О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
..........
гр. Варна, 29.03.2018г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
16266 по описа на ВРС за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по субективно съединени искове на В.Щ.В., ЕГН**********, с правно
основание чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР, за признаване за установено в отношенията на ищеца със „Стройкомплект–Варна“, ООД,
ЕИК103286853 и с ТП на НОИ – Варна, с адрес гр.Варна, ул. „Охрид“ №6, че в
периода 16.09.1980г. –
31.05.1984г./15.06.1984г. ищецът е полагал труд по трудов договор за длъжност „шофьор на камиони“ в „Градски
транспорт“ ЕАД, идентично с ответника „Стройкомплект - Варна, ООД, което време
следва да се зачита за трудов стаж и
стаж при пенсиониране.
Ищецът твърди, че в периода 16.09.1980г.
– 15.06.1984г. е полагал труд по трудов договор за длъжност „шофьор на камиони“
в „Стройснаб“
ООД, което твърди да е идентично дружество
с ответника „Стройкомплект – Варна“ ООД,
като управлявал камиони „Краз и Камаз“. Твърди също, че за този период в
архивите на ТП на НОИ няма съхранявани документи за така полагания труд. Твърди, че на
25.02.2004г. в дружеството – работодател на ищеца през периода, е възникнал пожар,
унищожил документация на работодателя, включително тази относно сочения от
ищеца труд. Моли
същият да бъде установен от съда.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ТП на НОИ – Варна твърди недоказана идентичност между „Стройснаб ООД“ и „Стройкомплект
– Варна“ ООД.
С указанията по
чл.129, ал.2 ГПК съдът е задължил ищеда да заяви дали твърди, че работодателят
на ищеца през 1980-1984г. е идентичен с ответника по делото „Стройкомплект
– Варна“ ООД. Ищецът е заявил именно това.
С насрочването на
делото за о.с.з. съдът е указал на ищеца, до първото о.с.з., да представи
доказателства, удостоверяващи спазване на изискването
на чл.3, ал.2 ЗУТОССР, а именно че работодателят към момента на полагането на
труда и ответникът по делото са идентични субекти или че ответникът е единствен
правоприемник на работодателя. Предупредил
е, че при неизпълнение производството по
делото ще бъде прекратено.
В първото о.с.з. твърдението
за идентичност между „Стройснаб ООД“ и „Стройкомплект
– Варна“ ООД отново е потвърдено, като в
подкрепа на същото и в изпълнение указанията на съда е представен препис от
Държавен вестник, брой 36 от 09.05.1986г., в който е вписано преобразуване
между дружествата: „Комбинат
„Стройкомплект – София“ и ПСО „Стройснаб“. Въз основа на тези данни
съдът е приел, че не се доказва по несъмнен начин идентичността между
процесните „Стройснаб ООД“
и „Стройкомплект – Варна“ ООД,
но доколкото ищецът е проявил активност при изпълнение на указанията,
съдът е дал още една последна възможност за доказване на изискуемата
тъждественост, в нов срок.
В рамките на последния ищецът е заявил, че не може да
представи други официални доказателства за сочената от него идентичност на
дружествата.
При горните данни
съдът приема, че и към настоящия момент по делото няма официални
удостоверителни или други убедителни доказателства за това, че процесните „Стройснаб
ООД“ и „Стройкомплект – Варна“ ООД са идентични правни субекти или правоприемници. В тази
връзка представеният препис от ДВ
брой 36 от 09.05.1986г. не е достатъчен, защото в него
няма никакви други данни за преобразуващите се лица, освен техните
наименования, които по правило не са достатъчни за преценка или не на
тъждественост. Но дори и в имената им не се открива съвпадане „Комбинат
„Стройкомплект – София“ и ПСО „Стройснаб“.
Разпоредбата
на чл.3, ал.2 ЗУТОССР изисква задължителна съвместна легитимация при
предявяване на иск за установяване на трудов стаж или време, което се признава
за трудов стаж, тоест искът се предявява срещу ТП на НОИ и срещу работодателя
или правоприемника му (така и Решение №108/29.05.2014г.
по гр.д. №4764/2013г. на 3-то ГО на ВКС и други). Тоест се касае за
хипотеза на задължително необходимо другарство, относно което съдът дължи ясни
и точни указания на ищеца, а последният – доказване предпоставките на същото.
Което в случая не се осъществи в необходимата цялост, въпреки няколкото
предоставени възможности за това, с ясни и точни указания. Ето защо се налага
делото да бъде прекратено, на осн. чл.130 ГПК и чл.101, ал.3 ГПК.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 16266 по описа за 2017г. на ВРС, 9-ти
с-в, на осн. чл.130 ГПК и чл.101, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в едноседмичен срок
от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………