Р Е Ш
Е Н И Е
№ 42/06.02.2020г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
на десети декември Година 2019
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар : Д.Чипева
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 543 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от „Цито“ ЕООД гр. Каварна, ул. „Йордан Йовков“ №
1, общ. Каварна, област Добрич, ЕИК *********, К.К.И. ЕГН ********** и Г.Н.И.
ЕГН ********** срещу решение № 72/21.05.2019г. на Добричкия окръжен съд, постановено по
т.д. № 340/2018г., с което въззивниците
са осъдени да заплатят солидарно на „Мелон
България“ ЕАД гр. София, БУЛ. „Мария Луиза“ № 100, ет. 3 - 33 289.40 лв., представляващи неплатена сума по договор за
прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г., сключен между „Юробанк България“ АД
като цедент и „Мелон България” ЕАД гр. София като цесионер, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска – 25.10.2018
г., до окончателното й изплащане, както и 1
331.58 лв. разноски по делото и 150.00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Според въззивниците решението е неправилно поради постановяването му в
нарушение на материалния и процесуалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост, както и поради несъобразяване от
първоинстанционния съд на всички възражения, заявени от ответниците при
двустранната размяна на книжа. Иска се същото да бъде отменено.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без
уважение.
Съдът, за
да се произнесе по съществото на
въззива, прие за установено следното :
Предявеният
иск е с правно основание чл. 99 във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
«Мелон България» ЕАД, гр.София претендира от ответниците
«Цито» ЕООД, гр.Каварна, К.К.И. и Г.Н.И., и двамата от гр.Каварна заплащане на 33 289.40 лв., представляващи неплатена сума
по Договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г., сключен между „Юробанк
България“ АД като цедент и ищеца като цесионер, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 25.10.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява от фактическа страна, че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД / праводател на
„Юробанк България” АД/ в качеството на кредитор и „Цито“ ЕООД,
гр.Каварна в качеството на кредитополучател е сключен Договор за
банков кредит ( продукт „Бизнес кредит“ ) № BL16599/22.04.2008 г., по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на сумата от
30 000.00 лв. за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни
средства, а кредитополучателят се задължил да го върне, заедно с дължимите
лихви, в срок от 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка
и при условията на договора – чл. 1 от договора.
Съгласно сключените Анекс №
1/27.01.2010г. и Анекс № 3/27.10.2011г.
като съдлъжници по договора встъпили и ответниците К.К.И. и Г.Н.И.. В анексите
е предоговорен и начина на погасяване на предоставения кредит чрез равни
месечни анюитетни погасителни вноски чрез погасителен план от 28.10.2011г.
С Договор за прехвърляне на
вземания от 21.06.2017г. банката прехвърлила редица свои вземания на ищеца „Мелон България” АД, включително
вземанията и правата си по Договор за банков кредит ( продукт „Бизнес кредит“ )
№ BL16599/22.04.2008 г., заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции
и другите принадлежности. Вземането, произтичащо от процесния договор е
отразено в Приложението към договора за прехвърляне на вземания от 21.06.2017
г. под сделка № 887475.
Съгласно чл.7 ал.1 от цесионния
договор цедентът дал съгласието си и упълномощил цесионера да уведоми
длъжниците от негово име по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД за извършеното прехвърляне
на вземанията, както и да обяви същите за предсрочно изискуеми. Ето защо съдът
намира, че кредитополучателят и солидарните съдлъжници са уведомени за
извършеното прехвърляне на вземанията от
датата на получаване на исковата молба – 31.10.2018г.
Безспорно установено е още, че към датата на предявяване
на исковата молба дължимите по договора суми не са платени от длъжниците.
С оглед разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд дължи служебно произнасяне по валидността на решението, а по
допустимостта в обжалваната му част, като по въпросите за правилността на
решението той е ограничен от посоченото в жалбата.
Като констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, настоящият състав следва да се произнесе по
поддържаните в жалбата оплаквания.
Първото от тях касае оспорването
на качеството «кредитор» на ищцовото дружество. Твърдението е, че сключеният
Договор за цесия от 21.06.2017г. не е произвел действие спрямо ответниците, тъй
като по делото не се е установило дали сред прехвърлените вземания фигурира и
това по процесния договор за банков кредит. Според въззивниците липсва пряка
връзка между неозаглавената страница, съдържаща 55 реда и 12 колони,
представена като Приложение № 1 към договора и самият договор за цесия от 21.06.2017г.; има
разминаване между броя на подписите на таблицата и този на договора за цесия;
видно от представеното от банката извлечене от счетоводните й книги към датата
на съставянето му – 03.08.2017г., близо два месеца след цесията банката
продължава да води счетоводно данните по договора и начислява лихви по него.
Оплакването е неоснователно. Волеизявлението
на банката за прехвърляне на вземането й по процесния договор за банков кредит
е обективирано в редица представени по делото писмени доказателства, извън
оспорената като Приложение № 1 към договора таблица : в адресираните до
встъпилите съдлъжници физически лица К.К.И. и Г.Н.И., както и в представеното с
допълнителната искова молба Потвърждение от банката на извършените действия от
«Мелон България» ЕАД по уведомяване за сключен Договор за прехвърляне на
вземания, чрез връчване на препис от исковата молба. В съответствие с така
изразената воля на банката са и начислените до 03.08.2017г. законни лихви върху
главницата в приложеното извлечение от счетоводните книги, тъй като именно от
тази дата банката е престанала да администрира кредита, като това правомощие е
предоставено на цесионера – л.30. И най-после всички данни в оспорената таблица
досежно страни и размер на задълженията по кредитното правоотношение съвпадат с
твърдяните такива от ищцовото дружество, предвид на което съдът намира
прехвърлянето на вземането по процесния договор на ищеца, в качеството му на
цесионер, за доказано.
Второто оплакване се свежда до
това, че след като по отношение на встъпилите в кредитното правоотношение
съдлъжници – физически лица К.К.И. и Г.Н.И. не са събрани доказателства, че
действат в качеството си на професионалисти и търговци и след като целта на
кредита не е дефинирана изрично като непотребителска, то потребителската защита по отношение на
тях, установена в нормите на ЗПК/отм./, приложим в относимата към сключването
на двата анекса редакция, следва да
бъде съобразена от съда. В тази връзка двата анекса, въз основа на които е
ангажирана солидарната отговорност на ответниците – физически лица, се твърди
да са недействителни.
Оплакването е неоснователно. След извършена служебна
справка в Търговския регистър по партидата на дружеството и в НБД «Население»
съдът установи, че ответното дружество «Цито» ЕООД е вписано в регистъра на ДОС
с решение № 78/10.01.2006г. по ф.д. № 43/2006г. с управител и едноличен
собственик на капитала ответникът Г.Н.И.. С Договор за прехвърляне на дялове от
26.02.2013г. Г. И. е прехвърлил всичките
си дружестевни дялове на И. Г. И., като последният е вписан и за управител на
дружеството. Ответницитет Г.Н.И. и К.К.И. са съпрузи. Т.е. към момента на
встъпването им като съдръжници по договора за банков кредит от 22.04.2008г. ответниците
– физически лица са «свързани лица» по смисъла на пар.1 ал.1 т.1, 3 и 4 от ДП
на ТЗ.
По въпроса може ли и при какви условия физическо лице –
съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващо кредит, по който
кредитополучателят е търговец, да се
ползва от потребителска защита е формирана практика на ВКС, обективирана
в решение № 38/23.06.2017 г.
по т.д.№ 2754/ 2015 г. на І т.о. на ВКС, решение 240/29.03.2018г. по т.д. №
1102/2017г. на ВКС, І т.о. и др. Според даденото разрешение от касационната
инстанция ФЛ – съдлъжник може да се ползва от тази защита ако действа за цели
извън рамките на неговата търговска или професионална дейност, като за
установяване на това обстоятелство съдът извършва конкретна преценка, съобразно
обстоятелствата и доказателствата по делото. Ако обаче встъпващото като
съдлъжник ФЛ има тесни професионални и/или функционални връзки с дружеството –
кредитополучател, като например неговото управление или мажоритарно участие в
същото, не може да се приеме, че то действа извън и независимо от всяка
търговска дейност или професия.
Тъй като в процесния случай се
установи, че встъпващите ФЛ – съдлъжници са съпрузи, а ответникът Г.Н.И. е бил
управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, то съдът намира,
че ответниците по иска – ФЛ не могат да се ползват от потребителска защита. В
този смисъл анексите към процесния договор за кредит не са недействителни.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна.
Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемото дружество
се присъжда ю.к.възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72/21.05.2019г. на Добричкия окръжен съд, постановено по
т.д. № 340/2018г.
ОСЪЖДА „Цито“ ЕООД гр. Каварна, ул. „Йордан Йовков“
№ 1, общ. Каварна, област Добрич, ЕИК *********, К.К.И. ЕГН ********** и Г.Н.И.
ЕГН ********** да заплатят на „Мелон България” ЕАД, ЕИК *********, гр.София
сумата от 150 лв – ю.к. възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението може да
се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията
на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: