СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
17.05.17г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 20.04.17г. /с участието на секретаря Д.
Цветкова/ гражданско дело № 4042/16г.
и констатира следното:
Предявен е иск от В. Д. против П.на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за
сумата 50 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/. Претендира се и
законната лихва върху посочената сума, считано от 13.04.11г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
Срещу ищеца е било водено наказателно производство /за престъпление по чл.
323 от НК/, което е приключило с оправдателна присъда на ОС - Благоевград от 02.07.10г.,
постановена по н.о.х.д. № 151/10г. Присъдата е влязла в сила на 13.04.11г.
Искът е частично основателен:
Възражението на ответника за давност е неоснователно:
От една страна:
Давността в случая /съответно в хипотези като процесната/ е 5-годишна /по
чл. 110 от ЗЗД/ и същата започва да тече считано от влизане в сила на
оправдателната присъда /т.е от 13.04.11г./. От посочената дата до 01.04.16г.
/когато е заведено делото/ е изтекъл срок, по-къс от визирания 5-годишен такъв
в цитирания законов текст.
От друга страна:
Посоченото обстоятелство – наличието на влязла в сила оправдателна присъда
спрямо ищеца /което обстоятелство е надлежно удостоверено по делото със
събраните писмени доказателства, не е спорно и е относимо към фактическия и
правен състав на иска по чл. 2 от ЗОДОВ/ свидетелства, че в случая е налице
принципната предпоставка на посочения законов текст, позволяваща да бъде
ангажирана отговорността на държавата /в лицето на П.на РБ – органът по чл. 7
от ЗОДОВ, който е повдигнал и поддържал процесното обвинение срещу ищеца/.
Принципно – във всички случаи когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ пострадалото лице има право на обезщетение /при наличие на която и да
било хипотеза от цитирания законов текст следва да се презумира, че обвиняемият
е претърпял неимуществени вреди/. В тази връзка:
Самото наказателно преследване по естеството си е дейност, която принципно
оказва /презумира се, че оказва/
негативно въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на обвиняемия,
рефлектира негативно и върху отношенията на последния с негови близки,
приятели, колеги. В този смисъл – настоящият съдебен състав намира, че
събираните в процеса доказателства досежно търпените от дадено лице
неимуществени вреди могат да бъдат преценявани единствено в контекста на това
какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това дали се дължи
обезщетение. Отделно от това – по делото са и събрани доказателства /гласни/
досежно конкретното измерение на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
С оглед това – претенцията следва да бъде уважена до размера на сумата 30 000
лева:
Процесното обезщетение се определя по размер в контекста на правилото по
чл. 52 от ЗЗД, като председателят на състава от една страна съобразява горните
принципни съображения, а от друга отчита и продължителността на наказателното
производство /като цяло/, съответно и конкретните – естеството и вид на
претърпените неимуществени вреди /удостоверени от разпитания свидетел/. Съдът
отчита също и възрастта на ищеца, както и липсата на доказателства /а и на
твърдения/ в рамките на наказателното производство спрямо обвиняемия да е била
привеждана в изпълнение мярка за неотклонение „задържане под стража” /която
мярка, предвид своето естество – действително оказва, презумира се, че оказва -
сериозно негативно въздействие върху психиката, евентуално и физиката на
съответното лице/. При определяне на горния размер обезщетение председателят на
състава съобразява /косвено/ и представените по делото писмени доказателства
/медицински документи/, касаещи здравословното състояние на В. Д. за периода –
след образуване на наказателното производство /макар тези доказателства да не
удостоверяват директно, пряко, еднозначно, категорично – негативно въздействие
на наказателния процес върху физическото състояние на ищеца/.
На ищцата следва да бъде присъдена и законна лихва върху горната главница
за периода след 13.04.11г., доколкото в хипотези като процесната законна лихва
се дължи, считано от момента на влизане в сила на оправдателната присъда.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно – заявеният
от ищеца адвокатски хонорар се явява прекомерен /по смисъла на цитирания
законов текст/, преценен в контекста на цената на иска, фактическата и правна
сложност на процесния правен спор и в контекста на вида, естеството и обема на
извършените по делото процесуални действия. С оглед това – този хонорар следва
да бъде редуциран до размера на минимума по Наредба № 1.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да плати на В.К.Д. ЕГН ********** сумата 30 000 лева
/обезщетение за неимуществени вреди/ - на основание чл. 2 от ЗОДОВ; законната
лихва върху тази сума от 13.04.11г. до цялостното й изплащане и 1 440 лева –
съдебни разноски /съразмерно на уважените искове, при приложение на правилото
по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 30 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: