Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 227
гр.Бургас, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на тридесет
и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 5654 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „*“ ЕООД, ЕИК *, с адрес: гр.Бургас, ул.
„*“, № 26,
против Наказателно постановление № */14.01.2019г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.
2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е
наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С
жалбата се поддържа, че са допуснати множество процесуални нарушения, а също
така, че са били изброени лични средства на служителите.
В
открито съдебно заседание дружеството се представлява от адв.
М.Г., която доразвива изложените в жалбата доводи.
Наказващият
орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт *, която намира жалбата за
неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено
на 13.11.2019 г., а жалбата е депозирана на 19.11.2019 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
Не
се спори, че към 05.08.2018г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно
задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – ресторант „Национална
кухня“, находящ се в гр. Бургас, ул. „*“ № 35. На 05.08.2018г.,
около 19:15 часа, св. Н.И.- инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, заедно
с Х.К., осъществили контрол за спазване на данъчното законодателство в
посочения търговски обект. Проверяващите се легитимирали и се пристъпило към
проверка, при която констатирали, че в обекта е инсталирано и функционирало
устройство за отчитане на продажбите. Конкретно, при проверката на фискалното
устройство модел DAYSI
EXPERT, модел 01-KL, с номер на ФП 36435455 и
индивидуален № DY354655, притежаващо функциите
„служебно въведени” и „служебно изведени” суми, разчетената касова наличност по
устройството била 298,29
лв. След преброяване на средствата от намиращите се в обекта сервитьорки се
установила фактическа касова наличност в размер на 447 лева. Т.е., при
проверката била установена разлика
(надвишаване) в размер на 148,71 лева, за които в паметта на фискалното
устройство не съществували данни за служебно въведени и служебно изведени суми
от касата в деня на проверката.
За
извършената проверка и констатациите от него Х.К. съставил Протокол за
извършена проверка бланков № 0264248 от 05.08.2018 г, с указание търговецът да
се яви допълнително в ТД на НАП-гр.Бургас на 08.08.2018
г. На 08.08.2018 г. бил съставен АУАН с № F399055. Актосъставителят описал в акта констатираното при
проверката на 05.08.2018 г. нарушение, в това число, че фискалното устройство
притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Така
описаното деяние К. квалифицирал като нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС,
като предявил и връчил екземпляр от акта на управителя при съставянето му срещу
подпис. Управителят на дружеството записал, че едната сервитьорка е изброила и
лични средства.
Впоследствие,
на 14.01.2019 г., въз основа на акта за установяване на нарушението било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 185, ал.2, изр. 2, вр.
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС дружеството било санкционирано с имуществена санкция в
размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство. На практика,
дружеството не оспорва, че е налице разминаване в касовата наличност, но се
спори по причините за това. Съдът кредитира изцяло изложеното от св. Н.И., като
липсват основания да се приеме, че същата е заинтересована от изхода на делото.
Нещо повече, нейните показания се подкрепят от изложеното от св. Нина Пенова,
която посочва, че контролните органи са казали на сервитьорите да извадят
парите, с които работят, т.е. именно оборотните средства. Съдът не кредитира
изложеното от тази свидетелка, че една от сервитьорките в заведението била
изброила пред проверяващите и лични средства. Св. Пенова заявява, че работи в
заведението от три години и е наясно, че при проверка следва да отдели личните
си пари настрана. Същевременно Пенова заявява, че другата сервитьорка- Радина
Кръстева, работи в обекта от четири години и изглежда нелогично тя да не знае
какво трябва да прави при проверка. Още повече, на по делото се намират описи
на „паричните средства в касата“, подписани от Радина Кръстева, т.е. същата е
била наясно, че се изисква от нея да изброи именно средствата в касата.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като липсват
каквито и да е било данни за антидатиране. Същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми. Неоснователен е доводът, че не било
записано, че нарушението не е довело до укриване на приходи. След като АНО не е
записал да е налице укриване и е цитирал разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2
от ЗДДС, която визира хипотезата на липса на укриване на доходи, неговата воля
е напълно ясна. Изпускането на този признак е само формален пропуск, който по
никакъв начин не изисква от дружеството да ангажира допълнителни доказателства,
тъй като се касае за отрицателен факт.
Неоснователни са и доводите за
нечетливост на протокола от проверката, тъй като в самия протокол са записани
бележки и възражения, т. е. представителят на дружеството се е запознал със
съдържанието му. Освен това, причините за нечетливост могат да настъпят и след
връчване то му.
Административнонаказателната отговорност на
търговеца е ангажирана за нарушение на
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда
задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в
наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената
нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно
се установява наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство, като търговецът
не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на касовата наличност
на ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми във ФУ, притежаващо
такава функция. Без значение е за какво са предвидени средствата, които не са
отчетени (дали за плащане на стоки, или друго). Актосъставителят
е описал, че има ФУ и че не е регистрирана чрез него промяната в касовата
наличност.
Следователно
е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката. Анализът
на така цитираната правна норма обаче обосновава извод, че нарушение,
осъществяващо състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 по същество не води до
неотразяване на приходи, тъй като приходи се формират именно от продажбата на
стоки или услуги.
За
така констатираното административно нарушение, административнонаказващия
орган е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2, изр. в, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 500 лева.
Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а
именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до
500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лева. Иначе казано, АНО е определил имуществената санкция
в минималния предвиден размер.
Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като разминаването в касовата
наличност не е на толкова ниска стойност, която да обоснове отпадането на
юридическата отговорност.
В заключение, наказателното постановление се явява изцяло законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */14.01.2019г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр.
с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр.
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „*“ ЕООД, ЕИК *, с адрес: гр.Бургас, ул. „*“, № 26,
е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.