№ 2477
гр. Варна, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20233110104047 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от „Т.Ф.С." АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** срещу Д. С. Д.,
ЕГН **********, адрес: с. Д., осъдителни искове с правно основание чл. 79
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми,
произтичащи от сключен Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити от 30.04.2013 г.:
главница в общ размер на 1 712.46 лева (хиляда седемстотин и
дванадесет лева и 0.46 стотинки);
договорни лихви върху непогасената главница за периода от
28.02.2021 г. до 28.02.2023 г. в размер 530.60 лева /петстотин и
тридесет лева и 0.60 стотинки/.
Твърди се в исковата молба, че на 30.04.2013 г. между страните е
сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити, по силата на който на ответника е отпуснат
револвиращ потребителски кредит в размер до 2 000 лева, за усвояването на
който дружеството му е предоставило платежна карта Т.С.. Съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 1 от договора, клиентът следвало да заплаща задълженията си в срок
до 15-то число на всеки месец, следващ този, през който са усвоени суми по
кредита. В случай, че погаси в пълен размер всичките си задължения,
натрупани през съответния месец до 15-то число на следващия месец,
съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ към договора, ползва безлихвен период по
кредита, който започва да тече от датата на първата трансакция и може да
продължи до изтичане на срока за договора за кредит. Ако до 15-то число на
месеца не погаси общата сума на всичките си задължения, посочена в
последното месечно извлечение, считано от 16-то число на същия месец,
формираното салдо по кредита започвало да се олихвява с годишен лихвен
процент в размер на 18,5%, съгласно чл. 9, ал. 1 от договора. В този случай, за
да се счита за редовно обслужван кредитът, потребителят следвало в срок до
1
15-то число на всеки месец да издължава минимална погасителна вноска по
кредита, посочена в месечно извлечение. Минималната погасителна вноска
представлявала сбор от непогасеното превишение над договорения
максимален размер (лимит) на предоставения кредит, дължимите лихви по
кредита, посочени в последното месечно извлечение; начислените съгласно
ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни, посочени в
последното месечно извлечение и 3 % от дължимата за конкретния месец
главница. Съгласно чл. 9, ал. 3 договора, между страните е уговорено правото
на кредитора едностранно да променя общия разход по кредитите,
включително лихвения процент по кредите, таксите и комисионните, при
условия и начин, уредени в ОУ. Считано от 01.01.2023г. минималната
погасителна вноска представлява сбор от: непогасеното превишение над
договорения максимален размер (лимит) на предоставения кредит, дължимите
лихви по кредита, посочени в последното месечно извлечение; начислените
съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни,
посочени в последното месечно извлечение и 1 % от дължимата за
конкретния месец главница. Съгласно ценовата листа, в сила от 01.01.2023 г.
лихвеният процент по кредите бил увеличен на 18,9 % за клиентите,
ползващи платежна карта Т.С.. Промяната на ценовата листа била отразена на
сайта на дружеството (www.transcard.bg), съответно новият лихвен процент е
отразен и в последващите месечни извлечения, които е получавал ответникът.
В периода след 30.04.2013 г. ответникът е извършвал платежни операции,
чрез изпълнението на които е усвоявал суми в рамките на предоставения
кредитен лимит. Съгласно Раздел VI, чл. 20 от договора, уговореният срок е
12 месеца. Съгласно чл. 20, ал. 2, изр.първо, действието на договора се
продължава за нов 12-месечен срок, в случай, че никоя от страните най-малко
един месец преди изтичането на текущия срок не заяви писмено, че желае
действието на рамковия договор да бъде прекратено. В чл. 20, ал. 2, изр. второ
е уговорено, че това условие може да се прилага неограничен брой пъти. От
страна на ответника не е отправяно изрично уведомление в писмена форма, с
което да поиска прекратяването на договора. В чл. 22, ал.1, т.2 от договора е
уредено правото на ответника да прекрати договора с едномесечно
предизвестие, при условие, че същият е погасил всичките си задължения. В
срока на действие на договора е възникнало задължение за главница в размер
на 1712.46 лева, формирано в периода от 20.06.2013 г. до 24.03.2017 г.. В
посочения период са били извършвани операции за теглене на пари на POS и
извършени покупки на POS, чиято обща сума за непогасена главница възлиза
в исковия размер. Ответникът не е погасявал минималните погасителни
вноски в договорения срок. За периода от 31.12.2017 г. до 31.03.2018 г.
непогасените минимални вноски са били четири, като забавата в плащанията
е продължила до настоящия момент. Съгласно чл. 37. ал. 5 от ОУ, ако
клиентът не погаси четири минимални погасителни вноски по кредита, за
дружеството възниква правото да обяви всички свои вземания по сключения
рамков договор за предсрочно изискуеми. Минималните погасителни вноски
по кредита са дефинирани чл. 1, т.34 от ОУ към договора и техния актуален
размер е посочен в приложимите ценови листи. За кредитора е уговорено
едностранно потестативно право да прекрати действието на договора като
обяви вземанията по договора за изискуеми. Към исковата молба е приложил
покана от 15.03.2023 г., която следва да се счита за получена от длъжника с
връчване на препис от исковата молба. Моли се за уважаване на предявените
искове.
2
В предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, като изразява становище по допустимостта и
съществото на предявените искове. Счита исковете за неоснователни. Не
оспорва, че по силата на Рамков договор за предоставяне на платежни услуги
и потребителски кредити, сключен на 30 април 2013 год., ищцовото
дружество му е отпуснало кредит в размер на 2000 лева, за усвояването на
който му е предоставило платежна карта Транскарт Classic. В периода от 20
юни 2013г. до 24 март 2017г. е изтеглил суми в общ размер на 4 900лв., а е
извършил погашения в периода от 13 август 2013г. до 10 май 2023г. в общ
размер на 6 670.00лв.. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, доколкото в рамковия договор и в ОУ към него липсват уговорки,
уреждащи предпоставките за настъпването й. Навежда доводи, че договорът е
сключен в нарушение на чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11, чл. 33 ЗПК, чл.
143, т.19 ЗЗП. Не съдържа ясна информация относно общия размер на кредита
и условията за усвояването и погасяването му; относно лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му; годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит; относно погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Уговорките относими за ГПР и ГЛП са нищожни,
поради накърняване на добрите нрави, същите са неравноправни. В
заключение счита договора за недействителен, като на основание чл.22 ЗПК
се дължи само чистата стойност на кредита. Релевира възражение за
погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните е прието, че на 30.04.2013 г. между
тях е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити, по силата на който на ответника е отпуснат
револвиращ потребителски кредит в размер до 2 000 лева, за усвояването на
който дружеството е предоставило на ответника платежна карта Т.С..
Представен е сключения на 30.04.2013г. между страните Рамков
договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, ведно
с Общите условия и ценовата листа към него.
Предмет на договора, съгласно чл.1 от него, са издаването,
предоставянето и ползването на платежни карти; откриването, обслужването
и закриването на платежна сметка; извършването на платежни и други
операции; усвояването, ползването и погасяването на потребителски кредити
от клиента във връзка с изпълнението на платежни операции чрез платежни
карти. По силата на чл.2 от договора, ищецът се е задължил да издаде в полза
на ответника платежна карта Т.С. за извършване на платежни операции при
условията на договора, ОУ и ценовата листа, а по силата на чл.4 от договора -
да открие платежна сметка на името на ответника, която да служи за
изпълнение на платежните операции по договора, която платежна сметка да е
обозначена с уникален идентификационен номер, като лихва върху средствата
по платежната сметка не се начислява. Във връзка с изпълнението на
платежните операции чрез платежната карта, в чл.6 от договора страните са
3
постигнали съгласие ищецът да отпусне на ответника кредити, като
уговореният им максимален размер е 2000 лева. В чл.9 от договора страните
са уговорили лихвеният процент по кредитите да възлиза на 18.5% на
годишна основа и да се прилага само към сумите на усвоените кредити, с
възможност ищецът да предоставя безлихвен период по кредите, при
условията и по начина, уредени в ОУ, както и възможност да променя
лихвения процент, при условията и по начина уредени в ОУ. Страните са
уговорили годишният процент на разходите по кредита да е в размер на 22.9
%, а общата дължима от ответника сума да е в размер на 2230.08 лева.
Съгласно чл.8 от договора, срокът за погасяване на кредита е 12 месеца, като
според чл.11, ал.1 от договора, до 15 число на всеки месец ответникът се е
задължил да погасява сума, равна или по-голяма от минималните
погасителни вноски по всички кредити, като според дефиницията по чл.1, т.
34 от Общите условия, "минималната погасителна вноска по кредит"
представлява сбор от непогасеното превишение над договорения максимален
размер (лимит) на кредита към края на календарния месец; сумата на всички
начислени съгласно ценовата листа и неплатени такси и комисионни към края
на календарния месец; дължимите лихви по кредита към края на календарния
месец и сума, равна на 3 % от непогасената към края на календарния месец
главница по кредита. Съгласно чл.12 от договора, ищецът се е задължил да
предоставя на ответника на хартиен или друг носител подробно месечно
извлечение относно извършените платежни операции и задълженията по
усвоените кредити, като е прието, че неполучаването на месечното
извлечение не освобождава ответника от задължението му да погасява в срок
дължимите от него суми по договора.
