О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер ІV-166 Година 2020,
15 януари гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на
петнадесети януари
година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно гражданско дело № 2007 по описа за 2019 година
Производството
пред настоящата инстанция е по реда на чл.274, вр.чл.418, ал.4 ГПК и е образувано е по частната жалба на
"Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1527,
ул.Панайот Волов № 29, ЕИК *********, против разпореждане, инкорпорирано в
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4358/14.11.2019 г. по ч.гр.д.9653/2019
г. по описа на Бургаски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на
частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист срещу длъжника П.Д.П. от ***, ЕГН **********, за сумите: 158,40
лв – неустойка за неизпълнение на задължение за даване на обезпечение на
кредитора; и 120 лв - разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането,
всички по договор за кредит „Бяла карта“ № 525704 от 16.12.2017 г., сключен с
„Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК *********.
Твърди
се, че постановявайки обжалваното разпореждане, заповедният съд е превишил
правомощията си в заповедното производство и е изложил съждения за
неравноправност в условията на едностранно производство, без на заявителя да е
дадена възможност да обоснове и докаже наличие на индивидуално договаряне. В
тази връзка се твърди, че нищожността на договорни клаузи поради неравноправния
им характер е особен вид недействителност и не попада в общите хипотези на противоречие
със закона и добрите нрави. По отношение на клаузата за неустойка се твърди, че
въпросът доколко тя накърнява добрите нрави, следва да бъде решен чрез
комплексна преценка, а не само при преценка на съдържанието на самата клауза.
Претендира се въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови
друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираните суми.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството
пред първоинстанционния БРС е образувано по заявление по чл.410 ГПК, подадено от "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен
лист срещу длъжника П.Д.П. от ***, за сумата от: 990,83 лв – главница; 158,40
лв – неустойка за неизпълнение на задължение за даване на обезпечение на
кредитора; 120 лв - разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането;
49,95 лв – законна лихва от 07.07.2018 г. до 08.11.2019 г., законна лихва от
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е, че вземанията
произтичат от договор за кредит № 525704 от 16.12.2017 г., сключен между
длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД, което вземане е прехвърлено от „Аксес Файнанс“
ООД на заявителя с договор за цесия от 11.11.2016 г.
В т.12 от заявлението е посочено, че в
случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа,
съгласно условията на сключения договор, страните са се договорили, че е
задължение на кредитополучателя да представи на кредитодателя в срок от 3 дни
след падежа, обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и
поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни.
Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при
всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя,
същият дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Заявено
е, че на посоченото основание на длъжника е начислена неустойка за неизпълнение
на договорно задължение в размер на 158.40 лв, за периода от 06 януари 2018 г.
до 06 юли 2018 г.
Посочено е още, че съгласно
договора за кредит, в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си
задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на кредитодателя,
както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му в тридневния срок до предоставяне на обезпечението, а при
забава за плащане на текущото задължение или на посочената по-горе сума в
размер на 15% от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължи на
кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50
лв. за всеки ден до заплащане на сумите.
На следващо място е посочено, че
подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се е съгласил, че при
настъпване на предсрочна изискуемост дължи на кредитодателя еднократно
заплащане на такса в размер на 120 лв, включваща разходите на кредитодателя за
дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
Посочено е още, че поради
неизпълнение от кредитополучателя на задължението му да заплати минимум 15% от
одобрения си кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, съгласно
клаузите на договора за кредит, на 07.07.2018 г. задължението по договора е
станало предсрочно изискуемо.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4358/14.11.2019 г.
по ч.гр.д.9653/2019 г., Бургаският районен съд, е разпоредил издаване на
заповед по чл.410 ГПК за претендираната главница, а с инкорпорираното в същата
заповед разпореждане е отхвърлил
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист за сумите: 158,40 лв – неустойка за
неизпълнение на задължение за даване на обезпечение на кредитора; и 120 лв -
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането. Заповедният съд е
изложил мотиви, че съгласно т.2 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк.дело
№ 3/2017 г., ОСГТК, размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит, следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главница) и
законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост.
Съдът
намира, че разпореждането на заповедния съд в отхвърлителната част е правилно и
законосъобразно, макар по различни съображения от изложените от
първоинстанционния съд.
Съгласно
разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, съдът да
отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със
закона или добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази
отрицателна процесуална предпоставка. Съдът още на фаза заповедно производство
следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения –
потребителя, а чл.411, ал.2, т.2 ГПК,
предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради
противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в
пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да
докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.
По отношение
на претенцията за разходи за извънсъдебно събиране, съдът намира, че
разпоредбите на чл.10а и чл.19, ал.3 и чл.33 от ЗПК ограничават свободата на
договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при
които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя
се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер
разходи. Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен
длъжник не може да се включва в ГПР именно защото размерът им зависи от
конкретните разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещите
разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането
на отделна такса за същата дейност придава неустоечен характер на клаузата за разходи
за извънсъдебно събиране на вземането.
Следва да се
има предвид и обстоятелството, че с оглед качеството на заемателя (физическо
лице) процесният договор за заем е с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, съотв. към настоящия договор за
финансова услуга намират приложение съответно разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Възможността кредиторът да въвежда
такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Съгласно чл.10а, ал. 2 от ЗПК е налице
изрична забрана да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита.
По отношение
на претенцията на заявителя за сумата, представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, съдът намира, че същата следва да се отхвърли също по
съображения за противоречие с добрите нрави. От изложеното в т.12 от
заявлението става ясно, че задължението на кредитополучателя, отнасящо се до
осигуряването на поръчител не е определено като предварително условие за
сключване на договора, което противоречи на принципа за добросъвестност и цели
да се създадат предпоставки за начисляване на неустойка, което води до
оскъпяване на кредита. Тази неустойка по своя характер е санкционна, доколкото
се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от
вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците
от неизпълнението. Неустойката излиза извън присъщите й по закон обезпечителна
и обезщетителна функции и цели неоснователно обогатяване на кредитора, което я
прави нищожна поради противоречие с добрите нрави.
С твърденията за въведени с договора за паричен заем клаузи
за начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение и разходи и такси за
извънсъдебно събиране при определени условия след настъпване на падеж на
главните задължения, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на
забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи
противоречат на чл.33 от ЗПК, тъй като преследват
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Поради
това те не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с
която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл.410 от ГПК следва да бъде
отхвърлено.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че
произнасянето на съда по валидността на клаузите в договора, съотв.по
евентуалната им нищожност поради неравноправност, е превишаване на правомощията
на съда в заповедното производство.
Както
се посочи по-горе, една от предпоставките за уважаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК,
е искането да не противоречи на закона или добрите нрави, при констатация, че
такова противоречие е налице, законосъобразно е съдът да откаже да издаде
заповед за изпълнение. С оглед на
това въззивният съд не възприема изложените в жалбата доводи, че за заповедния
съд не съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или
неравноправна клауза, както и че е превишил своите правомощия по преценка, като
е обсъдил обстоятелство по същество, което следва да бъде доказано в едно
бъдещо исково производство.
Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4358/14.11.2019 г.
по ч.гр.д.9653/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е отхвърлено
заявлението на на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1527,
ул.Панайот Волов № 29, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника П.Д.П. от ***, ЕГН **********,
за сумите: 158,40 лв – неустойка за неизпълнение на задължение за даване на
обезпечение на кредитора; и 120 лв - разходи и такси за извънсъдебно събиране
на вземането, всички по договор за кредит „Бяла карта“ № 525704 от 16.12.2017
г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК *********.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.