Решение по дело №42/2022 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………

 

гр. Варна  ..................2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Варна, в публично заседание на трети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Борислав Милачков 

ЧЛЕНОВЕ:  Кремена Данаилова 

                                                                              Мария Даскалова

 

при секретаря  Ангелина Георгиева и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна – Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №42/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РД-АА/– Варна против Решение № 949/25.11.2021 г. по н.а.х.д. № 3689/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0001158/08.07.2021 г., издадено от Главен инспектор в Отдел „Контрол” в РД „Автомобилна администрация” – Варна, при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на „ТЕОДО ТРАНС” ЕООД за нарушение на чл.33, §1, изп.3 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г., е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. С решението е осъдена РД „Автомобилна администрация” - Варна да заплати адвокатско възнаграждение на дружеството.

         Касаторът сочи, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, както и на процесуалните правила, защото въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка. Твърди се че въззивният съд е приел в мотивите си, че превозът при който е използван неподходящ за тахографа тахографски лист е реализиран на 17.09.2020 г. Касаторът посочва, че въпреки, че съдът правилно е възприел датата на нарушението, е отменил наказателното постановление, като не е отчел наличието на допусната техническа грешка при изписване датата на нарушението – вместо 17.09.2020 г. е посочена датата 17.09.2021 г. Изложени са доводи, че е допусната техническа грешка, с което не е нарушено правото на защита на дружеството. Посочва, че в АУАН правилно е записана датата на нарушението, съответно дружеството е ожбалвало издаденото наказателно постановление, което показва, че е разбрало за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Твърди, че допуснатата техническа грешка при изписване на датата в наказателното постановление не води до съществено нарушение, което да води до отмяна на акта, ако е спазен принципа на чл. 53 от ЗАНН. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира  присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответника.

Ответникът – „ТЕОДО ТРАНС” ЕООД, чрез депозиран писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата. Твърди, че следва да е налице съответствие между описаното в акта и наказателното постановление, като в случая е налице разминаване по отношение на описание на нарушението. Посочва, че волята на наказващия орган трябва да бъде ясна, непротиворечива и недвусмислена, а не да се извлича по тълкувателен път. Претендира присъждане на възнаграждение за адвокат. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за юрисконсулт на касатора.

Представителят на ОП – Варна счита, че  жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Административен съд – Варна,  при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално  допустима.

         Районният съд е приел, че през м.05.2021 г. била извършена комплексна проверка от служители на РД „АА” Варна на „ТЕОДО ТРАНС” ЕООД за периода 01.09.2020 г. до 31.10.2020 г. Контролните органи установили, че дружеството е използвало в своята дейност т.а.”Ивеко” с рег******, в който имало монтиран аналогов тахограф „Mannesmann”, одобрен тип 1-62. На 17.09.2020 г. от представения пътен лист, с посочения товарен автомобил бил осъществен превоз, попадащ в обхвата на Регламент  ЕО 561/2006 г., при който на водача бил предоставен тахографски лист, на който липсвало обозначение е1-62, а бил с обозначение е1-60, след което имало обозначение е1-63, което правило тахографския лист неподходящ за използване в описания тахограф. Именно поради издаването на тахографски лист, неподходящ за използване в монтирания в посоченото превозно средство аналогов тахограф, е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора по чл. 104, ал. 6, предл. последно от ЗАвП.

         От правна страна районният съд е приел, че съгласно събраните доказателства, дружеството е допуснало нарушение на чл. 33 § 1 изр. 3 от Регламент /ЕС/ №165/04.02.2014 г., тъй като „ТЕОДО ТРАНС” ЕООД, е транспортно предприятие, притежаващо лиценз на Общността за извършване на товари № 13 558 за международен превоз на товари, с товарен автомобил – „Ивеко” рег. №В 2149 НА, ползван за дейността на дружеството на 17.09.2020 г. е бил извършен превоз на товари, в който е бил монтиран аналогов тахограф, който е бил използван с тахографски лист от тип е1-60, преминаващ на е1-63, макар одобрения тип съобразно Протокол за контролна проверка да е е1-62. Прието е, че след като при превоза не е бил използван одобрения тип тахографски лист е1-62, а друг, то превозвача не е изпълнил задължението си да предостави на водача лист по одобрен образец, подходящ за използване в уреда, монтиран в превозното средство. Посочено е, че отговорността на дружеството е безвиновна и представлява обективната отговорност на юридическото лице за неизпълнение на задължения към държавата. Посочил е, че правилно административнонакзавщият орган е приложил санкционната разпоредба.

