№ 172
гр. В., 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
год. в следния състав:
Председател:С. Ж. СС.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря ИЛИЯНА СТ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от С. Ж. СС. Въззивно гражданско дело №
20241300500240 по описа за 2024 год.
Делото е образувано по въззивна жалба на ЗП Алекс Р. К.
чрез адв. Р.Д. против Решение №163 от 21.03.24г. по гр.д. №1890/23 на ВРС ,с
което е уважен предявеният от „Нейчър Гроу“ЕООД иск по чл.422 ГПК.
Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано,поради което
моли въззивния съд да го отмени и отхвърли предявеният иск и им присъди
разноски.Не отрича,че между страните има сключен договор за доставка на
листен тор,но твърди,че не са получавали такъв. Няма доказателствени
искания.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по
жалба „Нейчър Гроу“ЕООД чрез адв. М.Зънгарова е подал писмен отговор,с
който оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното
решение като им присъди разноски.Счита,че по делото са представени
достатъчно доказателства,удостоверяващи доставката на стоката.
От данните по делото във връзка с направените в жалбата
оплаквания Окръжният съд констатира следното:
„Нейчър Гроу“ЕООД е подал заявление по чл.410 ГПК за
1
вземането си срещу ЗП Алекс Р. К. за сума в размер на 4 262,40лв.-главница и
316,13лв.-мораторна лихва за периода от 01.09.2022 до 25.05.2023г.
Образувано е гр.д. №985/23г. на ВРС и е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК и заявителят е
предявил установителния иск по чл.422 ГПК пред ВРС.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 ГПК, като ищецът „Нейчър
Гроу“ЕООД е искал от съда да признае за установено по отношение на ЗП
Алекс Р. К.,че има вземане в размер на 4 262,40лв.-главница и 316,13лв.-
мораторна лихва за периода от 01.09.2022 до 25.05.2023г.Претендирани са и
направените разноски в заповедното и настоящото исково производство.
Пред ВРС е установено , че между „Нейчър Гроу“ЕООД
като „продавач“ и ЗП Алекс Р. К. като „купувач“ е сключен договор за
закупуване на препарати за растителна защита,торове и семена .В т.3 от
договора е посочен адрес за доставка на стоките,а именно
:гр.Брегово,ул.“Г.Д.“№24.В т.4 от договора е уточнено,че когато стоката не е
получена лично от законния представител на купувача,но е предадена и
получена на на посочения в чл.3 адрес,до доказване на противното се
счита,че стоката е получена от лице,което има право да я получи независимо
дали това е надлежно упълномощено…Договорът е подписан от страните на
01.07.2022г.От същата дата е издадена фактура от продавача „Нейчър
Гроу“ЕООД за доставка на стока на стойност 4 262,40лв. с дата на падеж
31.08.2022г.Фактурата е подписана от Алекс Р. К..Приложена е товарителница
за пратка от 555кг. листен тор,изпратени от „Нейчър Гроу“ЕООД на адрес
гр.Брегово,ул.“Г.Д.“№24,доставена на 06.07.2022г..За клиент е посочен Елица
Атанасова,а за получател е посочен К. и е положен подпис срещу фамилията.
Твърди се в ИМ,че ЗП Алекс Р. К. не е заплатил доставена
от ищеца и получена от ответника стока на стойност исковата сума от
4 262,40лв.
ВРС е приел иска за доказан за исковата сума и го е
уважил като са присъдени разноски съобразно чл.78 ГПК .
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови
доказателства.
При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за
2
допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество за
неоснователна по следните съображения:
В исковото производство ищецът,заявител в заповедното
производство, се е позовал на сключен между страните договор за закупуване
на препарати за растителна защита,торове и семена като твърди,че ответникът
не е изплатил дължимите суми за доставена стока-листен тор.
По делото се установи и не е спорно възникналото валидно
облигационно правоотношение между страните.Ответникът оспорва,че е
получил стоката,поради което счита,че не дължи исковата сума.
От данните по делото може да се направи извод,че ищецът
е изправна страна по договора,тъй като е доставил стоката на уговорен между
страните в т. 3 от договора адрес,а именно- гр.Брегово,ул.“Г.Д.“№24.Стоката е
получена като за получател е записано „К.“ и е положен подпис от него. В т.4
от договора изрично е записано,че когато стоката не е получена лично от
законния представител на купувача,но е предадена и получена на на
посочения в чл.3 адрес,до доказване на противното се счита,че стоката е
получена от лице,което има право да я получи независимо дали това е
надлежно упълномощено…
В случая стоката е доставена на адреса и е получена от лице
с фамилия К.,каквато е и фамилията на ответника.
Освен изложеното –издадената от „Нейчър Гроу“ЕООД
фактура за доставената стока е подписана от Алекс Р. К.,което е безспорно
доказателство за признаване на задължението.
По изложените съображения въззивната инстанция счита,че
следва да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора жалбоподателят дължи на
ответника по жалба направените от него разноски пред въззивната инстанция
в размер на 1 128лв.-адв. възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение№163 от 21.03.2024г. по гр.д.
№1890 по описа за 2023г. на Районен съд – гр. В..
ОСЪЖДА ЗП Алекс Р. К. с ЕИК ********* с адрес
гр.Брегово,ул.“Г.Д.“№24 да заплати на „Нейчър Гроу“ЕООД с ЕИК *******
със седалище и адрес на управление-гр. Пл.,ул.“Никола
Петков“№29,представлявано от управителя С. Д. Б. и със съдебен адрес-
гр.Пл.,ул.“Сливница“№6А,ет.5,офис 9 сума в размер на 1 128лв. направени
разноски пред въззивната инстанция за адв. възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4