Решение по дело №1188/2023 на Административен съд - Варна

Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Администртивнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от М.К.Л., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № МД-РШ-052/09.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. С молба с.д. № 13231/20.09.2023 г. оспорващата уточнява, че обжалва отказ за обработка на декларация по чл. 14 от Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ), обективиран в писмо с вх. № **********/03.05.2022 г., обективиран в писмо рег. №МД-Т22006850ВН/17.06.2022 г. на С.И.– Директор на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

С жалбата и депозирани писмени бележки се настоява, че оспореният отказ е незаконосъобразен, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон. Счита се, че изводите на административният орган противоречат на закона. Твърди се, че за да постанови отказът органът е приел, че имотът е собственост на Държавен поземлен фонд – МЗГ – София. Отправя се искане за отмяна на отказа и връщане на преписката на административния орган.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание оспорва жалбата. Навежда доводи, че видно от приложените по преписката документи, като изключителен собственик се индивидуализира Министерството на земеделието. Предвид посоченото счита, че органът по приходите е действал съобразно закона, правилно е преценил, че приложените към декларацията доказателства не са основание тя да се обработи и съответно да се извърши облагане с данъци по ЗМДТ. Релевира, че съгласно чл. 587, ал. 1 ГПК, когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариус своето право. След като оспорващата се снабди с титул за собственост чрез обстоятелствена проверка и в същата е призната за собственик на процесния имот декларацията ще бъде обработена, както повелява и нормата на чл. 3, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която данъчните декларации по този закон се подават от данъчно задължените лица, а според чл. 11 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите имоти. Сочи, че за целите на гореспоменатото охранително производство органите по приходите при подадено искане могат да обработят и издадат удостоверение за данъчна оценка, но по Приложение 2 от ЗМДТ или по точно чл. 3, ал. 1 ЗМДТ на несобственик, какъвто е към момента, от което нотариусът би могъл да извлече информация за материалния интерес, да не бъде въведен в заблуждение за собствеността на имота от нас би могло да бъде издадено и удостоверение за декларирани данни. Съвкупно с тези документи ще му дадат информация за изчисляване на нотариалните такси и за пробни вписвания за Агенция по вписванията. Счита, че аргументите на оспорващата за придобиване на имота по давност са неоснователни и не са прикрепени със солидни основания за целите на данъчното облагане. По изложените съображения моля жалбата ба бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Административният съд, като съобрази изложени в жалбата доводи, становището на ответната страна, фактите, които се извличат от доказателствата по делото, приложимите правни норми и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от удостовереното от служител при Община Варна – М.Н.М., с вх. № **********/03.05.2022 г. е подадена декларация по 14 ЗМДТ от М.К.Л.. Л. е посочила, че подава декларация за придобит имот в с. Звездица, община варна, област Варна, местнос Орехчето с идентификатор № 30497.502.98. Като начин на придобиване на имота е посочено: давностно владение.

С писмо рег. № МД-Т22006850ВН/17.06.2022 г. на С.И.– Директор на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, оспорващата е уведомена, че имотът е собственост на Министерство на земеделието. Предвид изложеното и на основание съществуващите към момента доказателства, декларацията по чл. 14 ЗМДТ депозирана от Л. е оставена без последица, респ. е постановен отказ от обработката й.

Срещу отказът обективиран в писмо рег. №МД-Т22006850ВН/17.06.2022 г. е подадена жалба пред АдмС-Варна. Образувано е адм. д. № 1701/2022 г. по описа на съда. С Протоколно определение от 28.09.2022 г. съдът е приел, че депозираната жалба е недопустима за разглеждане в производство, предвид обстоятелството, че производството се развива съобразно реда установен по ДОПК, предвиждащ задължителното оспорване, каквото в конкретния случай не е налице. По тези съображения съдия – докладчикът е оставил жалбата без разглеждане, производството по адм. д. № 1701/2022 г. по описа на АдмС-Варна е прекратено, а административната преписката на административния орган за произнасяне по жалбата.

С Решение № МД-РШ-052/09.02.2023 г. на С.И.– директор на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в качеството си на решаващ орган, е потвърден Отказ за обработка на декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/03.05.2022 г., обективиран с Писмо рег. № МД-Т22006850ВН/17.06.2022 г.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на постановения отказ и депозирана в предвидения от закона срок.

Оспореното писмо обективира отказ за обработване на декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № **********/03.05.2022 г., подадена от М.К.Л. („декларацията остава без последствие“). Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за новопостроените или придобити по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограничен вещно право уведомява за това писмено в 2 месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Според чл. 3 ЗМДТ декларацията се подава от данъчно-задължените лица по образец, одобрен от министъра на финансите. При деклариране от задължените лица на обстоятелства, релевантни за възникването и определянето на задълженията им за местен данък по отношение на един недвижим имот - за приходната администрация възникват задължения: да приеме съответната декларация; да я обработи като постави партиден номер на имота, т.е. да създаде за този имот партида в регистъра; да извършва по разписания в закона ред промени по партидния номер на имота, воден за данъчни цели. В производствата по администриране на местните данъци общинските служители имат правата и задълженията на органи по приходите, като в тази връзка правилата за приемане на декларации по ДОПК са изцяло приложими при приемането на декларациите и издаването на удостоверения за местни данъци. Отказът да се отразят корекции и промени по партидния номер на имот, които са от значение за определяне на данъците и таксите за имота, респ. за размера на задълженията на задължените лица, засяга непосредствено правата и интересите на декларатора във връзка с последващо определяне на задълженията му за местни данъци и такси, което следва да се основава именно на декларираните данни, поради което представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Отказът е оспорен по административен ред, като с Решение № МД-РШ-052/09.02.2023 г. на С.И.– директор на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, отказът е потвърден. Решението е съобщено на оспорващата на 25.02.2023 г., а жалба срещу е подадена на 09.03.2023 г., т.е. в 14- дневния срок, въпреки липсата на посочване в оспореното писмо на срока и реда за оспорването му.

Както се посочи, разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ вменява в задължение на собственика, респективно на носителя на ограничено вещно право, при придобиването на недвижим имот или на ограничено вещно право върху него да подаде в общината по местонахождението на имота в 2-месечен срок от придобиването му данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Съгласно ал. 5 подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва и останалите съсобственици или ползватели. С декларацията по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ данъчно задълженото лице не определя дължимия данък за имота, а единствено декларира релевантните за определянето му факти и обстоятелства, въз основа на които компетентният орган по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ изчислява облагаемата данъчна основа и размера на данъка. Като изискуем от закона частен удостоверителен документ данъчната декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ обвързва подателя си с декларираните от него и скрепени с подписа му факти и обстоятелства.

Предвид препращащата норма на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, редът и правилата за подаване на декларацията са уредени в глава ХІІІ на ДОПК. Съгласно чл. 103, ал. 1 ДОПК при установяването на несъответствия между съдържанието на декларацията и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в нея и данните, които органите по приходите са получили от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаване на съобщението. Съгласно ал. 2 на чл. 103 отстраняването им се извършва с подаването на нова декларация в срока по ал. 1, която ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3. Няма данни в процесния случай подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ от Л. на 03.05.2022 г. да е свързана с изискано от общинските служители отстраняване на несъответствия.

В случая, след приемане от М.Н.М. - общински служител, определен за длъжностно лице от общинската администрация, извършващи установяването, събирането и контрола на местни данъци и такси битови отпадъци със Заповед № 2888/15.07.2019 г. на Зам. - кмета на Община Варна (изпълняващ функциите на кмет съгласно заповед № К-045/12.07.2019 г. на Кмета на Община Варна), изменена и допълнена със Заповед № 4107/30.09.2019 г. на Зам.-кмета на Община Варна (изпълняващ функциите на кмет съгласно заповед № К-056/19.09.2019 г. на Кмета на Община Варна), декларацията по чл. 14 ЗМДТ на 03.05.2022 г., в хода на проверката по реда на чл. 18, ал. 1 ЗМДТ на подадената от оспорващата декларация е установено, че имотът е собственост на Министерство на правосъдието, поради което декларацията е оставена без последствие. С оглед посоченото в оспорения акт, че при промяна по отношение на собствеността на имота въз основа на съдебно решение или на друго законова основание, следва да се подаде декларация по чл. 14 ЗМДТ и да се удостоверят декларираните в нея данни с документи, следва да се приеме, че в настоящия случай административният орган приема, че не е налице промяна в обстоятелствата, налагаща деклариране на имота (съгласно чл. 14, ал. 3 ЗМДТ).

Без правно значение е обстоятелството, че оспорващата не е претендирала нищожност на оспорения акт, защото съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, като по силата на чл 168, ал. 2 АПК обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият състав на съда приема, че отказът за обработване на процесната декларация по чл. 14 ЗМДТ от 03.05.2022 г., обективиран в писмо изх.№ МД-Т22006850ВН от 17.06.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, е нищожен поради липса на материална компетентност.

Изрично нормата на чл. 18 ЗМДТ посочва компетентният орган, който следва да проверява подадените декларации и който може да може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи. Това е служителят на общинската администрация.

Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси (вкл. и свързаните с тях актове какъвто е и настоящият случай), се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, а според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. В ал. 4 на същата разпоредба е посочено, че служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, като ал. 5 посочва, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на НАП. Съгласно чл. 144 ДОПК редът за обжалване на ревизионните актове е приложим и по отношение на другите актове, издавани по реда на ДОПК от органите по приходите, доколкото за тях не е предвиден друг ред.

След указване от съда на доказателствената тежест на ответника да установи по делото, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, ответникът е представя Заповед № 1172 от 27.04.2017 г. на Кмета на Община Варна, с която са определени длъжностните лица от общинската администрация, които имат правата и задълженията по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ. Като издател на оспорвания индивидуален административен акт е посочен С.И.- Директор на Дирекция „Местни данъци“. Административният орган, издател на оспорения акт в случая е ръководителят на звеното за местни приходи в общината, който по смисъла на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на НАП. По силата на ЗМДТ на ръководителят на звеното за местни приходи в общината са определени специални правомощия, респ. компетентност. Освен това Директорът на Дирекция „Местни данъци“ се явява и по-горестоящ административен орган спрямо лицата по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ.

По делото няма данни за произнасяне от служител в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, определен за орган по приходите със Заповед № 2888/15.07.2019 г. на Зам.- кмета на Община Варна (изпълняващ функциите на кмет съгласно заповед № К-045/12.07.2019 г. на Кмета на Община Варна), по повод на подадената от оспорващия декларация по чл. 14 ЗМДТ, а видно от съдържанието на писмото, същото не е издадено в производство по обжалване по административен ред.

Ирелевантено се явява обстоятелството, че процесното писмо рег. № МД-Т22006850ВН/17.06.2022 г. е изготвено от главен инспектор ОД и съгласувано от Началник отдел ОДОП, тъй като същото е подписано от С.И.– директор на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, респ. това е й длъжностното лице, постановило отказа.

Следователно оспореният отказ, обективиран в писмо изх. № МД-Т22006850ВН/17.06.2022 г., е постановен не от служител на общинската администрация, както изисква чл. 18, ал. 1 ЗМДТ, а от некомпетентен орган – директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, който по силата на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на НАП.

Нарушена е и забраната по чл. 10, ал. 1 АПК, във вр. с § 2 ДОПК по-горестоящият административен орган да изземва за решаване въпрос, който е от компетентността на подчинения му административен орган.

Поради наличието на основанието по чл. 146, ал. 1 АПК за обявяване нищожността на акта, следва същата да бъде обявена от съда, а преписката да се изпрати на звеното за местни приходи в Община Варна за произнасяне от служител на общинската администрация, определен със заповедта на кмета като орган по приходите.

Съдът намира, че изпълнението на задълженията по ЗМДТ от общинските служители, определени от кмета на общината като органи по приходите и отразяването по партидите на имотите на собствениците им във връзка с облагането с местни данъци и такси няма и не може да има за правна последица придобиване или лишаване от право на собственост, в какъвто смисъл е изразеното от процесуалния представител на ответника становище. Вещните права могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени със закон. В този смисъл е и Разяснение № 08-00-2 от 04.03.2015 г. на НАП, дадено на основание чл. 4, ал. 6 ЗМДТ. От друга страна, с оглед последно посоченото, в рамките на настоящото съдебно производство, както и в предхождащото го административно такова по реда на ЗМДТ, във вр. с ДОПК, не следва да се разрешават спорове за собственост. Във връзка с декларациите по чл. 14 ЗМДТ общинските служители извършват само проверка за съответствие на декларираните данни с установяващите се факти от приложените и/или събрани документи и извършени справки, като се предполага наличието на достатъчно познания за констатиране на съответствие или несъответствие на декларираните данни за собствеността и за обектите на собствеността с надлежно удостоверените данни за действително правно положение. Следва да се има предвид и че ненадлежно изпълнение на задължението (по чл. 103, ал. 1 ДОПК) за проверка на декларираните данни и неустановяването на несъответствия, респ. непоканването на декларатора да отстрани несъответствията, не може да бъде пречка за съблюдаването на принципа на обективност по чл. 3 ДОПК.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 3 АПК, АдмС-Варна, XIV състав

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН отказът за обработка на декларацията с вх. № **********/03.05.2022 г., подадена от М.К.Л., ЕГН **********, обективиран в писмо изх. № МД-Т22006850ВН/17.06.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

ИЗПРАЩА преписката на звеното за местни приходи в Община Варна за произнасяне от определените със заповед на кмета служители на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите, при спазване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: