Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и шести ноември през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Петър Петров като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 808 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 260237 от
30.09.2020г по гр. дело № 2179/2020г по описа на РС – Плевен състав на същия
съд е ОСЪДИЛ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А,
представлявана от директора Н.С.Н. , да заплати на С.Й.Р. от гр. Плевен, ЕГН **********,
следните суми:
-сумата
от 799, 82 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01. 04.
2019 год. до 08. 06. 2020
год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 08.
06. 2020 год., до окончателното изплащане на сумата, и
-сумата от 38, 61 лв., представляваща мораторна лихва върху
възнаграждението за положен извънреден труд за периода от 01. 07. 2019 год. до
08. 06. 2020 год.Съдът се е
произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна
жалба е подадена от ГД ПБЗН – МВР , в която се възразява ,че решението на РС - Плевен е
незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Възразява
се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд
от служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за
процесния период са действали две наредби по различно време за реда на
организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези наредби липсва
текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен
коефициент. За исковия период е действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но
само за 4 дни и незаконосъобразно РС – Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази
наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за
работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно
правоотношение.Служителите могат да
полагат по 8 часа нощен труд за разлика от служителите по трудово
правоотношение. Възразява се, че вида на възнагражденията в ЗМВР от 2006 г е изчерпателен като противното е лишено от законодателна
логика. Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, че служителят е
работил над рамките на установеното работно време по график.Възразява се
,че е налице противоречие в изводите на
съда относно вида на труда след превръщането на нощните часове в дневни. Възразява се, че не са обсъдени възраженията
на ответната страна пред първоинстанционния съд и представени доказателства във
връзка със задължителни указания на МТСП. Претендира се отмяна на атакуваното
решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят
предявените искове.
Въззиваемата страна, редовно
призована, взема становище ,че жалбата е неоснователна и решението на РС
следва да се потвърди.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА ,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово
възнаграждение за положен извънреден
труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС
– Плевен е приел ,че между страните не е налице спор, че през процесния
период от 01.
04. 2019 год. до 08. 06. 2020 год. ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение при ответника на длъжността „началник дежурна смяна“.
Според РС в конкретния случай отношенията между страните
се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата
на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР регламентира,
че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Според РС съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.
5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С оглед характера
на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство
също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай приложими в
отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187 ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
От съществено значение за разрешаване на възникналия между страните
правен спор, според РС, е обстоятелството
дали по отношение на ищеца намира приложение
нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази
връзка следва да се отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Хронологията на издадените такива наредби е
следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала
Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от
19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала
Наредба № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била
отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр.
59 от 29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. понастоящем
действа Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр.
60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.). Текстовете на
чл. 3 ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.
Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към
процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма,
според РС, обаче не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният служител в МВР би бил поставен в неравностойно положение спрямо работниците
по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
По изложените съображения, според РС, исковата претенция за заплащане на извънреден
труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание. От заключението на
назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява,според първата инстанция,
че за периода от 01. 04. 2019 год. до 08. 06. 2020 год. ищецът е положил нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1. 143 за превръщането му в дневен труд възлиза
общо на 95,
095 часа, като дължимото незаплатено от ответника възнаграждение е в размер на 799, 82 лв. Предвид
изложеното, според РСы предявеният
осъдителен иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди
и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда- 08. 06. 2020 год.,
до окончателното изплащане на сумата.
Доколкото се касае за неизпълнение на парично задължение, ответникът
следва да заплати на ищеца и дължимата мораторна лихва, която съгласно заключението
на вещото лице възлиза на сумата от 38, 61 лв. В този размер предявеният
акцесорен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Решението на
РС – Плевен е законосъобразно
Първоинстанционният
съд е изложил мотиви за изводите си, които се споделят изцяло от въззивния съд и не
следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване,
установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната
жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно
е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е приел липса на нормативна
уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г.
по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо, че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба
възражение, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по
смисъла на чл.143, ал.1 КТ
по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), същото е неоснователно Посоченото писмо няма нормативна
сила и разширителното му анализиране би довело до противоречиви разбирания относно
приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на извънреден труд в случаите
на преизчисляване по чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187, ал.3,
изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало
правилото на чл. 9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни, но посоченият период е извън
процесния период по исковата молба.
РС е съобразил заключението на ВЛ и изводите му относно
дължимите суми за главница и лихви са правилни.
При тези мотиви въззивната жалба се явява неоснователна.
С оглед гореизложеното следва да се потвърди решението на РС – Плевен.
Налице е претенция от страна на адв. В.П. за заплащане на възнаграждение по чл. 38 от
ЗА в размер, съобразен с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за два предявени иска в размер под 1000 лв. Съдът приема, че
следва да се осъди въззивника да заплати такова възнаграждение в размер на 300
лв доколкото чл. 7 ал.2 т.1 от наредба № 1 визира материалния интерес, който в
случая е общо под 1000 лв. В случая следва да се вземе предвид и чл. 9 ал.1 от
визираната наредба, но размерът следва да е минимум 300 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ
№ 260237 от 30.09.2020г по гр. дело №
2179/2020г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Главна дирекция
Пожарна безопасност и защита на населението МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А ДА ЗАПЛАТИ на осн. Чл. 38 ал.2 от ЗА възнаграждение на адвокат В.П. ***
в размер на 300 лв
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :