ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 113
гр. Търговище, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500066 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Банка ДСК“ АД
против Разпореждане № 389 от 24.02.2022 г. по ч.гр.д. № 168/2022 г. по описа
на РС - Търговище, с което е отхвърлено искането на заявителя „Банка ДСК“
АД в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК срещу малолетния А.Й., в качеството му на наследник на починалия
съдлъжник Е. М., за сумата от 16504,19 лв., представляваща главница по
изискуемо на краен падеж – 29.10.2019 г. задължение по Договор за кредит
овърдрафт Партньор № ***/09.07.2*** г., ведно със законната лихва от
16.02.2022 г. до изплащане на задължението, договорна лихва в размер на
1132,33 лв. за периода от 29.06.2018 г. до 29.10.2019 г., лихвена надбавка за
забава в размер на 2204,24 лв. за периода от 29.06.2018 г. до 29.10.2019 г. и
обезщетение за забава в размер на 2943,25 лв. за периода от 30.10.2019 г. до
15.02.2022 г., като неоснователно, на основание чл. 418, ал. 2 ГПК.
Частният жалбоподател твърди на първо място, липсата на представени
доказателства за качеството наследник на А.Й. представлява технически
пропуск и не следва да е основание за отхвърляне на подаденото заявление.
Според жалбоподателя в случая подходящо е било заповедният съд да даде
указания за отстраняване на пропуска, без да подава ново заявление и да
заплаща нова такса, доколкото тези обстоятелства са били и служебно
известни на съда. Към жалбата „Банка ДСК“ АД представя Определение №
1521/22.11.2021 г. и Протокол № 648/22.11.2021 г. по ч.гр.д. № 968/2021 г. на
РС – Търговище, от които е видно, че А.Й. е приел наследството по опис в
1
съответствие с изискванията на закона.
Частната жалба е депозирана в законоустановените срокове от
процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес. Оспорва се
подлежащ на обжалване акт, поради което жалбата е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество. Внесена е и дължимата държавна
такса, която в случая се определя на основание обжалваемия интерес. По
същество жалбата е неоснователна.
Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, като съобрази аргументите на страните и с оглед правомощията си
по чл. 278 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред РС – Търговище е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417
ГПК, депозирано от „Банка ДСК“ АД против „Рън Уейлд“ ЕООД и А.Й. в
качеството му на наследник от Е. М. за парично вземане, произтичащо от
Договор за кредит овърдрафт партньор № *** сключен на 09.07.2*** г., от
една страна, между „Рън Уейлд“ ЕООД и Е. М., чийто наследник е А.Й., и, от
друга страна, от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чийто универсален
правоприемник е „Банка ДСК“ АД. Паричното вземане е за сумата от
16504,19 лева, представляваща изискуема главница, за сумата от 2204,824
лева обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост, дължимо
за периода от 29.06.2018 г. до 29.10.2019 г., за сумата от 2943,25 лева
обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост, дължимо за
периода от 30.10.2019 г. до 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.02.2022 г., до изплащане на задължението, както и
за сумата от 455,68 лева – разноски по делото за платена държавна такса.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че
следва да бъде отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение в частта против А.Й., като наследник на починалия съдлъжник Е.
М. поради това, че липсват представени доказателства относно преимането на
наследството от малолетния наследник по опис – чл. 61, ал. 2 ЗН. Такива
доказателства за приемане на наследството по опис са представени едва с
частната въззивна жалба. Според първоинстанционния съд, въпросът относно
приемането на наследството от призования към наследяване наследник не
може да бъде изследван в заповедното производство и поради това
заявлението следва да бъде оставено без уважение. Цитирани са и
определения на ВКС в подкрепа на тези изводи.
Липсата на представени доказателства за настъпилото правоприемство
между наследодателя (първоначалния съдлъжник Е. М.) и наследника (А.Й.),
респ. за приемането на наследството по опис не представлява нередовност на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК
предвижда, че заявителят следва да отстрани констатираните нередовности в
тридневен срок от съобщението. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 4
2
от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС указания на
заявителя се дължат само при невнесена в пълен размер държавна такса и при
липса на използван образец или използването на грешен такъв. При липса на
представени доказателства за настъпило правоприемство между
първоначален и последващ длъжник, настъпило преди подаването на
заявлението, същото следва да бъде отхвърлено.
Съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК доказателства, които е могло да бъдат
представени в първоинстанционното производство не могат да бъдат приети
като доказателства в хода на въззивното производство. В случая с частната си
жалба заявителят е представил протоколно определение от 22.11.2021 г. на РС
– Търговище по гр. д. № 968/2021 г.,, с което е вписан в особената книга за
приемане и отказ от наследство, приемането от страна на А.Й., действащ чрез
законния си представител Р. Е., на наследство по опис, останало от Е. М.,
починала на 31.12.2020 г. Представеното протоколно определение е
постановено преди подаването на заявлението за издаването на заповед за
незабавно изпълнение по настоящото дело – 15.02.2022 г. Поради това
представеното доказателство не може да бъде прието по делото, доколкото
същото не представлява нито новооткрито, нито новоузнато обстоятелство от
страна на заявителя „Банка ДСК“ АД. Не е била налице и пречка това
обстоятелство да бъде узнато, доколкото самият жалбоподател твърди, че
доказателствата за приемането на наследството по опис не са представени
поради технически пропуск.
С оглед изложеното, съдът приема, че подадената частна жалба е
неоснователна. Разпореждането на Районен съд - Търговище е правилно и
законосъобразно, тъй като в производството по чл. 417 ГПК е недопустимо
обсъждането на доказателства, които не са представени със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и не спадат към предвидените в чл. 418,
ал. 3 ГПК изключения.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 389 от 24.02.2022 г. по ч.гр.д. №
168/2022 г. по описа на РС - Търговище, с което е отхвърлено искането на
заявителя „Банка ДСК“ АД в частта му за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу малолетния А.Й., в качеството му на
наследник на починалия съдлъжник Е. М., за сумата от 16504,19 лв.,
представляваща главница по изискуемо на краен падеж – 29.10.2019 г.
задължение по Договор за кредит овърдрафт Партньор № ***/09.07.2*** г.,
ведно със законната лихва от 16.02.2022 г. до изплащане на задължението,
договорна лихва в размер на 1132,33 лв. за периода от 29.06.2018 г. до
29.10.2019 г., лихвена надбавка за забава в размер на 2204,24 лв. за периода
от 29.06.2018 г. до 29.10.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 2943,25
3
лв. за периода от 30.10.2019 г. до 15.02.2022 г., като правилно и
законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4