№ 1664
гр. Варна, 14.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20213110107235 по описа за 2021 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е с правно основание чл. **4 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Ж.
Т. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. „Ц. О. ** ЕТ. * срещу ответника „КРЕДИ
ЙЕС“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., п.к. ****, ул.
Л. № ** отрицателен установителен иск с правно основание чл. **4, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ
ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата в размер на 736,07 лв., представляваща неустойка
за непредставяне на обезпечение , предвидена в чл.8 от Договор за паричен заем №
395200 от 20.**.2019 г., тъй като клаузата за неустойка, противоречи на добрите нрави
и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне
на закона (Закон за потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна -
пр.осн. чл.26,ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
Претендират са направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане
на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди се , че на 20.**.2019 г. между ищцата Ж. Т. Р., ЕГН ********** и
„КРЕДИ ЙЕС ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр Х., п.к.
****, ул. Л. № **, представлявано от В.М.И. се сключва Договор за паричен заем №
395200 към искане № 111871. По силата на договора, ответното дружество предоставя
в заем сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ на Ж.Р., която се задължава да върне
предоставената сума в срок до 19.10.2020 г. на 20 месечни вноски, при месечен лихвен
процент от 3,330 % и годишен процент на разходите 48,67 %. В чл. 3 от Договора са
посочени параметрите на заема, като е предвидено, че размерът на всяка погасителната
1
вноска е 59,20 лв. , като датата на първото плащане е 04.01.2020 г., а датата на
последното плащане е 19.10.2020 г. Посочено е, че заемът се обезпечава, а общата сума
на плащане е 1 183,93 лв.
В чл. 6 от Договор за паричен заем № 395200 от 20.**.2019 г. се посочва,
че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и
на условията на чл.10,ал.2,т.1 от Общите условия към договора за заем. Съгласно чл.10,
ал.2, т. 1 от Общите условия към Договор за паричен заем№ 395200 от 20.**.2019 г.,
гарант може да е размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна
заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход
на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата
за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключен от заемодателя; да
не са заематели по сключени и непогасени Договори за заем, сключени със
заемодателя; да нямат кредити към банка или финансови институции с класификация
различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя
си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход;
Освен гарант/и, в чл. 6 от Договора е посочено, че заема следва да се
обезпечи и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемателя, а именно:
1.Ипотека на недвижим имот, съгл. чл.10,ал.2, т.З от Общите условия /
първа по ред ипотека/;
2.Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл.10, ал.2, т.2 от Общите
условия /пазарната стойност на движимата вещ следва да надвишава два пъти общата
сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва /;
3. Банкова гаранция, съгл. чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия /банковата
гаранция следва да е издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период
включващ от сключване на Договора за заем до изтичане на б месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща за&ьлжение в
размер на два пъти общата сума з плащане по Договора за заем, включващо
договорената главница и лихва/;
4. Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя.
Излага се, че в чл.8 от Договор за паричен заем№ 395200 от 20.**.2019 г. е
посочено, че в случай , че заемателят не представи договореното в чл.6 в тридневен
срок от сключването на Договора или представеното обезпечение не отговаря на
условията на чл.10, ал.2, т. 1 и т.4 от Общите условия към Договора, заемателят дължи
на заемодателя неустойка в размер на 736,07 лв., с начин на разсрочено плащане
подробно посочен в Погасителен план към Договора за заем.
Съгласно погасителен план към Договор за паричен заем№ 395200 от
20.**.2019 г. всяка погасителна вноска е в размер на 96 лв. /деветдесет и шест лева/, в
която се включва вноска без неустойка в размер на 59,20 лв. /петдесет и девет лева и 20
ст./ и разсрочена неустойка по чл. 8 от Договора при липса на обезпечение в размер на
36,80 лв. /тридесет и шест лева и 80 ст./, като падежът им е както следва: 06.01.2020 г.;
20.01.2020 г.; 04.02.2020 г.; 19.02.2020 г.; 04.03.2020 г.; 19.03.2020 г.; 06.04.2020 г.;
20.04.2020 г.; 04.05.2020 г.; 19.05.2020 г.; 04.06.2020 г.; 19.06.2020 г.; 06.07.2020 г.;
20.07.2020 г.; 04.08.2020 г.; 19.08.2020 г.; 04.09.2020 г.; 21.09.2020 г.; 05.10.2020 г.;
19.10.2020 г.
