№ 1157
гр. Варна, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110202609 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от ЯНК. Т. ЯНК., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №20-0819-
006909 от 18.12.2019 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
Варна, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
въззивника са наложени административни наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от
право да управлява МПС за срок шест месеца.
Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на лицето, посочено като
нарушител. Твърди също, че, макар формално да са осъществени обективните елементи от
фактическия състав на твърдяното нарушение, същото е несъставомерно от субективна
страна, доколкото въззивникът не е знаел, че регистрацията на управлявания от него
автомобил е била прекратена служебно към съответната дата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено
становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на
оспореното НП.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.11.2019 г. в 00.54 ч., в гр. Варна, на бул. „Христо Смирненски“, посока
ул. „Прилеп“, до №139, л. а. „Фолксваген Пасат“, рег.№В6113НВ, управляван от въззивника
Я. Я., бил спрян за проверка, при която било установено, че превозното средство е със
служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП поради липса на данни за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и към 05.11.2019 г. включително
регистрацията на превозното средство не е била възстановена. При тези данни, материалите
по административно-наказателната преписка били регистрирани като ЗМ.
1
В последствие, с Постановление №15039/2019 от 10.11.2019 г. на РП Варна, е
отказано образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1
НК, при констатация за неосъщественост на деянието от субективна страна, поради липса на
доказателства за уведомяване на въззивника Я. Я. за служебно прекратяване на
регистрацията на превозното средство.
Въз основа на Постановление №15039/2019 от 10.11.2019 г. на РП Варна,
наказващият орган издал процесното НП, с което приел, че в нарушение по чл.140, ал.1
ЗДвП, на 05.11.2019 г. въззивникът Я. Я. управлявала л. а. „Фолксваген Пасат“, рег.
№В6113НВ, който бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП от
25.09.2019 г. и наложил наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок шест месеца.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от приобщените документи – НП №19-0819-006909 от 18.12.2019 г., АУАН №441007
от 05.11.2019 г., Постановление от №15039/2019 от 10.11.2019 г. по опис на РП Варна,
справка по история на регистрация на МПС с регистрационен номер В6113НВ, преписка по
връчване на НП – 6 листа, справка за нарушител, Заповед №8121з-515/2018 г. на МВР,
Заповед №8121з-825/2019 г. на МВР, писма вх.№49685 от 08.12.2021 г. и вх.№49680 от
08.12.2021 г. от Сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Варна и писмо вх.№49527 от 07.12.2021
г. от Гаранционен фонд..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник
група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, надлежно оправомощен чрез
Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 г. и Заповед №8121з-825 от 19.07.2019 г. на Министър на
вътрешните работи.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Процесното НП е издадено съобразно чл.36, ал.2 ЗАНН без наличие на
съставен и приложен АУАН, предвид постановения от РП Варна отказ за образуване на
наказателно производство за деяние по чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК, включващо обективните
елементи на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП. Поради това, неоснователни за наведените
от въззивника доводи за допуснати процесуални нарушения относно АУАН и липсата на
данни за АУАН в съдържанието на НП. Същевременно, НП е издадено в сроковете по чл.34
ЗАНН като съдържа достатъчно ясно и конкретно описание на обстоятелствата, при които
нарушението е счетено за допуснато, както и всички други изискуеми реквизити, поради
което същото не страда от съществени нарушения на процесуалните изисквания за форма и
съдържание.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Безспорно по делото е установено, че към 25.09.2019 г. управляваният от
въззивника Я. Я. л. а. „Фолксваген Пасат“, рег.№В6113НВ, е бил със служебно прекратена
регистрация, извършена на основание чл.143, ал.10 ЗДвП – поради липса на валидна
застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно това основание, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Анализът на разпоредбата сочи, че за прекратяването на регистрацията на
превозното средство се изисква кумулативното наличие на визираните в нея предпоставки –
2
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ и уведомяване на
собственика на превозното средство за служебно прекратената регистрация. Но от
приобщените документи е видно, че до въззиника Я. Я. действително е било изпратено
уведомление от по чл.574, ал.10 КЗ с №032801 от 18.08.2019 г., за което липсват каквито и
да е удостоверителни данни, да е било надлежно получено. По-съществено е друго. Дори
въпросното уведомление да е получено от собственика на автомобила, то не дерогира
задълженията на органите на МВР да го уведомят за прекратената служебно регистрация
(доколкото с уведомлението само се указва, че предстои дерегистрация, която се
осъществява едва при неизпълнение в предоставения срок), а доказателства за такова
уведомяване липсват. При изложените съображения съдът намира, че към момента на
проверката въззивникът Я. Я. не е бил уведомен (не е знаел), че е прекратена регистрацията
на автомобила. Данни в тази насока са представени и от въззиваемата страна, като в писмо
вх.№49685 от 08.12.2021 г., същата потвърждава липсата на извършено уведомяване по реда
на чл.18б, ал.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. Следователно, след служебното
прекратяване на регистрацията на МПС, служителите на Сектор "Пътна полиция" при ОД на
МВР Варна не са изпълнили задължението си по чл.143, ал.10, изр.1, пр.2 ЗДвП и по чл.18б,
ал.2, вр. ал.1, т.8, вр. чл.18, т.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
а именно – да уведомят собственика на превозното средство за извършената служебна
дерегистрация. Както бе изтъкнато, липсват доказателства въззивникът Я. Я. да е бил
уведомен и от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.10 КЗ, че ако не представи в 14-
дневен срок доказателства за наличие на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за
автомобила ще бъдат предприети действия по чл.574, ал.11 КЗ, т. е. ще бъдат уведомени
компетентните органи на Сектор "Пътна полиция" за предприемане на действия по
дерегистрация. С оглед горното съдът намира, че вмененото административно нарушение на
въззивника не е съставомерно от субективна страна, доколкото липсва каквото и да е
доказателство, същият, към инкриминираната дата да е съзнавал, че управлява
нерегистрирано МПС. Напротив, установено е по делото именно обратното, че собственикът
на МПС не е имал знание за извършената служебна дерегистрация. При това положение,
липсата на знание за съответното обстоятелство изключва вината на водача и собственик на
процесното МПС при извършване на вмененото му нарушение. От липсата на вина следва,
че деянието не осъществява състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.
Настоящият съдебен състав не споделя застъпваното по този род дела
становище за субективна съставомерност на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП при форма
на вината непредпазливост и съответно за наказуемост на нарушението по аргумент от чл.7,
ал.2 ЗАНН. Съждението за извършване на неправомерно деяние от въззивника в условията
на непредпазливост означава, че на липсата на знание за прекратената регистрация на
управлявания автомобил противостои правното задължение за формирането на такова
знание (аргумент от чл.11, ал.3 НК, вр. чл.11 ЗАНН). В конкретния казус обаче, по делото не
е установен надлежен юридически факт, който би могъл да породи подобно задължение. В
случая е установено, че процесното ППС е било с прекратена регистрация от дата 26.03.2020
г. по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП – по уведомление от Гаранционен фонд, без валидна
застраховка "Гражданска отговорност". Цитираната разпоредба не урежда правно
задължение на заинтересованото лице само да следи за това, дали е извършено служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила или не, а вменява задължение на надлежните
органи да уведомят собственика на пътното превозно средство за прекратяването на
регистрацията. При констатираната липса на уведомяване на собственика на процесното
МПС за прекратената служебно регистрация на автомобила му, следва да се приеме, че
администрацията не е изпълнила своето задължение по чл.143, ал.10, изр.1 ЗДвП, с оглед на
което, собственикът на автомобила не би могъл да знае за прекратената регистрация. Налага
3
се извод, че вмененото на въззивника Я. Я. нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП би могло да
бъде извършено само при форма на вината умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, която
правна норма е субсидарно приложима по силата на чл.11 ЗАНН. Щом умисъл не е налице,
нарушението не е извършено и поведението на въззивника не може да бъде санкционирано.
Оттук следва, че разглежданото деяние е извършено без доказана вина, поради което
съставът на административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП се явява неосъществен, респ.
издаденото НП е незаконосъобразно и като такова, подлежи на отмяна.
При този изход на спора, съобразно ч чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1
АПК и с оглед отправеното искане с представен списък на разноски и удостоверено
плащане, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за
възнаграждение на адвокат в претендирания размер 300.00 лв, който съответства на
установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представени са доказателства и за
направени разноски за държавна такса 15.00 лв по сметка на РС Варна за обжалване на НП,
но държавна такса по тези производства не се изисква, съответната стойност не може да
бъде възложена в тежест на въззиваемата страна.
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №20-0819-006909 от 18.12.2019 г.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, с което за
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на ЯНК. Т. ЯНК., ЕГН **********, са наложени
административни наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от право да управлява
МПС за срок шест месеца, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна, ДА ЗАПЛАТИ на ЯНК. Т. ЯНК., ЕГН **********,
сумата 300.00 лв (триста лева, 00 ст.), представляваща стойност на възнаграждение за
адвокат, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4