ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 26.02.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Атанасова въззивно наказателно частно
дело № 750 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. НПК, вр. с чл. 270, ал. 4 НПК.
Делото е образувано по частна
жалба на адв. И.Н.- САК, действащ в
качеството на защитник на подсъдимия М.П.К., срещу протоколно определение от 11.02.2021г.
по НОХД № 12763/2020г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
11-ти състав, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия К. за
изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в
по-лека.
В частната жалба се
излагат доводи за липса на обосновано подозрение подсъдимият да е извършил
деянието, за което е обвинен. Акцентира се, че в хода на проведеното пред съда
съдебно следствие са събрани много доказателства и доказателствени средства,
сред които и гласни такива, а именно проведени са разпити на свидетели, които не
подкрепят повдигнатото обвинение. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е
положил необходимите усилия да направи анализ и да коментира дадените
свидетелски показания на Г.Ц., които са в пълно противоречие с тези на св.
Стоянова. Излагат се съображения, че по отношение на подсъдимия не е налице
опасност да се укрие, тъй като същият е с установена самоличност и трайно
установен на територията на Р. България. Не се споделя от защитата становището
на първостепенния съд, че е налице опасност подсъдимият да се укрие, тъй като
същият е живял извън пределите на Р. България. Излагат се съображения и че не е
налице и другата предвидена в закона предпоставка реална опасност подсъдимият
да извърши престъпление. Сочи се, че неправилно районният съд е приел, че е
налице такава, единствено поради характера на повдигнатото обвинение, като се
твърди, че не е налице хипотезата на чл. 63, ал. 2 НПК, която е относима
единствено за производство по чл. 64 НПК. Сочи се, че не е налице и висока
степен на обществена опасност на дееца, тъй като по делото не са налице
доказателства в насока за недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия, К.
да е заплашвал свидетели по делото или пък да е налице опасност да извърши
престъпление против правосъдието. Излагат се съображения, че спрямо К. няма
висящи наказателни производства и е с чисто съдебно минало.
Съобразно
изложеното се иска обжалваното определение да бъде отменено и взетата спрямо подсъдимия
мярка за неотклонение „задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека.
При служебна проверка за
допустимост на частната жалба настоящият съдебен състав намира, че същата е
допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (определение,
с което първоинстанционният съд се е произнесъл по мярката за неотклонение на
подсъдимия в процедура по реда на чл. 270 НПК – арг. от чл. 270, ал. 4 НПК) от
страна по делото, имаща правен интерес, и е подадена в преклузивния седемдневен
срок по чл. 342, ал. 1 НПК (обжалваното определение е постановено на 11.02.2021г.,
а частната жалба е депозирана на 18.02.2021г.).
Софийски градски
съд, като обсъди доказателствата по делото, мотивите на обжалваното определение
и доводите, изложени от частния жалбоподател, намира, че разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна,
поради следните съображения:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по внесен обвинителен акт срещу М.П.К. за
това, че за периода от неустановената дата в началото на м. февруари 2020г. до
04.03.2020г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с шест
деяния, се заканил с убийство на Л.Е.Ц.и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК.
На подсъдимия е
повдигнато и обвинение за това, че на 28.02.2020г., в гр. София, чрез нанасяне
на удар с нож в областта на лявата ръка на Л.Е.Ц., причинил на последната лека
телесна повреда, изразяваща се в порезна рана, което увреждане е реализирало
медико – биологичния квалифициращ признак „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, като деянието е извършено при условията на домашно
насилие/ предшествано от системно – неустановена дата в началото на м. февруари
2020г., на 20.02.2020г., на 22.02.2020г. и на 28.02.2020г., упражняване на физическо
и психическо насилие, осъществено спрямо лице, с което се намира във фактическо
съпружеско съжителство и живее в едно домакинство/ - престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
За да продължи изпълнението на
мярка за неотклонение „задържане под стража“ съдът следва да установи, че
задържаният е привлечен към наказателна отговорност за престъпление от общ
характер, за което може да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, че
съществува обосновано предположение за това да е съпричастен към
престъплението, в което е обвинен, както и при доказано наличие на една от
двете опасности – да се укрие или да извърши ново престъпление (арг. от чл. 63,
ал. 1 НПК). Освен това, съгласно действащата нормативна уредба и практиката на
Европейския съд за защита на правата на човека, следва да се установи и че
задържането не е самоцелно, а цели приключване на наказателния процес (в този
смисъл решението по дело Идалов с/у Русия, жалба № 5826/03, § 139 – 140 и
цитираната там съдебна практика, решението по дело Ladent с/у Полша, жалба №
11036/03, § 55, и цитираната в него съдебна практика).
По отношение на първата
предпоставка за продължаване на действието на мярката за неотклонение – наличие
на съответно обвинение, настоящият съд намира, че е повдигнато такова за
престъпления, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ – чл.
144, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК и за престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Съдът намира, че е налице и
втората кумулативно необходима предпоставка за продължаване действието на
взетата мярка за неотклонение – обосновано подозрение, че подсъдимият М.П.К. вероятно
е съпричастен към извършване на деянията, за които му е повдигнато обвинение,
което подозрение е с необходимата степен на достоверност за съответната фаза на
наказателния процес. Същото се извежда от показанията на свидетелите, събрани в
хода на съдебното следствие и най-вече на пострадалата Ц., както и наличните по
делото писмени доказателства – съдебно медицинско удостоверение на
пострадалата, заключенията на съдебно – медицинските експертизи и заключението
на комлексната съдебно психологична и психиатрична експертиза, както и
останалите събрани писмени доказателства и доказателствени средства, годността
на които подлежи на преценка от първоинстанционния съд при постановяване на
акта му същество на делото. Въззивният
съдебен състав намира, че на този етап обоснованото подозрение за съпричастност
на деянието не е разколебано.
Направеното възражение от
защитата, че не е налице обосновано предположение подсъдимият да е извършил
повдигнатите му обвинения, тъй като не са събрани доказателства по делото в насока за подозрение
за съпричастност на подсъдимия и първоинстанционният съд неправилно не е
анализирал и коментирал дадените в хода на досъдебното производство свидетелски
показания, не се поддържа от настоящия съдебен състав. Съдът намира за
необходимо изрично да посочи, че въпросите, на които следва да се даде отговор
при разглеждането на искане за изменение на мярката за неотклонение по реда на
чл. 270 НПК, включително в процедурата по чл. 270, ал. 4 НПК, не са същите като
тези, които са решаващи за окончателната преценка налице ли са основания за ангажиране
на наказателната отговорност на обвиненото лице, както и че етапът на събиране
на доказателства в подкрепа както на защитната, така и на обвинителната теза
все още не е приключил. Освен това следва се уточни, че конкретен и задълбочен
анализ на свидетелексите показания на разпитаните по делото свидетели следва да
се извърши от районния съд едва с окончателния му съдебен акт по делото.
Доколкото на този етап от
производството се установи да е налице обосновано предположение, както правилно
е приел и първоинстанционният съдебен състав, съдът дължи преценка и на
следващите предпоставки за продължаване действието на взетата мярка за
неотклонение – наличие на реална опасност подсъдимият да се укрие или да
извърши престъпление.
Настоящият съдебен състав намира, че
е налице и втората опасност, визирана в чл. 63, ал. 1 НПК, а именно реална
опасност подсъдимият да извърши престъпление. Действително, по отношение на
подсъдимото лице не са налични други висящи наказателни производства и К. е с
чисто съдебно минало. Настоящият съдебен състав намира обаче, че подсъдимият е
лице с висока обществена опасност, както и че процесните деяния са също с
изключително висока степен на обществена опасност. До същите тези изводи
въззивният съд достигна, отчитайки обстоятеслтвото, че двете повдигнати
обвинения на подсъдимия са тежки умишлени престъпление по смисъла на чл. 93,
ал. 1, т. 7 от НК, като едното от тях е извършено при условията на продължавано
престъпление, с шест отделни деяния, а другото повдиганато обвинение е за
нанесена телесна повреда на пострадалата, при което е било използвано хладно
оръжие – нож, който е бил насочен първоначално към главата на пострадалото
лице. Настоящият въззивен състав намира, че е резонно направеното възражение от
защитата, че единствено от тежестта на повдигантото обвинение не може да се
направи извод за високата обществена опасност както на инкриминираните деяния,
така и за личността на подсъдимото лице. Както бе споменато по- горе, такава може
да се извличе именно от механизма на изършване на деянието и от личността на
лицето, по отношение на което е повдигнато обвинение за нанесена лека телесна
повреда при условията на домашно насилие и отправяне на закани за убийство.
Доколкото
се установи да е налице една от алтернативно предвидените в чл. 63, ал. 1 НПК
опасности, а именно реална опасност подсъдимият да извърши престъпление,
настоящата инстанция не е длъжна да обсъжда наличието на опасност от укриване.
На
следващо място освен това, както при това, така и при предходните искания по
реда на чл. 270 НПК на подсъдимия, не са налице нови обстоятелства, които да
обосновават необходимостта от изменение на мярката за неотклонение „задържане
под стража”. Настоящият съдебен състав намира, че за да бъде уважено
направеното искане по реда на чл. 270 НПК, следва да се посочат нови
доказателства, включително такива по реда на чл. 56, ал. 3 НПК, каквито обаче в
конкретния случай не са налице и не се сочат от защитата или от подсъдимия.
Независимо
от липсата на възражения и доводи в тази насока, съдът дължи преценка и на
обстоятелството прекомерно дълга ли е продължителността на мярката за
неотклонение. Предвид данните за датата на фактическо задържане на лицето
– 05.03.2020г., както и с оглед ритмично
извършените процесуални действия по делото към момента, настоящият съдебен
състав намира, че продължителността на периода на изпълнение на взетата спрямо
него мярка за неотклонение не е прекомерна и задържането му не е самоцелно –
същото е насочено към ограничаване опасността от укриване и приключване на
наказателния процес в разумен срок.
В
заключение, поради всички изложени по-горе съображения и аргументи, настоящата инстанция намира,
че на този етап не са налице основания за изменение на взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение, поради което обжалваното определение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Софийски градски
съд, Наказателно отделение, V въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение
от 11.02.2021г., постановено по НОХД № 12763/2020г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 11-ти състав, с което съдът е оставил без
уважение искането на подсъдимия М.П.К. за изменение на взетата спрямо него
мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.