О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .................
гр.Варна ....................
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито съдебно заседание на 24.04.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова, ч.в.гр.д.№ 835/2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
частна жалба вх. № 22365/18.03.2020год., депозирана от адв.С.
василева, в качеството й на процесуален представител
на В.Т.Д. и М.Д.М. срещу определение на ВРС от 10.03.2020г., постановено по
гр.д. 20447/2019 год. по описа на ВРС-49-ти състав, с което е прекратено
производството по посоченото гражданско дело. Твърди се, че постановеното
определение е незаконосъобразно и противоречащо на съдебната практика,
съобразена с обстоятелството, че молителите живеят в чужбина и са упълномощили
изрично адвокат, който да поддържа волята им за прекратяване на брака. Излага
се също, че нормата на чл.330, ал.2 ГПК допуска в хипотезата на развод по
взаимно съгласие неявяване на страните лично в съдебно заседание е допустимо,
поради уважителни причини. В случая, от представените по делото писмени
доказателства, се установява, че молителите живеят и работят в Англия. Съдът е
прекратил производството по делото, като не е обсъдил представените
доказателства за наличие на уважителни причини за неявяването на страните,
включително и факта за ограничаване на пътуванията с цел ограничаване на
разпространението на пандемията COVID 19.
Молят за отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия по посоченото гражданско дело.
Настоящата инстанция приема, че
депозираната жалба е допустима.
Разгледана по същество,жалбата е
неоснователна, по следните съображения: ВРС е бил сезиран с молба на В.Т.Д. и М.Д.М.
с правно основание чл.50 СК, за развод по взаимно съгласие, представяйки постигнато
от тях споразумение по чл.51 СК. Съдът е насрочил о.с.з. за 10.03.2020г., като
е призовал молителите, указал им е ,че
следва да се явят лично, съгл. Разпоредбата на чл.330 ГПК и ги е предупредил,
че при неявяване без уважителна причина делото ще бъде прекратено. Призовката е
връчена на посочения за съдебен адресат упълномощен адвокат на 07.01.2020г.
В о.с.з. на 10.03.2020г.,
процесуалния представител на молителите изрично е направил искане за даване ход
на делото. По делото са представени нотариално заверени пълномощни от двамата
съпрузи, адв.Н. да ги представлява пред съда и да
поддържа от тяхно име молбата за развод и постигнатата споразумение. С молбата
по чл.50 СК са представени доказателства, от които се установява, че към м.
март, април и май 2019г. молителите са живели и работили в Англия.
С протоколно определение от
10.03.2020г. ВРС, е прекратил производството по гр.д. 20447/2019г., поради
неявяването на молителите лично в съдебно заседание.
Задължението за лично явяване
на съпрузите при развод по взаимно съгласие е императивно, съгласно
разпоредбата на чл.330, ал.1 ГПК. В практиката на ВКС се приема, че при
неявяване по уважителни причини делото не се прекратява, като участието на
адвокат, изрично упълномощен по делото за развод по взаимно съгласие, не
замества изискването за лично явяване на съпрузите. Изключение от правилото е
допустимо при доказване от страните на причините за неявяване, която съдът
преценява като уважителна, съгласно чл.330, ал.2 ГПК.
В случая, въз основа на
заявеното в молбата и представените писмени доказателства за сключване на
договор през месец март, април 2019г. , не може да се направи извод, че към
момента на подаване на молбата и датата на съдебното заседание, молителите са
се установили да живеят извън България. Дори да се приеме, че някоя от страните
е с обичайно местопребиваване в чужбина, не се установява обаче наличие на
уважителна причина, за неявяването им
лично в съдебно заседание. Процесуалният представител на страните, който се е
явил в съдебно заседание и не е направил искане за отлагане на делото, като не
са наведи твърдения и не са представени доказателства за наличие на причини за
неявяването на страните лично в съдебно заседание. Действително при упражняване
на процесуалните си права страните по делото могат да бъдат подпомагани от
адвокат, но това не изключва необходимостта лично да заявят пред съда
съгласието си да се разведат, доколкото на съда е възложено да прецени по
чл.330, ал.3 ГПК дало това съгласие е сериозно и непоколебимо. Само като изключение,
и то при уважителни причини по чл.330, ал.2 ГПК законът предвижда някоя от
страните да не се яви, като при всеки конкретен случай, преценката дали са
налице такива причини е индивидуални и следва да се направи от съда въз основа
на твърдените факти и доказателствата за тях. В случая такива твърдения не са
наведени и не са представени
доказателства. направено искане от явилия. В този смисъл, съдът намира и за
неоснователно и възражението в жалбата, че първоинстонционния
съд не е взел предвид налагането на ограничения за пътуване във връзка с
пандемия, тъй като, твърдения че пътуването на страните е затруднено или
възпрепятствано не са наведени пред първоинстонционния
съд, а е ноторно
известно, че към 10.03.2020г. не съществува забрана и ограничения за пътувания
към и във България, както и в Англи. Поради
изложеното обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на ВРС от 10.03.2020г.,
постановено по гр.д. 20447/2019 год по описа на ВРС-49-ти
състав, с което е прекратено производството по същото дело.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: