Р Е Ш Е Н И Е
№ …………….
гр.С., ……...2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в публичното заседание на седми
октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Вълков
при секретаря В.С.
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 2382 по описа за 2012 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искане от името на „Е.К.“ АД – гр. Г., И. срещу „Д.С.“ ЕООД ***.
В исковата молба се твърди, че на 01.11.2007 г. страните постигнали съгласие да
изградят съвместно док р. Д. като вместо ответникът да заплати дължима към
ищеца цена за доставени въглища и петролен кокс в размер на 250 000 евро, тази
сума да бъде използвана за изграждане на плаващ док. Тъй като докът не бил
изграден, ищецът развалил договора и поискал, а ответникът се задължил да
изплати сумата 250 000 евро. Твърди се, че докът не е построен, поради
което ищецът поискал заплащане на сумата 250 000 евро ведно с лихва,
считано от 01.04.2000 г. Въпреки, че ответникът признал задължението си, сумата
не била възстановена. Твърди се да е договорено и обезщетение за неизпълнение
на паричното задължение като за периода от 01.04.2010 г. до 22.02.2012 се твърди
да възлиза на 11452,05 евро.
В отговор по исковата
молба ответникът признава, че е постигнато съгласие да изгради плаващ док на
река Д. и в тази връзка твърди да е направил разноски по изготвяне на техническата
документация, необходима за строителството, закупил материали. Страните
договорили докът да бъде експлоатиран от съвместно предприятие, в което ищецът
да вложи сума в размер на 150 000 евро, необходима за довършване на дока.
Ищецът бил информиран текущо за извършваната работа, но не изплатил допълнително
договорената сума. Излага довод, че докът не е довършен по негова вина. Оспорва
да се е ангажирал да връща вложената в обекта сума, а твърди многократно да е
търсил внасяне на допълнително договорената.
Твърди се също така на
18.12.2009 г. да е постигнато съгласие ищецът да достави 5300 метрични тона
въглища при договорена цена на тон. Било договорено, че при достигане на
договорени характеристики, договорената цена да бъде изменена. Сочи да е
договорено предаване на стоката на пристанище И., което се намира в У.. Твърди
се, че установеното състояние на стоката на това място ангажира ответника да
заплати сумата 40 534,60 щатски долара. Въпреки, че ответникът признал и
това си задължение, сумата не била изплатена. Твърди се да е договорено
обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение в размер на 1857,91 щатски
долара за периода 31.05.2010 г. – 22.02.2012 г.
Ответникът оспорва
доставените въглища да отговарят на договорените характеристики, обуславящи
твърдяното увеличение на цената. Сочи да е възникнал между страните спор за
компетентната лаборатория да определи състоянието на въглищата, в рамките на
който избраната от страните лаборатория, ползвана от крайния купувач на
въглищата, установява влошено състояние на въглищата по отношение на влага,
хлор и сяра като потвърждават заключението на И.Б..
Ищецът твърди между
страните да е сключен и договор на 07.10.2010 г. за доставка на 5000 метрични
тона зелен „дилейд“ петрококс при договорена единична цена. Ищецът доставил
договорената стока, а ответникът със закъснение заплатил част от дължимата цена
както и формирана за периода на забавата лихва. Претендира се разликата в
размер на 123 120,31 щатски долара. Твърди се да е договорено обезщетение
и за неизпълнение на това задължение, което да възлиза на сумата 2157,49 щатски
долара за периода 18.10.2010 г. – 22.02.2012 г. съгласно приетия без бележки
доклад по делото.
Ответникът твърди да е
договорена доставка на 5300 метрични тона, при което ищецът доставил с 220 мт.
по-малко. Излага довод, че договорената като възможна разлика касае фира в
процеса на превоз. Превозвачът начислил на ответника неустойки за „мъртво
навло“ в размер на 12300 евро, а неизпълнението наложило ответникът да закупи
разликата на свободния пазар при по-висока цена, следствие на което претърпял
вреда в размер на 13 440 щатски долара. Твърди, че претендираната сума
123120,31 щатски долара е заплатена с преведена на 27.05.2011 г. сума на ищеца
в размер на 150 000 щатски долара.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца – адв. Б. от САК, поддържа исковете. Излага
довод, че исковата молба има характер на покана, поради което дори да се
приеме, че ответникът не е получил поканата за плащане, дължи да стори това.
Наведени са доводи в писмени бележки.
Процесуалният
представител на ответника – адв. А. от САК, оспорва исковете. Счита за
доказано, че за изграждане на дока са направени разходи. Евентуално поддържа
възражение за некачествена доставка на петрококс.
Съдът като обсъди приетите за разглеждане в процеса претенции, наведените във връзка с тях доводи от страните и с оглед събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
По делото не се спори, а
и се установява писмено изразено съгласие на 1.11.2007 г. ищецът и ответникът
да участват съвместно в изграждане на плаващ док, който да е ситуиран в гр. Р..
Ответникът се е задължил да поеме грижата за всички операции, свързани със
строежа на дока, а ищецът – да финансира част от операцията със сумата от
250 000 евро. Посочено е, че сумата се формира като равностойност на съществуващи
парични задължени на Д. С. към Е.К., възникнали при търговските отношения между
двете страни през 2007 г. Договорено също така след изграждане на плаващия док
да бъде поет от нова компания, основана съвместно от страните при участие,
пропорционално на вложените в проекта пари.
На 04.02.2008 г. писмено
е изразено съгласие от представители на страните в процеса, че ищецът няма да дава
пари, а сумата ще се формира от вземания на ищеца общо в размер на 362 500
щатски долара при валутен курс от 1,45 щатски долара за 1 евро.
От заключението на вещото
лице Т., неоспорено от страните, се установява, че на 12.12.2012 г. изпратеното
съобщение чрез телефонен пост, инсталиран в офиса на адв. Б., е регистрирано
като получено от телефонен телефонен
пост, посочен като обслужван от факс апарат на „Д.С.“ ЕООД. Подписът под
писмото позволява еднозначен извод да изхожда от представител на ответника,
което от своя страна позволява еднозначен извод, че съобщението е доставено на
адреса на ответника.
На 18.12.2009 г. писмено
е изразено съгласие ищецът да продаде на ответника въглища за парни котли около
5300 метрични тона при цена от 95,00 щатски долара франко борд И. и момент на
изпълнение през месец февруари 2010 г. Договорено е при съдържание на хлор при
получаване на основата на 12 % общо съдържание на влага е по.ниско от 0,02 %,
цената франко борд И. ще бъде увеличена с 0,30 щатски долара за всеки 0,01 %
хлор под 0,02 %. При установено съдържание на сяра в работното гориво (на
основата на 12 % общо съдържание на влага) е по-ниско от 0,35 %, цената франко
борд И. ще бъде увеличена с 0,50 щатски долара на метричен тон за всеки 0,10 %
сяра под 0,35%.
От представеното в
заверено копие и неоспорено от страните удостоверение от И. У. се установява,
взета проба на пристанище И., У. от въглища с общо тегло 2 173.290 мт на
12-13.02.2010 г.– срв. превод на л. 331 от делото и съответно на 15-16.02.2010
г. за въглища с общо тегло 3 117.919 мт. (л. 334)
Изследваната от И. С.Б.
проба е взета в пристанище К. от въглища с общо тегло 2 173,290 мт на
20-21.02.2010 г. (л. 333 от делото).
На 07.10.2010 г. между
страните писмено е изразено съгласие за продажба на зелен „дилейд“ петрококс
със срок на доставка до октомври 2010 г. от 5 000 метрични тона +/- 10 %
(само за транспортни цели), при цена от 152,00 щ.д. на метричен тон франко борд
пристанище Констанца. Посочено е, че плащането следва да бъде извършено до 90
календарни дни от издаване на товарителницата. Постигнато е съгласие, че
приложимо към този договор ще бъде италианското право.
По делото не се спори, че
ищецът е предал на ответника 5080.790 метрични тона, за което е издал фактура
10013 на 18.10.2010 г. за сумата 772280,08 щатски долара. По делото се
установява, че ответникът е наредил по банков път превод на сумите: 50 000
щ.д. (л. 327), 100 000 щ.д. (л. 328), 250 000 щ.д. (л. 329) и няма
спор, че тези суми са получени от ищеца. По делото не се спори, че ответникът е
заплатил и сумата от 150 000 щ.д. с платежно нареждане от 27.05.2011 г.,
която сума също е получена от ищеца.