Съгласно погасителния план общата сума, която Ж.Р. следва да върне е в
размер на 1 920 лв. , от които 1 000 лв. главница, 184 лв. лихва и 736,07 лв. неустойка.
Излага се, че в случая в чл.8 от Договора формално е уговорена неустойка
за неизпълнение за задължение, като се счита, че фактически се дължи не неустойка, а
договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.Това е така,
доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица
2
условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок,
поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Заемодателят е дал
възможност на заемателя Ж.Р. в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който
обаче трябва да отговаря на множество изисквания - за сравнително висок
осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател
по друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка
от своя работодател. Освен обезпечение с поръчител / гарант, Ж.Р. следва да представи
и още едно обезпечение. Счита се, че предоставянето на такива къси срокове
препятстват длъжника да реагира и да изпълни условията. В такива кратки срокове, той
трудно би могъл да представи такъв поръчител, който да отговаря на всички посочени
условия, както и още едно от посочените обезпечения.
Излага се, че опциите, визирани в чл.6 от Договора не дават възможност
на заемателя да избегне плащането на неустойка, тъй като той реално не може да
изпълни условията, поради което вземането за неустойка ще възникне в сферата на
кредитора във всички случаи. В чл.8 от Договора дори е предвидено неустойката в
размер на 736,07 лв. да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка
погасителна вноска, като в този случай погасителната вноска е в размер на 96 лв. , а
общото задължение 1 920 лв.
Счита се , че клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на
договора, цели да заобиколи нормата на чл. 16 от ЗПК, поради което по силата на чл.
21, ал. 1 от ЗПК същата се явява нищожна. На това основание нищожна се явява и
уговорената неустойка за неизпълнение на договорното задължение за представяне на
обезпечение. Счита се клаузата за неустойката за нищожна на основание чл.26, ал. 1,
пр.З от ЗЗД. По настоящия договор естеството на уговореното задължение по чл.6 е
непарично, същото не е главно, а акцесорно и спомагателно такова, целящо да
обезпечи изпълнението на главното задължение, което пък се изразява в това да се
върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на
неизпълнението задължението по чл.6 не може да се определи като такова, с оглед
интереса на заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова полза
да бъде учредено поръчителство, той би го поставил като условие за сключването на
договора.
Предвид изложеното се намира, че предвидената неустойка в размер на
736,07 лв. при главница 1 000лв. излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на
кредитора, още повече че тя трудно би се избегнала предвид посочените условия.
Твърди се, че целта на посочената неустойка е само да санкционира
неизправната страна, като чрез нея заемодателят цели при неизпълнението да извлече
допълнителна парична облага, която не му се следва. В случая предвидената
„неустойка" всъщност представлява вземане на заемодателя, което се плаща заедно с
вноските за главница и лихва, и което представлява допълнителна печалба за него,
освен лихвата, поради което тя противоречи на добрите нрави, тъй като цели
неоснователно да обогати заемодателя.
Предвид гореизложеното, се счита, че Ж. Т. Р., ЕГН ********** не
дължи заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 736,07 лв.,
предвидена в чл.8 от Договор за паричен заем№ 395200 от 20.**.2019 г., тъй като
клаузата за неустойка, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон за
потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна - пр.осн. чл.26,ал. 1, т.
1 от ЗЗД.
Излага се, че към датата на подаване на исковата молба в съда, Ж. Т.
