Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр. Габрово, 2.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито съдебно заседание от четвърти ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радина
Церовска, постави за разглеждане докладваното от председателя адм. д. № 197 на Административен съд Габрово по описа за
2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово Жалба с вх.
№ СДА-01-1134 от 26.06.2020 г., подадена от Й.К.П.,*** с ЕГН: **********, чрез
адв. С.Л. ***, против Заповед № 8121К-5771 от 15.04.2020 г. на Министъра на
вътрешните работи.
С оспорения индивидуален административен акт /ИАА/ на
жалбоподателя П. са определени дисциплинарни наказания за две нарушения,
съответно - „уволнение“ и „порицание“, наложено е за двете едно общо наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. Същият е работил
на длъжност „полицейски инспектор пета степен в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Ловеч. Заповедта е получена на
15.04.2020 г., видно от разписката, съдържаща се в нея, а жалбата против нея е
депозирана при ответната страна, чрез която е изпратена до съда, на 30.04.2020
г. – на 15-тия ден от получаването. Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно
приложението, като процесното дело не е посочено в последното. С Решение
за удължаване на срока на обявеното извънредно положение
на Народното събрание
срокът на
обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно
положение върху цялата територия на Република България се удължава до 13 май 2020 г. или в случая срок за
обжалване на заповедта не е започвал да тече до подаването на жалбата, поради
което следва да се счита, че тя е подадена в срок.
Съдът приема, че като подадена в законния срок, от лице с
правен интерес и против подлежащ на съдебно оспорване ИАА, жалбата се явява
редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
В депозираната жалба П. възразява против процесната
Заповед, като моли за нейната отмяна, като незаконосъобразна. Оспорва
изложените в нея фактически обстоятелства, навеждащи на извода за извършени
тежки нарушения на служебната дисциплина и самата преценка на нарушенията като
тежки. Смята, че е допуснато съществено процесуално нарушение – неизслушване на
санкционираното лице преди налагането на дисциплинарното наказание. Видът на
наложеното наказание не съответства на вида и тежестта на нарушенията.
Жалбоподателят има дългогодишен опит и стаж в системата на МВР, изпълнявал е
добросъвестно задълженията си, за което е получил 17 награди, което
обстоятелство не е взето предвид от санкциониращия орган. Не е изследвано и
коментирано цялостното поведение на служителя в нарушение на изискванията за
индивидуализация на наказанието. Неверен и необоснован е изводът, че с първото
си деяние П. е нарушил обществени отношения, защитени от КРБ, като е нанесъл
обида на християнската религиозна общност. Поведението му няма общо с
религиозната нетърпимост, тъй като не е налице противопоставяне на различни
религиозни вярвания, нито на традиции, вярвания и начин на живот. Неправилно е
определена формата на вината, тъй като и доколкото е налице нарушение, то тя е
непредпазливост, т. к. П. не е влагал умисъл в действията си и по-специално не
е целял увреждане на доброто име и престижа на институцията, в която работи.
В проведените по делото открити съдебни заседания
жалбоподателят се представлява от адв. Л..
Ответната страна оспорва жалбата, не изпраща представител
в о. с. з., но взима писмено отношение по съществото на правния спор чрез
упълномощени юрисконсулти П. и Й., вкл. подробни писмени бележки.
Съдът направи проверка както за наведените в жалбата
доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на всички основания по
чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.
От фактическа и правна страна се установява следното:
По делото не е спорно, че към датата на издаване на
процесната Заповед жалбоподателят е изпълнявал функции като държавен служител в
системата на МВР, ОД – Ловеч, като е започнал работа като граничен полицай въз
основа на Заповед от 4.03.2001 г. на директора на НС „ГП“ – МВР и е встъпил в
длъжност на 15.03.2001 г. В служебната му кариера от този момент следва няколко
преназначения на други длъжности в системата. На 11.07.2019 г. той е
преназначен и встъпил в длъжност като полицейски инспектор пета степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, сектор „Пътна
полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР – Ловеч, какъвто е бил към
издаването на процесния ИАА.
Със Заповед №
295з-173 от 28.01.2020 г. на директор ОД на МВР – Ловеч е образувано
дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР и е назначен дисциплинарно
разследващ орган /ДРО/ - комисия, като заповедта е връчена на жалбоподателя на
29.01.2020 г. и в нея е посочено за какви дисциплинарни нарушения е стартирало
това производство.
С Докладна записка
от 30.01.2020 г. на дисциплинарно разследващия орган по това производство
до директора на ОД на МВР – Ловеч се дава подробна информация за установеното
по повод празника Богоявление нарушение от 6.01.2020 г., като назначената
комисия е счела, че то е несъвместимо с етичните правила за поведение на
държавния служител в МВР и уронва престижа на институцията, в която той работи.
Поведението му е тежко дисциплинарно нарушение, поради което предлага налагане
на наказание „уволнение“, като дисциплинарното производство по горепосочената
заповед бъде прекратено и се образува ново такова със заповед на министъра на
МВР, в качеството му на дисциплинарно наказващ орган /ДНО/ с този вид санкция.
Въз основа на горното е изготвено Предложение за образуване от 30.01.2020 г. на производство за
извършено тежко нарушение на служебната дисциплина на директор ОД на МВР –
Ловеч до министъра на вътрешните работи. В него са отразени двете процесни нарушения,
описани подробно по-долу, направен е извод, че същите са достатъчно тежки, за
да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Следва да се
отбележи, че на П. са били наложени мерки за неотклонение „задържане под
стража“ изменена в „домашен арест“, съответно наложени с Определение № 102 от
17.02.2020 г. по ч.н.х.д. № 142/2020 г. поописа на РС – Ловеч и Определение №
113 от 21.02.2020 г. по в.ч.н.д. № 95 от 2020 г. на ОС – Ловеч, поради което и
на основание чл. 195, ал. 3 от същия закон сроковете за налагане на
дисциплинарно наказание не текат през периода, през който мерките са били
наложени.
Със Заповед №
295з-207 от 31.01.2020 г. на директор ОД на МВР – Ловеч образуваното пред
него дисциплинарно производство е прекратено, тъй като се счита, че за
описаните нарушения следва да се наложи уволнение, а такава санкция се налага
едва след като дисциплинарно производство се образува по заповед на министъра
на вътрешните работи, в качеството му на ДНО.
Със Заповед №
812лк-667 от 31.01.2020 г. на министъра на МВР е образувано дисциплинарно
производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР въз основа на Заповед № 295р-1713
от 31.01.2020 г. по описа на ОДМВР – Ловеч, в която се съдържат данни за това,
че инспектор в същата структура Й.К.П. е извършил следните нарушения:
1. На 6.01.2020 г., в гр. Ловеч, е била извършена
ежегодна церемония по хвърлянето на кръста във водите на р. Осъм по случай
Богоявление, като са присъствали граждани и гости на града. Те се събрали около
и на пешеходен мост в центъра, а под моста се намирала група младежи и момчета
в очакване на кръста, като сред тях е бил и П.. От съдържанието на заснет по
това време видеоклип се установява, че той се е навел, взел камък и го хвърлил
във водата преди кръстът да бъде хвърлен и група граждани, които очаквали
последното, скочили във водата по посоката на камъка, мислейки го за богоявленския
кръст. Веднага след това и самият кръстът бил хвърлен, като двама души, единият
от които П., скочили след него. Видно от клипа, постъпката му била станала
достояние на много други хора, присъстващи на ритуала. Този клип бил публикуван
и в YouTube с отразен към момента
брой гледания – 2 320. В заключение действието на служителя е в разрез с
Етичните прави за поведение на държавните служители в МВР, неморално и говори
за неуважение към православните традиции и към гражданите, събрали се да
почетат празника и ритуала.
2. По данни на кореспондент от Нова Телевизия, П. по
време на изборите за местна власт е агитирал своите колеги за гласуване за
определен кандидат за кмет на гр. Ловеч чрез свои снимки. На една от тях,
заедно с друг свой колега, се е снимал в служебен автомобил, като държал в
ръцете си банкноти под формата на ветрило. На друга снимка е показал в леглото
си пачки с пари, като се е снимал с тях в легнало положение и зад него се
виждат 11 купчинки с банкноти.
С поведението си, описано в двата пункта, инспектор П. е
нарушил етични норми от ЕКПДСМВР, а именно: т. 13, б. „з“, т. 19, т. 20, т. 21 и
т. 83, като действията му са станали известни на широката общественост, с което
е създадено впечатление, че полицейските служители могат да си позволят
безнаказано да опорочават религиозни празници, както и да не спазват забраните
за предизборна агитация. Неспазването на обществения ред и служебната етика се
отразява изключително негативно върху авторитета на МВР и има за последица
намаляване или загуба на общественото доверие в полицейските органи, като може
да доведе и до липса на обществена подкрепа за цялостната им дейност. Налице са
данни за две отделни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за всяко от
които на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от същия нормативен акт се предвижда
дисциплинарна санкция.
По тези съображения дисциплинарно наказващият орган /ДНО/
образува дисциплинарно производство и определя дисциплинарно разследващ орган –
комисия в 3-членен състав, като определя нейните задачи. Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 3.02.2020 г. Погрешно е изписано „03“ като дата и „01“ като
месец, „3.01.2020 г.“ е невъзможно да е датата на връчване на заповедта, т. к. тя
е издадена на 31.01.2020 г., затова съдът приема, че е налице техническа грешка
и всъщност става въпрос за месец февруари, когато за този акт са били уведомени
и членовете на комисията. В Заявление от 5.02.2020 г. на адв. Л. *** също е
отразено, че П. е получил тази Заповед на 3.02.20 г. В заключение съдът приема,
че същият е бил уведомен за това, че срещу него е започнало дисциплинарно
производство, непосредствено след началото му, като е информиран за вида на
нарушенията и правната им квалификация, както и за най-възможната последица
/уволнение/ от тяхното извършване.
Назначената комисия е изготвила План за провеждане на
дисциплинарното производство с посочени задачи и срокове за изпълнение.
На 5.02.2020 г. е изготвена Кадрова справка на Й.П., неоспорена
от страните, от която е видно, че същият е назначен в системата на МВР на
15.03.2001 г. и работи в нея почти 20 години. Описани са подробно заеманите от
него длъжности. Отразено е, че за целия период той е бил награждаван 17 пъти,
като вида и годината на получаване на наградите са отразени подробно. Налагани
са му били и санкции 7 пъти преди настоящата. Може да се приеме, че
жалбоподателят до момента се е проявявал в работата си и като добър служител,
но и като лице, нарушаващо служебните изисквания.
Комисията се е снабдила със записи от Нова телевизия,
отразяващи журналистическо разследване по отношение на жалбоподателя, които са
приложени по делото и не са оспорени от страните. Същите отразяват ситуацията
от 6.01.2020 г. с хвърлянето на кръста в река Осъм, както и други разследвания,
свързани с имотното състояние на П. и семейството му, които нямат обаче
отношение към настоящия правен спор, т. к. такива твърдения и обвинения не се
съдържат в процесната Заповед, а и същите са недоказани по настоящото дело,
поради което съдът не следва да ги коментира и да изгражда собствения си
съдебен акт въз основа на тях. Налице са и посочените две снимки, на които П.
се е заснел с банкноти.
По повод първото твърдяно нарушение от видеозаписите е
видно, че действително П. е участвал в ритуала на посочената дата, свързан с
хвърлянето на кръста в реката, като той не е с полицейска униформа, а по синьо
яке и тъмен панталон. Секунди преди хвърлянето на кръста той излиза от кръга на
останалите участници и застава до тях, навежда се и взема камък от реката, с
който си играе известно време, след което го хвърля странично секунди преди
края на църковната служба и се приготвя да улови кръста, който очаква да бъде
хвърлен във водата всеки момент. Няколко души се спускат след камъка, мислейки,
че това е хвърленият от моста над тях кръст и веднага след това в реката бива
хвърлен и самият кръст, наблизо до падналия камък, след който се впускат П. и
още един-двама участници, като един от тях, не жалбоподателят, го хваща и го
изважда.
Според показанията на отец В.П., разпитан по делото като
свидетел-очевидец, жалбоподателят е участвал многократно в този ритуал. Той
познава П. като вярващ и добър християнин, който често посещава църквата.
Смята, че „това, че той е в реката на този ден, в този студ, това подсказва, че
човекът е вярващ и уважава празника“. Свидетелят е бил горе на моста по време
на ритуала, участниците са били долу под тях и преди да се хвърлят за
изваждането на кръста, не се виждат отгоре, от неговата позиция. На процесния
Йордановден не е ставало въпрос за хвърлен камък и провален ритуал нито по
време на празника, нито след него, не е чувал, преди да се публикува записът в Нова
Телевизия, за този камък и изобщо по такъв въпрос да се говори в града. Научил
за проблема от самия П. по-късно. Самият той не е видял хвърлянето на камъка.
Свидетелят смята, че П. не е целял да компрометира празника.
Свидетелят С., колега на П., не е очевидец на случилото
се на Йордановден, споделя за това, че е научил за случката от самия
жалбоподател, който му разказал как направил грешка, като хвърлил камък
импулсивно встрани преди хвърлянето на кръста. Това не го бил обмислял с нарочната
цел да провали празника, хвърлил камъка импулсивно, като преди това просто си
играел с него. Той също не бил чувал в града това да се обсъжда, чул от медиите
около месец след случката.
Самият жалбоподател в писмените си обяснения, дадени в
последствие до ДРО, посочва, че е направил това „на шега“ – т.е. в случая не
става въпрос за импулсивно неосъзнато действие, а за осъзнат акт, последиците
от който, с оглед конкретните обстоятелства, той е следвало също да предвиди.
Митрополит Г.Л.заявява, видно от записите, че не е
разбрал по време на самия ритуала за случката, научил за това по-късно същия
ден от някой при обща среща с кмета в Общината. Според него самият факт, че
много хора били възмутени и огорчени от поведението на П., свидетелства, че той
е нарушил традицията на светия празник.
От приложени по преписката коментари от фейсбук се
придобива също представа за настроенията в обществото по повод случката. Тези
коментари се отличават с особено засилен негативизъм по отношение жалбоподателя
и извършеното от него.
По повод направения запис от 6.01.2020 г. по делото е
приложено Сведение от Б.С./л. 148 от делото на АС – Ловеч/, заснел клипа и
качил го в свой You
Tube канал. Записът, както вече бе посочено, не се оспорва, отразените в него
кадри не се спорят като факти от П.. Той не отрича описаната и в процесната
Заповед фактическа обстановка, но оспорва изводите на ДНО, свързани с нея. Самият
оператор С.заявява, че до случката не е познавал „*****“, чул обаче от други
хора това име и от тях разбрал, че той е полицай. Когато заснемал клипа, му
направил впечатление човекът по анцуг, който стоял през цялото време малко в
страни от другите участници, което е видно и от видеоматериалите, който се
навел и хвърлил камък на мястото, на което се очаквало да бъде хвърлен всеки
момент кръстът, като това действие подмамило останалите участници. Когато
участниците тръгнали нагоре към моста, той чул да се обсъжда от хората, че „*****-катаджията
е хвърлил камъка“, т.е. коментиращите този факт са го разпознали и веднага са
го свързали с институцията, в която работи.
Според писмените сведения на К.М., кмета на Община Ловеч
за случката от 6.01.20 г., при ритуала тя била на моста, близо до владиката,
като след хвърлянето на кръста, там имало много хора, които били поръсени и
традиционно групово се отправили към сградата на Община Ловеч. Граждани
споделили с нея, че „имало нещо нагласено“, че хвърлилите се за кръста били
заблудени от нещо, паднало във водата преди него. Тя помислила, че е въпрос на
нечие въображение. Ден-два след това хора коментирали в заведенията заснет и
качен в социалните мрежи клип, който самата тя видяла на 8.01.2020 г., като се
почувствала унизена и възмутена от това, което вижда, изпитала срам, че такова
нещо се е случило на този свят ден, че имало хора, които се подигравали така с
вярата и традициите. Когато разбрала, че това бил служител от МВР, възмущението
й се засилило. Породило се обществено недоволство, което не стихвало повече от
30 дни, което говорело за огорчението у хората по повод тази случка.
Сведенията на С.К., журналист, нямат изцяло пряко отношение
към случая, т.к. тя не живее в Ловеч, не е свидетел-очевидец на събитията там и
дава разяснения основно в друга насока, които вероятно биха били относими към
друго производство, не и към настоящото дисциплинарно такова. Въпреки това
обяснението й има и отношение към това, как жителите възприемат случката. Докато
контактувала с хората от града по повод процесната такава, й направило
впечатление, че те са силно възмутени от това, което П. бил извършил, особено
поради това, че той бил полицейски служител, представител на държавата, орган
на реда.
Обяснението на И.Е., жител ***, съдържа релевантни данни.
Той е участвал в ритуала, като е бил сред хората, които са се впуснали в
надпреварата за кръста. Той е бил сред заблудените от хвърлянето на камъка, но
видял в последния момент, че владиката горе на моста още не бил хвърлил кръста и
изчакал, след което успял сам да го извади от реката. Повечето от участниците
обаче се хвърлили преждевременно в грешната посока. Ситуацията той видял и
осъзнал още по-добре едва след като изгледал заснетия отстрани клип, качен в
местните медии. Едва тогава Е. установил, как П. изважда камък от водата и го
хвърля в реката. Възмутен и разочарован, той също споделил клипа в личен профил
и изразил становище в свой коментар. Постъпката на жалбоподателя той определя
като „кощунство към празника, към църквата, към гражданите и най-вече към
службата, в която работи“ П..
Същата информация се извличат и от обясненията на М.Д., К.Г.,
И.Б., Д.П.и С.Р.. Последният допълва, че също участвал в церемонията на
Богоявление на процесната дата, влезли във водата и докато Владиката четял
молитвата, някой се пошегувал– какво ли щяло да стане, ако някой хвърлел пръчка
в реката, но той не помни чии били тези думи. Р. предполага, че П. също ги е
чул и тогава му е хрумнало да хвърли камъка. До този момент Р. не е виждал и не
познавал жалбоподателя. Предположили, че камъкът е хвърлен от моста, за да
бъдат заблудени участниците. Вечерта, след като се прибрал вкъщи, видял
процесния видеоклип и едва тогава му станало ясно какво се било случило, както
и кой е хвърлил камъка и че е бил полицай. Всички останали, дали обяснения и
сведения по случая като очевидци, определят постъпката на П. като неморална,
нередна, нечестна, излагаща, възмутителна, както поради това, че изобщо е била
направена, така и по причина, че това си е позволил да стори именно
представител на „реда“, който вместо да го охранява, сам го нарушава, при това
публично и на свят празник за хората.
За второто нарушение са събрани също писмени сведения и
обяснения от колеги на жалбоподателя.
В своите писмени обяснения Н.Н., началник сектор ПП –
Ловеч, сочи, че не му е известно П. да е правил политическа агитация сред
колеги. Със снимките той се запознал
едва от предаването по Нова телевизия от 2.02.2020 г.
Младши инспектор И.И., също колега на жалбоподателя, обяснява,
че публикуваната в медиите снимка, на която са той и П. в автомобил, е от
1.07.2016 г., като тогава И.И. бил за първи ден на работа. Колегата му П.
отишъл до банкомата и изтеглил пари, като част от тях му дал и двамата си
направили снимката. Целта била да стане „майтап“ по повод започването му на
тази длъжност, поради приетата „народопсихология, според която катаджиите са
най-корумпираната част на Министерството“. Не помни, чия е била идеята за тази
снимка, снимал е П. и същия ден тя била качена във вътрешна група на колеги във
Вайбър, която група била създадена от началник сектор Н.. За втората снимка, на
която се вижда само жалбоподателят с банкноти, И.И. нищо не знае. Той също
сочи, че не е бил агитиран за избор на кмет от жалбоподателя и не му е известно
извършването на такава агитация. С тази снимка обаче, съдът намира, че
жалбоподателят не само се е пошегувал с колегата си, а е и затвърдил битуващото
у доста хора впечатление за подкупност у тези служители, още повече, че тази
снимка е пусната свободно във вайбър група, от където всеки участващ би могъл
да я извади и разпространи широко, както е и било направено.
Друг техен колега – Ц.Б., заявява, че за снимките разбрал
също от материалите по Нова телевизия, но във вътрешната група във Вайбър не ги
е виждал преди това. Той сочи, че преди провеждане на местните избори през 2019
г. веднъж П. заявил преди работа в помещение в РУП, че „трябвало да гласуват за
Р.Б.за кмет на гр. Ловеч“, т.к. „това бил човекът, който можел да оправи града“.
Б. не е чувал П. да е предлагал някому пари в тази връзка.
Мл. автоконтрольор С.Д.обяснява, че също научил за
снимките от телевизията тази година. Също помни, че П. е споделял в кръг сред
колеги в службата, че ако Б.станела кмет, това щяло да е по-добре за града, но
пари не знае да е предлагал.
Колегата им Т.А.И.И. бил виждал една от въпросните снимки
на нечий телефон, но не помни кога и къде. Не е ставал свидетел на политическа
агитация от страна на П., но споделя, че веднъж колегата му заявил, как чул от П.
изказване, че ако Б.станела кмет, той щял да стане заместник-кмет.
Местните избори в гр. Ловеч са провеждани в периода октомври-ноември,
2019 г., като от обясненията става ясно,
че П. е споделил подкрепата си за посочения кандидат и е провеждал политическа
агитация /“…трябва да гласуваме за …“ - обяснения на Ц.Б./ пред свои колеги, че
би било добре за града, ако Б.била избрана за кмет непосредствено преди самите
избори.
От Определение № 113 от 21.02.2020 г. на Окръжен съд –
Ловеч е видно, че по отношение на жалбоподателя е била наложена от РС – Ловеч мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ по ДП № 36/2019 г. за деяние, различно
от процесните нарушения. Тази мярка е била изменена на „Домашен арест“. Със
Заповед № 3121К-4048 от 26.02.2020 г. на министъра на вътрешните работи той е
бил отстранен от длъжност на държавен служител. На адреса, на който спрямо П. е
изпълнявана мярката за неотклонение „Домашен арест“ е била връчена Заповедта на
министъра на МВР за откриване на дисциплинарното производство. Тази мярка,
посведения на жалбоподателя, е бил в сила до 16.04.2020 г., но той не е
представил доказателства за това.
На 28.02.2020 г. е изготвена Обобщена справка от колективния дисциплинарно-разследващ орган
относно установеното по случая и във връзка с акта за откриване на
производството. Комисията е стигнала до извода, че на Богоявление П. е хвърлил
камък в реката, с цел да заблуди останалите участници в надпреварата за
Богоявленския кръст. Това, както и фактът, че той е служител в системата на МВР
било обществено достояние и се обсъждало в особено негативен план сред хората в
града, което излагало доброто име на структурата, разклащало доверието в нея.
По отношение на снимките, на които се вижда жалбоподателят с банкноти, се
обсъждат обясненията на И.И., Ц. Б., С.Д.. Въз основа на изложените по-горе
обяснения на колегите му Б. и Д. ставало ясно, че П. е изразил мнение преди
местните избори през 2019 г., че за града щяло да е по-добре, ако Р.Б.стане
негов кмет и че „трябвало“ да гласуват за нея. АСГ приема за установено, че
такова лице е участвало в надпреварата за кмет на гр. Ловеч през ноември, 2019
година. Също така в обясненията на С.Д. се сочи, че преди провеждането на тези
избори, през 2019 г., в гр. Ловеч, на кръстовището до бензиностанция Лукойл е
видял кола– собственост на брата на П., в която на двете задни стъкла е имало
два предизборни плаката с лика на Б.. Този факт АСГ намира за неотносим към
делото, т. к. действията на трети лица, дори и роднини на П., не могат да
ангажират личната му дисциплинарна отговорност. Съдът следва да приеме, че като
политическа предизборна агитация в полза на кандидата за кмет Р.Б.обаче следва
да се разглеждат изявленията на П., направени непосредствени преди изборите, пред
колеги в служебно помещение на РУП, цитирани в посочените няколко обяснения.
Според комисията са налице данни за тежко дисциплинарно
нарушение за първото деяние и нарушение на служебната дисциплина за изразяване
на политически възгледи пред колеги по време на предизборна кампания за кмет и
общински съветници, като и с двете се счита, че е нарушен ЕК за поведение на
държавните служители в МВР.
На 2.03.2020 г. на П. е връчена Покана за запознаване с материалите по проведено дисциплинарно
производство по заповедта на министъра на вътрешните работи. На същата дата е
извършено това запознаване и е съставен Протокол,
отразяващ този факт, подписан от П. и адв. Л. /л.212, адм. д. 249/20 г. на АСЛ/.
На 4.03.2020 г. П. е дал Писмени
обяснения на дисциплинарно разследващия орган. В тях по повод случая от
6.01.2020 г. П. не отрича отразените факти, но пояснява, че е действал „на
шега“ и не е вложил умисъл, смята, че е жертва на медийна манипулация и изопачаване
на ситуацията.
На 25.03.2020 г.
на П. е връчена повторна Покана за
даване на писмени обяснения/възражения /л. 16 от адм. д. на АСЛ/, този път
от министъра на вътрешните работи, като наказващ орган, за двете нарушения: 1.
Затова, че на 6.01.2020 г. в гр. Ловеч, по време на традиционната церемония по
вадене на кръста от водите нар. Осъм по случай Богоявление, е хвърлил предмет
/камък/ във водата преди хвърлянето на кръста. 2. По време на последните избори
за местна власт, проведени през 2019 г., е агитирал свои колеги да гласуват за
определен кандидат за кмет на гр. Ловеч чрез свои снимки – на едната, заснет в
служебен автомобил, облечен в полицейска униформа, като държи в ръцете си
банкноти под формата на ветрило, а на другата е сам и зад него се виждат
купчинки с банкноти. По повод на това ДРО е приключил производството със
Становище за допуснати две отделни дисциплинарни нарушения, изразяващи се в
неспазване на ЕК, за които се следва налагане на наказание „уволнение“. Установено
е, че до момента П. не е давал обяснения до ДНО, поради което същият е поканен
да даде такива в срок от 24 часа от връчване на поканата, като същите се
депозират в деловодството но ОД на МВР – Ловеч. Предупреден е, че в случай, че
не даде обяснения в този срок, ще се счита, че е налице хипотезата на чл. 206,
ал. 1 от ЗМВР за неизпълнение по зависещи от адресата на поканата причини.
Видно от Протокол от 26.03.2020 г. на системен
администратор в ОДМВР до 13.55 часа на същата дата няма входирани обяснения и
възражения от инспектор П. във връзка с така образуваното срещу него
дисциплинарно производство.
Въпреки, че на жалбоподателя е бил предоставен 24-часов
срок да даде обяснения и да направи възражения, ДНО не е издал заповедта си
веднага след изтичането на този срок, а след 20 дни, в рамките на които такива
обяснения и възражения няма данни да са правени.
На 15.04.2020 г. е издадена процесната Заповед № 8121К-5771 на министъра на вътрешните
работи, в която нарушенията са подробно описани като фактология, посочени са
нарушените правила, дисциплинарните санкции за всяко от деянията по отделно и
направените изводи, като е наложено едно общо наказание – уволнение и е
прекратено служебното правоотношение с П. по тази причина и на това основание. На
основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР, която норма предвижда, че дисциплинарните
наказания се налагат от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице
от състава на министерството – за всички наказания по чл. 197, сред които и процесното, за държавните служители на висши ръководни,
ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на
изпълнителски длъжности, настоящият съдебен състав намира, че процесната Заповед
е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона
компетентност. Същата е в писмена форма, с ясно съдържание, фактически и правно
обоснована, и притежава всички необходими и предвидени от закона реквизити.
Налице са данни за извършени дисциплинарни нарушения,
което е установено още при започване на дисциплинарната процедура пред
директора на ОД на МВР, за което говори подробната Докладна записка и Предложението
за образуване на такава процедура. Спазено е изискването за уведомяване на
служителя за началото на производството. Предоставена му е възможност още на
този етап да ползва услугите на адвокат. Назначен е дисциплинарно-разследващ
орган /ДНО/, който е събрал доказателства, обсъдил ги е и е стигнал до
становище, обективирано в негов акт, с който е запознат служителя и на когото
комисията е дала възможност да даде пояснения, да направи възражения и той се е
възползвал от тази възможност.
ДНО е изискал също и от свое име обяснения от П., като е
определил срок за това от 24 часа. В случая не са представени писмени обяснения от жалбоподателя до дисциплинарно наказващия орган, а такива
са изготвени само до дисциплинарно разследващия орган по негово искане. Не са
изложени и доказани обстоятелства, поради които жалбоподателят не е дал свои
обяснения и възражения и пред ДНО. Той е имал възможност да ползва правните
съвети на вече наетия от него адвокат дори и на този етап от производството, но
не го е сторил, поради което съдът намира, че недаването на такива не е по вина
на този орган.
Видно от доказателствата по делото е установено, че при издаването на процесната Заповед не е допуснато нарушение на изискванията на чл. 205 и чл. 206 от ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил
императивно вмененото му задължение преди налагане на наказанието да изслуша
държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Изслушването на
служителя, съгласно законовия текст, следва да стане преди издаване на
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, но след като служителят се
е запознал с резултатите от извършената проверка на фактите и обстоятелствата
по случая, за да може да направи своите възражения по тях, да посочи
доказателства, да даде обяснения и своето виждане, за да осъществи пълноценно
правото си на участие в дисциплинарното производство и правото си на защита. В
настоящия случай П. е бил запознат с
материалите по цялата преписка и обобщения доклад на комисията още когато тя му
е дала възможност да пояснения и възражения и той е дал обяснения на същата. ДНО е изпратил отделно покана от свое име до П. за даване
на обяснения до самия него, към този момент преписката вече е била приключила и
не са съставяни и присъединявани нови доказателства към нея. Жалбоподателят
вече е бил запознат със същата в цялост и не е имало необходимост това да се
прави повторно. В тази връзка АСГ приема, че е налице хипотезата на чл. 206,
ал. 1, предл. последно от ЗМВР, като по зависещи от държавния служител причини той не е могъл да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения.
Основното възражение на П. във връзка с твърдението му за
допуснато процесуално нарушение е свързано с наличието на Извънредна обстановка
в периода 13.03.2020 г. – 15.05.2020 г., като той счита, че за него не са
започвали изобщо да текат процесуалните срокове за даване на обяснения или
изслушването му и този срок не е текъл вкл. и към издаването на процесната
Заповед. Съгласно чл. 3, т. 1 – 3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират
да текат: 1. процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства; 2. давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения
за частноправните
субекти; 3. сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен
орган на страни или участници в производства. В случая т. 1 е явно
неприложима към срока за даване на писмени обяснения в дисциплинарното
производство, т. к. то не съставлява производство от типа на изрично и
изчерпателно посочените в тази хипотеза. Неприложима към случая е и т. 2, понеже
срокът за даване на обясненията не е давностен срок или „друг срок“, който
регламентира със закон, а с покана на работодател или административен орган по
служебното правоотношение и с изтичането му не се погасява правото да се дадат
и по-късно такива, вкл. и на фаза съдебно обжалване, на акт за прекратяване на
трудово или служебно правоотношение. С тази разпоредба законодателят е целял
защита на правните субекти, при които самото нереализиране на определен вид
поведение в законово-определен срок води до погасяване или прекратяване на
права или пораждане на задължения. Недаването на обяснения не влече такива
последици. Случаят не може да се подведе и под хипотезата на т. 3, т.к. срокът
е предоставен не за изпълнение на указание, дадено от административен орган,
което би следвало да има силата на АА и да създава едностранно задължение,
респективно да създава, отменя или ограничава субективно право. Останалите
хипотези на чл. 3 от този Закон също не могат да се отнесат към срока за даване
на обяснения в дисциплинарното производство.
Поканата за даване на обяснения е получена от адресата
при действието на тази разпоредба в този и вид. Заповедта пък е издадена след
влизане в сила на новата редакция на текста. От 9.04.2020 г. чл. 3 от този
Закон вече има следното съдържание: За срока от 13 март 2020 г., до отмяната на извънредното положение спират да текат: 1. процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата
съгласно приложението; 2. давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Отново и по същите
съображеният съдът намира, че не може да се счита, че по отношение на служителя
не е започнал да тече срокът, който му предоставя възможност да даде писмени
обяснения или да направи възражения по получената от него Покана.
Въз основа на гореизложеното АСГ намира, че с издаването
на процесната Заповед не е допуснато съществено процесуално нарушение,
затрудняващо реално правото на защита на адресата й, което да налага нейната
отмяна.
По отношение на твърденията на жалбоподателя за
материална незаконосъобразност на акта съдът взе предвид за двете нарушения в
посочената поредност следното:
1. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 194,
ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване правилата на ЕК за поведение на държавните
служители в МВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от същия закон – тежко
нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание
„уволнение“ - деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата. Като нарушени правила от ЕК са посочени т. 19
/“Държавният служител
пази доброто име на институцията, която представлява.“/, т. 21 /“Държавният служител се отнася с уважение към
всички представители на обществото“/, т. 38, б. „а“, във вр. с т.11, пр. 2, б. „а“
/“Държавният служител
уважава отделните граждани и общности, като зачита техните традиции, вярвания и
начин на живот, съвместими с правовата държава.“ „Етичните правила в този кодекс са приложими
спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и
извънработно време съобразно тяхната подготовка (обща и специална) и нормативно
определените им правомощия и се отнасят до: а) отношенията между държавните служители,
гражданското общество и отделните граждани“/. Според ДНО постъпката
на П. сочи явно неуважение на религиозни нрави и обичаи, водеща към явно
опорочаване на значим религиозен празник, довела до увреждане доброто име на
МВР и ОД на МВР – Ловеч, като е създала убеждение у гражданите, че полицейските
служители се чувстват недосегаеми и си позволяват да се подиграват с религиозни
чувства и убеждения. Същият е демонстрирал неуважение към вярата и традициите
на християнската общност, подиграл се е със свят за вярващите ритуал, както и с
всички граждани и гости на гр. Ловеч този ден. Вместо като служител, чиято
функция е да опазва обществения ред, сам той е извършил непристойни действия,
демонстрирайки явно неуважение към празника, духовенството, вярващите и всички
присъстващи. Поведението му се е отразило изключително негативно върху
авторитета на МВР, като е уронен престижът на институцията и затова води до
намаляване или загуба на общественото доверие в нея и липсата на обществена
подкрепа. Действията му са добили широка известност сред обществеността.
АСГ намира, че реализирането на нарушението в
извънработно време не е причина жалбоподателят да не носи дисциплинарна
отговорност, т.к. ЕК и задълженията на държавния служител, работещ в системата
на МВР изискват той да съблюдава поведение, с което да опазва доброто име на
институцията през цялото време, а не само докато е на смяна. Това е изрично
предвидено и в т. 11 от ЕК, според която разпоредба етичните правила в този кодекс са приложими
спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и
извънработно време и се отнасят до отношенията между държавните служители,
гражданското общество и отделните граждани.
Поведението му е демонстративно, осъществено пред очите
на голяма общност от хора, извършено е публично и е видно от гражданите и
гостите на града. Съгласно събраните обяснения в хода на проверката, веднага
още след хвърлянето на камъка и кръста хората сами започнали да говорят, че
имало нещо нередно, че някой е хвърлил камък, като са порицали това поведение,
почувствали са се особено засегнати с оглед на това, че подобно поведение е
допуснато на такъв голям за българите и християните празник. Формата на вина и
за двете нарушения е посочена в процесната Заповед – непредпазливост, при която
деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди последиците от своето поведение. Тя е
налице, т. к. всеки възрастен човек би следвало да е наясно, че в такъв
празничен ден, в който са се събрали толкова много хора, за да участват или да
наблюдават ритуала, е съвсем естествено той да бъде видян, заснет и записан с
общодостъпно техническо средство, с каквото разполагат почти всички хора у нас,
дори и децата. Съвсем нормално и предвидимо е този запис след това да бъде
качен в медиите, вкл. електронните такива, както и на други общодостъпни места
като снимков материал или видеозапис, да бъде показан, разгласен. Също така
естествена последица от поведението на П. е тази, че той е бил бързо разпознат
още преди качването на заснетите материали в интернет и излъчването им по
телевизията като „*****“, „катаджията“.
Ловеч не е особено голям град и очевидно хората в него се познават, поради
което човек, особено държавен служител, работещ в структурата на МВР, съвсем
лесно може да се разпознае, дори и без да е в униформа, от жителите на града. Това,
че поведението му е станало още по-широко известно след публикацията на
видеоматериала в интернет и излъчването му по телевизия не омаловажава вината на
служителя, още по-малко го оневинява, т.к. той изпълнява длъжност в
организация, която предполага засилено внимание върху действията, отклика и
последиците от тях сред гражданите и обществото. Ако П. не бе реализирал такова
поведение точно при такава обстановка – на публично място, видно от неограничен
голям брой хора, на голям и важен празник, то същите негови действия /дори и да
не са целели пряко засягане на обществения ред, традициите, културното и
християнско самосъзнание на хората, а да са били реализирани като шега, „на
майтап“/ не биха довели до такива неблагоприятни последици за структурата, в
която той работи и за обществото като цяло и, съответно, не биха били
санкционирани тъй строго, с най-тежката по вид санкция – „уволнение“. Но в случая
така наложената санкция се явява справедлива и законосъобразно наложена именно
поради начина и мястото, както и с оглед последиците то конкретното поведение
на този служител. Не е нужно тези последици да имат материален веществен израз,
за да са сериозни. Напротив, когато те се отразяват сериозно на голяма част от
хората, на техните представи за морал, съвест, на виждането им за мястото на
институциите и служителите в тях в обществения живот, е налице съществено
накърняване на правата и интересите на членовете на това общество.
2. Второто нарушение е квалифицирано като такова по чл.
194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - Дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 от
закона: Дисциплинарно наказание "порицание" се налага за нарушаване на етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР. ДНО е приел за установено, че през месец
октомври, 2019 г., преди провеждането на избори за кмет и общински съветница на
Община Ловеч на 22.11.2019 г., в служебно помещение на ОД на МВР – Ловеч, по
време на текуща предизборна кампания, П. е изразил политически възгледи пред
мл. инспектор Ц.Б. от същата администрация, като го убеждавал, че трябва да
гласува за кандидата за кмет Б.. В разговор с мл. инспектор С.Д. е реализират
същото отношение към избирателния процес. Пред мл. инспектор Т.И.И. също е
изразил политически възгледи, като е заявил, че ако тя бъде избрана за кмет,
той ще стане заместник-кмет на града. С поведението си жалбоподателят е нарушил
т. 13, б. „з“ от ЕК – „Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на
следните етични принципи за поведение: политическа неутралност – не членува в политически партии, не
осъществява политическа дейност, не изразява политически възгледи, както и не
предприема други действия, с които се нарушава политическият неутралитет.“ – действията му са
израз на политически възгледи и политическа агитация.
Принципно основно гражданско и конституционно право е
правото на изразяване на политически възгледи и политическа агитация, като
съгл. чл. 181, ал. 1 от ИК гражданите, партиите, коалициите, инициативните комитети, кандидатите и
застъпниците имат свобода на изразяване и на предизборна агитация в устна и
писмена форма на предизборни събрания, както и чрез доставчиците на медийни
услуги. Разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от същия Кодекс обаче
предвижда ясно изключение от това общо правило - не се допуска предизборна агитация в държавни и
общински учреждения, институции, държавни и общински предприятия и в търговски
дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала. В случая агитацията е
станала в държавно учреждение, институция – помещение в ОД на МВР – Ловеч, сред
колеги, като е нарушен както ЕТ, така и ИК. Съгласно §. 1, т. 17 от ДР на ИК "Предизборна агитация" е призив за
подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен
комитет при участие в избори.”. ЕК, за чието нарушение се налага и санкцията,
въвежда забрана дори за изразяване на политически възгледи и запазване на пълен
политически неутралитет, що се касае до държавните служители в системата на
МВР. В случая АСГ следва да приеме, че действително жалбоподателят е осъществил
такава политическа агитация и е изразявал открито политическите си възгледи,
като е изразил предпочитания за подкрепата си на лице – кандидат от определена
политическа сила за поста „кмет“ на гр. Ловеч. С това си поведение е нарушил
посочената разпоредба на т. 13 от ЕК и е извършил нарушението по чл. 200, ал.
1, т. 12, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което правилно е определена
дисциплинарна санкция „порицание“.
Съгласно чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР на държавен служител, който е извършил две
едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган,
след като определи наказание за всяко, може да наложи по-тежкото от
определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени
различни по вид дисциплинарни наказания, както и в случая. С процесната Заповед
е налице изпълнение на тази разпоредба, т.к. П. е извършил две отделни
нарушения на служебната дисциплина, за които са наложени различни по вид
санкции, като ДНО е определил като общо наказание по-тежката от тях.
По време на дисциплинарното производство част приобщения
материал е кадровата справка за служителя. Тя е обсъдена и в процесната
Заповед, като в нея е посочено, че служителят е бил както награждаван, така и
санкциониран.
По направеното възражение за несъизмеримост на наложената
санкция с вида и тежестта на деянията съдът намира, че оплакването е
неоснователно. В случая не е налице маловажно нарушение, т.к. от една страна
нарушенията са две, от друга, те са такива по ЕК и с голям отзвук и последици
за обществеността, поради което „мъмрене“ не следва да се налага. Не е налице и
някоя от предпоставките за налагане на наказанието „предупреждение“, които са
изчерпателно изброени в чл. 199 от ЗМВР. За второто деяние правилно е
индивидуализирана санкцията „порицание“, като е отчетено нарушение на ЕК. Нормата
на чл. 201 от ЕК изчерпателно посочва предпоставките за налагане на санкцията „забрана за повишаване в длъжност за срок от
една до три години, като настоящите нарушения не са от вида на посочените
тук. Наказанието „предупреждение за уволнение“ се налага само в изрично
регламентираната хипотеза на чл. 202 от ЗМВР, но в случая не са причинени
имуществени вреди на МВР, което е част от състава на хипотезата на разпоредбата
и същата се явява неприложима.
За налагане на дисциплинарно уволнение като краен
резултат нормата на чл. 203 също посочва точно определени хипотези, след които
в т. 2 е нарушаване
забраната на чл. 146, ал. 3 - служителите на МВР не могат да членуват в
политически партии, да осъществяват политическа дейност, да изразяват
политически възгледи, както и да предприемат други действия по служба, с които
се нарушава политическият им неутралитет, а това е
едно от нарушенията. Налице е и друга от посочените в тази разпоредба
предпоставки – тази по т. 13 - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи
престижа на службата. За разлика от нарушенията на ЕК, за които се налага
„порицание“, тук нарушенията на същия Кодекс са счетени за едни от
най-сериозните от законодателя, тъй като те накърняват престижа на полицията,
като служба, която сама следва да е морален стожер в обществото. В случая точно
тази последица– уронване на престижа на МВР, е налице, с оглед това, че П. е
бил веднага разпознат, още преди качването на клипа вечерта след празника в
Ю-тюб канала и автоматично е свързан с работата си в полицията. Лицата, дали
обяснения, наблягат именно на това – че били засегнати, разочаровани, обидени
както поради накърняване светостта на уважавания от тях празник, така и заради
това, че причина за него е поведението именно на служител от тази институция. Като
е определено общо наказание „уволнение“, ДНО е спазил и принципите на закона и
ЕК за изграждането
и утвърждаването на положителния образ на МВР, повишаване на общественото доверие към държавните служители, политическа
неутралност, отговорност, по чл. 8, 12, 13 от ЕК.
В заключение съдът намира, че заповедта е
действителна и законосъобразна, с оглед на което подадената против нея жалба
следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд
Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № СДА-01-1134 от 26.06.2020 г. по
описа на същия съд, първоначално заведена с вх. № 1755 от 21.05.2020 г. по
описа на АС - Ловеч, подадена от Й.К.П.,***, с ЕГН: **********, чрез адв. С.Л. ***,
против Заповед № 8121К-5771 от 15.04.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му се налага дисциплинарно наказание
„уволнение“ и се прекратява служебното му правоотношение с МВР, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на настоящия съдебен
акт, чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със
съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА