№ 363
гр. Варна, 31.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20243100500143 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „Ф. и. к.“ ЕАД (с
предходна фирма „С. Г. Г.“ ЕАД), чрез адв. М., срещу Решение
№3346/18.10.2023 г., постановено по гр. д. №206/2023 г. по описа на РС -
Варна, с което е уважен иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, като е прието за
установено в отношенията между страните З. М. М. и „Ф. и. к.“ ЕАД (с
предходна фирма „С. Г. Г.“ ЕАД), че към 26.09.2023 г. не съществува
облигационно правоотношение, по силата на което З. М. М. да дължи на „Ф.
и. к.“ ЕАД (с предходна фирма „С. Г. Г.“ ЕАД) сума в размер на 814,14 лв.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят „Ф. и. к.“ ЕАД (с
предходна фирма „С. Г. Г.“ ЕАД) поддържа, че искът е процесуално
недопустим поради недоказан правен интерес от предявяването му, а исковата
молба – нередовна, поради неочертан в нея предмет на спора. По изложените
съображения отправя искане за обезсилване на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което производството по предявения иск
да бъде прекратено като недопустимо. Претендира разноски. Не релевира
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия З. М.
М., чрез адв. Н., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда
доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното
1
решение. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски. Не релевира доказателствени искания.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на
решението, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
При запознаване с материалите по делото, настоящият въззивен състав
констатира наличието на нередовности на исковата молба, тъй като е налице
неяснота относно обхвата на поисканата защита. От наведените в исковата
молба фактически твърдения не става ясно на какво правно основание
ответникът търси от ищеца процесната сума от 814,14 лв. Липсата на
конкретни твърдения относно основанието на претенцията не позволява
формиране на сила на пресъдено нещо с решението, тъй като общото
отричане на съществуването на някакво /кое да е/ неконкретизирано
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът да дължи на
ответника сумата, не поражда установително и регулиращо действие. Иск на
неопределено основание е процесуално недопустим.
Предвид изложеното настоящият въззивен състав намира, че не са
наведени твърдения от ищеца за основанието, на което ответникът търси от
него процесната сума, което води до нередовност на исковата молба.
Последната следва да бъде отстранена чрез ясно и точно посочване на
правното основание, на което се твърди, че ищецът не дължи на ответната
страна сума в размер на 814,14 лв.
По посочените съображения и с оглед т. 4 от ТР №1/17.07.2001 г. по тълк.
д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС исковата молба следва да бъде оставена без
движение, като на ищеца се предостави възможност да отстрани
констатираните нередовности.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 131 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. №1516/09.01.2023 г.,
подадена от З. М. М., чрез адв. Н., срещу „Ф. и. к.“ ЕАД.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението,
с нарочна молба с препис за насрещната страна, да отстрани констатираните
нередовности в исковата молба, като обоснове еднозначен правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск, като посочи ясно и точно
2
правопораждащото основание, на което твърди, че ответникът претендира
заплащане на исковата сума, а ищецът - че не му дължи сума в размер на
814,14 лв. В тази връзка ищцата следва да съобрази, че иск за установяване
несъществуването на кое да е, всяко или никакво правоотношение между две
лица е процесуално недопустим, като основан на твърдение за отрицателни
факти въобще, които, като не са възникнали в обективната действителност, не
могат и да нарушат или засегнат правната сфера на ищеца в смисъла на чл.
124, ал. 1 ГПК.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение в цялост и в срок на
указанията производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3