Р Е Ш Е Н И Е № 80
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 07.03.2019 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от двадесет и
втори февруари през две хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева,като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело № 620 описа на
ПАС за 2017 г.,
намери следното:
Производство по чл.258 и следв. от ГПК.
Делото е образувано по повод подадена въззивна жалба от Б.А.К.Б. АД
/БАКБ АД/ против постановеното решение №63 от 03.02.2017 г. по търг.дело №481/2014
по описа на Окръжен съд П.,,с което са отхвърлени предявените искове по чл.422
от ТЗ във вр.с чл.415,ал.1 от ГПК срещу Р.К. ЕООД в несъстоятелност, П.Г.Б. ,Е.
А. Б. и Р.И. ООД в несъстоятелност за
установяване съществуването на вземанията на банката,за които вземания са
издадени заповед за незабавно изпълнение №44 от 06.01.2014 г. с поправени ЯФГ с
определение №799 от 20.01.2014 г.,както и изпълнителен лист от 23.01.2014 г. по
ч.гр.д.№20414/2013 на РС-П., за сумите,както следва:
- вземане за главница в размер на 468 163,47 евро,произтичаща от договор за банков
кредит от 10.03.2010 г. и анекси към него,ведно със законната лихва за периода
13.12.2013 г. до окончателното плащане,
- вземане за договорна лихва за периода 20.01.2013-12.12.2013 г. в размер на 74 865,68 евро,
- вземане за лихва за забава
за периода 20.01.2013-12.12.2013 г. в размер на 18 317,11 евро,
- вземане за застраховка в размер на
211,14 евро съгласно чл.7.02 от
договора,
-вземане за такса в размер на 1854,02
евро съгласно чл.1.08 от договора,поради
липса на предсрочна изискуемост.
С протоколно определение от 26.01.2018 г.
производството по делото по отношение на ответника Р.И. ООД в несъстоятелност е
спряно на основание чл.637,ал.1 от ТЗ.
С въззивно решение №139 от 11.05.2018 г.,
постановено по настоящото дело, са разгледани предявените искове срещу
ответниците П.Г.Б. и Е. А. Б..
Производството срещу ответника Р.К. ЕООД в несъстоятелност е
спряно. Спирането е отменено с определение №58 от 21.01.2019 г. по ч.т.д.№2481
по описа на ВКС, като е върнато делото
на ПАС за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед гореизложеното, понастоящем се
разглежда производството по делото срещу ответника Р.К. ЕООД в
несъстоятелност.
Жалбоподателят
БАКБ АД е останал недоволен от обжалваното решение, като го
счита за неправилно,незаконосъобразно ,постановено в противоречие с императивен
материален закон и процесуални правила, както и в разрез със съдебната практика
по подробни съображения , изложени във въззивната жалба.
Първо,счита,че окръжният съд не е обсъдил довода, че в хода на
производството по разглеждане на делото длъжникът –кредитополучател е обявен в
несъстоятелност с решение №399 от
06.10.2016 г. и не е отчетено в мотивите действието на това решение съгласно разпоредбата на чл.617
от ТЗ. На следващо място , не е съгласен с извода относно предсрочната
изискуемост на кредита , като счита ,че
неправилно е приложен законът. На следващо място е изложил съображения за
редовно падежиралите вноски и за тяхната
дължимост, както и за процесуални нарушения , свързани с разпределение на доказателствената тежест.
Моли да
се отмени обжалваното решение и се
уважат предявените искове, като се
приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 20.11.2013 г.,евентуално на
06.10.2016 г. При условие на евентуалност, ако не се приеме тезата за
настъпване на предсрочна изискуемост, моли да се признае за установено,че се
дължат падежиралите вноски с настъпил падеж към настоящия момент,евентуално към
датата на подаване на заявлението за
образуване на заповедно производство. Претендира направените разноски.
Ответникът Р.К. ЕООД – в
несъстоятелност счита въззивната жалба за неоснователна,като е изложил подробни
съображения за липса на предсрочна изискуемост.Моли да се потвърди решението.
Синдикът на Р.К. ЕООД – в несъстоятелност А.К. не е представил отговор.
Съдът,след като се запозна с акта предмет на
обжалване ,наведените оплаквания, както
и след преценка на събраните по
делото доказателства , намери за установено следното:
Обжалваното
решение е връчено на жалбоподателя на 20.02.2017 г., а въззивната жалба срещу
него е подадена на 06.03.2017 г. ,което е в двуседмичния срок ,предвиден в
чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна страна, жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт. Ето защо , следва да се пристъпи
към разглеждането и.
Банката ищец твърди, че има вземания, произтичащи от договор за
банков кредит от 10.03.2009 г. и анекси към
него, между нея, като
кредитодател, и Р.К. ЕООД, като кредитополучател. Всички задължения по договора са
обезпечени с поръчителства,учредени
от П.Б. ,Е.Б. и Р.И. ООД , които са се
задължили да отговарят солидарно с
кредитополучателя.
Твърди , че ответниците са
просрочили дължимите плащания по
договора за кредит ,считано от 20.01.2013 г. Задълженията с падежи на
20.01.2013 г. , 20.02.2013 г. , 20.03.2013 г. , 20.04.2013 г. , 20.05.2013 г. ,
20.06.2013 г., 20.07.2013 г. ,20.08.2013 ., 20.09.2013 г. , 20.10.2013 г. ,
20.11.2013 г. не са погасени и са настъпили условията на чл.9.03 от договора за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Изпратени са
уведомления-покани до длъжниците от 08.08.2013 г. Поради неплащане , с
решение на Управителния съвет на банката кредитът е обявен за предсрочно
изискуем,считано от 20.11.2013 г. ,като банката е удължила срока,в който
длъжниците са имали възможност да заплатят просрочените вноски. Така се е
стигнало до образуване на заповедно производство по ч.гр.д.№20414/2013, издаване за заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417,т.2 от ГПК. Поради постъпило възражение от длъжниците , са
предявени настоящите искове на 27.06.2014 г.
Ответникът оспорва исковата
молба,счита,че не дължи сумите,предмет на заповедното производство, както
поради ненастъпила предсрочна изискуемост, така и поради липса на неизпълнение
на негови договорни задължения. В тази връзка прави възражение ,че кредитът не
е усвоен,както и за извършвани от банката платежни операции със средства по
кредитната линия и с останалите разполагаеми
от него средства и постъпления от
контрагенти, за което не го е уведомявала. Възразява , че банката не
е съобразила реда на погасяване на
вземанията по кредитните експозиции. Възнаградителната лихва и неустойката са
начислявани върху цялата главница, вкл. и върху неизискуемата,което е довело
до тяхното увеличаване. Отделно от това,
начислените суми, като възнаградителна лихва, не съответстват на
договорените начин и дата на формиране
на лихвения процент. При условие на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от 500 000
евро,представляваща сумата по
неразрешени платежни операции от банковите му сметки при ищеца. При условие на
евентуалност прави възражение за нищожност на заплатените възнаградителни и наказателни лихви със сумата
от 500 000 евро, от които 300 000 евро платени без основание
възнаградителни лихви , 200 000 евро платени без основание наказателни лихви.
Окръжният съд е обсъдил
твърденията в исковата молба и възраженията на ответника срещу тази твърдения в
мотивите към обжалваното решение.
Съобразно оплакванията във въззивната жалба, предмет на обсъждане в настоящото
производство е настъпването на предсрочна изискуемост, значението на
разпоредбата на чл.617 от ТЗ и ако се достигне до уважаване на иска-възраженията
на прихващане,направени при условие на евентуалност.
Установява се ,че в хода на разглеждане на
исковете по отношение на кредитополучателя-длъжник е открито производство по
несъстоятелност с решение №555 от
15.10.2015 г. по т.д.№639/2014 г. на ПОС, обявена е начална дата на
неплатежоспособността му 11.07.2014 г. На основание чл.637,ал.1 от ТЗ е спряно
съдебното производство. Банката е
предявила вземанията си в производството по несъстоятелност , те са
включени от синдика в списъка на одобрените
вземания, но по възражение на длъжника – изключени с определение на съда по
несъстоятелността. Предявен е иск по чл.694 от ТЗ, чието производство е спряно
до приключване на настоящото
производство. Съдебното производство с предмет
процесните искове е възобновено
при условието на чл.637,ал.3,т.2 от ТЗ. Постановено е и решение №399 от
06.10.2016 г., с което дружеството-кредитополучател е обявен в несъстоятелност ,
ведно с произтичащите от това последици.
Видно
от приложения договор от 10.03.2009 г., банката се е съгласила да
предостави на кредитополучателя-дружеството
Р.К. ЕООД банков кредит в размер на
517 094 евро при условията на договора, вкл. при обезпечения и
поръчителства. Впоследствие са сключени анекси-11бр. Дружеството се е задължило
да върне отпуснатите средства чрез погасяване с 95 месечни анюитетни
вноски,всяка от които с падеж 20 число на съответния месец,като крайният срок
за погасяване на кредита е 20.01.2018 г. Впоследствие,с анекс №11/02.01.2013 г.
към договора е прието,че задължението по усвоената и незаплатена главница по
кредита възлиза на 468 163,47 евро,като е уговорен план за връщането й на 61
месечни вноски за времето от 20.01.2013 г. до 20.01.2018 г.
В
договора и съответно сключени анекси към него са уговорени и различни като
процесн възнаградителни лихви върху главницата по кредита,като с анекса от
02.01.2013 г. е било уговорено,че размерът на лихвата върху редовната главница
по кредита не може да бъде по-малък от 9,50 % годишно и че за периода от 20.01.2013
г. до 19.03.2013 г. лихвата ще е именно в посочения процент годишно.С този
анекс страните приели още,че неплатените и просрочени лихви по кредита са в
размер на 33 666,62 евро,като кредитополучателят се е задължил да ги заплати на
три равни месечни вноски в периода м.януари-м.март 2013 г.,всяка от които в
размер на 2500 евро,и четвърта изравнителна вноска,дължима на 20.04.2013 г.
В договора за кредит е уговорена и лихва за забава от 12 % върху
неизплатената част от главницата, считано от датата на задължимото плащане по нея, както и такса ангажимент и ежегодна такса за управление в
съответно уговорен размер и падеж на плащане.
Уговорена е и лихва за забава при неплащане,забавено или частично плащане
на вноска по главницата и/или договорната /възнаградителна/ лихва, като с последващия анекс №10 от 20.02.2012 г. размера на
същата лихва е предоговорен по описания в исковата молба начин. Освен това,с договора за кредит и последващи анекси към него страните-съконтрагенти са постигнали
уговорки и относно размера,падежа и начина на плащане на ежегодна такса
управление на кредита.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост по силата на изпратено уведомление,изх.№2/00278 от 08.08.2013 г. до
длъжниците, както и на решение на Управителния съвет ,с което банката е упражнила уговореното в нейна полза потестативно
право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, считано от 20.11.2013 г. Видно от уведомлението , негови
адресати са кредитополучателят и поръчителите. С него адресатите се
уведомяват за дължимите и просрочени суми по договора за
банков кредит , поканват се доброволно да заплатят дължимите суми ,както и се
уведомяват , че при неизпълнение банката
има право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да изиска всички дължими
суми в пълен размер. Към уведомлението е приложено подписано копие от
товарителница с получател П.Б., с получил Г.-счетоводител и подпис от
09.08.2013 г.
Предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора,което настъпва с волеизявление на една от страните по договора –
кредиторът посочва,че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за
предсрочно изискуеми, включително и вноските с непогасен падеж, които към
момента на посочването не са били
изискуеми. Уредена е в чл.60,ал.2 от Закон за кредитните институции/ЗКИ/ и
представлява сложен фактически състав от два елемента.
Първият е обективен.Това е обективният
факт на неплащане.Вторият е субективен, предполагащ възможност на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем,т.е. да упражни правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Действието на предсрочната изискуемост започва
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са налице обективните факти,обуславящи настъпването и.
Доказателствената тежест е на страната на кредитора.Той следва да докаже
настъпването на предсрочната изискуемост,в т.ч.,че е уведомил длъжника за това.
Според задължителната тълкувателна практика на ВКС,
изразена в т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, предпоставка за
иницииране на заповедно производство в хипотезата, при която в договора за
банков кредит е предвидена предсрочна изискуемост на целия кредит при
неизплащане на определен брой вноски, е кредиторът да е уведомил писмено
длъжника, че е упражнил правото си на предсрочна изискуемост. Липсата на такова уведомление не означава
нищо друго освен липса на изискуемо вземане.
По делото при доказателствена тежест за
ищеца в производството по чл.422 от ГПК, той не е представил доказателства ,
че е уведомил длъжника-кредитополучател за настъпване на предсрочната
изискуемост. От приложеното копие на товарителница се установява,че е адресиран
документ до П.Б., без да е ясно какво точно е изпратено до него. Няма данни на
длъжника–кредитополучател да е връчено уведомлението. Ето защо, не са налице обективните
факти,обуславящи настъпването на предсрочна изискуемост.
В
хода на производството се установява,че за длъжника е открито производство по
несъстоятелност с решение №555 от 15.10.2015 г. по т.д.№639/2014 г. на
ПОС, както и че е обявен в несъстоятелност с решение №399 от 06.10.2016
г.по същото дело. Съгласно чл.617 от ТЗ , всички парични и непарични задължения
на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в
несъстоятелност,т.е. от 06.10.2016 г. В
случая от тази дата задълженията на
длъжника-кредитополучател към банката стават
изискуеми в пълен размер по силата на решението за обявяване в
несъстоятелност и за банката се поражда правото да иска в пълен размер
вземанията си.
При така установената фактическа обстановка
следва да се преценят предявените искове с правно основание по чл.422 от ГПК. Съгласно
цитираната разпоредба ,искът по чл.422 от ГПК е за съществуване на вземане ,за
което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист , както е
в настоящия случай. По вид е специален установителен иск в резултат на заповедно
производство,чиято цел е улесняване на кредитора за събиране на вземанията му
от длъжника. Правният интерес на ищеца
произтича от подаване на възражение от страна на длъжника ,т.е при
оспорване на вземанията. Предмет на иска е установяване на съществуване на
вземането към момента на подаване на
заявлението за образуване на заповедно производство. Това означава, че релевантният
момент за преценка на вземането е датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение-в случая това е датата 13.12.2013 г. След този момент
и съгласно чл.235,ал.3 от ГПК следва да се отчетат всички настъпили факти
,имащи значение за спорното право с основание по чл.422 от ГПК. Решението за обявяване в несъстоятелност е
нов факт,съответно ново основание,което е различно от твърдените факти и
основанието ,предмет на исковата молба. Не е съществувало към релевантния момент за преценка на
вземането – 13.12.2013 г. Затова и не е факт по смисъла на чл.235,ал.3 от ГПК.
Ето защо и към 13.12.2013 г. не е налице
предсрочна изискуемост-нито на основание чл.60,ал.2 от ЗКИ, нито на основание чл.617 от ТЗ. Към този
момент са били изискуеми падежиралите вноски по договора за банков кредит и тъй
като същите са част от извлечението от
сметки ,съответно част от обстоятелствената част на исковата молба, няма пречка да бъдат установени в настоящото
производство. Основания за изискуемост на непадежиралите вноски не са
налице,тъй като обстоятелствата за изискуемост на същите по силата по уговорки
в договора не са наведени от ищеца.
За установяване на задълженията
по договора за кредит към релевантния момент-датата на подаване на заповедно
производство , е назначена съдебно-счетоводна експертиза пред настоящата
инстанция. Видно от заключението на вещото лице Р. ,което е неоспорено от
страните и компетентно изготвено ,се установява , че след 20.01.2013 г. няма погасена част от дължимите погасителни вноски по кредита. Така
също към датата на заявлението за образуване на заповедно производство неизплатените вноски с настъпил падеж са 11
на обща стойност 133 449,33 евро ,
от които : - 58 583,65 евро просрочена главница , - 74 865,68 евро
просрочена лихва върху редовна главница , - 18 317,11 евро наказателна лихва върху просрочени вноски към
12.12.2013 г. , - 211,14 евро неплатена
застрахователна премия , - 1854,02 евро неплатена такса за управление . Констатациите на вещото лице съответстват и на
представеното движение по сметката на кредита от отпускането му до предявяване
на настоящите искове.
Ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на тези задължения. От негова
страна е направено възражение за
нищожност на договорените възнаградителни и наказателни лихви ,поради
противоречието им с добрите нрави. Не е съгласен с механизма на начисляване на
лихвите ,като счита , че са начислявани върху цялата главница по кредита/дори и
върху неизискуемата такава/. Освен това не съответстват на уговорките в
договора и анексите начин и дата на формиране на лихвен процент. Счита и ,че
кредитната експозиция е обезпечена с поръчителство и ипотеки ,както и с
незабавно банково инкасо.
От първоначалното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установяват платените лихви върху редовна
главница и платените лихви за
забава,които са описани в т.2.2 и т.2.3. Лихвата за редовна главница е
изчислявана при лихвен процент съгл.чл.1.03 от договора върху размера на
редовната главница. Лихвата за забава е изчислявана в размер на лихвата по чл.1.03 от договора , увеличен с
надбавка от 10% годишно, върху общия
размер на неиздължените/просрочени погасителни вноски /състоящи се от главница
и лихви/ за времето на забавата, започвайки от
датата на дължимо плащане ,на която не е извършено пълно плащане на
вноска, до момента на издължаване.
При така установената фактическа
обстановка не се установяват възраженията на ответника относно механизма на начисляване на лихвите и несъответствие с
договорни клаузи относно дата и начин на
формиране на лихвен процент. Няма и нарушение на добрите нрави, които са
морална категория. В закона е уредено възнаграждение за предоставения заем.
Т.е. лихвите по т.2.2 за редовна главница не са незаконни. Същият извод се отнася и до лихвата за
забава. Тя е допустима по закон, като надбавката от 10% годишно съответства на размера и съгласно чл.86,ал.2
от ЗЗД.Ето защо ,не са нищожни
договорените възнаградителни и
наказателни лихви.
При така установената
фактическа обстановка, посочените суми са с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението за образуване на заповедно производство и са дължими.
Не са заплатени от длъжника и задължените наред с него лица. Ето защо,установителната претенция се
явява основателна в рамките на посочените размери от вещото лице. Исковата
претенция срещу длъжника следва да бъде уважена с изключение за вземането за главница в размер на разликата над 58 583,65 евро до 468 163,47 евро.
При условие на евентуалност ответникът е направил възражение за прихващане със сумата от 500 000
евро,представляваща сумата по
неразрешени платежни операции от банковите му сметки при ищеца. Твърди ,че има
и друг договор за банков кредит между
същите страни, като банката без основание и нареждане е заверявала и погасявала
плащанията на задължения по различните договори по избор. В тази връзка от констатациите на вещото лице в
първоначалното му заключение се установява ,че целият размер на кредита е
усвоен чрез заверяване на конкретно посочена разплащателна сметка на
кредитополучателя в евро. По тази сметка е ставало и погасяването на
задълженията. По принцип разплащателната сметка
се открива от банката за едно лице,като
банката се задължава да приема и извършва по нареждане на лицето
плащания в границите на покритието по сметката
срещу възнаграждение. От констатациите на вещото лице се установява и
,че не са налични изрични писмени нареждания за погасяване на
суми по кредита, които да са били отнесени на погасяване на друг кредит на
ответника в същата банка. Съгласно записванията в банковите регистри, всички
погашения на главница са извършвани от банката чрез задължаване на сметката на ответника на падеж или след
падежа при постъпване на парични
средства. Ответникът е отправил искане за интернет банкиране,както ие посочил
лицата,които да се разпореждат със сметката му в банката. Лицата, оперирали от негово име, са
били снабдени със съответни надлежни пълномощни от П.Б.. В тази връзка
по делото е била назначена почеркова експертиза, която потвърждава
автентичността на подписите на лицата ,извършвали нареждания по сметката.
Ето защо и при така установената
фактическа обстановка, възражението на
ответника се явява неоснователно и
недоказано. Същото не следва да се уважава.
При условие на евентуалност прави възражение
за прихващане за нищожност на заплатените
възнаградителни и наказателни лихви със сумата от 500 000 евро, от
които 300 000 евро платени без основание възнаградителни лихви ,
200 000 евро платени без основание
наказателни лихви,поради нарушение на добрите нрави. То също се явява неоснователно по изложените
по-горе мотивите за нищожност на договорените
възнаградителни и наказателни лихви.
С оглед гореизложеното ,въззивната жалба се
явява частично основателна по
съображенията изложени по-горе. Ето защо ,следва да се уважат предявените
искове за задълженията с настъпил падеж
–главни и акцесорни. По отношение
на главницата - за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер въззивната жалба се явява
неоснователна. В тази част следва да се потвърди
обжалваното решение,с което се отхвърлят предявените,поради липса на предсрочна
изискуемост към релевантния момент.
По отношение на разноските – обжалваното
решение e отменено в частта му за
разноските с предходно
решение №139 от 11.05.2018 г. по делото. Видно от това решение, в него са
разгледани и присъдени разноските на жалбоподателя. Понастоящем са претендирани
разноски общо 40 338,73 лв. по
приложен списък, който е идентичен с приложения предходен списък. И в двата
списъка са включени едни и същи същите компоненти. Преценени са и разноските
пред първата инстанция. Ето защо, тъй
като вече разноски на жалбоподателя са
присъдени,както и няма други направени и поискани разноски, искането се явява
неоснователно.
Водим от гореизложеното,
Пловдивският апелативен съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното решение №63 от 03.02.2017
г. по търг.дело №481/2014 по описа на Окръжен съд П.,с което са отхвърлени
предявените искове по чл.422 от ТЗ във вр.с чл.415,ал.1 от ГПК срещу П.Г.Б. и Е.
А. Б. В ЧАСТТА МУ за вземанията : - 58 583,65
евро просрочена главница , - 74 865,68 евро просрочена лихва върху редовна
главница , - 18 317,11 евро
наказателна лихва върху просрочени вноски към 12.12.2013 г. , - 211,14
евро неплатена застрахователна премия ,
- 1854,02 евро неплатена такса за управление, както и за разноските ,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
искове по чл.422 от ТЗ във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК от Б.А.К.Б. АД срещу П.Г.Б.
и Е. А. Б. съществуването на вземанията
на банката срещу тях като солидарни длъжници,за които вземания са издадени
заповед за незабавно изпълнение №44 от 06.01.2014 г. с поправени ЯФГ с
определение №799 от 20.01.2014 г.,както и изпълнителен лист от 23.01.2014 г. по
ч.гр.д.№20414/2013 на РС-П., за сумите,както следва:
- вземане за главница в размер на 58 583,65 евро,произтичаща от договор за банков кредит от 10.03.2010 г. и анекси към
него,ведно със законната лихва за периода от 13.12.2013 г. до окончателното
плащане,
- вземане за договорна лихва за периода 20.01.2013-12.12.2013 г. в размер на 74 865,68 евро,
- вземане за лихва за забава за периода 20.01.2013-12.12.2013 г. в размер на 18 317,11 евро,
- вземане за застраховка в размер на
211,14 евро съгласно чл.7.02 от
договора,
- вземане за такса в размер на 1854,02
евро съгласно чл.1.08 от договора.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалваема част в размер на разликата над 58 583,65 евро до 468 163,47 евро
главница .
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.