Р., ЕГН ********** е изплатила частично задължението си по Договор за
3
паричен заем № 395200 от 20.**.2019 г., като е заплатила ** вноски всяка по 96 лв.,
или общо 1152 лв., с които счита , че е погасила част от задължението си за
главница и договорна лихва, но не и за неустойка за непредставяне на обезпечение
по заема.
Предвид изложеното , се моли да бъде постановено съдебно решение, с
което да бъде уважена предявената искова претенция, като се претендира присъждане
на направените по делото разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
Ответникът „КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Х., п.к. ****, ул. Л. № ** , в срока по чл. 131 от ГПК, е
депозирал отговор на исковата молба , в който се оспорва исковата молба како
неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Излага се, че действителната фактическа обстановка по сключването на
договора за заем и общите заемни правоотношения между страните е следната: На
20.**.2019г. Ж. Т. Р. е получила пред договорна информация и е предоставен СЕФ ,
след което е подала Молба за заем № 111871 до „Креди Йес" ООД, в качеството му на
небанкова финансова институция, отпускаща заеми, чрез която моли да й бъде
отпуснат паричен заем в размер на **00.00 лв., които да бъдат върнати от
заемоискателя на 6 броя погасителни вноски като декларира, че това и е пореден
кредит, и че ще обезпечи договора за заем с гарант, който ще предостави до три дни
след сключване на договора. След извършване на оценка на така депозираното искане
и въз основа на посочените в него параметри за заем и след проведен телефонен
разговор „Креди Йес" ООД е одобрило молбата за заем но за сумата от 1000лв. с 20
погасителни вноски. В резултат на това на 20 декември 2019г. между страните -Ж. Т.
Р., в качеството и на Заемател и „Креди Йес" ООД, в качеството му на Заемодател, е
сключен Договор за паричен заем № 395200 към Искане № 111871. Видно от
приложения договор за заем, в чл. 3 на същия е направено подробно описание
параметрите на отпуснатия заем, а именно: размер на отпуснатия заем - 1000.00лв.,
размер на погасителна вноска - 59.20 лв., ден на плащане - 4-о и 19-о число, вид вноска
- месечна, ГПР -48.670%, брой погасителни вноски-20, месечен лихвен процент-
3,330%, дата на първо плащане - 04.01.2020г.. обезпечения - Да посочени в чл. 6, дата
на последно плащане - 19.10.2020г., такса за усвояване - няма, обща сума за плащане -
1183.93 лв. В чл.4, ал.1 е посочено, че същият служи като разписка и удостоверение за
получената по договора заемна сума от Заемателя. Вследствие на декларираното в
искането за заем с прякото влияние на потребителя Р. в чл.6 от договора е посочено, че
страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените
в същия член обезпечения, а именно: запис на заповед, издаден от заемателя и банкова
гаранция или гарант/ти, отговарящи на условията на чл.Ю, ал.2 от Общите условия
към договора за заем. В чл.8 от договора за заем е уговорена с цел санкция неустойка в
размер на 736.07 лв. с начин на разсрочено плащане подробно описано в погасителен
план в случай на неизпълнение в тридневен срок от сключването на договора от страна
на Заемателя на задълженията по чл.6, ал.2 от договора, след като не е предоставено
преди сключването му. Неразделна част от така сключения договор за заем съставлява
погасителния план към договор за паричен заем № 395200 с три колони, в които е
описано подробно размера на погасителната вноска с включена неустойка по чл. 8 от
договора и без нея, както самия размер на разсрочената на месечни вноски неустойка
по чл. 8 от договора. В погасителния план е направено описание на падежните дати и
размера на дължимите погасителни вноски по договора за заем в зависимост от
предоставените обезпечения, уговорени в чл.З, ал.9 и чл. 6 от договора за заем,
сключен между страните. Заемателят се е запознал с погасителния план към договора
за заем, видно от положения под същия подпис с изписване на трите имена от страна
на Заемателя. Неразделна част от така сключения договор са и приложените Общи
условия по договор за заем в сила от 24.07.2018г. С подписване на договора за заем,
Заемателят се е запознал с клаузите на Общите условия към договора и се е съгласил с
4
тях нещо повече от общото е извел индивидуалното и с прякото влияние от страна на
потребителя Р. е постигната индивидуалната договорка скрепена в чл. 8. За
запознаването с клаузите на ОУ свидетелства подписът на Заемателя, положен на всяка
една от страниците от Общите условия (ОУ), а за изрично изразеното съгласие с тях -
чл.** от договора за заем.
Във връзка с обещаното обезпечаване на договора Заемателят е следвало в
3 дневен срок от сключването му да предостави надлежно обезпечение, което е
декларирал в молбата за заем в полето декларация на клиента. Заемателят обаче не е
изпълнил това свое обещание и ето защо към сумата по договора за заем,
представляваща главница и лихви е включена и индивидуално уговорената в чл.8 от
договора за заем неустойка. С това общия размер на дължимата по договора за заем
сума става 20 вноски по 96лв., съставена от сумите, както следва: главница, договорена
лихва и евентуално неустойка. Сочи се, че в исковата молба се говори за спазване на
добрите нрави , но се пропускат неизпълнените обещания от страна на ищцата.
Сочи се, че след така сключените каузални правоотношения заемателят Р.
е заплатила 11 пълни погасителни вноски и една частично с включена в тях неустойка
по чл. 8 по погасителния план.
Счита се, че от гореизложената фактическа обстановка по сключване на
Договор за заем № 395200 от 20 декември 2019 година с Ж. Т. Р. се налага извода, че
договорът за заем е валидно сключен. Заемателят Ж. Т. Р. лично се е запознала и е
подписала договора за заем и всички приложения към него документи, свързани с
отпускането му, както и че е получила заемната сума от Заемодателя „Креди Йес"
ООД. От изложеното става ясно, че процесният Договор за паричен заем № 395200 е
изцяло валиден, отговарящ на всички законови изисквания.
Оспорват се обективираните в исковата молба възражения за нищожност
на процесната неустойка, поради следните съображения:
Счита се, че условията на клаузата на чл. 6 и чл. 8 са индивидуално
уговорени и това е станало с прякото влияние на потребителя Ж. Т. Р. във връзка с чл.
146, ал. 1 от ЗЗП особено имайки в предвид и факта, че е можела да предостави
надлежно обезпечение и след сключването на договора за да не дължи заплащане на
неустойка. С договорения точен определян размер в чл.8 на неустойката потребителя
Р. е преценила икономическите последици за себе си ако се наложи да заплати тази
неустойка във връзка с чл. 143, ал. 18 от ЗЗП, както и в последствие е предприела
действия по заплащането и.
Също така условията , скрепени в клаузата на чл. 8 от процесния договор ,
са ясни и разбираеми съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.
Второ с конкретната клауза между страните се уговаря неустойка за
неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема. Конкретният размер на
дължимата неустойка за неизпълнение е индивидуално определен в договора и не може
да се приеме, че е бланкетна клауза.Клаузата на чл.8 е договорка между страните по
договора за заем, чрез която същите постигат споразумение за дължимост на неустойка
за непредставянето на обезпечение, отговарящо на изисквания на ОУ. Това
споразумение е постигнато в израз на доброволно формираната воля на страните и в
съответствие с принципите на свободата на договаряне. Размерът на неустойката е
изначално определен до точно фиксирана и определена от страните сума, без от
длъжникът да се търси нещо в повече. Към момента на сключване на договор,
заемателя по него е съгласен с тази неустойка, изразил е своята воля, посредством
подписването на договора и дори е предприел действия по заплащането ия. При
сключване на договор за паричен заем, страните по него са действали в рамките на
свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД) и като клауза, уговорена в договора, неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл.9 ЗЗД).
Счита се, че неустойката по чл. 8 от договора за паричен заем и нейния
5
размер не противоречат на изискването за добросъвестност, нито водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като уравновесяват
именно пълната не обезпеченост на заема, отпуснат веднага на физическо лице в
поискан от него размер без никакви доказателства за неговата кредитоспособност и
дори при наличие - още при сключване на договора - на конкретни данни за реална
опасност заемът да не бъде върнат предвид обременеността на имущественото му със
значителни с оглед доходите му задължения към други кредитори. Именно затова
размерът на тази неустойка не е необосновано висок и в обобщение тази неустоечна
клауза не е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП, поради което и не е
нищожна на основание на чл.146, ал. 1 ЗЗП.
Процесната неустойка е резултат и от уговорка между страните по
двустранен договор и дори да се приеме, че представлява неравноправна клауза по чл.
143, ал.1, т.5 от ЗЗП, то е акт на индивидуално договаряне. Тази неустойка не се
включва в размера на общия разход по кредита по смисъла п.1,т.1 от ДР на ЗПК
условията на чл. 1., ал.4, вр. ал.5 от ЗПК по отношение на нея са неприложими. Затова
и клаузата, която урежда дължимостта й не противоречи на посочената норма.
Предвид гореизложеното, се моли да се постанови решение, с което да се
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли се за присъждане на
сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за
адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приобщения по делото Договор за паричен заем № 395200 към
искане № 111871 , на 20.**.2019 г. между ищцата Ж. Т. Р., ЕГН ********** и „КРЕДИ
ЙЕС ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр Х., п.к. ****, ул. Л.
№ **, е сключен договор за паричен заем , по силата на който ответното дружество
предоставя в заем сума в размер на 1000 лв. на Ж.Р., която се задължава да върне
предоставената сума в срок до 19.10.2020 г. на 20 месечни вноски, при месечен лихвен
процент от 3,330 % и годишен процент на разходите 48,67 %. В чл. 3 от Договора са
посочени параметрите на заема, като е предвидено, че размерът на всяка погасителната
вноска е 59,20 лв. , като датата на първото плащане е 04.01.2020 г., а датата на
последното плащане е 19.10.2020 г. Посочено е, че заемът се обезпечава, а общата сума
на плащане е 1 183,93 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Договор за паричен заем №
395200/20.**.2019 г. страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант, отговарящ на определени условия на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към
договора за заем , т.е. да има осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размерът на МРЗ, в случай на двама поръчители – осигурителния доход да е на поне 4
пъти МРЗ; да не са поръчители по други договори за заем, да не са заематели по
сключени и непогасени договори за заем със заемодателя; да нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „Редовен“ , както по активни,
така и по погасени задължения; да представят служебна бележка от работодателя си, че
размера на дохода, както и с поне още едно от посочените обезпечения: ипотека върху
недвижим имот; особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция и ценна
книга, издадена в полза на заемодателя.
Съгласно разпоредбата на чл.8 от Договор за паричен заем №
395200/20.**.2019 г. , в случай , че заемателят не представи договореното в чл.6 в
тридневен срок от сключването на Договора или представеното обезпечение не
отговаря на условията на чл.10, ал.2, т. 1 и т.4 от Общите условия към Договора,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 736,07 лв., с начин на
6
разсрочено плащане , подробно посочен в Погасителен план към Договора за заем.
Приобщен по делото е Погасителен план към Договор за паричен заем №
395200/20.**.2019 г. , съгласно който всяка погасителна вноска е в размер на 96 лв. , в
която се включва вноска без неустойка в размер на 59,20 лв. и разсрочена неустойка по
чл. 8 от Договора при липса на обезпечение в размер на 36,80 лв. , като падежът им е
както следва: 06.01.2020 г.; 20.01.2020 г.; 04.02.2020г.; 19.02.2020 г.; 04.03.2020 г.;
19.03.2020 г.; 06.04.2020 г.; 20.04.2020 г.; 04.05.2020 г.; 19.05.2020 г.; 04.06.2020 г.;
19.06.2020 г.; 06.07.2020 г.; 20.07.2020 г.; 04.08.2020 г.; 19.08.2020 г.; 04.09.2020 г.;
21.09.2020 г.; 05.10.2020 г.; 19.10.2020 г.
