№ 18496
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110170895 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.258 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [*******] против [*******], с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4320,00 лева с ДДС,
представляваща неплатено възнаграждение по договор за финансово-счетоводни
услуги от 2018 г., дължимо от 30.09.2020 г. до 31.05.2021 г. за което между страните е
сключено споразумение за изплащане от 25.08.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.12.2022
г. до окончателното изплащане и 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 768,33 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата,
начислено за периода от 30.09.2020 г. до 31.10.2022 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между двете дружества съществува
облигационно правоотношение по силата на договор за финансово-счетоводни услуги
от 2018 г. Поддържа се, че съгласно сключения договор, ответното дружество се
задължило да заплаща на ищеца сумата от 400,00 лева без ДДС месечно. Поради
неизпълнение на поетото задължение за заплащане на предоставените от ищеца
финансово-счетоводни услуги за период от девет месеца, на 25.08.2020 г. страните
подписали споразумение за изплащане на задълженията в общ размер на 3600,00 лева
без ДДС, на месечни вноски от по 400,00 лева без ДДС, за периода от 30.09.2020 г. до
31.05.2021 г. Поради неизпълнение от страна на ответника, ищцовото дружество
подало заявление по чл.417 ГПК, но поради отхвърлянето му от съда, обуславя
1
правния си интерес от предявените в настоящото производство осъдителни искове.
Претендира и направените по производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представено споразумение за изплащане на задължения, сключено
между страните на 25.08.2020 г., в което е обективирано признание за задължение на
ответника към ищеца в общ размер на 3 600,00 лева без ДДС, представляваща цена на
счетоводна услуга по договор за финансово-счетоводни услуги. Със споразумението
страните са постигнали съгласие горепосочената сума да бъде платена на 9 месечни
вноски в размер от по 400,00 лева всяка, в срок до 31.05.2021 г.
По делото са представени справки – извлечения от електронната система на
НАП за подадени декларации по чл.92 ЗКПО за периода от 2017-2020 г., декларации по
обр.1 и обр.6 за периода от 25.08.2020 г. до 25.01.2021 г. и декларации по ДДС за
периода от м.11.2018 г. до м.ноември 2022 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели –
[*******]. В показанията си и двамата свидетели, служители на ищцовото дружество,
разказват, че последното е извършвало счетоводно обслужване на ответното
дружество срещу заплащане на месечен абонамент в брой в офиса на ищеца. В
изпълнение на предходното от ищцовото дружество са осчетоводявани първични
счетоводни документи и са подавани декларации, като св.Визирска сочи, че
декларации по ЗДДС се подават и към настоящия момент, тъй като неподаването им
ще доведе до дерегистрация на ответното дружество по ДДС.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличието на сключен между страните договор за изработка, с който
му е възложено представянето на счетоводни услуги срещу определено уговорено
възнаграждение; фактическото изпълнение на горепосочените услуги и приемането на
изработеното от ответника.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
точно изпълнение на задължението си - заплащане на дължимото възнаграждение за
извършените услуги.
Процесният договор за счетоводни услуги има правните характеристики на
договор за изработка, уреден в чл.258 и сл ЗЗД. В правната доктрина и съдебната
практика няма спор, че договорът за изработка е неформален и консенсуален договор,
който се счита сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на
съдържанието му съществени елементи – работата, която възложителят възлага, а
2
изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати
на изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за
действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.
При иск за реално изпълнение на договорно задължение с правно
основание чл.266, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на валидно сключен между страните договор, който е
породил целените с него правни последици, както и качеството си на изправна страна
по договора - че е изпълнил съгласно уговореното или е готов да изпълни.
Съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД, възложителят трябва да даде на изпълнителя необходимото
съдействие за изпълнение на работата, да приеме изработената съобразно договора
работа и да изплати възнаграждение за приетата работа. Приемането на извършената
работа, възложена с договор за изработка, обхваща два момента: фактическо
получаване на изработеното от поръчващия и признание, че изработеното съответства
на поръчаното, т.е. приемане е налице само когато реалното получаване на
изработеното е придружено с изрично или мълчаливо изразено волеизявление на
поръчващия, че счита работата за съответна на уговореното. На поръчващият е
вменено не правото, а задължението да приеме извършената съгласно договора работа,
като в случай на неправилно изпълнение той може да направи възражения по см. на чл.
264, ал.2 ЗЗД, в противен случай работата се счита за приета.
В конкретния случай, в срока по чл.131 ГПК ответното дружество не е подало
писмен отговор, не е изпратило свой представител и в първото по делото открито
съдебно заседание, за да изрази становище. Трайната практика на ВКС /решение № 429
от 21.06.2010г. по гр.д. № 1211/2010г. на ВКС, решение № 179 от 08.04.2019г. на
ВКС по гр. д. № 163/2018 г., I ГО на ВКС, и др./ приема, че съгласно чл.131 ГПК,
възраженията на ответника срещу предявения иск и фактите, на които те се основават,
следва да бъдат заявени в срока за отговор на исковата молба. С изтичане на този срок
всички правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи
възражения, се преклудират, и не могат да бъдат въведени по-късно в производството
пред първоинстанционния съд, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства – чл.133 ГПК.
В конкретния случай ответното дружество не е подало отговор на исковата
молба в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, поради което в аспекта на
изложеното по-горе се налага извод, че въпросът относно наличие на облигационно
правоотношение между страните и изпълнение на възложената с процесния договор
работа, не е спорен между страните. Нещо повече, в представеното по делото
споразумение, което също не е оспорено от ответника, имплицитно е обективирано
признание на факта за извършване на възложената работа и приемане на същата от
страна на възложителя – настоящ ответник.
Съгласно съдебна практика /решение №546/23.07.2010 г. по гр.д. №856/2009г.,
3
IV г.о. на ВКС и решение №524/28.12.2011 г. по гр.д. №167/2011г., IV г.о. на ВКС/,
свидетелските показания са допустими за обстоятелствата, при които договорът е
сключен, както и за изясняване на действителната обща воля на страните, като за
последното, съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът,
характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани
задълженията по него след сключването му.
С оглед предходното, съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на служителите на ищцовото дружество, които са запознати с
предоставяните от последното счетоводни услуги в полза на ответника.
В аспекта на изложеното се налага извод, че ищецът проведе пълно и главно
доказване на предявения иск за реално изпълнение. По делото се установи
съществуването на валиден договор за счетоводно обслужване, като възложителят не е
оспорил в преклузивния за това срок по чл.131 ГПК, че ищецът е престирал услугите
по договора, както и че същите са приети от ответника без възражения. Размерът на
вземането се установява от представеното по делото споразумение от 25.08.2020 г.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявеният иск за главница е
основателен в предявения размер от 4320,00 лева с ДДС, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.12.2022 г. до
окончателното изплащане.
По предявения акцесорен иск за обезщетение за забава:
Съгласно представеното по делото споразумение страните са уговорили срок за
плащане на дължимото възнаграждение, считано от 30.09.2020 г. до 31.05.2021 г.
Следователно ответникът е в забава по отношение на главното парично вземане,
считано от 01.10.2020 г. /деня следващ датата, на която е следвало да бъде платена
първата вноска от 400,00 лева/, поради което претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е
установена по основание. По отношение на размера на същата и при приложението на
чл.162 ГПК, съдът приема, че акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер
на законната мораторна лихва за исковия период възлиза на претендираната в исковата
молба сума от 768,33 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че
ищецът претендира държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното и
исковото производство. Следва да се има предвид, че в хипотезата на предявен
осъдителен иск по реда на чл.415, ал.1, т.3, вр.ал.3 ГПК се дължат само разноските,
направени в исковия процес и само заплатената в заповедното производство държавна
такса. Именно в това се състои спецификата на подаден в срока по чл.415 ГПК
осъдителен иск от заявител, в случаите, когато с разпореждане заявлението му е
неоснователно /както е и в случая по ч.гр.д.№ 59241/2022 г. по описа на СРС/. При
4
спазване на срока за предявяване на осъдителен иск при отказ на заповедния съд да
издаде заповед за изпълнение, заявителят може да получи и да се възползва от
внесената държавна такса по заповедното производство, която в случай на уважаване
на осъдителния иск се присъжда като разноски. Предвид изложеното, на ищеца следва
да бъда присъдена внесената държавна такса в общ размер на 222,80 лева /в
заповедното и исковото производство/, както и сумата от 850,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Направените разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство не подлежат на репариране
поради гореизложените съображения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [*******], ЕИК [*******], със седалище и адрес на управление:
[*******] да заплати на [*******], ЕИК [*******], със седалище и адрес на
управление: [*******] следните суми: по иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.258 ЗЗД - сумата от 4320,00 лева с ДДС, представляваща неплатено
възнаграждение по договор за финансово-счетоводни услуги от 2018 г., дължимо за
периода от 30.09.2020 г. до 31.05.2021 г. за което между страните е сключено
споразумение за изплащане от 25.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.12.2022 г. до
окончателното изплащане, и по иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата от
768,33 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от
01.10.2020 г. до 31.10.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [*******], ЕИК [*******], със
седалище и адрес на управление: [*******] да заплати на [*******], ЕИК [*******],
със седалище и адрес на управление: [*******] сумата от общо 1072,80 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по
настоящото производство и разноски за държавна такса в производството по ч.гр.д.№
59241/2022 г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5