Решение по дело №835/2019 на Районен съд - Ловеч

                                                    

                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       гр.Ловеч, 27.11.2019 год.                       

          

                               В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията  НАХ дело № 835 по описа за 2019 година, за да  се произнесе, съобрази следното:

 

          Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.

         С наказателно постановление № 11-0001113 от 08.08.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Ловеч е наложено на “В.” АД, със седалище и адрес на управление гр.С. ****, район Л., бул.”***” № ***, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Р.П.Ц., в качеството му на работодател, административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 от КТ – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

Недоволни от постановлението останали от дружеството жалбоподател, които чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б. от САК са го обжалвали, като незаконосъобразно. В жалбата се изтъква, че дружеството е регистрирано и като земеделски производител, като притежава и арендова лозови масиви. Поради тази причина дружеството ползва труда на сезонни работници, с които са сключвани трудови договори за извършване на краткотрайна сезонна работа и които договори са регламентирани в глава V, раздел ІХ от Кодекса на труда. Твърди се, че през месеците ноември, декември, януари и февруари, предвид климатичните им особености, тези наети лица нямат работно място, не се явяват на работа и такава не може да им бъде възложена. Подробно по-нататък в жалбата са изложени доводи относно приложимостта в случа на разпоредбите на чл.114а и чл.115 от КТ, като се изтъква, че дадените от контролните органи предписания за това, че договорите следва да бъдат третирани като безсрочни е невъзможно да стане именно поради спецификите на изпълняваната от наетите лица работа. Счита, че въпреки, че неизпълнението на даденото от контролните органи предписание е възведено от закона като самостоятелно нарушение, то същото следва да бъде законосъобразно и в съответствие с волята на страните и в случая същото е неизпълнимо, тъй като не е съобразено с интересите на двете страни (работодател и работници), както и необосновано обременява работодателя със заплащането на възнаграждение, срещу което не е получил престирана работна сила. Изтъква, че дадените от контролните органи предписания е следвало да бъдат обсъдени в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. Въз основа на тези съображения жалбоподателят счита, че не е бил осъществен състав на административно нарушение, тъй като даденото предписание е било извън материалната компетентност на административния орган, било е незаконосъобразно, поради което е отсъствало задължение за неговото изпълнение.

Алтернативно в жалбата са изложени и доводи в случай, че се приеме за осъществен състав на административно нарушение, то са налице несъответствия между описаното в НП като неизпълнено предписание със самото предписание.

Алтернативно също така в жалбата са развити и съображения относно наличието на обсъдени в обжалваното НП предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН, както и приложението на специалната хипотеза уредена в нормата на чл.415в от КТ.

В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството-жалбоподател се представлява по пълномощие от адвокат Н.Б. от САК, който поддържа жалбата с изложените в нея доводи и пледира за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено.    

         Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Деков, който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление, като законосъобразно. Изтъква, че доказателствата по делото се установило, че даденото от контролните органи предписание не е било обжалвано, влязло е в сила и в дадения срок указанията в него не са били изпълнени. Оспорва доводите на жалбоподателя относно възможността за приложението на чл.28 от ЗАНН, като сочи, че наличното частично плащане не означава изпълнение на предписанието, но това е било отчетено от наказващия орган, поради което е наложил минималната предвидена от закона санкция.

         От събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Е. Н. И. и К.И.П., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът установи следната фактическа обстановка :

          На 25 и 26.02.2019 г. инспектори при Дирекция „Инспекция по труда” – Ловеч, между които и свидетелите Е.И. и К.П. извършили проверка по документи по спазване на трудовото законодателство от дружеството-жалбоподател „В.” АД. Били проверени и личните досиета на наетите от дружеството сезонни работници, работили на лозовите масиви собственост на „В.” АД. Въз основа на проверката свидетелите П. и И. съставили и издали на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ протокол за извършена проверка и даване на задължителни предписания изх.№ ПР1906700/21.03.2019 г. /л.14-18/, по отношение на дружеството „В." АД, където в предписание № 2 от същото дружеството е било задължено в качеството си на работодател, на основание чл.128, т.2, във връзка с чл.267, ал.1 от КТ да изплати трудовите възнаграждения за месец ноември 2018 г. на наетите сезонни работници.

          Предписанието било със задължителен срок за изпълнение до 23.04.2019 година. Протокола с предписанието било връчено на 21.03.2019 г. (вх.№ 18/21.03.2019 г.) на лицето Ценка Вълкова Колева, заемаща длъжността ТРЗ и УЧР във «В.» АД. Няма данни по делото предписанието да е било обжалвано по съответния ред, а и страните по делото не навеждат подобни твърдения, поради което съдът приема, че 14-дневния срок за обжалването му е изтекъл и предписанието е влязло в сила на 05.04.2019 година.

Във връзка с проследяване изпълнението на задължителното предписание, на 02 и 09.05.2019 г. от свидетелите К.П. и Е.И. открили производство и извършили проверка /л.25-26/, въз основа на която от дружеството «В.» АД били изискани документи относно изпълнението на задължителното предписание № 2 от протокол изх.№ ПР1906700/21.03.2019 г. на ДИТ Ловеч, касаещо изплащането на трудовите възнаграждения на работниците от дружеството за месец ноември 2018 г., посочени в Приложение № 1 от гореспоменатия протокол.

При проверката на документацията от свидетелите било установено, че работодателят «В.» АД е начислил във ведомостта за месец март 2019 г., дължимите трудови възнаграждения за месец ноември 2018 г. на работниците, посочени в Приложение № 1 от протокол изх. № ПР1906700 от 21.03.2019 г. на ДИТ Ловеч. Установено било също така и че работодателят е извършил само частични плащания на работниците съгласно Приложение № 2 към АУАН № 11-0001113 от 03.06.2019 г. /л.20-24/.

Начислените, но неизплатени трудови възнаграждения за месец ноември 2018 г. били както следва :

 

№	Три имена на лицето			ЕГН		Брутно        трудово възнаграждение
1.	А.Г.М.			**********		231.80 лв.
2.	А.М.С.			**********		440.42 лв.
3.	А.И.Г.			**********		463.60 лв.
4.	А.С.О.			**********		278.16 лв.
5.	А.М.Р.			**********		208.62 лв.
6.	В.А.А.			**********		208.62 лв.
7.	Н.М.В.			**********		208.62 лв.
8.	Р.А.Р.           .			**********		440.42 лв.
9.		Р.А.Г.	**********		440.42 лв.
10.		С.Й.М.	**********		440.42 лв.
11.		С.М. Р.	**********		463.60 лв.
12.		С.С.Р.	**********		486.78 лв.
13.		Ф.М.П.	**********		417.24 лв.
14.		Ф.Л.Ч.	**********		440.42 лв.
15.		Ф.М.И.	**********		440.42 лв.
16.		А. Н. Р.	**********		463.60 лв.
17.		З.М.В.	**********		440.42 лв.
18.		З.А.Р.	**********		440.42 лв.
19.		Д.М.М.	**********		463.60 лв.
20.		Е.А.М.	**********		440.42 лв.
21.		Е.С.А.	**********		208.62 лв.

             

Във връзка с проверката изпълнителния директор на дружеството Р.Ц. депозирал обяснителна записка /л.27/, в която посочил, че единствената причина за неизплатените възнаграждения на работниците и служителите е забавянето на плащанията от страна на клиенти на дружеството по реализирани продажби на готова продукция. 

С оглед на тези констатации, на дружеството била изпратена покана изх.№ ИЗХ19052253/17.05.2019 г. /л.28/ за съставянето на актове за установяване на административни нарушения за неизпълнените в срок предписания по протокол изх.№ ПР1906700 от 21.03.2019 година. Поканата била получена в дружеството още същия ден, видно от поставения с щемпел входящ номер върху нея. На указаната в поканата дата – 22.05.2019 г., в ДИТ Ловеч не се явил представител на „В.” АД, поради което това обстоятелство било документирано с протокол изх.№ 11-С-12-47/22.05.2019 г. /л.29/.