Съгласно погасителния план общата сума, която ищцата Ж.Р. следва да
върне по процесния Договор за паричен заем № 395200/20.**.2019 г. е в размер на 1920
лв. , от които 1 000 лв. главница, 184 лв. лихва и 736,07 лв. неустойка.
По допустимостта на отрицателния установителен иск:
Правният интерес от реализиране на търсената защита се извежда от
изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между
него и ответника е налице спор досежно дължимостта на процесната сума, който
застрашава имуществената му сфера. В този смисъл съдебният състав споделя
виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на
извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума. Наред с
изложеното ищцата твърди, че не е заплатила исковата сума, както и не са представени
доказателства , установяващи нейното заплащане от страна на ищцата. По тези
съображения съдебният състав приема, че предявената искова претенция се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на
чл. **4, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи наведените от него
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника. От своя страна ответникът носи тежестта е да установи при условията на
пълно и главно доказване, основанието, от което правото е възникнало, както и неговия
размер, следователно в тази връзка той трябва да докаже наличието на валидна клауза
за заплащане на неустойка.
В конкратния случай ищцата Ж. Т. Р. , в качеството й на
кредитополучател по процесния договор за заем, има качеството на потребител на
финансови услуги по см. на § 13, т. 1 и т.** от ДР на ЗЗП. По силата на чл.146 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите с потребителите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Съгласно чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
При така описаните договорни параметри, съдът намира, че начисленото
вземане за неустойка при липса на обезпечение, е в противоречие с разпоредбата на чл.
19 ЗПК. Макар и неустойката да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, същата е предвидена да се кумулира към
погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по
този начин в погасителния план като ежемесечна периодична вноска, неустойката по
същество е добавък към плащанията към кредитора и в този смисъл представлява
сигурна печалба за заемодателя. Клаузите на чл.6 от договора за паричен заем, вр. с
чл.9, ал.2, т.1 и 4 от Общите условия на практика са неизпълними, което има за
последица сигурност на начисляването на неустойка за неизпълнение. Както разходите
на кредитора, така и печалбата му, би следвало да се включат в годишния процент на
7
разходите. Съдът намира, че с клаузите на договора, предвиждащи неустойка за
непредставяне на обезпечение в размер близо 70% от размера на вноската за главница и
лихва, се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния
процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва. В случая ГПР е посочен на 48,67 %, който процент не включва
разходите в резултат на неизпълнение на договорните задължения на потребителя.
Налага се изводът, че клаузата на чл.8 от процесния договор противоречи на добрите
нрави, като илюстрирна директно уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност по смисъла на чл.143 ЗЗП и има за цел
заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл.21, ал. 1
ЗПК непородила права и задължения за страните по заемното правоотношение.
Съдебният състав не споделя изложените от ответника доводи за наличие
на индивидуално договаряне. Съгласно чл.146, ал.2 ЗЗП, не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. В процесния случай се касае именно за
предварително изготвени клаузи при общи условия, дори предварително включване на
неустойката в погасителния план, като липсва проведено доказване по реда на чл.146,
ал.4 ЗЗП за конкретно проведено индивидуално договаряне на атакуваните клаузи и
изрично съгласие на потребителя със същите. Ведно с изложеното, доводите по този
въпрос не биха могли да променят извода и за противоречие на клаузата с добрите
нрави. /В този смисъл Решение от 19.10.2021г. , постановено по Гражданско дело
1709/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна/.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че така
уговорената неустойка е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като
противоречи на разпоредбата на чл. 16 ЗПК, която предвижда задължение на
кредитора за оценка кредитоспособността на потребителя преди предоставянето на
кредита. Наред с изложеното, съдът намира, че краткият срок за осигуряване на
обезпечението и най-вече изключително утежнените условия, на които същото следва
да отговаря, цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката и
допълнително да увеличи размера на задълженията по кредита, като във всяка от
месечните вноски е включена част от нея - т.е. води до оскъпяване на кредита. В
действителност посочената клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
последния, като води до неоснователно увеличаване на размера на неговите
задължения. Посредством претендираната неустойка се вменява на длъжника дълг за
осигуряване обезпечение на кредита, след като той вече е отпуснат, което не е
допустимо, защото кредиторът е длъжен да отчете стопанския риск от кредита преди
сключване на договора и с оглед на него да встъпи или не в правоотношението. На
второ място последица от неизпълнението на това задължение е нарастване на общия
паричен дълг в драстичен обем, несъответен на начално договорените условия за
ползване на отпуснатата сума и на практика осигуряващ на кредитора чиста
допълнителна печалба, прикрита формално като „неустойка“. На трето място
неустойка за неизпълнение на задължение по договор, която не е свързана с
непосредствено претърпени вреди, излиза извън присъщите си по закон функции и
цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване. По тези аргументи
съдът намира, че разглежданата неустойка е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето ЗЗД, тъй като води до свръхобезпеченост на кредитора и създава
предпоставки за неговото неоснователно обогатяване. Същата излиза извън присъщите
й обезпечителната, обезщетителна и наказателна функции и в този смисъл противоречи
на добрите нрави, както и на принципа на справедливостта, приложим в договорните
отношения между страните. На следващо място чрез такава неустойка се заобикаля
императива на чл.33, ал.1 ЗПК, че при забава се дължи само обезщетение за нея, като
тя на практика добавя още едно акцесорно задължение, т.е. кумулира санкции,
8
недопустимо. И на последно място – условие за неустойката е несключването на
договор от трети лица (които би следвало да сключват такъв само по своя воля), които
сами по себе си отговарят на редица дискриминиращи критерии. /В този смисъл
Решение № 468 от 8.03.2021 г. на Окръжен съд - Варна, постановено по в. гр. д. №
3671/2020 г./.
По изложените съображения разглежданата клауза на чл. 8 от договора за
заплащане на неустойка противоречи на принципа за справедливост и целта на
уговорената неустойка излиза извън присъщите по закон функции, което я прави
нищожна , поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения, ищецът не дължи на ответното дружество
исковата сума.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не успя да докаже в
настоящото производство наличието на валидна клауза за заплащане на неустойка. ,
поради което исковата претенция следва да бъде уважена.
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на
ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от
ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото
списък на разноските по чл.80 от ГПК , представен по делото, за които са представени
доказателства за заплащането им. С оглед на изложеното , съдът намира,че следва да
бъдат присъдени направените от ищеца в настоящото производство разноски, за които
са налице доказателства за извършването им, в общ размер на сумата от 450,00 лв., от
които 50,00 лв. - държавна такса за образуване на производството и 400,00 лв. -
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ, като същите
следва да бъдат възложени в тежест на ответника, като съдът намира за неоснователно
възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с
оглед спецификата на процесния казус и събрания и обсъден доказателствен материал,
както и предвид това, че заплатеното възнаграждение е в размер, близък до
минималния такъв , определен по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца
Ж. Т. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Ц. О. ** ЕТ. *, от една страна и
ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Х., п.к. ****, ул. Л. № ** , от друга страна, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ
НА ОТВЕТНИКА сумата в размер на 736,07 лв., представляваща неустойка за
непредставяне на обезпечение , предвидена в чл.8 от Договор за паричен заем №
395200 от 20.**.2019 г., на основание чл. **4, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Х., п.к. ****, ул. Л. № ** ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Т. Р. ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, бул. „Ц. О. ** ЕТ. * сумата от 50,00 лв.,
представляваща заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Х., п.к. ****, ул. Л. № ** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.Й. Н.,
член на Адвокатска колегия – гр.Варна, с рег. № **********, със служебен адрес гр.
9
Варна, бул. „Цар Освободител" № 44, ет. 4, офис 6, сумата от 400,00 лв. ,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена в полза на ищцата Ж. Т. Р.
ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ , на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10