Съгласно чл. 20 от сключения между страните договор, срокът на
същия е 12 месеца, като е предвидена възможност за продължаване на
действието неограничен брой пъти, ако в срок до 1 месец преди изтичане
срока на ползване на кредита картодържателят не е заявил, че желае
прекратяване на договора.
Съгласно чл. 18 от договора, издателят има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем при неизпълнение от страна на кредитополучателя на
което и да е от условията по договора или ОУ.
Съгласно чл. 37. ал. 5 ОУ, ако клиентът не погаси четири минимални
погасителни вноски по кредита, за дружеството възниква правото да обяви
всички свои вземания по сключения рамков договор за предсрочно
изискуеми. Съгласно чл.38, разпоредбите на чл.37 не ограничават правото на
ТФС да блокира и деактивира платежната карта, както и да обяви всички
кредити за предсрочно изискуеми при неизпълнение на което и да е
задължение или условие по сключения рамков договор или ОУ.
Видно е от представените по делото приемо-предавателни протоколи
от 15.05.2013г.; 06.02.2015г. и 05.05.2015г., че на ответника е бил предаден
запечатан плик, съдържащ платежна карта с посочен номер, издадена от
"ТФС" ЕАД, както и плик с ПИН и е-ПИН кодове.
Към исковата молба е приложено уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост с покана за погасяване.
От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че по рамковия
договор, към 15.11.2017г. ответникът е теглил и извършвал плащане с
транскарт С. в размер на 5157.39 лв. След тази дата има повече от 4 неплатени
минимални погасителни вноски. Размерът на дължимата от ответника
4
главница, произтичаща от неплащане по рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити от 30.04.2013г към 15.11.2017г. е
1712.46 лв. Вещото лице е изчислило договорната лихва само върху
непогасената към 15.11.2017г. главница в размер на 1712.46 лв., като не е
взело предвид таксите, съгласно ценовата листа към договора. Размерът на
възнаградителната лихва е следния: за период 01.11.2017г. - 28.02.2023г. –
1690.16 лв.; за период 01.03.2020г. - 28.02.2023г. – 830.60 лв., след като е
взето предвид плащането от 10.02.2023г.; за период 28.02.2021г. - 28.02.2023г.
– 538.04 лв., след като е взето предвид плащането от 10.02.2023г. Кредитът е
предсрочно изискуем поради 4 поредни неплатени вноски, считано от
31.03.2018г., а картата е блокирана на 21.02.2018г. /при 3 неплатени вноски/.
Вещото лице е констатирало плащане на 15.11.2017г. След тази дата към
16.12.2017г. ответникът е в забава. Не са погасявани минималните
погасителни вноски към 31.12.2017, 31.01.2018г., 28.02.2018г и 31.03.2018г.,
т.е. 4 неплатени минимални погасителни вноски. Погасителните вноски в
периода 20.06.2013г. - 15.11.2017г. са в размер на 5157.39 лв., с които са
погасени: главница 3459.16 лв.; лихва 1698.23 лв. Остатъкът непогасена
главница възлиза на 1712.46 лв. Погасителните вноски в периода 31.03.2020г.
- 11.05.2023г. възлизат на 1650.00 лв. с които са погасени: главница 698.48
лв.; лихва 951.52 лв. Остатъкът непогасена главница е 1013.98 лв. Общия
размер на вноските по кредита възлиза на 6807.39 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
От съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът намира за
безспорно установено, че на 30.04.2013г. страните по делото са сключили
Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити, за срок от 12 месеца, като съгласно чл.20 договора, срокът за
ползване на кредита е продължаван служебно. Аргумент за този извод на съда
може да се черпи от заключението по допуснатата ССчЕ, от която е видно, че
ответникът е плащал вноски за погасяване и след изтичане срока на договора,
така и от факта, че ответникът не е отправял изявление до издателя на картата
за прекратяване действието на процесния договор.
Няма спор, че сумата по кредита е преведена на ответника по сметката
му, както и че посредством издадената му карта са били заплащани стоки и
услуги, поради което в тежест на ответника бе да докаже, че е върнал
претендираната от ищеца сума, което би обусловило и неоснователност на
иска. По делото ответникът не представи доказателства, установяващи
връщането на дадената в заем сума на ищеца в пълен размер.
Договорът между страните, който е за потребителски кредит, е сключен
в писмен вид, по ясен и разбираем начин. В договора ясно е посочен общият
максимален размер на кредита - в размер на 2 000 лв. и условията за
усвояването му - чрез откриване на платежна сметка и снабдяване с платежна
карта; посочен е годишният лихвен процент - 18.5%; посочен е годишният
процент на разходите по кредита - 22.9% и общата дължима от ответника
сума в размер на 2230.08 лева; посочен е срок за издължаване на кредита и
условията за издължаване - до 15-то число на всеки месец на сума, равна или
по-голяма от минималната погасителна вноска, чиито компоненти са ясно
дефинирани в чл.1, т.34 от Общите условия. Тъй като предоставеният
потребителски кредит е под формата на кредитен лимит, при който
ответникът има възможност да осъществява тегления и внасяния на суми
5
посредством издадената му карта, не е било възможно изготвяне на
погасителен план с посочване на размера и падежа на всяка погасителна
вноска, а страните са уговорили плащане на минимална погасителна вноска,
до 15-то число на всеки месец. Договорен е и фиксиран лихвен процент на
годишна основа, при което не е било необходимо посочване на методика за
изчисляване на лихвата. Договорено е също и задължението на ищеца
ежемесечно да снабдява кредитополучателя с извлечение за състоянието на
договора и за задълженията по усвоените кредити. Поради това, не са налице
хипотезите по чл.10 и чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК, визирани в чл.22 ЗПК и
сключеният между страните договор е действителен такъв, породил
облигационните си последици. В допълнение следва да се отбележи и че в
чл.29 от договора ответникът е заявил, че своевременно е получил
преддоговорната информация в съответствие със ЗПК. Не е налице и
неравноправност на договора по смисъла на ЗЗП.
Действително, националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправания характер на договорните клаузи, попадащи в приложното
поле на Директива 93/13/ЕО и по този начин да компенсира
неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или
доставчика. Настоящият състав обаче счита, че са спазени изискванията за
добросъвестност и не се откриват значителни наравновесия между правата и
задълженията на търговеца - ищец и потребителя - ответник в клаузите на
процесния договор.
По делото е безспорно установено от заключението на вещото лице,
което заключение съдът изцяло кредитира, както и от писмените
доказателства, че ищецът е изпълнил договорните си задължения, като е
открил платежна сметка на ответника, снабдил го е с платежна карта и му е
предоставил максимално уговорения размер на заема/кредита. Установи се, че
ответникът е усвоил по кредита към 15.11.2017г. сума в размер на 5157.39 лв.
След тази дата има повече от 4 неплатени минимални погасителни вноски.
Ответникът не установи да е внасял минималната погасителна вноска до 15-
то число на месеца в периода м.12.2017г. - м.03.2022г., при което в
съответствие с правата му по чл.18 от договора във вр. с чл.37, ал.5 ОУ,
ищецът е обявил договора за предсрочно изискуем, поради непогасяване на
минималните погасителни вноски в четири последователни месеца.
Ответникът е възобновил плащанията на 07.03.2022г., като е извършил 11 бр.
вноски по 150 лева или общо 1650 лева. Като всички, с изключение на
вноските от м.04.2023г. и м.05 2023г. са преди депозиране на исковата молба
- 31.03.2023г..
Кредитът е станал изискуем на основание чл. 18 от договора във вр. с
чл. 37. ал. 5 ОУ, за което кредитополучателят е надлежно уведомен с
връчване на исковата молба на представителя му.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки –
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Или, за да настъпи предсрочната
изискуемост на кредита е необходимо волеизявлението за обявяването й да
достигне до длъжника.
Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора,
че счита кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея на
6
ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
Уведомяването на длъжника има за последица настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, доколкото са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване /така Решение №114/07.09.2016 г. по
т.д. № 362/2015 г. на ВКС/. Ето защо с оглед осъщественото редовно връчване
на препис от исковата молба на ответника и установеното неизпълнение на
задължението за заплащане на дължимите суми, съдът намира, че вземанията
по договора следва да се считат за предсрочно изискуеми.
При съобразяване с чл.235, ал.3 ГПК, съдът приема, че задължението на
ответника възлиза на главница в размер на 1013.98 лв. Искът е основателен до
този размер и за посоченото вземане, за разликата над 1013.98 лева до
предявения размер от 1712.46 лева искът за главница подлежи на отхвърляне.
На отхвърляне подлежи и искът за договорна лихва в претендирания размер.
Това налага разглеждане на наведеното и поддържано с отговора на
исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
По отношение вземането за главница съдът счита, че е приложима
общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, доколкото се касае не за
периодично плащане, а за единно вземане, по което кредиторът се е съгласил
да получи изпълнение на части /в този смисъл решение 38/26.03.2019г. по т.д.
№ 1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС/.
Преди да се произнесе по възражението за изтекла погасителна давност,
съдът следва да изложи мотиви относно настъпване на изискуемостта на
дълга, тъй като на осн. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от датата
на изискуемостта на задължението. По делото ищецът твърди настъпила
автоматична предсрочна изискуемост след неплащане на четири поредни
месечни вноски.
За разлика от другите видове кредити, при които настъпването на
предсрочната изискуемост е обусловено не само от обективната предпоставка
- неплащане на вноските, но и от субективна предпоставка - кредиторът да е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, т.е. - да е
изпратил уведомление до длъжника, че поради неплащане на определени
вноски, обявява кредита за предсрочно изискуем, при договорите за издаване
на кредитна карта обикновено е предвидено предсрочната изискуемост да
настъпва автоматично - при неплащане /нереволвиране/ на една или повече
вноски, като настъпването на предсрочната изискуемост не е обусловено от
предприемането на конкретни действия от страна на кредитора за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на длъжника по него. От
горната хипотеза може да е налице и изключение, като да е уговорено, че
кредиторът следва да уведоми длъжника нарочно за настъпване на
предсрочна изискуемост на дължимите суми, поради което и за определяне на
началния момент на давността следва да се съобразят постигнатите
договорености между страните. Въпреки, че в договора е предвиден
конкретен падеж на МПВ, не може този падеж да се зачете като начало на
изискуемостта, тъй като съгласно условията на договора до неговото
прекратяване дългът се револвира за всеки следващ месец. Ето защо следва
да се приеме, че целият дълг става предсрочно изискуем с настъпване на
предвиденото от страните условие, а именно пропуска на длъжника да
револвира четири вноски / м.12.2017г.; м.01; 02; и 03.2018г./. При установено
последно плащане на 15.11.2017., съгласно експертизата, без да е налице
предходна забава, предсрочната изискуемост е настъпила на 02.04.2018г. -
7
първо число на месеца, следващ изтичане на четиримесечния период. От
тогава до датата на предявяване на исковата молба /31.03.2023 год./ не са
изтекли повече от пет години, за да може да се приеме, че вземането е
погасено по давност /Решение по въззивно гражданско дело №
20223100501420 по описа за 2022 година на ВОС/.
Предявеният иск за главница е основателен и подлежи на уважаване.
Като законна последица от уважаване на иска в полза на ищеца се
следва законна лихва от датата на исковата молба.
По отговорността за разноските:
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния
състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето
производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът претендира разноски и представя списък чл. 80 ГПК, а са
налице доказателства за действителното заплащане на следните разходи в
процеса: държавна такса в размер на 118.50 лева; депозит за вещо лице по
ССчЕ – 300 лева;, като се претендира още и юрисконсултско възнаграждение
на пълномощника, който представлява страната в процеса. По отношение на
юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде
определено в размер от 360 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така разноските в полза
на ищеца, съразмерно на уважената част от исковете се определят на сумата
от 351.92 лева.
Изходът на спора и релевираното от ответника искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния
състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето
производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът претендира разноски и представя списък чл. 80 ГПК, а са
налице доказателства за действителното заплащане на следните разходи в
процеса: държавна такса СУ в размер на 5 лева; депозит за вещо лице по
ССчЕ – 200 лева; възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат -
700 лева. Възражението на ищеца, направено по реда на чл.78, ал.5 ГПК,
съдът счете за неоснователно при съобразяване на минималния размер на
адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 вр. ал.9 от Наредба
№2/09.07.2004г. Така разноските в полза на ответника, съразмерно на
отхвърлената част от исковете се определят на сумата от 495.89 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, адрес: с. Д. ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.Ф.С." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** по
Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 30.04.2013 г. главница в общ размер на 1013.98 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 31.03.2023 г., до изплащане на вземането, като
8
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 1013.98 лева до предявения
размер от 1712.46 лева и иска за договорни лихви върху непогасената
главница за периода от 28.02.2021 г. до 28.02.2023 г. в размер 530.60 лева,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, адрес: с. Д. ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.Ф.С." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****
сумата 351.92 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на
заплатена държавна такса, депозит вещо лице и определено юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.Ф.С." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Д., ЕГН **********, адрес: с.
Д. сумата 495.89 лева, представляваща реализирани от ответника съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на
заплатена държавна такса, депозит вещо лице и възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9