№ 3777
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110138835 по описа за 2021 година
„Топлофикация София” ЕАД е предявило срещу АЛ. Н. К. установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че АЛ. Н. К. дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 1470.69 лв.
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес гр.
София, ж.к. „Илинден“, бл. 117, вх. Г, ет. 7, ап. 89, аб. № 157883, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.12.2020
г., до окончателното изплащане, сумата от 259.09 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
09.12.2020 г., сумата от 25.39 лв., представляваща предоставена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.12.2020
г., до окончателното изплащане, сумата от 5.56 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г.
до 09.12.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от
11.01.2021 г. по ч. гр. д. № 63211/2020 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не бил заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума
за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период,
а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответника е изпаднал в
забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.
1
86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендират се и суми за дялово
разпределение. Претендира разноски. Пред съда страната уточнява исковата
молба с молба от 24.02.2022 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените срещу него искове като частично
недопустими и неоснователни. Ищецът нямал правен интерес да претендира
суми за дялово разпределение. Оспорва се наличието на облигационна връзка
между страните. Оспорва се дължимостта на мораторните лихви. Процесните
вземания били погасени по давност. Претендира разноски. Пред съда страната
поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД
изразява становище по предявените искове, като счита същите за
основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на възражение против
заповед за изпълнение, издадена в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.
Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената
защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № 3974 от 22.09.2002 г., сключен между
„Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост с адрес гр. София, ж.к.
„Илинден“, бл. 117, вх. Г и вх. Д, съгласно който е договорено ФДР да
извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително издаване на обща и индивидуална сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
2
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за продажба на недвижим
имот на низходящ № 61 от 05.10.1995 г., том LXLI, дело 18157/95 г. се
установява, че Никола Александров К. продава на сина си АЛ. Н. К. следния
свой недвижим имот, а именно апартамент 89, находящ се в гр. София, ж. к.
„Илинден“, блок 117, вх. Г, етаж 7. В нотариалния акт е посочено, че Никола
Александров К. си запазва правото на ползване върху недвижимия имот. От
представения по делото препис-извлечение от акт за смърт на Никола
Александров К. се установява, че същият е починал на 23.10.2006 г. В
разглеждания случай по делото се установява, че ответникът притежава
правото на собственост върху процесния имот, което налага приемането на
извод, че през процесния период ответникът е имал качеството на потребител
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като вещното право
на ползване е прекратено със смъртта на вещния ползвател преди исковия
период. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го
поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за
пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия
и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения
факти, прекратяващи облигационните отношения.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия е
ответникът по силата на притежаваното от него право на собственост върху
процесния недвижим имот. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни
за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен
договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед
на гореизложеното възраженията на ответника за липсата на облигационна
връзка се явява неоснователно.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния
период не бил осигурен достъп до имота, за което били представени
протоколи от 25.04.2018 г., 29.04.2018 г., 30.04.2019 г. и 05.05.2019 г., като
въпреки неосигурения достъп за процесния имот нямало начислена ТЕ за
отопление на имот. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от
сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. на база пълна отопляема кубатура 157 куб. м. Съгласно
заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части.
Поради неосигурения достъп до имота била начислена ТЕ за БГВ на база един
брой потребители на топла вода при служебно определен разход от 140 л. на
денонощие. За периода 17/18 г. количеството топла ода за 17/18 г. било
увеличено с 37.73 куб. м. поради разлика в показанието на общия водомер в
абонатната станция, разделено само с абонати с нередовни или неотчетени
водомери. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР били
в съответствие с действащата Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице
посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза
на 1470.44 лв., като при начисляване на сумите за топлинна енергия била
спазена нормативната уредба. Съгласно заключението топломера за е
преминал през метрологична проверка през две годишен период и при
проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че за процесния период няма извършени плащания
на претендираните суми, както и в частта, в която е посочено, че размерът на
3
претенция за дялово разпределени възлиза на 25.39 лв.
Неоснователно се явява възражението на ответника за недължимост на
процесните суми за топлинна енергия. По делото е прието заключение по
СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални
знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като
вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните
въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена
преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира.
При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени
доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата
СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в
процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на
същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и
изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън
допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила
топлинна енергия. Същевременно за целия процесен период от ответника не
са правени никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание
да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и
обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по
делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника
топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от
ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от
представените от третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита,
че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от
ответника топлоенергия в определеното количество, на стойност 1470.44 лв.,
в който размер следва да бъдат уважен предявения иск, като за разликата до
пълния претендира размер от 1470.69 лв. искът следва да се отхвърли.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е уговорено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 333.73 лв., изчислена по реда на чл.
162 от ГПК. С оглед диспозитивното начало, доколкото се претендира лихва
в по- нисък размер от 259.09 лв., то именно в този размер следва да бъде
уважен и предявения иск.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
4
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „Техем сървисис“ ЕООД, като по
делото не е спорно, че третото лице - помагач е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. В нормата
на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради -
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Следва да бъде
посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия е предвидено, че
клиентите заплащат на ищеца стойността на услугата „дялово разпределени“,
извършвана от избрания от тях търговец. В случая съгласно заключението на
вещото лице стойността на услугата за дялово разпределение за периода от
01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 25.39 лв., то претенцията се явява
основателна. Действително след като ответникът не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация би изпаднал в
забава и ще се дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва
за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение. За
цената за заплащане на лихвата за дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправени и получена покана от ответника за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което претенцията за лихва в общ размер на 5.56 лв. се явява
5
неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия
следва да бъде разгледано и възражението за погасяване на задълженията по
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София в релевантни за процесния период, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
четиридесет и пет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Преди изтичането на тези срокове вземането е ликвидно, тъй като е
установено по основание и размер, но същото не е изискуемо, защото от
първия до четиридесет и петия ден на месеца, следващ този за който е
изчислена стойността на топлоенергията съществува право, но не и
задължение за изпълнение от страна на потребителите на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, което в настоящият случай е подадено на
16.12.2020 г. и при прилагане на изложените по-горе принципи част от
задълженията за процесния, а именно за периода от м.05.2017 г. до м.10.2017
г. на стойност 526.94 лв. са погасени по давност изчислена по реда на чл. 162
от ГПК /при действието цитираните по-горе Общи условия/. Предвид
изложеното съдът намира, че искът за главница се явява за основателен за
сумата от 943.49 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от
1470.44 лв. искът следва да бъде отхвърлен. С погасяването на главните
вземания са погасени по давност и акцесорните вземания за лихва за забава
начислена върху главницата за топлинна енергия– арг. чл. 119 ЗЗД, поради
което погасени се явяват вземания за лихва за забава на стойност 93.27 лв.,
/изчислени по реда на чл. 162 от ГПК/, а размерът на непогасените по давност
задължения за лихва дължими от ответника възлиза на сумата от 165.82 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
6
разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. на стойност 1.38
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като размерът на дължимите от
ответника суми за дялово разпределение е 24.01 лв. за периода от 01.12.2017
г. до 30.04.2019 г.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 35.21 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 450 лв., депозити
за вещи лица, 35.21 лв. платена държавна такса в заповедното производство и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С оглед
частичната основателност на исковите претенции на ищецът следва да му
бъде присъдена сумата в размер на 431.52 лв. С оглед частичната
неоснователност на исковата молба на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответникът се дължат разноски, като страната претендира сумата от 400 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство и 350 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство. От страна
на ищцовото дружество обаче своевременно още в исковата молба е
релевирано възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който е и
първият момент, в който ищеца е могъл да оспори размера на разноските
претендирани от ответника в заповедното производство. По отношение на
адвокатското възнаграждение за заповедното производство съдът намира, че
възражението се явява изцяло основателно. При определяне на размера на
адвокатското възнаграждение не следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Това не означава, че възнаграждение за процесуално
представителство изобщо не се дължи. Според настоящият състав хонорарът
за процесуално представителство следва да се определи като възнаграждение
за подаване на молба и се равнява на 50 лева, независимо, че от страната е
направено искане за присъждане на сума в по-голям размер. Съдът съобрази
и константната съдебна практика, обективирана в определение №
140/19.03.2020 г. по ч.т.д. № 236/2020 г. на ВКС, ІІ т.о. и определение №
45/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на І т.о., съгласно която заповедното
производство е уредено едностранно, а подаването на възражение в срока по
чл. 414 от ГПК представлява единствено основание за отпочване на исковия
процес и по самото възражение не се дължи произнасяне от съда, а указания
до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната
защита на длъжника. Поради това именно по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде
определено и възнаграждението за заповедното производство, в размер на 50
лева. Ето защо на ответника съразмерно с отхвърлената част на исковете
следва да се присъди сумата в размер на 160.35 лв.
7
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу АЛ.
Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Света Тройца“, бл. 148, вх. А,
ет. 8, ап. 16, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че АЛ. Н. К. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми: сумата от 943.49 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „Илинден“, бл.
117, вх. Г, ет. 7, ап. 89, аб. № 157883, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.12.2020 г., до окончателното
изплащане, сумата от 165.82 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.12.2020 г. и
сумата от 24.01 лв., представляваща предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.12.2020
г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за сумата над уважения размер от 943.49 лв., до пълния
претендиран размер от 1470.69 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.12.2020 г., до окончателното
изплащане, както и за периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г., иска за лихва
за забава за сумата над уважения размер от 165.82 лв., до пълния претендиран
размер от 259.09 лв., искът за дялово разпределение за сумата над уважения
размер от 24.01 лв., до пълния претендиран размер от 25.39 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.12.2020
г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.11.2017 г. до
30.11.2017 г., както и иска за сумата от 5.56 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г.
до 09.12.2020 г.
ОСЪЖДА АЛ. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Света
Тройца“, бл. 148, вх. А, ет. 8, ап. 16, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8
от ГПК сумата от 431.52 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б,
да заплати на АЛ. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Света
Тройца“, бл. 148, вх. А, ет. 8, ап. 16на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
160.35 лв., представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9