РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Бургас, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Д.
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20242000500346 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба на
Д. Г. Д. от с.К., Б. област, чрез пълномощника адв. А. Т., против решение №
478 от 27.05.2024г. по гр.д. № 1673/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което е
осъдена да заплати на С. И. Д. от гр.Бургас сумата от 25601 лв.,
представляваща неоснователно обогатяване в резултата на извършен на
12.10.2018г. без основание банков превод, както и 2031 лв. мораторна лихва за
периода 10.02. – 03.10.2023г., в едно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба на 04.10.2023г. до окончателното и изплащане,
като са и възложени в тежест съдебни разноски в размер на 4106 лв.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Решаващият съд не е
съобразил твърдението на ищцата в съдебно заседание и в исковата молба за
извършен превод на процесната сума нарочно, а не погрешка, като
основанието за превода било да се закупи жилище на дъщеря и. Поради това,
предявеният иск следва да се квалифицира по чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД. Същият
е недоказан, предвид противоречивите показания на ищцовите свидетели, с
твърдения от една страна, че парите били преведени, поради отправени
заплахи, а от друга – за закупуване на апартамент на дъщерята на ищцата.
1
Заявено е още, че твърденията на ищцата са нелогични – след като процесната
сума била спестена по време на брака и със сина на ответницата, парите са
преведени на свекървата, за да се запазят от липса на спестовност; по повод на
развода ищцата била притеснена от действията на бившия си съпруг, а
превежда сумата на неговата майка; майката на ищцата твърди, че последната
се чувствала заплашена, а се оказва, че не се чувства заплашена да търси
връщане на парите. Наведен е довод и за недостиг на доходите на бившето
семейство за спестяване на процесната сума. Изведен е извод за основателност
на тезата на въззивницата, че въпросната сума е нейна собственост и затова й
е била преведена. Даването на сумата от 30000 лв. като помощ от майката на
ищцата се сочи като недоказано при анализ на свидетелските показания в тази
насока. Оспорва се изводът на съда за ирелевантност на обстоятелството какъв
е произходът на сумата по банковия влог на ищцата. Макар влоговете на
съпрузите да са изключени от обхвата на СИО, няма пречка при спор да се
установява произходът на вложените суми. Ако сумата по банковата сметка на
ищцата съставлява върнат от нейния баща заем, то това е връщане на семейни
средства. Според въззивницата, единствената възможност е дадената в заем
сума да са били пари на ответницата. Направено е искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде
отхвърлен, в едно с присъждане на съдебните разноски.
В отговор, въззиваемата ищца С. Д. сочи, че правната квалификация на
иска е изведена от фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба и
направените уточнения. Липсва заявено валидно правно отношение с
ответницата, което да оправдава извършения банков превод в полза на Д. Д..
Последната също не твърди договорна връзка и не доказва тезата си - връщане
на собствени парични средства, вложени в банковата сметка на ищцата.
Изложени са твърденията на двете насрещни страни по фактите, като е
направен подробен анализ на събраните по делото доказателства. Изведено е
заключение за неоснователност на въззивната жалба. Претендира се същата да
бъде оставена без уважение, като обжалваното решение бъде потвърдено, с
последиците за съдебните разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна против
подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е редовна и допустима за
разглеждане.
По съществото на спора, след съвкупната преценка на наведените от
страните доводи, събраните по делото доказателствата и с оглед
предвиденото в закона, съдът намира следното:
С атакуваното решение първоинстанционният съд е осъдил Д. Д. да
2
заплати на С. Д. сумата от 25601 лв., преведена от ищцата и получена от
ответницата по банков път на 12.10.2018г. без основание, както и сумата от
2031 лв. мораторна лихва за периода 10.02.2023г. – 03.10.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на
04.10.2023г. до окончателното и изплащане. Съдът е изложил съображения за
доказано по делото предаване на сумата от ищцата на ответницата чрез
извършени два банкови превода на 12.10.2018г., като ответницата не е
доказала получаването на сумата на надлежно правно основание.
Така постановеното решение, преценено съобразно изискванията на
чл.269 ГПК, е валидно и допустимо. Същото е произнесено от законен състав
на компетентния съд по надлежно предявен и допустим иск.
По съществото на спора, с оглед изложеното във въззивната жалба,
настоящата инстанция съобрази следното:
В исковата молба се твърди от фактическа страна, че на 12.10.2018г. С.
Д. е превела от две свои банкови сметки по сметка на Д. Д., майка на бившия и
съпруг Г. Д., с когото бракът на ищцата е прекратен с решение от 17.01.2019г.
по гр.д. № 7454/2018г. на РС-Бургас, при настъпила фактическа раздяла на
10.10.2018г., сумите от 27802,12 лв. и 23402,09 лв., общо 51204,21 лв. Тази
сума съпрузите решили да ползват за покупка на жилище на дъщеря си.
Преводите били извършени, поради притеснение на съпруга във връзка с
развода, относно бъдещи действия на съпругата с набраните по сметките пари,
поради което за да не останат у ищцата, паричните средства били наредени по
банкова сметка на ответницата. В същия период, на 18.11.2018г. съпрузите
прехвърлили семейното си жилище на сина си. Жилище на дъщерята не било
закупено, поради забавяне и поскъпване на имотите. Ищцата отправила
покана до ответницата, получена на 30.01.2023г., с искане в срок до
09.02.2023г. да и върне съответната част от предадените средства – 25601 лв.,
но плащане не последвало. С подадената на 04.10.2023г. искова молба се
претендира Д. Д. да бъде осъдена да заплати на С. Д. сумата от 25601 лв., в
едно с лихва за забава за периода от 10.02.2023г. до 03.10.2023г. в размер на
2031 лв. и законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
изплащане на главницата.
В отговор на исковата молба ответницата е заявила, че получената по
банков път сума принадлежи на нея и съпруга и като техни спестявания.
Парите са предоставяни на ищцата за влагане в нейна банкова сметка за
удобство – за закупуване на лекарства за животни, фуражи и др., във връзка с
животновъдна дейност на семейството на ответницата на село. Ищцата
работела в близост до банков клон, а съпругът и бил непрекъснато в гората на
3
работа като горски и той извършвал доставките на закупените стоки за
животните. Оспорено е обстоятелството, че средствата по сметките на ищцата
са нейни и на съпруга и спестявания, тъй като двамата не са имали други
доходи, освен работните заплати, които не могат да генерират съответните
суми при издръжка на четиричленното семейство и стандарта им на живот,
който бил възможен единствено с помощта на родителите на съпруга.
В съдебно заседание ищцовата страна е оспорила твърдението в
отговора на исковата молба, че средствата по банковите сметки на ищцата са
били предоставяни от ответницата. Признава подпомагането на семейството с
продукти от отглежданите на село животни, което е способствало
спестяването на семейни средства. Отрича да е получавала лично или чрез
бившия си съпруг парични средства от Д. Д.. Спестяванията се сочат като
набрани от трудови доходи, наеми от недвижим имот, доходи от допълнителна
трудова дейност на съпруга, получавани средства от родителите на съпругата.
При така въведените от страните фактически твърдения, очертаващи
предмета на спора, въззивната инстанция приема от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за
връщане на парична сума, дадена при начална липса на основание, т.е към
момента на получаването, между даващия и получаващия не съществува
валидно правно задължение, което да оправдава прехвърлянето на
имущественото благо и да освобождава получилия да върне това благо.
За успешното провеждане на иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, в тежест
на ищцовата страна е да докаже наличието на имуществено разместване
между ищеца и ответника, а ако последният твърди, че е имал право да получи
даденото, доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства
пада върху него.
В разглеждания казус няма спор, че на 12.10.2018г. С. Д. е превела по
банков път от две свои сметки по сметка на ответницата съответно сумите от
27802,12 лв. и 23402,09 лв., с посочено в платежните нареждания основание
„трансфер на сума към второ лице“, което сочи на установено твърдяното от
ищцата разместване на имущество.
Защитната теза на ответницата е, че въпросните суми са нейни и на
съпруга й спестявания, които предавали на ищцата за влагане в банкова сметка
за използването им за закупуване на стоки за отглеждани животни.
За доказване на твърденията в горния смисъл, по делото са разпитани
свидетелите П. К. и К. Щ., бивши съпрузи, на чиято сватба С. и Г. кумували.
Свидетелите познават родителите на Г. и знаят, че те се занимавали с
4
животновъдство. Щ., заедно с Г. ходели да помагат. К. заявява, че знае, че
парите по сметката на С. са на родителите на Георги. Когато решили да се
развеждат, С. поискала съвет дали да ги върне на Г.. Доколкото си спомня,
парите стояли в сметката, защото родителите на Г. били на село, а имали
нужда от лекарства и фураж за животните, а банката била точно до работата
на С. и било удобно да тегли пари. С. нямала претенции към тези пари. С. и Г.
имали тежък развод. Когато С. си събрала багажа, К. я закарала при майки и.
Тогава тя и споделила за парите.
Настоящата инстанция не кредитира показанията на св. К. в горния
смисъл, на първо място тъй като същите не се основават на лични впечатления
за предаване на парични суми от ответницата на ищцата или на бившия и
съпруг и внасянето им по банковите сметки на ищцата за закупуване на фураж
и лекарства за животни. Показанията, дадени в свободния разказ на
свидетелката за това чии са парите по сметката и по какви причини са вложени
там, създават впечатлението на непосредствени възприятия в продължителен
период от време, предвид израза „доколкото си спомням“, а в последствие
свидетелката заявява, че С. споделила за парите, едва когато напускала
семейното жилище. Противоречиви са обсъжданите показания за това, че С.
