РЕШЕНИЕ
№ 1561
гр. Бургас, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20202120105402 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на ЦВ. Ж. П. с ЕГН **********, адрес: гр.
Бургас, ******* , против Д. СТ. Б. с ЕГН **********, адрес: гр. ******, П. Д. Б. с ЕГН
**********, адрес: ******* и Ж. Д. СТ. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас,
**********, с която се иска делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *********.1.59, находящ се в гр. Бургас,общ. Бургас, обл.
Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, адрес
на имота: гр. Бургас, п.к. 8000, ********, като самостоятелният обект се намира на
етаж 4 в сграда с идентификатор *********.1, брой надземни етажи 8, брой подземни
етажи 0, предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор *********, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ от 61.
05 кв.м., прилежащи части: избено помещение 2. 49 кв.м. и 0. 538 % идеални части от
общите части на сградата, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
*********.1.58 и *********.1.60, под обекта: *********.1.56 и над обекта:
*********.1.62, при квоти по ¼ идеална част за всеки от съделителите.
Излага се, че имотът е съсобствен между страните при равни квоти, като същият
1
бил дарен на ищцата и първия ответник през 2007 г. от техните баба и дядо, след което
след уважаването на заявен иск по чл. 30 от ЗН срещу тях , заведен от другите двама
ответници, същите се легитимирали към настоящия момент като съсобственици на
имота при равни квоти.
Твърди се също така, че макар, че първият ответник не живее в гр. Бургас, той де
факто ползвал имота, като в него бил настанен племенника му, без да са налице данни
дали плаща наем. В тази връзка се претендира и заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването на собствената ¼ идеална част от имота в размер на 75
месечно, считано от получаване на исковата молба до ликвидиране на съсобствеността.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника Д.Б., с който не се
оспорва съществуващата между страните съсобственост при равни квоти. Оспорва се
претенцията за заплащане на обезщетение, като се излага как е ползван имотът от 2007
г. насам, като се сочи, че ищцата е предоставила ползването на своята част от имота на
своя баща.
По делото ответниците П. Д. Б. и Ж. Д. СТ. не са депозирали отговор на исковата
молба. Ответницата Б. не се явява в съдебно заседание и не изпраща свой представител,
като не изрязва становище по иска. Ответникът С. се явява лично в съдебно заседание,
като заявява, че не желае да дели нищо. Сочи също така, че цял живот е живял в
делбения имот и няма къде другаде да живее.
Правното основание на предявения иск е чл. 34, ал. 1 от Закона от
собствеността, като производството е делбено в първата фаза по извършване на
делбата. Заявеното искане за заплащане на обезщетение е с правно основание чл. 344,
ал. 2 от ГПК.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в
нея факти и обстоятелства, становището на ответните страни по нея, събраните по
делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
С нотариален акт № **, том I, рег. № **, дело №** от **** г. на нотариус ****,
вписан под номер ** в Регистъра на Нотариалната камара, вписан в службата по
вписванията с вх. рег. *** от **** г., акт № **, том **, дело № 993, И. Д. С.а и Д.Ж. С.
са дарили на своите внуци Д. СТ. Б. и Ц.Ж. С.а /П., след сключването на гражданския
брак на 14.02.2012 г./, процесния имот.
С влязлото в сила решение № 260701/11.05.2021 г., постановено по гр.д. №
7172/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, е намалено а основание чл. 30 от ЗН по
предявените искове от П. Д. Б., ЕГН **********, от гр. ******, и Ж. Д. СТ., ЕГН
**********, от гр. Бургас, *****, против Д. СТ. Б., ЕГН **********, от гр. ******, и
ЦВ. Ж. П., ЕГН **********, от гр. Бургас, *****, дарението на недвижим имот,
2
извършено от наследодателката И. Д. С.а, ЕГН **********, починала на **** г., в
полза на ответниците с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том I, рег.
№ **, дело 123 от **** г., вписан в СВп – Бургас с вх.рег. ***/ **** г., акт № **, т. IV,
дело **, а именно на ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*********.1.59 т.е от делбения имот, със сумата от 26 646,31 лв.; възстановена е
запазената част на П. Д. Б. и Ж. Д. СТ. от наследството на И. Д. С.а, ЕГН **********,
починала на **** г., общо със сумата от 26 646,31 лв., съответно по 13 323,16 лв. за
всеки от тях и е върнато в наследството на И. Д. С.а недвижимия имот, дарен в полза
на Д. СТ. Б. и ЦВ. Ж. П., с нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том I,
рег. № **, дело 123 от **** г., вписан в СВп – Бургас с вх.рег. ***/ **** г., акт № **, т.
IV, дело **, а именно: ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *********.1.59 т.е от делбения имот.
При това се налага извода, че към настоящия момент делбеният имот е
съсобствен между страните при равни квоти от по ¼ идеална част, като ЦВ. Ж. П. и Д.
СТ. Б., са придобили ½ идеална част от него чрез дарението от 2007 г., т.е. всеки по ¼
идеална част, а П. Д. Б. и Ж. Д. СТ. другата ½ идеална част по наследяване от тяхната
майка И. Д. С.а, пак всеки по ¼ идеална част.
Доводите на ответника С., че цял живот е живял в имота и не иска да се дели не
могат да бъдат взети предвид, тъй като между страните е налице съсобственост върху
делбения имот и съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на
общата вещ.
По отношение на обезщетението по чл. 344, ал. 2 от ГПК:
Цитираната норма предвижда, че в решението по допускане на делбата или по-
късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата
си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще
се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването. Касае се за привременна мярка, важаща от
влизане в сила на решението, с което се допуска делбата, до извършването й, като в
тази част решението има характера на определение. Тази мярка няма правната природа
на обезщетение за лишаване от ползването на вещите за предходен период от време.
Началният момент на плащането е определен в закона - чл. 344, ал. 2 от ГПК, считано
от влизане на определението в сила. Следователно обезщетението като привременна
мярка не може да бъде присъдено от момента на предявяване на искането. Сумите,
които следва да бъдат заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по
повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат
характер на привременна мярка досежно ползуването. В тази връзка по делото се
установи действително, че ищцата не ползва делбения имот към момента на
приключване събирането на доказателства по делото. Не се установи и доказа обаче
3
към този момент имотът да се ползва еднолично от ответника Д.Б. към който е
насочено искането за заплащане на обезщетение, или пък от трето лице – негов
племенник, поради което същото само на това основание се явява неоснователно.
Напротив от изявленията на ответника Ж.Д. се установи, че той живее в имота от 1972
г. заедно с неговите родители, където е продължил да живее и след смъртта им. Внукът
на П.Б. също живял там за около 7 години, но се изнесъл от имота през август месец
2021 г. От показанията на свидетеля А.А. – приятел на Д., се установява пък, че той
ползва част от апартамента и по-конкретно една от стаите, кухнята и банята. По
спомени на свидетеля от както са колеги, над 20 години той си живее там, още баба му
и дядо му били живи. Споделял е на свидетеля, че в апартамента живее и вуйчо му. Ето
защо дори и да се приеме, че ответникът ползва една от стаите при общо ползване на
кухнята и банята, то той не дължи обезщетение на ищцата, тъй като не може да се
приеме, че ползва точно нейната ¼ идеална част, а не примерно ¼ идеална част на
П.Б.. Друг е въпросът, че по твърденията на ответникът С. към настоящия момент само
той ползва имота, а спрямо него не е насочено искането за плащане на обезщетение.
Наред с това липсва и доказателства за средната наемна цена на имота. Всичко това в
съвкупност обуславя извода за недоказаност и неоснователност на претенцията по чл.
344, ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 344, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
Допуска извършването на съдебна делба на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********.1.59, находящ се в гр.
Бургас,общ. Бургас, обл. Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК,
без последващо изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект, адрес на имота: гр. Бургас, п.к. 8000, ********, като
самостоятелният обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор *********.1,
брой надземни етажи 8, брой подземни етажи 0, предназначение: друг вид сграда за
обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *********, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1,
посочена в документа площ от 61. 05 кв.м., прилежащи части: избено помещение 2. 49
кв.м. и 0. 538 % идеални части от общите части на сградата, ниво: 1, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: *********.1.58 и *********.1.60, под обекта:
*********.1.56 и над обекта: *********.1.62, между съделители ЦВ. Ж. П. с ЕГН
**********, адрес: гр. Бургас, *******, Д. СТ. Б. с ЕГН **********, адрес: гр. ******,
П. Д. Б. с ЕГН **********, адрес: ******* и Ж. Д. СТ. с ЕГН **********, адрес: гр.
4
Бургас, **********, при квоти по 1/4 идеална част за всеки от съделителите.
Отхвърля искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК на ЦВ. Ж. П. с ЕГН **********,
адрес: гр. Бургас, *******, против Д. СТ. Б. с ЕГН **********, адрес: гр. ******, за
заплащане на обезщетение в размер на 75 лева, за ползването на собствената 1/4
идеална част от делбения имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *********.1.59, находящ се в гр. Бургас,общ. Бургас, обл. Бургас, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, адрес
на имота: гр. Бургас, п.к. 8000, ********, като самостоятелният обект се намира на
етаж 4 в сграда с идентификатор *********.1, брой надземни етажи 8, брой подземни
етажи 0, предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор *********, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ от 61.
05 кв.м., прилежащи части: избено помещение 2. 49 кв.м. и 0. 538 % идеални части от
общите части на сградата, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
*********.1.58 и *********.1.60, под обекта: *********.1.56 и над обекта:
*********.1.62.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Бургаския окръжен съд, а в частта му за привременните мерки по чл. 344, ал. 2 от
ГПК, имаща характер на определение, може да се обжалва с частна жалба пред
Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5