№ 33339
гр. София, 17.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110126019 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. А. Ч. срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.
Исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са относими, необходими и допустими,
поради което същите следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 17.10.2024г. от 13:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца-
преписи и от отговорите на исковата молба, подадени от „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Файненшъл България“ ЕООД.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е от М. А. Ч. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК за признаване за установено между М.
А. Ч. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че Договор за паричен заем № 4920831 от 05.10.2023г.
е нищожен, а при условията на евентуалност, че разпоредбата на чл. 4 от сключения договор
е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Предявен е от М. А. Ч. срещу „Файненшъл България“ ООД установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между М. А. Ч. и
„Файненшъл България“ ООД, че Договор за предоставяне на гаранция № 4920831 от
05.10.2023г. е нищожен.
Ищцата М. А. Ч. твърди, че на 05.10.2023г. сключила с ответното дружество „Изи
Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 4920831. По силата на договора й била
предоставена сумата от 800 лева при годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на
1
разходите - 41,18 %, а следвало да върне сумата с общо дължима лихва в общ размер на
877,37 лева на 13 погасителни вноски. Твърди, че съгласно чл. 4 на договора за паричен
заем, заемателката сключва договор с „Файненшъл България“ ЕООД за предоставяне на
възмездно поръчителство, като дължащото се възнаграждение било в размер на 383,63 лева
или 29,51 лева на всяка вноска. Според ищеца договорът за заем е недействителен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, както и
че е неясно как е изчислена договорната възнаградителна лихва. Счита, че възнаграждението
за поръчителя следва да се счита за част от разходите по договора и да е ясно посочено като
елемент от ГПР в договора. Освен това поддържа, че двамата ответници са свързани лица и
реално възнаграждението на поръчителя представлява още едно възнаграждение за
кредитодателя като чрез него се цели да се заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК. При условията на
евентуалност в случай, че съдът намери сключеният договор за кредит за валиден, ищецът
иска да бъде признато за установено между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че
разпоредбата на чл. 4 от договора за паричен заем, предвиждаща сключването на договор за
поръчителство, е нищожна. Сочи, че съгласно чл. 4 от договора, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД следвало да осигури обезпечение под формата на: две физически лица -
поръчители, които да отговарят на различни условия; банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество - гарант, което предоставяло гаранционни сделки. Била реализирана
третата възможност, поради което бил сключен договорът с ответника „Файненшъл
България“ ЕООД. Сочи, че с оглед съдържанието на посочената разпоредба сключването на
договор за поръчителство се превръща в условие за сключването на договора за кредит,
което нарушава добрите нрави и води до нееквивалентност на престациите. Освен това
възнаграждението по договора за поръчителство било в размер на 60 % от заетата сума и
самата разпоредба на договора била във вреда на потребителя. Счита, че с оглед
предвидените възможности единствената достъпна за заемателя опция била сключването на
договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което било свързано с
него и на чийто капитал бил едноличен собственик, а именно - „Файненшъл България“
ЕООД. Ето защо намира и сключения с втория ответник договор за поръчителство за
нищожен. Счита, че същият противоречи както на императивни разпоредби на ЗЗД относно
предоставянето на поръчителството, така и на добрите нрави. Сочи, че уговорената като
възнаграждение за поръчителя сума била в прекомерно висок размер – твърди да е
уговорено почти половината сума от отпуснатия заем да се заплати като възнаграждение на
поръчителя. Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен, тъй като нарушава добрите
нрави. Ищецът посочва, че уговореното възнаграждение в размер на 383,63 лева
представлявало повече от 40 % от сумата, отпусната по договора за заем, и водело до
нееквивалетнтност на престациите и до явно несъответствие. Ищецът твърди също, че
договорът е нищожен и понеже със сключването на договора се стигало до заобикаляне на
закона и до нарушаване на нормативно предвидения размер на годишния процент на
разходите. На последно място, ищецът заявява, че договорът за поръчителство бил толкова
неясен, че не му позволявал да прецени икономическите последици от сключването на
договора, и поради това бил нищожен. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с ответниците
нищожността на процесните договори за заем и поръчителство. В условията на
евентуалност по отношение на иска за установяване недействителност на договора за
паричен заем, моли съда да установи нищожността на чл. 4 от договора. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът
развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на
законовите изисквания, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата,
предвиждаща предоставяне на обезпечение. Твърди, че дори надвишаването на максимално
допустимия размер на ГПР не води до нищожност на договора за кредит. Сочи, че
годишният процент на разходите е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК и
2
неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че
възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва при изчисляване на
ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредита за потребителя. Изложени са подробни
съображения, че разпоредбата на чл. 4 от договора за заем е действителна и не противоречи
и не заобикаля законови разпоредби. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Файненшъл
България“ ЕООД, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Развива подробни
съображения в насока, че договорът за предоставяне на гаранция не попада в обхвата на
ЗПК. Твърди, че договорът е сключен при спазване на всички законови изисквания. Сочи, че
в договора за поръчителство ясно и разбираемо било написано, че „Файненшъл България“
ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по
силата на който да отговаря солидарно с потребителя за неговите задължения по договора за
заем, а потребителят се задължава да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД посоченото в
договора възнаграждение. Поддържа, че всеки потребител- относително осведомен и в
разумни граници наблюдателен и съобразителен би могъл да прецени потенциално
значимите икономически последици за него. В случая икономическите последици се
равнявали на сумата, която потребителят е следвало да заплати. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на договор за заем и договор за
поръчителство, както и че клаузи от тях противоречат на закона, респ. че са нарушени
добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че при сключване на
договорите са спазени изискванията на ЗПК, както и че договорите не нарушават добрите
нрави.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между М. А. Ч. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за
паричен заем № 4920831 от 05.10.2023г., както и че между М. А. Ч. и „Файненшъл
България“ ООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4920831 от 05.10.2023г.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност
на страните да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4