При установената
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно
основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД
Ищецът – чуждестранно
юридическо лице, твърди по сключен с ответника договор да е предоставил за
постигане на обща цел на територията на Република България финансов ресурс на
стойност 250 000 евро. Това придава на отношението между страните
международен елемент. Съгласно чл. 39 ал. 1 от Кодекса за международно частно
право квалификацията на правоотношението съдът дължи да определи с оглед
българския закон и на тази основа да определи приложимото право. Ето защо меродавно
за квалификацията се явяват въведените в исковата молба твърдения, от които се
извежда искането за защита. В случая ищецът свързва претендираната сума от
250 000 евро с упражнено от него право да прекрати едностранно създадената
правна връзка между страните. Настоящият състав приема, че меродавно за
разрешаване на така повдигнатия спор се явява правото, приложимо към твърдяното
в случая правоотношение.
Ищецът твърди правната
връзка между страните да почива на постигнато между тях съгласие ищецът да
предостави за реализацията на общата цел равностойността на съществуващи парични
задължения при постигнато съгласие за превалутирането им. Настоящият състав
приема, че макар и паричното задължение да е такова за стойност, валутата в
която то възниква е съществен негов белег. Освен това твърди се да е постигнато
съгласие вместо сумата да бъде изплатена имущество на тази стойност да бъде
вложено за реализация на договорената обща цел. Претендираната в случая валута
на задължението се различава от произтичащата от договорите за продажба. При
тези твърдения настоящият състав не намира предявеното за защита вземане да
произтича от договорите, предхождащи споразумението от 01.11.2007 г. Съгласуваната
воля сочи на договор за гражданско дружество по смисъла на чл. 357 ЗЗД.
Тази утвърдена от
българския закон форма за съвместно осъществяване на стопанска дейност не
предполага нарочна регистрация на обединението. Макар и да не е указано изрично
седалище на формираванието, еднозначно е определено мястото, където следва да
бъде реализирана договорената цел – изграждане на плаващ док в Р.. При тези
обстоятелства настоящият състав приема за приложимо по така предявения спор
българското право.
Ищецът основава вземането
си непосредствено на довод за прекъсване на правната връзка между страните като
претендира връщане на вложения финансов ресурс. Материалният закон обуславя
безусловно задължение за връщане на дадено поради прекратяване на правна връзка
в хипотезата на неоснователното обогатяване и в частност – хипотезата на дадено
при отпаднало основание.
От доказателствата по
делото се установява постигнато съгласие при твърдяното от ищеца съдържание.
Нормата на чл. 107 ЗЗД придава на съгласуваната воля за възникване на различно
по съдържанието си задължение, заместващо съществувалото до момента с
погасяване на старото задължение. По делото нито се твърди, нито се установява
при превалутиране на задълженията, ответникът да е поел такова за изплащане на
сумата. Напротив, изрично е изразена воля, че по този начин страните остойностяват
дела, с който ищецът участва в съвместната дейност. Съгласно чл. 357 ЗЗД
съгласието за обединяване на усилия за постигане на обща стопанска цел сочи на
сключен договор за гражданско дружество. Договорът е средство за реализация на
определен при сключването му интерес, средство за което се явява насрещно
поетото задължение. При договора за гражданско дружество страните се ангажират
да постигнат общ за тях интерес, с оглед на което и законът установява особени
правила за прекратяване на така възникналата правна връзка – чл. 363 ЗЗД.
Следователно, общият режим за прекратяване на двустранните договори при
възникналото между страните правоотношение е неприложим.
Съгласно чл. 20а ЗЗД договорът
има сила на закон между страните. От тази гледна точка изрично нормата посочва,
че веднъж създадена, правната връзка може да бъде прекратена едностранно при
предписаните от закона предпоставки. След като нормата на чл. 363 б. „г“ ЗЗД свързва
потестативното право на съдружник да прекрати договор за гражданско дружество с
обективирано изявление и изтичане на определен в него разумен срок, само по
себе си заявлението за разваляне на договора, което се установява от достигналото
по факс изявление до ответника, не е в състояние да доведе до прекратяването правната
връзка между страните. С други думи, възприетият от ищеца ефект на изявлението
му не кореспондира на нормативно предписаните условия за прекратяване на своето
участие.