Въпреки, че наказателното постановление е материано законосъобразно, въззивният съд е установил, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Въззивният съд е установил, че в АУАН е посочено, че превозът, при който е използван неподходящ за тахографа тахографски лист е реализиран на 17.09.2020 г., докато в наказателното постановление е прието, че нарушението е извършено на 17.09.2021 г. Въззивният съд е съобразил, че към датата на издаване не наказателното постановление, сочената за дата на нарушението – 17.09.2021 г., не е настъпила, поради което не би могло от обективна страна нарушението да бъде извършено на нея. Приел е, че в производства по обжалване на наказателни постановления няма хипотеза, при която да се приеме, че неправилно посочване на датата на извъшравне на нарушението, не е съществено нарушение на процесуалните правила.

          Решението е правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав преценява така изложените от въззивния съд правни изводи като доказателствено обвързани, мотивирани и законосъобразни, изцяло ги споделя и счита за безпредметно да ги повтаря, позовавайки се на възможността по чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК.

Настоящата инстанция, споделя мотивите на въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство. При издаване на НП е допуснато нарушение, като налице са необходимите реквизити по чл. 57, ал.1 от ЗАНН, но в частта на т. 5 от разпоредбата, датата на извършване на нарушението е неправилно посочена. Действително АУАН е предявен на нарушителя и подписан без възражения. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. В Наказателното постановление е допуснато неправилно посочване на датата на нарушението – 17.09.2021 г., с което е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Отделно от  това е посочено, че превоза е осъществен с пътен лист сер. „А” №604433/17.09.2021 г., какъвто не би могло да бъде издаден към 08.07.2021 г. – датата на издаване на НП.    

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че техническа грешка при изписване на дата в наказателното постановление не води до съществено нарушение, ако е спазен принципа на чл. 53 от ЗАНН. Според твърдението на касатора, съставения АУАН, съответно НП следва да се издаде при допуснати съществени пропуски/липси на необходимите реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, което би довело до „дописване” на същите. Неправилно посочена дата на нарушението в наказателното постановление не е сред нередовностите на акта, за които е предвидено да се отстранят по реда на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и опорочава административно наказателната процедура. Недопустимо е по пътя на тълкуването или чрез формиране на предположение да се приема наличие на фактически обстоятелства, които да имат значение за предмета на доказване. Така допуснатото процесуално нарушение води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и на възможността му да разбере за какво конкретно нарушение се ангажира неговата административнонаказателна отговорност, поради което се явява съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че се касае за допусната техническа грешка. Допуснатото нарушение е съща така пречка да се установи от коя дата започва да тече абсолютната давност за отпадане на административнонаказателната отговорност.

В съвкупността си изложеното обуславя извод, че обжалваното решение е правилно, не страда от посочените в касационната жалба пороци като е постановено при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора е основателно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция, доказателства за каквито са налице в размер на 350 лв. Възражението на касатора за прекомерност на стореното възнаграждение е основателно, поради което съобразно чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес на спора в размер на 1 500 лв., адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 335 лв. На основание чл. 63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК следва Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Варна да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 335 лева на ответника, представляваща сторено възнаграждение за адвокат в настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №949/25.11.2021 г. по НАХД №3689/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Варна да заплати в полза на „ТЕОДО ТРАНС” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 335 /триста тридесет и пет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

            

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.        

              

 

 

                                                     2.