Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……...03.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГO, IV-В въззивен
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
ЙОАНА ГЕНЖОВА
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 4106 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№ІІІ-144-491182 от 19.09.2018г., постановено по гр.д. №86431/2017г. по описа на
СРС, 144 състав, е осъдено „ЗАД ОЗК З.” АД да заплати на „ЗК Д.з.” АД като
правоприемник на „ЗАД В.” АД на основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД сума в размер на 144,65 лева, представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС”, ликвидационни
разноски за определянето му и разходи за транспортиране, за ПТП, настъпило на
17.11.2015г. в гр. София, в резултат на виновно противоправно поведение на
лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 11.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и
лихва върху главницата в размер на 24,72 лева за периода от 07.04.2016г. до 11.12.2017г.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 132,94 лева, представляваща сторените
от ищцовото дружество разноски в производството, като е отхвърлен предявеният
иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) за разликата над сума в размер
на 144,65 лева до пълния претендиран от 491,84 лева, както и иска с правно
основание чл.86 от ЗЗД разликата над сум в размер на 24,72 лева до пълния
претендиран от 81,49 лева. Осъдено е „ЗК Д.з.” АД като универсален
правоприемник на „ЗАД В.” АД да заплати на „ЗАД ОЗК З.” АД на основание чл.78,
ал. 3 във вр. с ал.8 от ГПК сумата от 240,60 лева, представляваща сторените от
ответното дружество разноски в производството.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца в производството „Д.з.” АД, чрез пълномощника
юрисконсулт М.С., срещу първоинстанционното решение в частта, с която
предявените искове са отхвърлени. В жалбата се излагат оплаквания, че решението
е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон
и необосновано. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е определил
стойност на вредите по процесния автомобил по-ниска от средните пазарни цени,
като не бил присъден и дължимият ДДС върху стойността на ремонта. Посочва, че приетото
в първоинстанционното производство заключение на СТЕ не отговаря на поставения
въпрос за средната пазарна стойност на вредите, тъй като била възприета от
вещото лице цена за труд в размер на 10 лева, а не 14-15 лева, съобразно
направеното в съдебно заседание уточнение от вещото лице, че именно това е
средната пазарна цена за труд. Поради това стойността на ремонта, изчислена по
средни пазарни цени, възлизала на сумата от 2295,19 лева с ДДС. С оглед
изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените
искове да бъдат уважени изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от насрещната страна „ЗАД ОЗК – З.” АД, чрез
пълномощника юрисконсулт И.К.с който жалбата се оспорва изцяло и са изложени
съображения, че решението е правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни
искове с правна квалификация чл.213, ал.1
от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на
регресно вземане по щета №0310 011 480 15 13389 във връзка с ПТП, настъпило на
17.11.2015г. в гр. София, на бул. „Тодор Александров”, между лек автомобил
„Пежо Боксер” с рег. №*****, и лек автомобил „Шкода Октавия” с рег. №*****, и
обезщетение за забава.
Уважаването на предявения иск по чл.213, ал.1 от КЗ
(отм.) е предпоставено от положителното установяване на три групи факти:
1/наличие на валиден договор за имуществено З. между увредения и ищеца и
извършено плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди
на застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са
причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали
права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на
настъпване на ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на
валиден застрахователен договор, сключен с ответника. В случая елементите на
така посочения фактически състав са установени от първоинстанционния съд, който
е уважил частично предявените искове и в тази част решението е влязло в сила,
поради което искът по чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) е установен в своето основание.
Спорен между страните е размерът на
причинените вследствие процесното ПТП вреди, които подлежат на обезщетяване. Съобразно
установената съдебна практика (напр. решения №209/30.01.2012г. по т.д.
№1069/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, №109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г.
по описа на ВКС, ТК, І ТО, №52/08.07.2010г. по т.д. №652/2009г. ВКС, ТК, І ТО) обезщетението
не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество /чл.203, ал.2 КЗ /отм.//, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.203,
ал.3 КЗ /отм.//. Съгласно приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза
по средни пазарни цени към датата на ПТП щетите, нанесени по отношение на
процесното МПС, възлизат на сумата в размер на 2089,87 лева с включен ДДС. Изложените
във въззивната жалба съображения, че обезщетението следва да бъде присъдено с
включен ДДС въззивният съд намира за основателни. В случая застрахователят е
заплатил извършените ремонтно-възстановителни дейности, за стойността на които
е начислено и ДДС, доколкото за автосервиза тази сделка е облагаема.
Следователно заплатеното ДДС е разход за пострадалото лице, респ. за
застрахователя и влиза във възстановителната стойност на причинената вреда. Неоснователно
се явява изложеното във въззивната жалба оплакване, че първоинстанционният съд
не е съобразил направеното от вещото лице уточнение, че средната пазарна
стойност на час труд е в размер на 14-15 лева, тъй като видно от приетата като
доказателство в първоинстанционното производство фактура за извършения ремонт
на автомобила е начислена стойност на час труд в размер на 10 лева, поради
което липсва основание за изчисляване на този компонент в различен размер. От посочената
от вещото лице стойност на ремонта следва да бъде приспадната платената
извънсъдебно от ответника сума в размер на 1676,91 лева. Поради изложеното
предявеният иск с правна квалификация чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) се явява
основателен и доказан до размер на сумата от 412,96 лева, както и за
ликвидационни разноски в размер на 15 лева и разходи за транспортиране на
автомобила в размер на 60 лева, или общо сумата от 487,96 лева.
Основателна се явява и акцесорната претенция по чл.86,
ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху тази сума, като съдът с оглед
правомощията си по чл.162 от ГПК определя размера чрез изчисление с лихвен
калкулатор, а именно сумата от 83,23 лева.
Поради изложеното и предвид несъвпадане на изводите на
двете съдебни инстанции, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение
е неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която предявените искове са
отхвърлени както следва: искът по чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) за разликата над
сумата от 144,65 лева до размер на сумата от 487,96 лева, и искът по чл.86,
ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 24,72 лева до сумата от 81,49 лева, като
на ищеца бъдат присъдени главница в размер на още 343,31 лева, и обезщетение за
забава в размер на още 56,77 лева, като решението следва да бъде отменено и в
частта, с която в полза на ответника са присъдени разноски над сумата от 14
лева до пълния присъден размер от 240,60 лева.
По разноските:
При този изход на
спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
въззивната инстанция в размер на 201,28 лева след извършена служебна
компенсация с дължимите на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 8 лева, съобразно отхвърлената част от въззивната
жалба, както и разноски за първоинстанционното производство в размер на още 299,06
лева.
Съдът констатира,
че по делото не е внесен пълният размер на дължимата държавна такса по
въззивната жалба в размер на 25 лева, а са внесени 18 лева от въззивника,
поради което по реда на чл.77 от ГПК и съобразно изхода на спора следва да бъде
осъдена въззиваемата страна за заплащане на остатъка от дължимата държавна
такса в размер на 7 лева.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-в въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение №ІІІ-144-491182 от 19.09.2018г., постановено по гр.д. №86431/2017г. по
описа на СРС, 144 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Д.З.”
АД като правоприемник на ЗАД „В.” срещу „ОЗК – З.” АД иск с правно основание чл.213,
ал.1 от КЗ (отм.) за разликата над сумата от 144,65 лева до размер на сумата от
487,96 лева, както и иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за разликата над
сумата от 24,72 лева до размер на сумата от 81,49 лева, както и в частта, с
която са присъдени в полза на ЗАД „ОЗК З.“ АД разноски по делото в размер над
сумата от 14 лева до пълния присъден размер от 240,60 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ОЗК – З.” АД да заплати на „Д.З.” АД като
правоприемник на ЗАД „В.” на основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) сума в размер
на още 343,31 лева – регресно вземане срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ относно лек автомобил „Пежо Боксер” с рег. №*****,
представляващо изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Каско”, застрахователна полица №031048010031, по преписка по щета
№03100114801513389, на застрахованото лице като собственик на лек автомобил
„Шкода Октавия” с рег. №*****, за претърпени имуществени вреди вследствие на
ПТП, настъпило на 17.11.2015г. в гр. София, на бул. „Тодор Александров”, между
горепосочените МПС, и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 11.12.2017г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
още 56,77
лева – мораторна
лихва за периода от 07.04.2016г. до 11.12.2017г., както и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на още 299,06 лева, и разноски за въззивното производство в размер на 201,28 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №ІІІ-144-491182 от 19.09.2018г., постановено по гр.д.
№86431/2017г. по описа на СРС, 144 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на
основание чл.77 от ГПК „ОЗК – З.” АД,
ЕИК *****, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 7 лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.