Съдът е обвързан както от
въведените в процеса обстоятелства, така и от извлеченото от тях искане за
защита. Тъй като заявените в случая обстоятелства не обуславят прекратяване на
правната връзка, предявеният на това основание иск за сумата от 250 000
евро следва да бъде отхвърлен. Прекратената връзка, основана на съгласуваната
воля за обединяване на усилията за постигане на обща цел предпоставя различен
режим за уреждане на отношенията между страните и доколкото не се установява да
се търси защита на това основание – липсват твърдения, които да бъдат подведени
под нормата на чл. 363 б. „г“ ЗЗД, безпредметно остава обсъждането дали и
доколко отразената в електронната кореспонденция информация обективира
изявление на лице, притежаващо разпоредителна власт по отношение на ответното
дружество, за да обоснове извод за дължимост на претендираната сума. Субективната
представа за съдържанието на правото не освобождава съда от задължението да се
увери, че предписаните от закона пораждащи го обстоятелства са се проявили и то
към датата на приключване на устните състезания. Същевременно интерпретацията
на правното положение от страна на ищеца не е достатъчно, за да бъдат подложени
на обсъждане невъведени в процеса факти, но определени от закона като
съществени, за да повлияят на правната връзка.
По изложените съображения
настоящият състав счита предявения иск за сумата от 250 000 евро за
неоснователен.
По иска за обезщетение за
неизпълнено парично задължение
Ищецът твърди страните да
са договорили лихва върху сумата от 250 000 лв., Това в процеса не се
доказа. Цитираната документация в електронните писма сочи на водени преговори,
но не позволява яснота за съгласувана воля досежно механизъм за формиране на
такова вземане и то при участие от страна на ответника на лице с надлежно
учредена представителна власт, нито да е настъпило обстоятелство, което да сочи
на потвърждаване на конкретно по съдържанието си волеизявление.
По иска за цена на
доставени въглища по договор от 18.12.2009 г.
Страните по договора са
със седалище в различни държави, страни по Конвенция на Организацията на
обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки, обн. ДВ. бр.36 от 5 Май 1992г. (Виенската конвенция). По
делото не се спори, а и доказателствата навеждат еднозначно на извод, че и
мястото на дейност на ищеца е в И., а това на ответника – в България. Ето защо
и спорът следва да бъде решен според така утвърдените правила, а при липса на
нарочна уредба – според италианското право.
По делото не се спори, а
и от доказателствата еднозначно се налага извод за постигнато съгласие ищецът
да продаде на ответника стока при указани в договора характеристики. Съгласно
чл. 31 б. а от Виенската конвенция продавачът изпълнява задължението си да
предаде стоката с предаването й на превозвача, което правило страните изрично
са договорили в случая. По силата на чл. 67 от Виенската конвенцията рискът
върху стоката преминава с предаването й на първия превозвач. Ето защо и
меродавно за качеството на продадената вещ се явява състоянието й към момента
на натоварването й на борда на кораба по начин, позволяващ еднозначната й индивидуализация.
Недостатъците на вещта са в тежест на нейния собственик. С индивидуализацията
на стоката правото на собственост премина върху купувача. Ето защо меродавно е
състоянието на стоката към момента на еднозначното й обозначаване. По делото не
се спори, а и доказателствата позволяват извод, че изследваната проба от И. У.
е взета от борда на кораба в договореното място за предаване на стоката –
пристанище И., У.. Представеното удостоверение сочи пробата, изследвана от И. С.Б..
Нито се твърди, нито се установява изследваната проба от И. С.Б. да е взета при
тези условия. Напротив, налага се извод това да е станало на пристанище в гр. К..
Същевременно обаче ищецът се позовава на настъпило договорно установено условие
за увеличаване на цената на приетата от страна на ответника стока. Ето защо и в
негова тежест е да докаже по категоричен начин състоянието на стоката към
момента обособяването й на борда на кораба.
Страните не са договорили
експерт, който да определи състоянието на стоката, а указаните вече правила не
са в състояние да наложат за меродавно становището на която и да било
лаборатория. От значение е състоянието на стоката към момента на
индивидуализацията й като липсва правило, по силата на което при провокирания
спор да бъде наложено становището на И. У.. Не се установява от доказателствата
по делото твърдяната от ответника процедура по изясняване на този въпрос да се
основава на съгласието между страните. В процеса нито се твърди, нито се
установява понастоящем да е възможно изследване на взетата при указаните вече
условия проба, а и липсват доказателства, позволяващи еднозначен извод, че
констатираните разлики в показанията се дължат на превоза на стоката. Ето защо
настоящият състав не намира за доказано в предписаната от закона степен, че
договорените параметри са постигнати, съответно за ищеца е възникнало
твърдяното вземане за увеличение на цената.
По изложените съображения
предявения иск за сумата от 40 534,60 щатски долара – вземане по т. 9 от
договора, следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска за обезщетение за
неизпълнено парично задължение
Ищецът твърди страните да
са договорили обезщетение за неизпълнение на задължението по договора от
18.12.2009 г. Това в процеса не се доказа. Освен това, вземането за обезщетение
възниква доколкото е установено в процеса неизпълнение на възникнало и
изискуемо задължение. Тъй като не се установява, неоснователна е и претенцията
за сумата 1857,91 щатски долара.
По иска за цена на
доставени въглища по договор от 07.10.2010 г.
Регламент (ЕО) № 593/2008
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно
приложимото право към договорни задължения (Рим i) овластява страни по договор
с място на дейност в различни държави членки, да определят приложимото към
правоотношението им право. Същевременно обаче, както бе посочено вече
държавите, на чиято територия се намира основното място на дейност на страните
в процеса към момента на възникване на правоотношението са и страни по
посочената вече Конвенция. Ето защо приложение и по отношение на този иск
следва да намери този нормативен акт.
В процеса не се спори, че
договорът е сключен, а ответникът твърди да е заплатил изцяло стойността на
реално доставената стока от 5080.790 мт, Заявеното от ответника количество на
реално доставена стока съответства на твърдяното и от ищеца. При договорената
цена на метричен тон дължимата по договора възлиза на 772080,08 щ.д. Ответникът
се ползва от това твърдяното плащане, поради което и в негова тежест е да го
докаже. Страните не спорят, че общо заплатената по този договор сума възлиза на
649 159,77 щ.д. Не се установява от наличните по делото доказателства обаче
да е заплатена претендираната в случая горница – разликата до безспорната като
платена и дължимата по договора сума. Наличните по делото доказателства
позволяват извод за платена сума общо в размер на 400 000 щ.д. Безспорното
в случая плащане и на сумата от 150 000 щ.д., добавено към установеното с
оглед платежните нареждания, налага извод за заплатена сума общо от
550 000 щ.д. При тези обстоятелства невъзможен е поддържаният от
процесуалният представител на ответника довод, че безспорният превод касае
именно спорната в процеса разлика.
Не се установява в
процеса в преклузивния срок по чл. 369 ГПК ответникът да е въвел възражение,
касаещо качеството на доставена стока въз основа на този, самостоятелен от
правна гледна точка договор. Противопоставеното възражение е ограничено до
твърдение за неизпълнение на договореното количество. Освен, че не кореспондира
на съдържанието на договора – посоченото количество в документа, представен на
английски език при неоспорено съдържание сочи на 5000 мт, е и неотносимо към
предявеното в случая вземане – цена на реално доставената стока. Очакването от
страна на ответника да получи доставка в по-голям обем не се явява препятствие
по смисъла на чл. 79 от Виенската конвенция, което да го освобождава от
отговорността за изпълнение.
По изложените съображения
така предявеният иск за сумата 123120,31 щ.д. следва да бъде уважен изцяло.
По претенцията за лихва в размер 2159,49
щ.д.
Нормата на чл. 78 от Виенската
конвенция задължава купувача да заплати лихва при забава. Нормата не утвърждава
механизъм за определянето й, но еднозначното й отграничаване от дефинитивната
норма на чл. 74 от Виенската конвенция досежно обхвата на дължимо обезщетие, на
общо основание овластява страните да определят нейния размер. По делото не се
спори, а и от представената от ответника фактура се налага извод, че
фактурираната му лихва за периода 30.03.2011 г. – 31.05.2011 г. от 4 % при 365
дни в годината (л.120 от делото) е заплатена – (л. 326). Това обстоятелство
еднозначно сочи на постигнато съгласие досежно размера на обезщетението. Тъй
като не се установи паричното задължение да е погасено чрез изпълнение за
предявената в процеса сума, искът се основателен и доказан за периода 01.06.2011
г. – 22.02.2012 г., включително. Изходящият от ищеца документ, определящ
размера на формираното вземане за лихва поради неизпълнение на задълженията по
договор от 07.10.2010 г. осуетява еднозначен извод за дължима лихва в по-висок от
посочения размер към 31.05.2011 г. Определен при условията на чл. 162 ГПК
съобразно договорения между страните механизъм за остойностяване на това
утвърдено от правния ред обезщетение за период от 267 дни, възлиза на 3600,58 щатски
долара. Претендираната сума, от която съдът е обвързан, е в по-нисък размер,
поради което и претенцията следва да бъде уважена изцяло.
По искането за законна лихва, предявено при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Законът установява
изключение от правилата за ликвидност на съдебно признатото парично задължение
за лихва, овластявайки съда да установи наличието му единствено по основание. С
оглед акцесорния характер на вземането за лихва конкретният размер зависи единствено
от момента на погасяване на главницата, поради което и следва да бъде определен
във фазата по изпълнение на задължението.
Правилото на чл. 214 ал.
2 ГПК е ограничено до разрешаване на процесуалноправния въпрос досежно
предпоставките за включване на искане с посоченото основание и условията, при
които съдът е властен да утвърди установеното право. Извън съдържанието на тази
норма остават както предпоставките, при които вземането за лихва възниква, така
и условията за нейната дължимост. Ето защо и на общо основание приложение в
тази насока намира материалния закон. Както бе посочено вече по отношение на
обуславящото задължение приложима е Виенската конвенция. Този акт не определя
механизъм за остойностяване на вредата от забавено изпълнение – срв. чл. 78 от
Виенската конвенция. Не се твърди, а и не се установява при служебно
извършената проверка, италианският закон, приложим към това правоотношение по
силата на изрично изразената воля между страните, да предписва механизъм за
определяне размера на обезщетението при забавено изпълнение на парично
задължение. Както бе посочено вече съдът е обвързан от предявеното за защита
право. При положение, че вземането си за лихва след датата на предявяване на
иска ищецът извлича от предписание на закона, настоящият състав не намира
процесуална възможност да счете за меродавен, основания на съгласието между
страните механизъм на определяне размера на лихвата. Облекченият ред за
предявяване на вземането и утвърждаването му ангажира непосредствено съда с
решението си да укаже и конкретен механизъм, според който да бъде остойностено.
Тъй като в случая това е невъзможно, така предявената претенция е
неоснователна.
Макар и процесуалният
закон да не придава на претенцията за законна лихва значение на самостоятелен
иск, доколкото утвърждава облекчена форма за въвеждане в процеса на
самостоятелно от правна гледна точка притезание, настоящият състав счита, че
дължи да обективира в диспозитива на съдебния акт формираната воля за
неоснователност на претенцията за законна лихва върху установеното в процеса
лихвоносно вземане за периода след датата на предявяване на исковата молба.
По разноските
Законът признава право на
страната, чиято позиция по спора е зачетена със съдебния акт, да бъде
възмездена за направените разноски в съдебния процес съобразно степента, в
която това е станало. Ето защо и ответникът дължи да възстанови направените в
процеса и доказани разноски съобразно на уважената част от исковете.
От името на ответника не
е въведено искане по разноските, поради което и безпредметно остава обсъждането
дали такива му се дължат.
Така мотивиран Софийски
градски съд, ТО, VІ-13 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.С.“ ЕООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Е.К.“ АД, данъчен номер и
номер на от икономически административен регистър 366577, със седалище и
адрес на управление:***, П.К. 16121 както следва:
1) на основание чл. 53 от Конвенция на
Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба
на стоки сумата от 123120,31 щатски
долара – незаплатена част от задължение по договор от 07.10.2010 г.;
2) на основание чл. 78 от Виенската конвенция
сумата от 2157,49 щатски долара – лихва
върху вземането по т. 1 за периода 01.06.2011 г. – 22.02.2012 г.;
3) на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата
от 24894,32 лв. – разноски пред
Софийски градски съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.К.“ АД срещу „Д.С.“
ЕООД иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД за сумата 250000,00 евро – връщане на
дадено по споразумение от 01.11.2007 г..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.К.“ АД срещу „Д.С.“
ЕООД иск с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. първо вр.
чл. 9 ЗЗД за сумата
11 452,05 евро – договорена лихва върху сумата от 250000,00 евро за
периода 01-04.2010 г. – 22.02.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.К.“ АД срещу „Д.С.“
ЕООД иск с правно основание чл. 53 от Конвенция на
Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба
на стоки за сумата 40534,60
щатски долара – увеличение на цената по чл. 9 от договор от 18.12.2009 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.К.“ АД срещу „Д.С.“
ЕООД иск с правно основание чл. 78 от Конвенция на
Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба
на стоки за сумата 1857,91
щатски долара – лихва върху вземането в размер на 40534,60 щатски долара.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва от „Е.К.“ АД, предявена при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК срещу „Д.С.“ ЕООД.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд – гр. С. в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото, а в
частта за разноските – при условията и по реда на чл. 248 ГПК.
Съдия: