Решение по дело №5654/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 227
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 20 март 2020 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20192120205654
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 227

 

гр.Бургас, 20.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                        

                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

 

при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 5654 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

  

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „*“ ЕООД, ЕИК *, с адрес: гр.Бургас, ул. „*“, № 26, против Наказателно постановление № */14.01.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.

С жалбата се поддържа, че са допуснати множество процесуални нарушения, а също така, че са били изброени лични средства на служителите.

В открито съдебно заседание дружеството се представлява от адв. М.Г., която доразвива изложените в жалбата доводи.

Наказващият орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт *, която намира жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено на 13.11.2019 г., а жалбата е депозирана на 19.11.2019 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Не се спори, че към 05.08.2018г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – ресторант „Национална кухня“, находящ се в гр. Бургас, ул. „*“ № 35. На 05.08.2018г., около 19:15 часа, св. Н.И.- инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, заедно с Х.К., осъществили контрол за спазване на данъчното законодателство в посочения търговски обект. Проверяващите се легитимирали и се пристъпило към проверка, при която констатирали, че в обекта е инсталирано и функционирало устройство за отчитане на продажбите. Конкретно, при проверката на фискалното устройство модел DAYSI EXPERT, модел 01-KL, с номер на ФП 36435455 и индивидуален № DY354655, притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, разчетената касова наличност по устройството била 298,29 лв. След преброяване на средствата от намиращите се в обекта сервитьорки се установила фактическа касова наличност в размер на 447 лева. Т.е., при проверката била установена  разлика (надвишаване) в размер на 148,71 лева, за които в паметта на фискалното устройство не съществували данни за служебно въведени и служебно изведени суми от касата в деня на проверката.

За извършената проверка и констатациите от него Х.К. съставил Протокол за извършена проверка бланков № 0264248 от 05.08.2018 г, с указание търговецът да се яви допълнително в ТД на НАП-гр.Бургас на 08.08.2018 г. На 08.08.2018 г. бил съставен АУАН с № F399055. Актосъставителят описал в акта констатираното при проверката на 05.08.2018 г. нарушение, в това число, че фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Така описаното деяние К. квалифицирал като нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, като предявил и връчил екземпляр от акта на управителя при съставянето му срещу подпис. Управителят на дружеството записал, че едната сервитьорка е изброила и лични средства.

Впоследствие, на 14.01.2019 г., въз основа на акта за установяване на нарушението било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС дружеството било санкционирано с имуществена санкция в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство. На практика, дружеството не оспорва, че е налице разминаване в касовата наличност, но се спори по причините за това. Съдът кредитира изцяло изложеното от св. Н.И., като липсват основания да се приеме, че същата е заинтересована от изхода на делото. Нещо повече, нейните показания се подкрепят от изложеното от св. Нина Пенова, която посочва, че контролните органи са казали на сервитьорите да извадят парите, с които работят, т.е. именно оборотните средства. Съдът не кредитира изложеното от тази свидетелка, че една от сервитьорките в заведението била изброила пред проверяващите и лични средства. Св. Пенова заявява, че работи в заведението от три години и е наясно, че при проверка следва да отдели личните си пари настрана. Същевременно Пенова заявява, че другата сервитьорка- Радина Кръстева, работи в обекта от четири години и изглежда нелогично тя да не знае какво трябва да прави при проверка. Още повече, на по делото се намират описи на „паричните средства в касата“, подписани от Радина Кръстева, т.е. същата е била наясно, че се изисква от нея да изброи именно средствата в касата.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като липсват каквито и да е било данни за антидатиране. Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми. Неоснователен е доводът, че не било записано, че нарушението не е довело до укриване на приходи. След като АНО не е записал да е налице укриване и е цитирал разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, която визира хипотезата на липса на укриване на доходи, неговата воля е напълно ясна. Изпускането на този признак е само формален пропуск, който по никакъв начин не изисква от дружеството да ангажира допълнителни доказателства, тъй като се касае за отрицателен факт.

Неоснователни са и доводите за нечетливост на протокола от проверката, тъй като в самия протокол са записани бележки и възражения, т. е. представителят на дружеството се е запознал със съдържанието му. Освен това, причините за нечетливост могат да настъпят и след връчване то му.

   Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение на  чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство, като търговецът не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми във ФУ, притежаващо такава функция. Без значение е за какво са предвидени средствата, които не са отчетени (дали за плащане на стоки, или друго). Актосъставителят е описал, че има ФУ и че не е регистрирана чрез него промяната в касовата наличност.

Следователно е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката. Анализът на така цитираната правна норма обаче обосновава извод, че нарушение, осъществяващо състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 по същество не води до неотразяване на приходи, тъй като приходи се формират именно от продажбата на стоки или услуги.

За така констатираното административно нарушение, административнонаказващия орган е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2, изр. в, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 500 лева.

Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Иначе казано, АНО е определил имуществената санкция в минималния предвиден размер.

Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като разминаването в касовата наличност не е на толкова ниска стойност, която да обоснове отпадането на юридическата отговорност.

В заключение, наказателното постановление се явява изцяло законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */14.01.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „*“ ЕООД, ЕИК *, с адрес: гр.Бургас, ул. „*“, № 26, е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

                                                                                                                                                                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.