№ 446
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Десислава П. Генова
при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова
в присъствието на прокурора Р. Ст. И.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100602070 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 02.12.2024г. по НОХД № 9459/2024г., СРС, НО, 9 състав е признал
подсъдимия Ф. А. Й. за виновен в това, че на 31.05.2023г., около 22:20 часа, в гр.София, ул.
„Зайчар“ № 86 е отнел чужда движима вещ - сребърен медальон от владението на С. К. П. с
намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила - издърпал с ръце
медальона от врата на пострадалата – престъпление по чл.198, ал.1 НК, поради което и на
основание чл.198, ал.1 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК вр. чл.58а, ал.1 НК е осъден на наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което е отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, считано от датата на влизането в сила на
постановената присъда.
С присъдата съдът на основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК е приспаднал от срока от
наложеното на подс. Ф. Й. наказание „лишаване от свобода“ и в случай, че бъде приведено в
режим на ефективно изтърпяване, времето, през което спрямо него са действали по реда на
ЗМВР и по реда на НПК ограничения на правото му на свободно придвижване чрез
съответно фактическо задържане на 08.08.2023г. и чрез взетата спрямо същия мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
С присъдата съдът на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД е осъдил подс. Ф. Й. да заплати на
гражданският ищец С. П. сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени
от престъплението неимуществени вреди, изразяващи се във възникнали болки и страдания
от физически травми и хематоми; силен емоционален стрес; тревожност; агорафобия и
посттравматично стресово разстройство, ведно със законната лихва от датата на
противоправното увреждане - 31.05.2023г., до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлена исковата претенция за разликата над присъдената сума от 4000.00 лева до
пълния предявен размер от 6000.00 лева като неоснователна и недоказана.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подс. Ф. Й. да заплати в полза на
Софийски районен съд и по сметка на Висш съдебен съвет сумата от 160.00 лева,
1
представляваща 4 % дължима пропорционална държавна такса върху цената на съразмерно
уважения граждански иск съгласно Тарифата на таксите по ГПК, ведно със сумата от 5.00
лева в полза на Софийски районен съд за дължима държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подс. Ф. Й. да заплати в полза на
СДВР сумата от 117.00 лева, представляваща сторените в досъдебното производство
разноски, ведно със сумата от 5.00 лева в полза на СРС за дължима държавна такса за
служебно издаден изпълнителен лист.
С присъдата съдът е постановил на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК събраният по
делото на л.25 от досъдебното производство оптичен носител - един брой диск със
съдържащата се в него доказателствена информация да остане приложен като неизменна
част от доказателствените материали от наказателното производство.
Срещу присъдата е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия Ф. Й. –
адв.Т. Т. , в която се излагат съображения за изменение на присъдата в частта за приетият
граждански иск бъде като същият бъде отхвърлен или намален неговият размер.
С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред
въззивния съд.
В разпоредително заседание на 31.03.2025г.въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и
свидетели, както и събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание служебният защитник на подс. Ф. Й. – адв. Т. Т.
поддържа жалбата и моли да се отмени първоинстанционната присъда в частта по
отношение на уваженият граждански иск като същият бъде отхвърлен или намален.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение, намира жалбата на
подсъдимия за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена
като законосъобразна и правилна. Твърди, че правилно съдът е определил размера на
гражданският иск.
Подсъдимият Ф. Й. редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в
даденото му право на последна дума от съда изразява съжаление.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК
служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана
страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал по
предвидения за диференцираната процедура ред всички достъпни и относими доказателства
и доказателствени средства: направеното самопризнание на подсъдимия Й. по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите С. К. П.; С.С.П. и Д.Р.С., протокол от
разпознаване на лице; протоколи от процесуално-следствени действия в ДП и съдебната
фаза на наказателното производство, фотоалбум от разпознаване на лице,СОЕ, заповед за
задържане по ЗМВР; справка за съдимост на подс. Й..
Фактическата обстановка по делото се установява въз основа на посочените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и проведеното съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият е
заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е съгласен в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.
Въз основа на горните доказателства, които са били предмет на обследване и от
2
районната инстанция, въззивният съд прие фактическа обстановка, която е идентична с
приетата от контролиращия съд, и която е следната:
Подсъдимият Ф. А. Й. е роден на ****г. в гр.София, българин, български
гражданин, с основно образование (грамотен), неженен, неосъждан, с адрес: гр. Нови Искър,
ул. „****, с ЕГН: **********.
На 31.05.2023г. около 22:20 часа свидетелят С. К. П. слязла от автобус № 310 на
спирката на бул. „Сливница“ и бул. „Константин Величков“ в посока центъра гр.София, след
което тръгнала пеша по ул. „Зайчар“, носейки със себе си две торби и една раница на гърба.
Около св. П. в този час нямало никой, а тя се насочила към адреса на приятеля си, който се
намирал на ул. „Зайчар“ № 104. Докато вървяла, намирайки се на ул. „Зайчар“ № 86, към нея
се насочил непознат мъж, който бил подсъдимият Ф. Й.. Когато св. П. пресякла ул. „Цар
Симеон“, срещу нея изскочил подс. Й.. Последният я хванал за медальона, който висял на
врата й. След това със сила подс. Й. издърпал с ръце медальона от врата на пострадалата С.
К. П., при което действие последната паднала на земята с торбите, които носела, а
извършителят Ф. Й. избягал. На виковете за помощ на пострадалата П. се отзовал св. Д.С.,
живущ на ул. „Зайчар“, а малко след това на място дошъл и приятеля й – св. С.П.. Св. Д.С.
възприел виковете и молбите на пострадалата П. за помощ, която била паднала на земята, а
над нея бил надвесен извършителя на деянието. Пострадалата П. била уплашена и
притеснена от извършеното престъпление, при което била отнета сантиментална за нея
движима вещ - въпросният медальон. Медальонът, който подс. Й. е отнел със сила от
пострадалото лице П. с намерение противозаконно да го присвои, бил сребърен и в хода на
разследването е оценен на стойност 36 лева. В хода на разследването е било извършено
процесуално-следствено действие по разпознаване на лице с участието на пострадалата С.
П., при което действие и видно от изготвения протокол, като извършител на деянието тя е
разпознал подсъдимият Ф. Й..
Първоинстанционното производство е протекло по реда на диференцираната
процедура по Глава двадесет и седма от НПК. Така с оглед на заявеното от подс. Ф. Й. и
неговия служебен защитник, първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т.2 от НПК. Предвид естеството на процедурата в нейната
разновидност по чл. 371, т.2 от НПК и съгласно т.8 2 от ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на
ВКС, въззивният съд следва да провери дали са били налице основанията за провеждане на
съкратено съдебно следствие и на следващо място дали действително самопризнанието на
подсъдимия се явява подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Това е необходимо, защото проверката по същество е допустима само при
липсата на съществени процесуални нарушения в обсъжданата насока. В случая от
протокола за проведеното пред първата инстанция съдебно заседание се установява, че
законовите изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК
са били спазени. На подсъдимия са били разяснени правата му по чл. 371 НПК, както и
последиците от направеното самопризнание, като е бил представляван от служебен
защитник. След разясняване на правата на подсъдимия, същият е признал всички факти
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти. Районният съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с протоколно
определение по реда на чл. 372, ал.4 от НПК е обявил, че няма да събира доказателства за
признатите факти, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще се
ползва самопризнанието на подсъдимия при постановяване на своя съдебен акт.
При извършването на пълна служебна проверка въззивният съд намери, че
предходната инстанция е провела законосъобразно процедурата, предвидена в НПК, без да
допусне съществени нарушения. Първоинстанционната присъда е постановена при напълно
изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им,
обсъдени, предвид изискванията на глава 27 от НПК в мотивите към съдебния акт на СРС.
Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията, приета от
първия съд, който правилно е установил стеклите се събития, поради което и доколкото
въззивната инстанция напълно се солидаризира с тях, не счита за нужно да я преповтаря.
Въззивната инстанция не може да не се съгласи и с извода на районния съд, че
3
доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените обстоятелствени изводи, в каквато
насока СРС е направил съответен на арг. от чл. 305, ал.3, изр.2, вр. чл.373, ал.3 от НПК
доказателствен анализ.
В конкретния случай, изградената фактическа картина правилно е приета от СРС, че
се подкрепя от направеното от подсъдимия самопризнание, както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, от чието съдържание се установява времето и мястото на
извършване на престъплението, както и съществени за съставомерността му факти като
начина на отнемане на вещта, видът и стойността й.
Настоящата инстанция не констатира недостатъци в аналитичната дейност на
районния съд по отношение на доказателствената стойност на заключението на
експертизата, поради което не установи необходимост да бъде коригирана или допълвана.
Заключението е обективно и компетентно изготвено,и в пълнота отговаря на поставените
им въпроси.
Що се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите
спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира същите.
Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си, поради
което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305,
ал.3 от НПК.
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като
събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл.
305, ал.3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не се налага да бъде променяно
или замествано.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа
обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че подс. Ф. Й. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК
От обективна страна подсъдимият Ф. Й. на 31.05.2023г., около 22:20 часа, в
гр.София, ул. „Зайчар“ № 86 е отнел чужда движима вещ - сребърен медальон от владението
на С. К. П. с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила -
издърпал с ръце медальона от врата на пострадалата.
От субективна страна, контролираната инстанция правилно е приела, че
инкриминираното престъпление е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е разбирал свойството и значението на постъпките си, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и последиците от него, като пряко е целял
съставомерния резултат.
По отношение на наложеното от първоинстанционния съд наказание настоящият
съдебен състав намира следното:
С оглед обстоятелството, че производството пред първата инстанция е протекло по
реда на чл. 371, т.2 от НПК и предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК,
съдът при индивидуализацията на наказанието е длъжен да определи същото при условията
на чл. 58а от НК, ако не са налице условията на чл.55, ал.1 от НК.
Настоящата инстанция намира, че наложеното наказание на подс. Ф. Й. „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 66 от НК съдът е
отложил изпълнението на така определеното наказание за изпитателния срок от три години,
е правилно. Като смекчаващи вината обстоятелства правилно СРС е отчел чистото съдебно
минало на подс. Й., неговата трудова ангажираност , положителните му характеристични
данни, инцидентността на извършената престъпна проява, както и искрено съжаление за
стореното деяние. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът е отчел -бруталното,
внезапното, изненадващото и силово нападение над пострадалата П., като същата въобще не
е можела да окаже физическа съпротива спрямо дееца - разчитала е само на словесните си
викове за помощ, нападението над същата, извършено нощно време на 31.05.2023г., около
22:20 часа на открито публично място, като наоколо не е имало преминаващи хора, като
нападението е завършило със събарянето й на земята, докато ръцете й били заети с
4
държаните от нея чанти - това е извод, че пострадалата П. е изпаднала в едно безпомощно и
отчайващо положение, това че подсъдимия Й. се е бил надвесил над пострадалата П., като
издърпал хладнокръвно, координирано и дори спокойно с ръцете си сантиментална за
нападнатото лице движима вещ - сребърен медальон, подарен от нейната майка; това че
виковете за помощ на пострадалото лице и словесната намеса на свидетеля Стоянов са
мотивирали подсъдимият Й. да се оттегли от местопроизшествието, след довършването на
престъплението, респективно могъл да застраши в още по-изявена степен от засягане или
увреждане личният и имуществения патримониум на пострадалата П., ако последната и
свидетеля Стоянов не са репликирали словесно дееца след нападението.
Правилно първата инстанция е отчела многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, поради което и обосновано районният съд е отмерил наказанието при
приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т. 1 НК. За извършеното от него престъпление по
чл. 198, ал. 1, от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от три до десет години.
Наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца отговаря
на изискванията за законност и справедливост
Правилно първата инстанция е определила на основание чл. 66 от НК да отложи
изпълнението на така определеното наказание на подсъдимия за изпитателния срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Правилно първата инстанция на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при изпълнение
на наказанието на подсъдимия Й. е приспаднала времето, през което той е бил задържан по
реда на НПК, ЗМВР или друг закон.
Първоинстанционният съд е спазил принципите при индивидуализиране на
наказанието, съдържанието на което е в съблюдаване на мярката за използвана наказателна
принуда, предвид изискването наказанието да бъде справедливо, необходимо и достатъчно
за постигане целите си, обявени в чл. 36 от НК, като е взел предвид, както конкретната
фактическа обстановка, така и данните за личността на подсъдимото лице.
По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от
гражданският ищец С. П. срещу подс. Ф. Й. за заплащане на сумата 6000 лева,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането, първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че същият е доказан по основание и частично по размер. С оглед
признаването на подс. Й. за виновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК
правилно първия съд е приел, че осъщественото от него деяние е противоправно, извършено
е от него виновно, като от същото пряко и непосредствено са произтекли вредни последици
за ищеца П., които са с неимуществен характер и се изразяват в претърпените от нея
физически болки и страдания, значителни по времетраене -емоционалния стрес причинен от
деянието, уплаха, страх, притеснения, душевни терзания и негативни емоционални чувства.
Престъплението е извършено от подсъдимия виновно, а изживените от пострадалата
физически и морални болки, страдания и негативни емоционални преживявания се доказват
по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Поради това правилно
първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението е 4000 лева,
съответно за тази сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на деянието следва да
бъде осъден подсъдимият, а в останалата част искът до пълнопредявения размер да бъде
отхвърлен. СГС счита, че определеният от СРС на основание чл. 52 от ЗЗД размер на
обезщетението за причинените неимуществени вреди на гражданския ищец е справедливо
индивидуализиран, като въззивният състав изцяло споделя изложените в тази насока
мотиви на първоинстанционния съд.
Предвид изхода на делото, районният съд законосъобразно на основание чл.189, ал.3
и чл.190, ал.2 НПК е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски,
както и държавни такси.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е
правилна, тъй като е законосъобразна, обоснована и справедлива и като такава следва да се
потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.12.2024 г., постановена по НОХД № 9459/2024 г., по
описа на СРС, НО, 9-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6