искала съвет дали да върне парите на Г., а всъщност тези К. твърди, че пари
били на родителите му. Прави впечатление, че показанията на свидетелката в
горния смисъл преповтарят с точност посоченото в отговора на исковата
молба, което предполага предварителна подготовка на изявлението пред съда.
Противоречие в показанията на К. са налице и досежно контактите и с
бившите съпрузи – първоначално заявява, че след развода поддържали
контакти до завършване на училище от сина им Д., т.е. до 2019г. /синът е
роден през 2000г., видно от нот. акт №* от 26.112018г./, а по-нататък твърди „С
Г. комуникираме.“ и после „…до момента комуникираме с Г. и С.“.
Показанията на св. К. не се потвърждават от заявеното от бившия и съпруг св.
Щ.. Последният твърди, че Г. взимал пари от майка си и баща си и с тях
купувал фураж, но не може да каже как тези пари са му давани. Веднага след
това изявление, казва нещо съвсем различно – „С. даваше пари на Г., за да
ходи да купува, сигурно ги е теглила.“ Изявленията в този смисъл не
подкрепят заявеното от К. и очевидно са противоречиви, което изключва
тяхната достоверност. Следва да се отбележи и евентуална заинтересованост
на св. Щерионов, предвид изложеното в края на показанията му, че след
развода си с К. през 2013г. продължава да контактува с Г. и семейството му,
като още си помагат, но със С. не контактува.
Заявеното от горните двама свидетели се опровергава и от показанията
5
на другите двама свидетели – Ж. П. и Д. Д., майка и син на ищцата. П. заявява,
че двете семейства /на дъщерята и на майката/ били събрани в апартамента на
свидетелката, когато младите решили да се разделят. Родителите искали да се
опитат да ги съберат. Тогава Г. казал, че парите на сметка на С. трябва да ги
прехвърли на майката на Г.. Така и станало. Прехвърлили парите с цел да
закупят жилище на Ж., малката им дъщеря. Показанията на П. се
потвърждават от заявеното от св. Д. – „Майка ми прехвърли парите на баба
ми, за да не ги изхарчи и за да може баща ми да купи апартамент на сестра ми.
Не знам друг да е присъствал на тези разговори, поне това, което пред мен се е
говорило.“
На последно място, тезата на ответницата е несъстоятелна, лишена от
логика, тъй като ако са били давани пари на ищцата и съпруга и за закупуване
на стоки за животните и тези стоки са били доставяни от Г. на неговите
родители, както се твърди в отговора на исковата молба, то парите са били
похарчени и не биха били налични по сметките и то в такъв не малък размер.
Без значение за разглеждания конкретен спор е обстоятелството какво е
било имущественото и материално състояние на семейството на бившите
съпрузи С. Д. и Г. Д. в периода на брачното им съжителство от 2000г. до 2018г.
и дали и доколко то е било подпомагано от родителите им.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира, че в
разглеждания казус е налице фактическият състав на неоснователното
обогатяване по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Д. Д. е получила от С. Д. процесните
две суми, заявени от последната като семейна имуществена общност, без
надлежно правно основание за това, поради което след развода на ищцата,
ответницата дължи връщане на претендираната по настоящия спор ½ от общо
получената сума. Като основателен, искът следва да бъде уважен в предявения
размер, заедно с дължимите лихви за забава.
Като е стигнал до същия извод и е уважил иска, първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което е обосновано от събраните по
делото доказателства и съобразено с приложимия закон. Поради това,
решението следва да бъде потвърдено.
За пълнота на изложението, предвид оплакването във вззивната жалба
относно правното основание на иска, прието от съда по чл.55, ал.1, предл.1,
вместо по предл.2 ЗЗД, съобразно твърдението в исковата молба за
предоставяне на исковата сума за пазене с цел бъдещо закупуване на жилище
на трето лице, следва да се посочи, че дори и при твърдения от въззивната
страна фактически състав, искът е основателен и уважителното решение е
6
правилно.
Ако се приеме, че при горните фактически обстоятелства, с предаването
на парите е възникнала договорна връзка, която в случая е най-близка до така
наречения „неправилен влог“, уреден в чл.257 ЗЗД, то при безспорното
предаване на процесните суми по банков път и доказаните от свидетелите Ж.
П. и Д. Д. заявени от ищцата причини за това, отново следва изводът, че
ответницата дължи връщане на претендираната сума, поради
неосъщественото основание – закупуване на жилище на Ж. Д. от нейните
родители.
Решаващото и в двете хипотези по чл.55, ал.1, предл.1 и 2 ЗЗД е
обстоятелството, че липсва установено по делото правно основание, което да
позволява на Д. Д. да задържи преведената и от С. Д. и претендирана по
разглеждания спор парична сума.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 478 от 27.05.2024г., постановено по гр.д.
№ 1673/2023г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Г. Д. от с.К., Бургаска област да заплати на С. И. Д. сумата
от 3000 лв., представляваща направени в настоящото производство съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7