На 03.06.2019 г. свидетелят Е.И. съставил акт за установяване на административно нарушение № 11-0001113/03.06.2019 г. /л.9-12/ на „В." АД - гр.С., в качеството му на работодател. В акта И. описал обстоятелствата при извършената проверка и дадените на дружеството предписания и констатирал, че от дружеството са извършили нарушение на трудовото законодателство, като към дата 24.04.2019 г., не са изпълнили задължително предписание № 2, дадено с протокол изх.№ ПР1906700 от 21.03.2019 г. на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище гр.Ловеч, в установения срок до 23.04.2019 г., а именно в частта, в която дружеството се задължава да изплати в пълен размер трудовите възнаграждения за месец ноември 2018 г. на гореизброените работници, които са работили на лозовите масиви, собственост на «В.» АД.

Актосъставителят И. приел, че с това си бездействие от дружеството са нарушили разпоредбата на чл.415, ал.1, във връзка с чл.128, т.2 от Кодекса на труда. Актът бил връчен на 05.06.2019 г. на Х.Ц.-С.– специалист в управление „Човешки ресурси” при „В.” АД /л.13/.  

Липсват данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от дружеството да са подали писмени възражения по акта.

Въз основа на така съставения АУАН, на 08.08.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 11 - 0001113, в което наказващият орган изцяло възприел описаните от актосъставителя обстоятелства по случая и приел, че нарушението на трудовото законодателство се състои в това, че в качеството си на работодател дружеството е извършило нарушение на трудовото законодателство, като към 24.04.2019 г. не е изпълнило задължително предписание № 2, дадено с Протокол изх.№ ПР1906700 от 21.03.2019 г., в часта, в която дружеството е било задължено да изплати в пълен размер трудовите възнаграждения за месец ноември 2018 г. в посочените с Таблица № 1 размери на посочените в нея лица, които са работници на дружеството, работили на лозовите масиви, собственост на дружеството.

Наказващият орган също квалифицирал нарушението по чл.415, ал.1 от КТ и наложил на дружеството предвидената в чл.415, ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от заповеди № З-0058/11.02.2014 г. /л.32/ и № ЧР-877/07.07.2017 г. /л.31/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.1-во от КТ.  

         Гореизложената фактическа обстановка се установи въз основа на показанията на свидетелите Е.И. и К.П., които съдът кредитира като обективни, последователни и логически свързани, още повече, че се подкрепят и от ангажираните по делото писмени доказателства. А и жалбоподателят не оспорва по същество приетата от наказващия орган фактическа обстановка. Изложените доводи относно това, че дадените от контролните органи предписания е било невъзможно да бъдат изпълнени поради спецификите на изпълняваната от наетите лица работа за това и че договорите не е следвало да бъдат третирани като безсрочни, не могат да бъдат кредитирани като относими в настоящето производство. Органите на Инспекцията по труда, в качеството си на контролни такива, съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1-11 от КТ са овластени да прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), като дават задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Актовете с които се прилагат ПАМ по своята правна природа са индивидуални административни актове и които съгласно нормата на чл.405 от КТ могат да бъдат обжалвани по реда на чл.145 и сл. от АПК. В разглеждания случай, дадените задължителни предписания на жалбоподателя в качеството му на работодател, представляват принудителна административна мярка (чл.404, ал.1, т.1 от КТ), която ПАМ е инкорпорирана в протокола за даване на задължителни предписания изх.№ ПР1906700 от 21.03.2019 година. За отстраняване на така констатираните нарушения, на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ е било предписано на работодателя да изплати на работниците работили на лозовите масиви начисленото трудово възнаграждение за месец ноември 2018 г., като срока за изпълнение е бил до 23.04.2019 година. Както се посочи и по-горе в изложението, така наложената ПАМ не е била обжалвана и е влязла в сила, т.е. за настоящето производство от значение е факта, че предписанията са влезли в сила и са били задължителни за жалбоподателя в качеството му на работодател. В тази връзка не може да бъде споделено и възражението, че дадените от контролните органи предписания е следвало да бъдат обсъдени в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, тъй като това е направено доколкото актосъставителя и наказващия орган са описали и са се позовали на влязлото в сила предписание, като реално проявен в обективната действителност факт и било ли е изпълнено в дадения срок.

          Безспорно се установи, че трудовите възнаграждения за месец ноември 2018 г. не са били изплатени на въпросните работници на дружеството-жалбоподател в дадения в предписанието задължителен срок – до 23.04.2019 г., като по този начин е налице нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. Посочената разпоредба е императивна и работодателя следва да следи за изпълнението й стриктно, като неизпълнението й е основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Същата определя като административно нарушение бездействието на съответното лице, спрямо което е дадено задължителното предписание. Следва да се отбележи, че дружеството-жалбоподател не оспорва, че не е изпълнило предписание № 2 от ПИП изх.№ 1906700 от 21.03.2019 г., както и не е представило документи, които да удостоверят, че е изплатило на посочените по-горе в изложението работници уговореното и дължимо трудово възнаграждение за положения от тях труд през месец ноември 2018 г., съгласно разпоредбата на чл.128, т.1 от КТ в дадения от контролните органи срок.

          Такива доказателства не бяха ангажирани и в хода на съдебното следствие по настоящето дело. 

Не се спори по делото, че е имало извършени частични плащания от страна на „В.” АД, в качеството му на работодател на дължимите трудови възнаграждения за месец ноември 2018 г. на част от посочените в постановлението работници, в какъвто смисъл са и наведени от жалбоподателя твърдения. Независимо от гореизложеното обаче, остава фактът, че на всички посочени в АУАН и НП лица, за които няма спор, че са работници и са били в трудови правоотношения с дружеството-жалбоподател, не са били изплатени дължимите трудови възнаграждения за месец ноември 2018 г. в дадени в задължителното предписание срок – 23.04.2019 година. Обстоятелството, че след съставянето на АУАН и във времето преди и след издаването на обжалваното НП са били извършени частични плащания на някои от посочените работници, не може да обоснове извод за изпълнение на предписанието и съответно приложението на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ. Следвало е да бъдат изплатени трудовите възнаграждения в пълен размер на всички посочени в таблицата лица, за да се приеме, че е налице пълно изпълнение на даденото в т.2 от Протокол изх.№ 1906700 от 21.03.2019 г. задължително предписание.

          С оглед на това, не следва да бъдат кредитирани доводите на жалбоподателя относно наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН, именно поради факта, че в случая липсват основания за определяне на санкцията при условията на чл.415в, ал.1 от КТ. Нормата на чл.415в, ал.1 от КТ е специална по отношение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и при липсата на основания за приложението й в още по-малка степен липсват такива за приложението на чл.28 от ЗАНН. Безспорно обаче, наказващият орган е съобразил частичното плащане като смекчаващо отговорността обстоятелство, както и че нарушението е първо такова за жалбоподателя (данни в обратния смисъл липсват), поради което е определил предвидената в закона имуществена санкция в минималния й размер.  

          При цялостният контрол за законосъобразност на обжалваното НП съдът не констатира да са били допуснати процесуални нарушения при издаването му и които да са основание за отмяната му на формално основание. АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат визираните в чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, а също така и двата са били надлежно връчени на наказаното лице, с оглед възможността същото да упражни правата, които има в административнонаказателното производство и организира защитата си. Спазени са били и давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.  

Предвид така изложените съображения, настоящият състав счита, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а наказателно постановление № 11-0001113 от 08.08.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Ловеч се потвърди, като законосъобразно издадено.

         Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                       Р   Е   Ш   И   :

    

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0001113 от 08.08.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Ловеч, с което е наложено на “В.” АД, със седалище и адрес на управление гр.С. ****, район Л., бул.”***” № ***, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Р.П.Ц., в качеството му на работодател, административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 от КТ – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от получаване на съобщението от страните.

                  

                                          

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :