20 дни в къщата заедно със св. Г.Г. живеел и подсъдимият В.И.Х. ***. Двамата се били запознали през лятото на 2018 в гр. Китен, където св. Г. работела. Стаята в която живеели била срещи стаята на св. К. и св. Г.. В началото на м. октомври 2018 година св. Г. и подсъдимия Х. се разделили и той напуснал дома й в с. Струпец, общ. Роман. Св. Г. се преместила да живее в гр. Плевен.

На 10.01.2019 г. подсъдимия В.Х. решил да извърши кражба на накитите в домът на В.К. и Т.Г. *** , тъй като знаел къде се съхраняват . Около  06.30 ч.  сутринта се обадил на племенника си св. В.В.Т. ***, да пият кафе в центъра на селото. Подсъдимият бил с ползван от него лек автомобил марка „БМВ – на цвят тъмно син металик. Двамата се срещнали, пили кафе и разговаряли, като подсъдимият Х. му обяснил, че трябва да отиде до с. Струпец, общ. Роман, за да  вземе нещо и му предложил да дойде с него. Св. Т. никога не били ходил в това село и се съгласил. Двамата тръгнали с автомобила на подсъдимия в посока с. Струпец. Докато пътували подсъдимия  Х. обяснил на св. Т., че между гр. Роман и с. Струпец трябвало да срещнат лек автомобил марка „Фолксваген поло“ зелен на цвят, комби и че ако го срещнем ще си свърши работата, за която бил тръгнал. Докато се движели от гр. Роман в посока с. Струпец се разминали с въпросният лек автомобил, който подсъдимият Х. били описал, като същият се движел в  посока от с. Струпец за гр. Роман. Било преди 08.00 ч. Когато пристигнали в село Струпец подсъдимия влязъл в една от уличките в началото на селото , обърнал автомобила в посока гр. Роман и го спрял на намираща се в района автобусна спирка. Подсъдимият Х. слязъл от автомобила и казал на св. Т. да го чака в него. Подсъдимият Х. отишъл до къщата на св. К. и св. Г., която добре познавал, влязъл в двора от към дол, намиращ се до него и през незаключената врата на втория етаж проникнал в къщата, а от там и в стаята на св. К. и св.Г.. Взел от гардероба двете дървени кутийки с описаните по-горе вещи и по същия път излязъл от дома. Тези действия му отнели около 15 минути, след което се върнал в автомобила. Влязъл в него, показал двете кутийки на св. Т. и вещите в тях, без да му дава обяснения от къде ги е взел, след което потеглили в посока гр. Роман. На кръговото кръстовище в гр. Роман отново срещнали въпросният автомобил описан от подсъдимия „Фолксваген поло“ зелен за цвят, комби, който пътувал в посока с. Струпец. Това бил автомобилът на св. Г., който ежедневно по едно и също време пътувал до гр. Роман, за да оставя децата на училище , а св. К. на работа. Тези им навици били добре известни на подс. Х. от престоя му техния дом. Подсъдимия Х. продължил в посока гр. Червен бряг, като обяснил, че отиват в заложна къща. В Червен бряг подсъдимият  спрял в задънена уличка в близост до центъра на града, извадил вещите от кутийките, сложил ги в торбичка и заедно със св. Т. отишли в заложна къща. Там подсъдимия провел разговор със св. С.М. – комисионер в заложна къща „Галени“ ЕООД гр. Червен бряг. Показал накитите и поискал не да ги заложи, а да ги продаде Св. М. се съгласил да закупи златните накити само за сумата от 2000 лв. Жълтата брошка не била златна и М. я върнал. Подсъдимия Х. я взел и подарил на св. Т., който в последствие я изгубил. Двамата излезли от заложната къща и отишли в автомобила. Подсъдимия Х. хвърлил двете кутийки под предната лява седалка и потеглили в посока гр. Луковит. Подсъдимия Х. *** да вземат телефона на св. Т. модел „Самсунг Галакси J 6“, който седмица по-рано подс. Х. бил взел от св. Т. и го бил заложил в заложна къща в гр. Луковит. Пристигнали в Луковит, но първоначално подс. Х. не успял да  вземе телефона, тъй като не бил в заложната къща. Затова закарал св. Т. до с. Ъглен, след което отишъл и откупил телефона му. Донесъл му го същия ден, като от сумата за бижутата – 2 000 лв., му дал 100 лв., като обяснил, че 40 лв. са за него, а 60 лв. трябва да даде на баща си, тъй като подс. Х. му ги дължал. След което двамата се разделили.

От изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза е установила, че общата стойност на откраднатите вещи възлиза на 6590.40 лв. - невъзстановени, от които  – 93,70 лв. -  възстановени с разписка от 17.01.2019 г. на постр. В.К. , представляваща  детска гривна  и малко сгъваемо джобно ножче с надпис „Габрово“.

Фактическата обстановка се установява от прието в съдебно заседание заключение на СОЕ установяващо пазарната стойност на вещите предмет на престъплението , справка за съдимост , характеристична справка на подсъдимият , жалба на свид. В.К. ***.01.2019 г., 2 бр. протоколи за доброволно предаване от 17.01.2019 г. съответно на  1 бр. детска златна гривна с тегло 1,3 грама и 1 бр.сгъваемо ножче с отварачка с надпис „Габрово“ ,    показанията  пред съда на   пострадалата  В.К., вкл. и показанията й от ДП приобщени на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК , както и показанията на пострадалата К. при допълнителен разпит  от 26.05.2020 година,  показания на пострадалият Т.Г. и свидетелите Г.Г., М.Н., С.М., включително  и показанията  му от ДП приобщени  по реда на чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК, както и от показанията на Д.И., вкл.и дадените от ДП прочетени на основание чл. 281 ал.5  вр. ал.1 т.1 НПК.

За изясняване на фактическата обстановка от изключителна важност са и  показанията на св. В.Т., тъй като той е бил в автомобила на подсъдимия , пътувайки към дома на  пострадалите   и след това е възприел  донесените  от там вещи предмет на престъплението, като е участвал и в тяхната продажба в заложна къща в по-късен  момент същият ден.  По реда на чл. 281 ал.1 т.2 НПК са приобщени и показанията на този свидетел, дадени пред съдия  на ДП.

Подсъдимият е  дал обяснения, но те не изясняват  относими към предмета на доказване факти , тъй като  отрича  съпричастност към деянието.  

Относно размера на установената  щета  е заключението на изготвената заключителна експертиза от ДП, която е приобщена  в съдебна фаза  и чието заключение се поддържа  от  вещото лице  Т.П..

От показанията на постр. В.К. и Т.Г. се установява, че те живеят на семейни начала в с. Струпец. Всеки ден св. Г.  карал с автомобилът си  до гр. Роман св. К. и техните деца, след което  около 8,30 ч.  се връщал  в домът си.  Сочат, че в гардероб в стаите  съхранявали 2 бр. дървени кутийки  със златни и сребърни накити, които  в разпитите подробно ги описват  по вид и грамаж.  Пострадалата К.  конкретизира , че  в деня на кражбата  съпругът  й управлявал  автомобила „Фолксваген Поло“ зелен на цвят. След като съпругът й се върнал от гр. Роман установил  стъпки в задната част на двора и се усъмнил , че лице е влизало в домът им  в краткия времеви интервал в който отсъствал.  Св. Г.  посочва , че това го мотивирало да отвори гардероба в спалнята, където се намирали дървените кутии със златни и сребърни накити  и установил, че същите липсват. Уведомил по телефона за това съпругата си К. . Същата конкретизира , че в кутиите се намирали  златна  гривна с плочка 1,3 грама, гривна с гравюра, мъжка златна гривна 30 гр., мъжка  гривна с фигури 10 грл., медальон „Делфин“ – 1 гр., медальон кръст – 1,5 гр., медальон Богородица – 1,5 гр., мъжка гривна полумесец  - 6,5 гр.,  4 бр. детски ланчета по 1,5 гр.,  дамски пръстен с червен камът 5,5 гр.  Гравирана халка 4 гр. , гравиран мъжки пръстен 7 гр.,  мъжки  пръстен с фигура 5 гр., мъжки пръстен от бяло злато 6 гр. И мъжки пръстен с червен камък 5 гр. Св. К. пояснява, че всички тези накити са от злато.  Отделно в  кутиите се намирали и  съответно липсвали  и 4 бр. сребърни пръстени по 4 гр. Всеки,  сребърни ланчета   6 бр. по 2,5 гр.,  и сребърна гривна с камъчета 3 гр. Липсвала и   жълта брошка от жълт метал с камъчета, която не била златна. Липсвали и самите кутии с  накитите , като едната е  6- ъгълна дървена , а другата дървена  музикална.  В една от кутиите се намирало заедно с накитите и джобно  нож с отварачка   с надпис „Габрово“ . Св. К. и св. Т. Г. сочат, че  взломяване на врати и ключалки не е имало в домът им и не го заключвали.Усъмнили за кражбата  по стъпките в снега  възприети от върналия се от гр. Роман св. Т.Г..  Св. К. сочи,че органите от полицията й върнали  джобното ножче с отварачка „Габрово“ и детската златна  гривна с плочка.  К. и Г.  поясняват, че  съмнения  за кражбата имат към лицето В.И.Х. – подсъдим по делото , който през м.09.2018 година живял около 20 дни в домът им, заедно със сестрата на Т.Г. – св. Г.Г.. За кражбата  на 17.01.2019 г. св. К. *** с молба № 334-000-162 , приложена на л. 7 от ДП.  Св. К. също сочи,  че св. Г.Г. и подс. В.Х. знаели къде се съхраняват бижутата  именно , поради обстоятелствата, че двамата живеели в съседна  на тях стая  на втория етаж в домът им  в с. Струпец.В съдебно заседание от 18.02.2020 година  на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК  са прочетени показанията на постр. К. от 22.01.2020 г. на ДП, относно обстоятелства  кога е констатирана кражбата, съобразно молба на защитникът   за констатирани противоречия  в тази насока, дадени от св. К.  пред съда на 14.01.2020 г. Свидетелката конкретизира , че кражбата е установена на 16.01.2019 г. и съответно жалбата е подадена  на следващия ден 17.01.2019 г. Съдът приема  в този смисъл , че датата на установяване на кражбата е 16.01.2019 г., като показанията на пострадалата К. в ДП  и приобщени по реда на НПК  съпоставени със заявеното от нея пред съда и с това на другия постр. Т.Г. с който живеят на семейни начала  несъмнено установява датата  на извършване на деянието 10.01.2019 г.  Обстоятелството, че кражбата е установена 6 дни след това е правно ирелевантно  към предмета на доказване , тъй като именно датата на извършване на деянието  е от особено значение  за  конкретиката в обвинението, докато датата  на установяване на престъплението е винаги в по- късен момент и се преценява единствено във връзка с последващата дейност   с цел установяване извършителя на деянието и сезиране на компетентните за това институции.  Жалбата е подадена на 17.01.2019г., т.е.  един ден след установяване на кражбата, поради което са несъстоятелни доводите на защитата  за изминал срок  по сезиране на органите на МВР, като на друго основание  такъв срок  не е въведен  от законодателя .

От показанията на св. Г.Г. се установява , че тя е сестра на постр. Т.Г.. През лятото на 2018 г. се запознала  на морето с подс. В.Х., след което заживели с него около 20 дни през м.09.2018 г.  в домът на постр. Т. Генови  В.К. ***.  Св. Г.  детайлно посочва, че спели  в първата в дясно  стая на втория етаж на къщата , която е точно срещу спалнята на Т.  Г. и В.К.. Именно в тази спалня предвид заявеното от св. Г. и К.  се намирали златните и сребърните накити в двете дървени кутии. За тях споменава и св. Г.Г. , която ги е виждала , но не е  споделяла за тях на своя приятел – подс. В.Х..  През м 10.2018 година Г. преустановила връзката с подс. Х.. През м. 01.2019 г. по телефона  й се обадила св. К. и я попитала  за накитите от кутиите. Те заявила , че не знае нищо за тях.

Показания е дал и полицай М.Н. ***, пред който на 17.01.2019 г. пострадалите К. и Г. подали жалба за извършената кражба на накити в домът им. Пред  него те заявили съмнение  към подс. В.Х..  Св. Н. сочи, че установил В.Х. и лицето В.Т., като пред него Х. действително заявил, че е живял в домът на К. и Г. *** за около 20 дни в края на 2018 г.  Св. Н.  сочи, че св. В.Т. е племенник на В.Х. и  пред него Т. заявил, че една сутрин с вуйчо си В.Х. отишли с автомобил до с. Струпец, след което  В.Х. се върнал в автомобила и носел в себе си 2 бр. дървени кутии със златни и сребърни накити. Пред св. Н.В.Т. заявил, че след това с В.Х. отишли до  гр. Червен бряг, където подс.Х. продал накитите  в заложна къща за сумата от 2000 лева, като данните  в къщата били записани на името на В.Т.. Пред  полицай Н.  лицето В.Т. предал с разписка и джобно ножче с надпис „Габрово“,  за което бил съставен протокол за доброволно предаване от 17.01.2019 г. приложен на л. 13 от ДП . Св. Н., сочи, че лицето В.Т. споменал и за предадена му  от  вуйчо му В.Х. брошка, която изгубил. Пояснява също, че  провел разговори  с негови колеги, които посетили заложната къща в гр. Ч. бряг и там намерили златна гривна , за което  бил изготвен протокол за доброволно предаване. На л.11 от ДП е приложен протокол за доброволно предаване от 17.01.2019 г. на 1 бр. детска златна гривна с продълговата плочка  от лицето С.М.  с пояснение в протокола, че тя е предадена от В. ***.  В тази насока са снети   показания от св. С.М., работещ като комисионер в заложната къща в гр. Ч. Бряг. Категоричен е ,че през м. 01.2019 г. в заложната къща  дошъл подс. В.И.Х. , който  бил с по- млад мъж, като се установява, че това е  св. В.Т.-племенник на подсъдимия. Св. М.  описва как подсъдимия Х. предложил  за залагане накити.  Той ги проверил, същите били златни, от типа гривни, ланци , някой изпокъсани и вързани с червен конец, като за такъв  конец на една от гривните говори пострадалата К. в разпита си от 14.01.2020 г. Пред М. св. В. Т. заявил, че златото е на майка му , след което св. М. платил 2000 лева за него, като го претеглил и установил тегло от 50 грама.  Сочи , че не е  издавал документи, тъй като златото го изкупил като материал и при това положение не се издава заложен билет. Записал данните на св. В.Т. в регистъра , след което след няколко дни в заложната къща  дошли полицаи  и разпитвали неговия колега , но тъй като  той не знаел подробности, полицаите посетили  заложната къща повторно , при което вече св. М. пред тях показал регистъра с името на св. В.Т. и заявил за продаденото от него злато.  Св. М. посочва, че  бил извикан в полицията при което извършил разпознаване  по фотоснимки . На л. 56 от ДП се намира протокол за разпознаване на лица  от св. С.М. с дата 05.03.2019 г. от който се установява, че М. е разпознал като лице  посетило заложната къща  и продало му  50 грама златни .Това бил подсъдимият  В.И.Х., поставен под №5 в снимките  за  разпознаване към фотоалбума.  Този свидетел в с.з. лично  посочи подсъдимия , като лицето  от което лично е  закупил златните накити. Видът на накитите съответства на отнетите златни такива от дома на пострадалите В.К. и Т.Г..  По реда на чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК  са прочетени показанията на св. М. на фаза ДП относно вида на накитите  и датата на предаване  от подсъдимия.  От показанията на този свидетел от ДП на л. 51  се установяват същите обстоятелства заявени пред съда, като  заложната къща, в която свид. М. работи,  била посетена  на 10.01.2019 г.  от подсъдимия В.Х.  и лицето В.  В.Т.. В този протокол от ДП на л. 51 св. М. изрично посочва имената на св. В.Т. с ЕГН, като данните записал на хартия и  по- късно ги представил на служители на РУ- Роман. Посочва, че теглото и  изкупени златни накити общо 57 грама, докато пред съда С.М. сочи 50 грама. Съдът кредитира относно грамажа показанията на М. от ДП приобщени по реда на НПК, тъй като  са дадени в по- близък момент отнесен  към датата на деянието. Св. М. в показанията от ДП  е посочил посещение на заложната къща на 10.01.2019 г.  около  обяд, като датата и времето съответстват  към релевантните на деянието факти, а именно съвпада датата на деянието  като  съобразно показанията на пострадалите  кражбата е извършена сутринта към 08,30 ч.  след което подсъдимия около обяд вече е посетил  заложната къща с отнетите вещи и за което му било необходим времеви интервал съответстващ  на  обедното време  по което посетил заложната къща в гр. Червен бряг.

Всички събрани доказателства са логични , непротиворечиви и взаимно  подкрепящи се ,като водят до обоснован извод  като извършител  на деянието  да бъде прието лицето В.И.Х..  Те обаче не са  категорични  до момента  до който съдът установи  и лично сне показания от сочения от св. М.  - В.Т., споменаван в показанията на полицай М.Н. и свид.С.М. .  В с.з. от 26.05.2020 г. св. В.Т. свидетелства,че подс. В.Х. е негов вуйчо и е брат на майка му.  Подсъдимият Х. му  се обадил една сутрин през м. 01.2019 г. за да пият кафе в центъра на с. Ъглен, общ. Луковит, след което тръгнали за с. Струпец без подсъдимия да му сочи причината. При входа на селото спрели до автобусна спирка след което подсъдимия напуснал автомобила и след около 20 минути се върнал  и показал на св. Т.  злато и сребро в две дървени кутии.  Т. ясно  ги възприел като накити и пръстени. След това  двамата тръгнали в автомобила на подсъдимия , като  преминали през гр. Роман и отишли до гр. Червен  бряг  където посетили заложна къща.  Там на името на св. В. Т. оставили накитите , но този свидетел не си спомня за тях каква сума получили.  Това обстоятелство   съответства на заявеното от свид. М., който при  предаване на златните накити записал  името на св. В.Т. и по-късно го съобщил на  органите на МВР.  Св. Т. сочи, че в него останало  джобно ножче с надпис „Габрово“, което предал на полицията  с протокол за доброволно предаване приложен на л. 13 от ДП.  По реда на чл. 281 ал.1 т.2 НПК са приобщени показанията на св. В.  Т. дадени пред съдия на ДП на 18.01.2019  г.  и отразени в приложен протокол на л. 38 и л. 39 от ДП .  Прочитането се налага,тъй като свидетеля пред съда не си спомня конкретни факти за които е давал показания. В него е отразено как св. В.Т. детайлно разказва хронологията на събитията свързани с това, че в 06,30 ч.  на 10.01.2019 г. пили кафе  в с. Ъглен с подс. В.Х., след което тръгнали  за с. Струпец  преминавайки през гр. Роман  и в този участък  подсъдимия заявил, че следва да срещнат л.а. „Фоксваген Поло“ зелен на цвят, комби и ако го срещнат ще свършат работа. Този абзац от показанията на св. В.Т.  също се явява изключително важен , тъй като е обвързан с часовия диапазон  и моторното превозно средство ползвано от пострадалите лица този ден в насока с отразената конкретика от  допълнителния разпит на св.  В.К.  в с.з. от 26.05.2020 г., която пояснява, че въпросния ден 10.01.2019 г. сутринта в посока за гр. Роман  се движели с автомобил управляван от съпруга  й „Фолксваген Поло“ зелен на цвят, комби.  Това обстоятелство било известно на подсъдимия и той знаел , че в този часови диапазон около 08.00 ч. пострадалите заедно със своите деца пътували ежедневно до гр. Роман и той  би могъл да се възползва  от краткото  им отсъствие за да проникне в незаключеният им дом , като вече знаел техните навици при временното му  пребиваване в този дом през м.09.2018 г. където живеел заедно със свид.Г.Г.- сестра на пострадалият Т.Г. . Именно в тази насока са показанията пред съда на  св. В.Т., както и приобщените по реда на НПК от ДП . Това лице се е намирало в автомобила на подсъдимия  и в показанията от ДП сочи, че между  07 .00 и 08.00 ч. на 10.01.19 г. пътувайки за с. Струпец  и преминавайки през гр. Роман срещнали споменатия от подсъдимия  автомобил „Фолксваген Поло“ идващ от с. Струпец. Предвид показанията на пострадалите в този момент, в този автомобил се намирали те със своите деца, което означавало, че в домът  им свободно можело да се влезе за краткия период  на завръщането на автомобила управляван от пострадалият Г., като домът им не се заключвал съобразно техните показания. Св. Т. в показанията  на ДП пред съдия  приобщени по реда на НПК подробно описва как в началото  на с. Струпец подсъдимия спрял  колата в една пряка , след което напуснал автомобила  и след 15 минути се върнал  , като му показал 2 бр. дървени кутии кафяви на цвят, като едната била лакирана , а другата музикална и при отварянето й се чувала мелодия.  Св. Т.  видял двете кутии златни и сребърни ланчета,  гривни, медальони и пръстени, както имало ножче с надпис „Габрово“  с отварачка в единия край.  Споменава  и наличие на брошка.  Свид Т.  сочи, че след това тръгнали обратно към гр. Роман и на връщане отново срещнали същия автомобил „Фолксваген Поло“ пътуващ за с. Струпец. По пътя  подсъдимия дал на свидетеля джобното ножче с надпис „Габрово“ и след това отишли в заложната къща в гр. Ч. Бряг.  Разговора в заложната къща водел подсъдимия, който показал златните накити на служителят  който бил установен от полицията като св. М.. За накитите подсъдимия получил 2000 лева ,като служителя на заложната къща върнал брошката , която св. Т. прибрал, но загубил по-късно.  Споменава и за посещение в друга заложна къща , но в гр. Луковит , където бил откупен моб. телефон от подсъдимия  с част от парите получени от златните накити.  Свидетеля сочи,че подсъдимия след получаване на парите от накитите му дал 40 лева , но трябвало да му даде 100 лева, от които 60 лева да предаде на баща му. 

В ДП  на л. 43 и л. 44 са приложени заложен билет 6434 и досие за договор към него  установяващ действително заложен мобилен телефон от подс. Х. на 04.01.2019 г.  със срок на заем един месец. Свидетелят  В.Т.  посочва същия ден на 10.01.2019 г. и посещение на друга заложна къща в гр.Луковит и откупуване на този телефон със  сумата предоставена на подсъдимия  от заложната къща в гр.Червен бряг ,  където той продал  откраднатите  златни и сребърни накити. Соченият заложен билет и договор за него са относими за време преди процесното деяние  и пряко не са свързани с него, но установяват действително заложена друга вещ, която била откупена  именно с получените суми  от  откраднатите от подсъдимия накити и допринасят допълнително  съдът да кредитира като правдоподобни показанията на  св. В.Т.  . В тази насока са и  показанията на свид. Д.И. работеща в заложна къща в гр.Луковит и познаваща подсъдимият , който често посещавал същата и залагал вещи , но не и злато . Конкретизира залагане на мобилен телефон на 04.01.2019 ги изкупуването му обратно на 10.01.2019 г. , която дата съответства на заявеното от свид. Т. .Тези обстоятелства относно обратното изкупуване са относими към косвено доказване на факта , че това станало именно с част от  получените от подсъдимия на обяд на 10.01.2019 г. 2000 лв. от свид.М. като служител на заложната  къща в гр.Червен бряг ,  където подсъдимият на името на свид. В.Т. продал отнетите златни накити . Съвкупността на доказателствата не поставя под съмнение , че именно те са предмет на престъплението от домът на пострадалите В.К. и Т.Г. . Свид. Т. е възприел отнетите вещи от този дом и сочи като извършител на кражбата подсъдимия В.Х.. Не се установява съпричастност към деянието на друго лице . Действително липсва пряк очевидец на проникването на подсъдимия Х. в домът на пострадалите , но доказателствата в тяхната взаймовръзка и съвкупност водят до единственият и категоричен извод , че това е сторено от подсъдимият , който отнел кутиите с накитите , веднага след това се качил в автомобилът си и ги показал на свид.Т. и същият ден след това около обяд  част от накитите- златните бижута,  били продадени в заложна къща в гр.Червен бряг  чрез служителя М.. Липсват доказателства прекъсващи логичната връзка между деянието, неговият автор и последващото разпореждане с вещите предмет на престъплението.  Не са налице доказателства относно разпореждането с отнетите сребърни накити посочени от пострадалите ,който също били в дървените кутийки заедно със златните .Свид М. изкупил само златните накити . Престъплението по чл.194 НК не изисква разпореждане с отнетото имущество , като в случая разпореждането със златните накити   е доказано , изяснено и анализирано във връзка с доказване на самото престъпление , част от което са и отнетите сребърни накити за който свид.В.Т. сочи в показанията си от ДП пред съдия , което означава , че са налице доказателства за отнемането на инкриминираните вещи в пълен обем посочен от обвинението , но е останало неустановено единствено разпореждане със сребърните накити , което не е съставомерен елемент от предявеното обвинение . Доказано е и лицето отнело тази вещи –подсъдимият В.Х.. Същият живеел около 20 дни  през м.09.2018 г. в  домът на пострадалите лица в с.Струпец , общ.Роман ,  и нощувал във съседна на тях стая на вторият етаж. Свидетелите К. и Г. , както и свид. Г. с която подсъдимият живеел заедно в този дом , сочат , че вратите на стаите и на самият дом не се заключват.Подсъдимият   разполагал с достатъчно време на престоят си от 20 дни в този дом , за да се запознае с навиците на домакините и  вещите в домът , за да може да набележи вещи за отнемане и  изгради план по неговото реализиране използвайки момент в който всяка сутрин за период от около половин час около 8 часа домакините В.К. и Т.Г. заедно със своите деца напускали домът за да ги закарат на училище в близкият град Роман. Подсъдимият знаел и с кой автомобил точно това се извършва , за което и сочи и свид.Т. .  Така на 10.01.2019 г. подсъдимият заедно със свид.Т.  отишъл до домът на пострадалите , проникнал в отключеният дом , взел златните и сребърните накити така както били в двете дървени кутии , след това се качил на автомобила , показал вещите на свид. Т. и по-късно същият ден около обяд продал златните накити в заложна къща в гр.Червен бряг чрез  служителя  свид.М., за което получил сумата от 2000 лв и след това разполагайки с финансови средства в резултат на престъплението  веднага посетил заложна къща в съседният град Луковит със служител свид. Д.И. ,  от която изкупил заложен преди това мобилен телефон . 

В дадените обяснения подсъдимият твърди влошени отношения със сестра си -майка на свид. В.Т. , и по този начин прави опит да постави  под съмнение достоверността на заявеното от този свидетел. Съдът не намира такива основания , тъй като показанията на свид. Т. както пред съда , така и пред съдия на ДП ,  се потвърждават от показанията на свидетелите В.К.,Т.Г. , М.Н. и С.М. , както и от приложеният на л.13 от ДП протокол от 17.01.2019 г. за доброволно предаване от свид.В.Т. на джобно ножче с надпис „Галбово“ с отразени информация от него при предаването ,че го е взел от кутията с другите ценности ,за която знае , че е открадната от вуйчо му В. –подсъдимият В.И.Х. . Подсъдимият излага и твърдения в обясненията си , че на инкриминираната дата е бил в друго населено място , но доказателства за това не представя , а цялостната съвкупност на събраните от разследващите и съда доказателства установяват по категоричен начин съпричастност на подсъдимият към  деянието в което е обвинен, поради което твърдението на подсъдимият за местонахождение в друго населено място на инкриминираната дата се явява изолирано и съдът го приема за защитна позиция .  

Подсъдимият  В.И.Х. *** е осъждан 23 пъти . С присъда по нохд № 252/2014 г. по описа на РС-Луковит е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК. Осъден е на „Лишаване от свобода“ за срок от две години и четири месеца, при първоначален режим на изтърпяване строг. В сила от 26.09.2014 г. 

Със споразумение по н.о.х.д. № 327/2014г. в сила от 16.12.2014 г. по описа на РС – Луковит е признат за виновен по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК му  е наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от една година и шест месеца, при първоначален „строг” режим. Определението е в законна сила от 16.12.2014 г.

С определение по н.о.х.д. № 256/2015г. в сила от 14.12.2015 г. по описа на РС – Луковит е признат за виновен по чл. 206, ал. 3 пр. 2 вр. ал. 1вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК му  е наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от две години, при първоначален „строг” режим. В сила от 14.12.2015 г. С определение  на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК е направена кумулация на осъжданията по нохд № 256/ 2015 г. и нохд 252/ 2014 г. и нохд 327 /2014 г. , като е определено едно най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срока от две години и четири месеца при първоначален режим на изтърпяване „строг“. Определението е в сила от 30.12.2015 г.

С определение по н.о.х.д. № 478/2015г. в сила от 04.01.2016 г. по описа на РС-Севлиево, е признат за виновен в престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 пр. 1 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б“а“ и „б“ НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от две години, при първоначален режим „строг“. Това осъждане е групирано с горните осъждания и е определено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ от две години и четири месеца – строг режим. На основание чл. 24 НК така наложеното наказание е увеличено с шест месеца.Определението е в сила от 23.02.2016 г.

С определение № 25/08.02.2016 г. по нчд 30/2016 г. на РС- Севлиево на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК на Х. било определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ от две години и четири месеца, като на осн. Чл. 24 НК е увеличено така определеното общо наказание с шест месеца при режим на изтърпяване „строг“. Определението е в сила от 23.02.2016 г. Това наказание е изтърпяно на 22.08.2016 г. В писмо от РП-Враца е посочено, че определеното общо наказание по предходните осъждания на Х. е изтърпяно на 29.01.2013 г., което също се установява и от данните в т.22 от приетата в съдебна фаза актуална справка за съдимост , т.е. към момента на извършване на деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, по отношение подсъдимия Х., се явява едно осъждане, което отговаря на критериите за квалифициране на деянието му като опасен рецидив – това по групираните присъди. По  предходно групираните осъждания от датата на изтърпяване до датата на извършване на настоящото деяние е изтекъл срок повече от пет години.

От така изложеното по-горе, е видно, че деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, подсъдимият  Х. е извършил, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода повече от една година, изтърпяването на което е било ефективно. От изтърпяването му до настоящия момент не са изтекли пет години – срока по чл.30 НК. Налице са условията на чл.29 ал.1 б.”а” НК – опасен рецидив.

От анализа на доказателствената съвкупност несъмнено е установено , че подсъдимия  В.И.Х. ***, е извършил престъпление против собствеността – кражба. При условията на опасен рецидив на 10.01.2019 г. в с. Струпец, общ. Роман, от къща на ул. „Панайот Волов“ № 17, е отнел от владението на В.Т.К. и Т.П.Г. ***, движими вещи, както следва: златни накити на обща стойност 6320.40 лв.; сребърни накити на обща стойност 238 лв.; 1 бр. брошка от жълт метал на стойност 8 лв; 2 бр. дървени кутии и 1 бр. джобно ножче с отварачка „Габрово“ на обща стойност 24 лв., или всички вещи на обща стойност 6590.40 лв., собственост на К. и Г., без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Действал е умишлено , с пряк умисъл . От обективна и субективна страни е осъществил състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ НК

В.И.Х. е роден на *** ***. Има завършено основно образование. Неженен. Осъждан. Безработен. Лоши характеристични данни.

Предишните осъждания и лошите характеристични данни, са отегчаващи отговорността му обстоятелства.Не са налице смекчаващи .

Причина за извършване на престъплението е ниското правно съзнание на обвиняемия,  незачитане на законите в страната и трайно установени престъпни навици. Мотив-  желанието да се облагодетелства  неправомерно за сметка на чужд труд.

Наказанието за  престъплението по чл. 196 ал.1 т.1 НК е лишаване от свобода от две до десет години.Така  средният размер при паритет на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства се явява шест години  .Размерът на наказанието за конкретното деяние при неговата индивидуализация  бе определен при условията на чл.54 НК над средният размер при наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства –обременено съдебно минало и лоши характеристични данни, и при липса на смекчаващи отговорността обстоятелства , което по справедливост води до налагане на наказание лишаване от свобода в размер на шест години и шест месеца „лишаване от свобода“.

Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“  бе определено  да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57 ал.1 т.2 б“а“ и б“б“ ЗИНЗС /в присъдата поради техническа грешка е посочен ЗИНС вместо ЗИНЗС/, тъй като наложеното наказание лишаване от свобода е повече от пет години и не са изтекли пет години от изтърпяване на предходно ефективно наказание лишаване от свобода по ЧНД № 30/2016 г. на РС-Севлиево , изтърпяно на 22.08.2016 г. съобразно данните в т.22 от справката за съдимост .

Така определеното по размер наказание съдът намира за справедливо като съответстващо на обществената опасност на деянието и дееца и  съобразено с  отегчаващите отговорността обстоятелства – негативни характеристични данни и множество предходни осъждания ,както и с липсата на смекчаващи такива , поради което  ще постигнат целите по чл.36 ал.1 НК свързани с личната , генералната и специалната превенция.Определяне на по-ниско наказание без основания за това би довело до толериране на подобна вид престъпна дейност ,като следва да се отчита и обстоятелството ,че подсъдимият е лице с трайно установени и затвърдени престъпни навици , осъждан 23 пъти , изтърпявал многократно присъди с ефективно наказание „Лишаване от свобода“ , без изградени трудови навици .

  По делото са направени разноски от ОД-МВР –Враца в размер на 84 лв. за СОЕ и от РС-Мездра в размер на 80 лв. за защита на СОЕ , които бяха възложени в тежест в подсъдимият на основание чл.189 ал.3 НПК  със задължение да ги възстанови съответно на ОД-МВР-Враца и ВСС-София   .

 При тази изход на процеса съдът уважи като основателен предявеният граждански иск до размер от 6 496 ,70 лв , а над този размер иска остава недоказан  за сумата от 93,70 лв. представляваща стойността по СОЕ на върнатите на пострадалата с разписка от 17.01.2019 г. /л.16 от ДП / малка част от отнетите  вещи- детска златна гривна с тегло 1,3 грама и ножче с отварачка с надпис „Габрово“.

Подсъдимият дължи и такса 4 % върху уваженият размер от 6 496 ,70 лв на гражданският иск съгласно закона за държавните такси.Тази сума възлиза на 259,87 лв. и също бе възложена в негова тежест   

Не са налице ВД , поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока .

Воден от изложените мотиви съдът постанови присъдата си  .

 

 

 

                                                                                Районен съдия: